М О Т И В И :
Р.**– ** е внесла
обвинителен акт срещу ***, с ЕГН: ********** *** по обвинение за това, че на 16.02.2010 г., в гр. Плевен, обл. Плевен, пред Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Плевен, съзнателно се ползвал от неистински
официален документ за завършено образование – Свидетелство за основно
образование, Серия *** № ***, рег. № ***г., издадено от ***, обл. Плевен, като
от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност –
престъпление по чл. 316, във вр. с чл.
308, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.
Р.**–
** представлявана от прокурор *** поддържа внесения обвинителен
акт, като счита вината на подсъдимия в извършване на престъплението, за което
му е повдигнато обвинение за безспорно
доказана и пледира същият да бъде признат за виновен и да му се наложи
наказание лишаване от свобода в размер на 3 месеца, което на осн. чл. 66, ал. 1
от НК да бъде отложено с изпитателен срок.
Подсъдимият
*** не се явява в съдебно заседание, нередовно призован е, тъй като е напуснал
пределите на страната на 01.03.2010
г. в 05:00 часа през ГКПП АЕРОГАРА София, съгласно справка на ОДМВР от дата 19.06.2020
г., находяща се на л. 31 от делото, и не е уведомил за това
компетентните органи.
Поради
това, с определение на съда на осн. чл. 269, ал. 3 от НПК е постановено
разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия.
Задочното
производство е изключение от основния принцип за непосредствено участие на
обвиняемия /подсъдимия/ в наказателния процес. Поради тази причина
законодателят е посочил изчерпателно необходимите изисквания, при наличието на
които е възможно неприсъствено образуване и движение на наказателното
производство. Спазването на тези изисквания е абсолютно необходимо условие за
валидността на извършените процесуално следствени действия и постановените въз
основа на тях прокурорски и съдебни актове.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269, ал. 3 НПК, задочното наказателно производство е
допустимо само при спазването на следните законоустановени предпоставки:
1. този
ред за разглеждане на делото да не е пречка за разкриване на обективната
истина;
2.
подсъдимият да не е намерен на посочения от него адрес или да е променил същия,
без да уведоми съответния орган;
3.
местоживеенето му в страната да не е известно и след щателно издирване да не е
установено;
4.
подсъдимият да е редовно призован, да не е посочил уважителни причини за
неявяването си и да е изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК;
5.
подсъдимият да се намира извън пределите на страната и:
а/
местоживеенето му да не е известно;
б/ да не
може да бъде призован по други причини;
в/ да е редовно
призован и да не е посочил уважителни причини за неявяването си.
Първата
предпоставка е общо изискуема за всички възможни случаи на приложение на чл.
269, ал. 3 от НПК.
Останалите
предпоставки са алтернативно дадени и намират приложение съответно на степента,
в която е било възможно валидното известяване на подсъдимия за възбудения
спрямо него наказателен процес. Само когато наред с първата общо изискуема
предпоставка се установи, че е налице и една от алтернативно дадените
/съответно чл. 269, ал. 3, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, буква „а“, буква „б“ и буква
„в“ НПК/ законът позволява разглеждане на делото в отсъствие на обвиняемия
/подсъдимия/.
Органите
на досъдебното производство и съда са длъжни да установят със съответните
доказателства и да посочат конкретния фактически състав, при който се провежда
задочното производство. Това е необходимо, за да се гарантира правото на защита
на обвиняемия /подсъдимия/, както и за да се осигури възможност за последващ
съдебен контрол за законосъобразността на задочния наказателен процес.
Съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК когато това няма да попречи за
разкриване на обективната истина делото може да бъде разгледано в отсъствие на
подсъдимия, когато той не е намерен на посочения от него адрес или е променил
същия, без да уведоми съответния орган.
От доказателствата по делото по несъмнен начин се
установява, че в разглеждания случай предпоставките за провеждане на задочно
наказателно производство по реда на член
269, ал. 3, т. 1 от НПК са налице.
Това е
така, понеже подсъдимият *** не е бил редовно призован и за насроченото на дата
11.06.2020 г. съдебно заседание, тъй като въпреки многократните търсения на
известния по делото адрес в гр. ***, *** не е открит.
За
следващото съдебно заседание – 30.06.2020 г., подсъдимият *** не е намерен отново на
известния адрес по делото, а видно от цитираната по-горе справка е напуснал
пределите на страната на 01.03.2010 г. в 05:00 часа през ГКПП АЕРОГАРА - СОФИЯ.
Съгласно
установената практика на Европейския съд по правата на човека, правото на
обвиняемия /подсъдимия/ да участва лично в процеса е основен елемент от правото
на справедлив процес. Към задочно производство може да се пристъпи само при
събиране на данни за несъмнен отказ на подсъдимия да участва в процеса или в
случаите на бягство от правосъдието. Такива данни по конкретното дело са
налице, видно от приложените справки, докладни записки и писма от различни
институции. Ненамирането на подсъдимия
на известните адреси е достатъчно основание да се приеме, че той е демонстрирал
отказ от правото си на лично участие в съдебната фаза и че е осъществил бягство
от правосъдието в предвид на обстоятелствата установяващи се от съответните
справки от които е видно, че същият е променил местоживеенето си и
местонахождението си.
Същевременно
няма данни подсъдимият *** да се намира в местата за лишаване от свобода.
Служебния
защитник на подсъдимия *** – адв. ****** е съгласен със становището на
прокурора относно разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия.
Съдът, като взе под внимание събраните и
приобщени по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
На неустановена
дата през 2010 година, подсъдимият *** се снабдил с неистински официален
документ за завършено образование - Свидетелство за основно образование, серия ***
№ ***, Рег.№***година, издадено от ***.
На 16.02.2010
година, в град Плевен, област Плевен, подсъдимият *** се явил в Сектор „Пътна
полиция”, при ОД на МВР - Плевен, като подал документи за издаване на
свидетелство за управление на моторно превозно средство. Той представил и
неистинския официален документ за завършено образование, а именно - Свидетелство за основно образование, серия ***
№ ***, Рег.№2073/ 20.06.1996 година, издадено от ***.
Подадените документи били обработени от служител в ОД на
МВР- Плевен - свидетеля ***.
С тези си действия подсъдимият *** съзнателно се ползвал
от неистинския официален документ.
Впоследствие, при извършена проверка било установено, че
представеното от подсъдимия *** свидетелство за завършено основно образование е
неистинско, като за случая била сезирана Районна прокуратура - град Плевен.
В хода на досъдебното производство е назначена и
изготвена съдебно-почеркова експертиза, от която е видно, че подписът след
ръкописния текст в копие на Свидетелство за основно образование, серия *** № ***,
Рег.№***година, издадено от ***, обл. Плевенска на името на подсъдимия ***, е
положен от подсъдимия ***.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на доказателствата,
събрани в хода на проведеното съдебно следствие – показанията на свидетелите ***
и ***** и множеството писмени
доказателства събрани в хода на досъдебното производство.
Показанията на тези свидетели
съдът кредитира изцяло, тъй като същите са безпротиворечиви, взаимно се
допълват, подкрепят се от останалите събраните по делото писмени доказателства,
относими са към предмета на делото.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на приетата за
установена от съда фактическа обстановка и извършеният анализ и оценка на
ангажираните доказателства и доказателствени средства, съдът намира, че следва да бъде
изведен, единственият възможен извод от правна страна, а именно, че подсъдимият *** е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
От обективна страна подсъдимият *** на 16.02.2010 г. е представил пред
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Плевен Свидетелство за основно
образование, Серия *** № ***, рег. № ***г., издадено от ***, обл. Плевен.
Представеното
Свидетелство за основно образование, Серия *** № ***, рег. № ***г., издадено от
***, обл. Плевен на името на подсъдимия ***, не е било истински – такъв, на
който е бил придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго
лице /по см. на чл.93 т.6 от НК/, официален – такъв, който да е издаден по
установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му /по см. на
чл.93 т.5 от НК/, документ.
Чрез
представянето му е осъществена формата на изпълнителното деяние – ползване.
Самият
неистински официален документ – Свидетелство за основно образование, Серия ***
№ ***, рег. № ***г., издадено от ***, обл. Плевен на името на подсъдимия ***,
не е бил съставен от подсъдимия ***.
Непосредствен
обект на защита са обществените отношения, свързани с установеният ред и начин
за съставянето и използването на документите.
Субект на
престъплението е пълнолетно и наказателно отговорно лице.
От субективна страна деянието е извършено с
пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици.
Подсъдимият
*** е съзнавал обществено – опасния характер на деянието, предвиждал е и е
искал настъпването на обществено опасните му последици. Налице е и елементът от
субективната страна на състава на престъплението – деянието да е извършено
съзнателно. За наличието му съдът счита от фактът, че никога на негово име не е
било издавано по установен ред и форма документ, удостоверяващ че е завършил
основно образование, от наличните доказателства за начина на придобиването му.
Съдът намира за неоснователни
релевираните от страна на защитника на подсъдимия доводи за несъставомерност на деянието,
доколкото се касае за копие, което е заверено „Вярно с оригинала“.
По този
въпрос дали е съставомерно деянието, в Решение № 279 от 21.05.2014 г. на ВКС по
н. д. № 780/2014 г., I н.о., НК, докладчик съдията Блага Иванова е възприето
становището, че доколкото копието е годно да замести оригинала, то същото
представлява документ по смисъла на НК и от съществено
значение за правната му природа е обстоятелството, че е породило своя правен
ефект, а липсата на надлежна заверка, при липсата на такова нормативно
изискване не променя неговия характер и същото е годен предмет на документно
престъпление.
В същият
смисъл е и Решение № 448 от 9.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 1307/2012 г., I н.
о., НК, в което е прието, че представени копия на документите, а не самите
оригинали, по никакъв начин не рефлектира върху съставомерността на деянието,
защото същите като изявление са достигнали до знанието на адресата и е
ирелевантен начина на тяхното материализиране.
Такова
разрешение се съдържа и в Решение № 70 от 21.04.2015 г. на ВКС по н. д. №
1901/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията ***, в което е прието, че в
принципен план преписът, респективно ксерокопието, възпроизвежда съществуващ
документ и е свързан с него, като за характеризирането на едно конкретно
изявление с правно значение като документ, нямат значение начините и средствата
за неговото материализиране, стига то да е материализирано с писмени знаци
върху траен носител и да носи подписа на направилия изявлението.
За
престъплениот по чл.316 вр.чл.308 ал.2 вр.ал.1 НК законодателят е предвидили
наказанието лишаване от свобода до осем години, което прави престъплението
тежко по смисъла на чл.93 т.7 от НК.
С оглед
на така посочената правна квалификация на извършеното от подсъдимия ***
като съобрази целите на наказанието по чл.36 от НК, съдът е на становище,
че за извършеното от подсъдимия *** престъпление по чл. 316, във вр. с чл. 308,
ал. 2, във вр. с ал.1 от НК, следва да бъде определено и наложено наказание при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Като
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства са чисто съдебно минало,
трудова ангажираност, дългия период от време от извършване на престъплението до
постановяване на настоящия краен за производството пред настоящата инстанция
съдебен акт /наказателното дело е
постъпило в РС – гр. Плевен на 27.05.2020 г. – т.е., повече от 10 години от
изпълнителното деяние – 16.02.2010 г./, както и неоспорването на
извършването на престъплението от страна на защитника – адв. ***.
Като
отегчаващо наказателната отговорност обстоятелство се прие, че подсъдимият се е
ползвал от този неистински официален документ пред Сектор „ПП“ при ОД на МВР –
гр. Плевен.
Предвиденото наказание за
престъплението по чл. 316, във вр. с чл. 308, ал. 2, във вр. ал. 1 от НК е
лишаване от свобода до 8 години.
Съдът не
прие тези смекчаващи отговорността обстоятелства нито за изключителни, нито за
многобройни такива, че да се приеме, че и най – лекото предвидено в закона
наказание ще се окаже несъразмерно тежко – по смисъла на чл. 55 от НК, като
евентуално предвиденото наказание лишаване от свобода да бъде заменено при
липса на предвиден минимален размер с по – лекото наказание пробация – по чл. 55,
ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК.
В настоящия
случай съдът счита, че не е възможно да се определи наказание при условията на
чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, тъй като редуцирайки наказанието и с оглед
буквата на закона съдът следва да наложи наказание „Пробация”, но според съда в
настоящия случай това не би било ефективно от към постигане на неговите цели по
индивидуална и генерална превенция, още повече, че и подсъдимият понастоящем
живее и работи извън страната ни и такова наказание не може да бъде изпълнено
дефакто от РП – гр. Плевен.
Водейки
се от горното, съдът прие да определи и наложи на подсъдимия ***
наказание на основание чл.54 от НК за престъплението по чл. 316, във вр. с чл.
308, ал. 2, във вр. с ал.1 от НК - лишаване от свобода в размер на 3 месеца,
което се счита за най – справедливо и съответстващо на обществената опасност на
деянието и дееца.
Изпълнението
на това наказание лишаване от свобода в размер на 3 месеца съдът, водейки се
все от целесъобразността на наказанието, прие да бъде отложено с изпитателен срок
от 3 години на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
Така определено и наложено наказание в най – пълна
степен би постигнало своите цели, да поправи и превъзпита извършителя така, че
да може да насочи своето поведение към спазване на законите и да не извършва за
в бъдеще на подобни прояви.
Направените
в хода на досъдебното производство разноски в размер на 84,77 лв., съдът ги
възложи в тежест на подсъдимия, които следва да се заплатят по сметка на ОД на
МВР – гр. Плевен.
При така направените фактически и
правни констатации, с оглед вътрешното убеждение на съда и с оглед стриктно
спазване разпоредбите на закона, съдът постанови своята осъдителна присъда в
този и вид и размер .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: