№ 18123
гр. София, 04.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110120316 по описа за 2023 година
Страни в производството са ищецът Н. И. И. с ЕГН **********, гр. София, ***, ап.56, и
ответникът „***“АД, ЕИК ***, бул. Д, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„*** ет.2, ап.40-46, представлявано от юрк. ***
Предявени са искове по чл. 22, вр.11, ал.1, т.10 ЗПК за прогласяване на нищожност на чл.4,
ал.2 от договор за заем № 3357316, предвиждаща неустойка в размер на 400лв. при
непредставяне на обезпечение, и иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за връщане на сумата 10лв.,
частично от 200лв. – платена без основание по договор за заем № 3357316, ведно със
законната лихва от 19.4.2023г. до плащането.
В о.с.з. е допуснато увеличение на иска до размера 236,02лв.
Ищецът твърди, че между него и „***“ АД бил сключен договор за паричен заем № 3357316
за сумата 800лв.
Било уговорено, че заемополучателят трябва да представи обезпечение, а при
непредставянето му в срок дължи неустойка в размер на 400лв., ведно с вноските по кредита
Излага доводи, че договорът за кредит е нищожен, тъй като в ГПР не е включено
задължението за плащане на неустойка.
Ответникът оспорва иска. Излага доводи, че договорът за кредит е действителен. Сочи, че
ищецът му е платил сумата 800лв. главница и 41,51лв. – възнаградителна лихва и 236,02лв.
– неустойка.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че исковата сума е получена от ответника
по договор № 3357316, в доказателствена тежест на ответника е да докаже, че сумата е
получена с основание.
С приетия за окончателен доклад като безспорни са отделени фактите:
1
Между ищеца и „***“ АД бил сключен договор за паричен заем № 3357316 за сумата 800лв.
Било уговорено, че заемополучателят трябва да представи обезпечение, а при
непредставянето му в срок дължи неустойка в размер на 400лв., ведно с вноските по
кредита, която не била включена в ГПР
Ищецът погасил сумата 800лв. главница и 41,51лв. – възнаградителна лихва и 236,02лв. –
неустойка.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя /лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК ГПР не може
да надхвърля 50%.
В случая е уговорено допълнително плащане, което представлява разход по кредита и не
попада в изключенията по чл.19, ал.3 ЗПК, но въпреки това този разход не е включен в ГПР.
При отразяване на това допълнително плащане в ГПР ГПР значително ще надхвърли 50%.
Неотразяването му води до заобикаляне на забраната по чл.19, ал.4 ЗПК.
Също така невключването на това допълнително плащане в ГПР представлява нарушение
на чл.11, ал.1, т10 ЗПК, който императивно изисква в съдържанието на договора за
потребителски кредит да е посочен ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислена
към момента на сключване на договора.
В случая договора за кредит е недействителен на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и
на основание чл.23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита – 800лв.
Предвид изложеното, основателен е искът за прогласяване на нищожност на клаузата на
чл.4, ал.2 от договора. При това положение платената сума от 236,02лв. по нищожната
клауза е платена без основание и следва да бъде върната.
Относно разноските: при този изход на спора разноски се дължат на ищеца. В случая
ищецът е освободен от разноски на основание чл.83, ал.2 ГПК. Направено е искане от
процесуалния му представител за присъждане на адвокатско възнаграждение с ДДС по реда
на чл.38, ал.1 ЗА в размер на 960лв. Направено е възражение за прекомерносст в отговора на
исковата молба. Възражението е основателно – исковете произтичат от едно
правоотношение и имат ниска правна и фактическа сложност, поради което
възнаграждението следва да бъде намалено до минимума от 480 лв. с ДДС.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен чл.4, ал.2 от договор за заем № 3357316, предвиждащ
неустойка в размер на 400лв. при непредставяне на обезпечение, сключен между „***“АД,
ЕИК ***, бул. Д, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*** ет.2, ап.40-46, и
Н. И. И. с ЕГН **********, гр. София, ***, ап.56
ОСЪЖДА „***“АД, ЕИК ***, бул. Д, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„*** ет.2, ап.40-46 да плати на Н. И. И. с ЕГН **********, гр. София, ***, ап.56, сумата
236,02лв. – платена без основание по договор за заем № 3357316, ведно със законната лихва
от 19.4.2023г. до плащането.
ОСЪЖДА „***“АД, ЕИК ***, бул. Д, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„*** ет.2, ап.40-46 да плати на ЕАД „Д. М.“ с БУЛСТАТ ********* – сумата 480лв.
адвокатско възнаграждение с ДДС.
ОСЪЖДА „***“АД, ЕИК ***, бул. Д, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„*** ет.2, ап.40-46 да плати на Софийски районен съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата
50лв. – държана такса.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3