Решение по дело №475/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 602
Дата: 5 юни 2020 г.
Съдия: Христо Йорданов Христов
Дело: 20207040700475
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

           602                                   05.06.2020г.                                       гр. Бургас

 

      В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесет и осми май, две хиляди и двадесета година, в открито заседание в следния състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО Х.

                                                                     2.МАРИНА НИКОЛОВА

секретар:  И. Л.

прокурор: А.Ч.

Като разгледа докладваното от съдия Хр. Х.  КАН дело № 475 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба от Иван Радев, законен представител на фирма „ПЕРИЛИС ТРЕЙДИНГ“ ЕООД ЕИК *********, адрес: с. Кичево, област Варна, против Решение № 129 от 13.12.2019 г., постановено по НАХД № 301 по описа на Районен съд – Карнобат за 2019 г., с което е потвърден електронен фиш сер. К № 2241196 / 09.08.2018 г. на ОД МВР Бургас, с което на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП Иван Радев, законен представител на фирма „ПЕРИЛИС ТРЕЙДИНГ“ ЕООД ЕИК *********, е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение по чл. 21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП.

Иска се отмяна на атакуваното решение и на потвърденият с него електронен фиш. Твърди се, че потвърденият фиш е издаден в нарушение на закона, при недоказаност на извършено нарушение.

В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касацията ОД на МВР Бургас сектор "Пътна полиция", редовно и своевременно уведомен, не изпраща представител и не взема отношение по жалбата.

Участващият в процеса представител на ОП - Бургас счита, че решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че при издаване на електронния фиш не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяната му, а извършеното нарушение е установено по безспорен начин, въз основа на приложените по делото веществени доказателства – снимки и клип, изготвени от заснемащата система, на които ясно се виждат датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на автомобила, както и мястото на извършване на нарушението. По изложените съображения е потвърдил оспорения пред него санкционен акт, като законосъобразен.

Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи. Правилно въззивният съд е приел, че в случая са били налице законовите предпоставки за издаване на електронен фиш. Разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП изисква нарушението да е установено и заснето с техническо средство, след което в отсъствие на контролен орган и на нарушител да се издаде електронен фиш. В конкретния случай нарушението е установено и заснето с радарна система, изправно техническо средство, преминало необходимата проверка в Българския институт по метрология и снабдено с удостоверение за одобрен тип средство за измерване. С оглед ангажираните по делото доказателства за изправността на техническото средство, установило и заснело извършеното нарушение, законосъобразно въззивният съд е приел, че установените с него факти, релевантни за административно-наказателната отговорност на санкционираното лице, съответстват на обективната действителност. Съдът е обсъдил и отговорил на всички наведени възражения във въззивната жалба, с оглед на което настоящата инстанция, приемайки ги за правилни не следва отново да преповтаря.

Неоснователно е възражението на касатора, че не е безспорно установено извършеното нарушение от приложения по делото доказателствен материал. Задълбоченият прочит на приетите доказателства води до извод за установеност на описаното в ЕФ нарушение. Приобщените по делото материали сочат с категоричност, че на посочената в електронния фиш дата лекият автомобил, управляван от касатора е засечен от мобилна система за видеоконтрол да се движи със скорост от 103 км/ч, извън населено място при ограничение до 60 км/ч. Превишението е установено от мобилно техническо средство, преминало необходимата проверка в Българския институт по метрология и снабдено с Удостоверение за одобрен тип средство за измерване. С оглед на това и предвид установеността на дееца, собственик на превозното средство, то законосъобразно касаторът е привлечен към административнонаказателна отговорност като му е наложена санкция от 300.00 лева за допуснато нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП на основание члHYPERLINK "apis://Base=NARH&DocCode=4321&ToPar=Art182_Al1_Pt4&Type=201/". 182, ал.2, т.4 от ЗДвП.

Нормата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Ал. 2 на същата разпоредба гласи, че когато нарушението е извършено при управление на МПС, собственост на ЮЛ, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. След като не е посочено лице, което е управлявало МПС, различно от наказаното, то АНО правилно е ангажирал административнонаказателната отговорност на касатора като законен представител на дружеството.

Преценявайки фактите РС- Карнобат е анализирал правилно фактическата обстановка и е достигнал до верните юридически изводи, поради което неговото решение е правилно и законосъобразно.

С оглед изложеното, не се установиха наведените касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл.1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, БАС, касационен състав

 

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 129 от 13.12.2019 г., постановено по НАХД № 301 по описа на Районен съд – Карнобат за 2019 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ  1.       

 

 

      2.