Решение по дело №38459/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8235
Дата: 18 юли 2022 г.
Съдия: Андрей Красимиров Георгиев
Дело: 20211110138459
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 8235
гр. София, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20211110138459 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от ИВ. АНТ. С. и К. П. С. против
Силвия Валантинова П. и П. К. С. с правно основание чл. 128, ал. 1 от СК за постановяване
на съдебно решение, по силата на което да бъде определен режим на лични отношения
между ищците и детето на на ответниците – Ивайла Петрова С., родена на 21.12.2013г.
По силата на влязло в сила съдебно решение № 17-146/25.05.2015г., постановено
по гр.д. № 3057/2014г. на сРс, 117 състав е прекратен бракът между ответниците. С
посоченото решение родителските права са предоставени н амайката- ответникът С.П..
Отношенията между ищците и ответника П. били изключителн онапрегнати и та отказвала
да разрещшши осъществяване н алични отношения между внучката им и тях. Твърдят, че н
апрактика не могат да общуват с детето. В същото време силновлошени били и отношенията
мужде самите ответници. Това довело до рудности при осъщуствяване н арежима нал лични
отношения на ответника С. с детето, поради което ищците не моггели да общуват с него и в
този период. По изложените съображения молят на съда да определи на ищците лично време
за срещи на ищците с тяхната внучка.
В съдебно заседание ищците поддържат исковата си претенция изцяло и както
лично, така и чрез пълномощника си, пледира за нейното уважаване. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от ответника П. К. С.. В
съдебно заседание редовно призоване не се явява и не изпраща представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответника С. В. П., в който
последният застъпва становище за неоснователност на исковата претенция. Излага подробни
съображения в тази насока. Потвърждава, че отношенията между страните са напрегнати, но
това се дължало на отношението на ищцата С. към ответника. Сочи, че въпреки
напрегнатите отношения ответникът П. никога не е настройвала детето против неговите
баба и дядо по бащина линия. Твърди, че единствената причина за образуване нтова дело е
да я тормозят. Излага доводи, че е невъзможно да отдели време детето да се среща с ищците.
Твърди, че детето посещава частно училище с целодневно обучение и единственото време, в
което е свободно прекарва с майка си е уйкендите, при които не е при баща. Твърди, че
1
контактите между детето и неговите баба и дядо, в случая ищците следва да се
осъществяват съвместно с тези на ответника П.С., който има определено време за това.
Твърди, че няма пречки сина им, когато взема детето в определения му вече режим на лични
отношения, да им дава възможност за контакти. Счита, че така няма да се нарушат вече
изградените от детето навици. По изложените съображения счита, че искът е
неоснователен, като алтернативно предлага да бъде определен режим на лични контакти на
ищците с детето с ищците с детето от 16ч. до 18 ч. на съботния ден, който режим да бъде
осъществяван съвместно с този на ответника П.С., син на ищците, на който вече изрично е
определено време за това.
В съдебно заседание чрез пълномощника си ответникът П. пледира за определяне
на режим на лични контакти на бабата с детето, който да е в рамките на режима, който
бащата упражнявана на срещи с детето. Претендира разноски.
Софийски районен съд, след като обсъди изложените от страните доводи и
доказателствата по делото съгласно чл. 12 от ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори по делото, че ищците ИВ. АНТ. С. и К. П. С. са родители на бащата на
малолетното дете – ответникът П. К. С. и детето Ивайла Петрова С., родена на 21.12.2013г. е
тяхна внучка. По делото не е спорно и обстоятелството, че местоживеенето на детето
Ивайла е определено при майката – ответникът С. В. П., по силата на влязло в сила решение
№ 117-146/25.05.2015г., постановено по гр. д. № 30572/2014г. на СРС, 117 състав. Съгласно
посоченото решение на бащата, ответник в настоящото производство – П. К. С., е
определен режим на лични отношения- два пъти в месеца за събота и неделя от 10ч до 18ч.,
както и две седмици през лятото, през четни години – на Коледа, през нечетни години – за
Великден и за рождения ден на детето.
Детето Ивайла е редовна ученичка в Частно средно училище „Свети Георги“ гр.
София. Съгласно представената служебна бележка изх. № 322/15.04.202г. обучението в
училище е целодневно- от 8.00 до 16.50 ч. всеки делничен ден.
В хода на съдебното производството от изявление на ищцата С. в съдебно
заседание се установи, че последната среща между детето Ивайла и ищцата е била през
месец февруари 2020г. Ищецът К.С. е заявил, че е виждал детето Ивайла преди четири
години, когато я водил да гледа кънки.
От събраните в хода на производството гласни доказателства посредством разпита
на свидетеля Катерина Венкова Голубарева, колега на ищците, които съдът кредитира като
обективни и логични в частите, в които възпроизвеждат лични възприятия на свидетеля, се
установява, че ищцата С. има желание да се вижда с внучката си, но родителите-
ответниците не позволяват. Заявява, че ищцата и ответникът П.С. са колеги, но последно
време отношенията им се влошили и и поддържали професионални контакти. Отношенията
им охладнели през последните година и половина- две.
От събраните в хода на производството гласни доказателства посредством разпита
на свидетеля Кадифа Димитрова П. /леля на ответника П./, които съдът кредитира като
обективни и логични в частите, в които възпроизвеждат лични възприятия на свидетеля,
като ги прецени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че същата живее заедно с
ответника и детето в гр. София от осем години. Всеки ден детето тръгвало на училище в
7.40 ч. , а вечер я посрещала в 17.15 ч., когато я карал микробус на училището. Свидетелката
помагала на детето с уроците и писането на домашни. Събота и неделя майката и детето
ходели на разходка. Преди четири години се срещала с ищцата С., когато тя я потърсила за
да може да види детето. Срещнали се в Южния парк. Тогава ищцата казала, че бащата Петър
не взема детето и тя не може да го види. Свидетелката дала телефонния си номер на
ищцата, за да й се обажда когато желае да види детето, но тя не я потърсила повече. През
празничните дни детето ходело при баба и дядо по майчина линия, а през лятото на море
заедно със свидетелката и майка си.
За нуждите на настоящото производство по делото са постъпили социални доклади
2
от АСП-ДСП-Оборище и от АСП-ДСП-Лозенец. От първия от тях се установява, че ищцата
С. и майката П. са в обтегнати отношения и последната не давала бабата да вижда внучката
си. Влошени са отношенията между ищците и другия ответник – техния син – П.С.. При
разговор с него същият е заявил, че въпреки обтегнатите си отношения с родителите си по
никакъв начин не е ограничавал срещите на детето с неговата баба и дядо. Твърдял, че
проблемната ситуация била предизвикана от родителите на ответника П., които я
настройвали срещу неговите родители. Според социалните работници ищцата С. работи
като зъболекар, има собствена клиника в близост до жилището което обитава. Материално е
много добре осигурена и може да посрещне внучката си в много добри битови условия. В
доклада на АСП-ДСП-Лозенец се посочва, че отношенията между ищците и ответника П. са
много обтегнати, защото последната твърди, че нейната свекърва я е изгонила с детето.
Основни грижи за детето се полагат от майката, като детето учи в частно училище. Майката
е собственик на две фирми с месечен доход около 5000 лв. по данни на майката бабата и
дядото не са търсили внучката си изобщо, в момента водели настоящото дело за да я
дразнят. В двете заключения е отразено, че в интерес на детето Ивайла е да поддържа
отношения и с двете разширени семейства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Поддържането на близки отношения между бабата, дядото и внуците е традиция и
социална норма в българското общество, която е отразена в правото на доста късен етап. С
нормата на чл.128 СК е предоставено правото на дядо и баба да претендират за лични
отношения с ненавършилите пълнолетие внуци, като съдът може да определи мерки за
лични контакти между дядото и бабата, и внуците. Уважаването на молбата, с правно
основание чл.128, ал.1 СК зависи от най-добрите интереси на детето, които следва да бъдат
гарантирани чрез съдебното решение.
За успешното провеждане на предявената по реда на чл.128, ал.1 СК молба, ищците
следва да установят качеството си на баба и дядо на малолетното дете, че ответниците,
респ. ответника са родители (родител) на последното, че разполага с нужните материални
възможности и личностни качества за полагане на адекватни на нуждата на детето грижи
при осъществяване на личните си контакти с детето и че в интерес на последното е да
поддържа такива контакти.
В разглеждания случай безспорно установено по делото е, че ищците ИВ. АНТ. С.
и К. П. С. са родители на бащата на малолетното дете – ответникът П. К. С. и детето Ивайла
Петрова С., родена на 21.12.2013г. е тяхна внучка.
Съгласно чл. 128, ал. 1 от СК, мерки за лични отношения с бабата и дядото се
определят, ако това е в интерес на детето. Интересът на детето изисква да бъдат преценени
всички обстоятелства, имащи отношение към възможността за правилното му отглеждане и
възпитание, за създаване на трудови навици и изграждането му като съзнателна личност.
Семейният кодекс не съдържа легално определение на понятието „интерес на детето“. От
тълкуването на разпоредбите на чл. 59, ал. 4 от СК, вр. чл. 124, чл. 125 и др. от СК се налага
извода, че интересът на детето се свежда до това то да се отглежда и възпитава по начин,
който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално
развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му
образование и възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна
личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и
имуществени права и интереси и му обезпечава нормално участие в гражданския оборот.
Според т. 3 от ППВС № 1/12.11.1974 г., което не е изгубило сила и при действието на
сегашния СК, под „интереси на децата“ се разбират всестранните интереси на децата по
тяхното отглеждане и възпитание - формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка
за общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен гражданин.
Определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с детето, съобразно чл. 128
от СК, е обусловено от конкретната преценка за интереса на детето. Интересът на детето е
3
винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна личност. Съгласно § 1, т. 5 от ДР на
Закона за закрила на детето, преценката за най-добър интерес на детето се основава на
желанията и чувствата му, физическите, психически и емоционални потребности, възрастта,
пола, миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която му е
причинена или има опасност да бъде причинена, както и всички други обстоятелства, имащи
отношение към детето. Мерките за лични отношения на бабата и дядото с детето следва да
се определят при съвкупната преценка на посочените обстоятелства. Интересът на всяко
дете е да расте в нормална семейна среда, като контактува с родителите си и с роднините от
майчина и бащина страна. По този начин детето получава възпитание, подкрепа, придобива
опит за различни житейски ситуации. Отчуждението от близките, включително от дядото и
бабата от майчина и бащина страна, не е в интерес на детето, освен когато те вредят на
развитието и възпитанието му. По принцип бабата и дядото са мотивирани да полагат грижи
за отглеждане и възпитание на внуците си и то в техен най-добър интерес. В съдебната
практика /така решение № 140 от 10.07.2015 г. по гр. д. № 3356/2014 г. на ВКС, ІV г. о/
понятието „интерес на детето" се определя като осигурена възможност то да расте, да се
отглежда и възпитава в сигурна и спокойна среда, заобиколено от близки хора, по начин,
който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално
развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му
възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му
осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени права и
интереси. Прието е, че при определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с
баба и дядо следва да се вземат предвид възрастта на детето, нивото на физическото и
емоционално развитие на същото, отношението му към бабата и дядото, техните качества да
го отглеждат и възпитават, влиянието, което те могат да оказват за развитието на неговата
личност. При определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо
следва да се съобрази необходимостта детето да посещава съответно учебно заведение от
определена възраст, да се отчете обстоятелството, че родителят, на когото е предоставено
упражняването на родителските права, работи, и че на същият е необходимо време за
ежедневни контакти с детето. Конкретният режим по чл. 128 от СК следва да се съобрази с
установения режим на детето на обучение, почивка, включително и с родителя, на когото е
възложено упражняване на родителски права. Едно от обстоятелствата, които следва да се
вземат предвид при определяне на подходящ режим на лични отношения е и постоянното
местоживеене на детето, съответно на бабата и дядото. Когато постоянното местоживеене
на детето е различно от постоянното местоживеене на бабата и дядото и това налага
пътуване, личните им контакти могат да бъдат осъществявани в почивните дни от
седмицата и/или в друг период от годината, в свободно за детето и бабата и дядото време.
При определяне на мерките на лични отношения освен посочените обстоятелства,
обуславящи най-добър интерес на детето, следва да се предвиди и подходящ период от
време със съответен режим на лични контакти с оглед възрастта на детето, през който
последното да възприеме и да адаптира към установената с този режим промяна в начина му
на живот, след който да се определи и постоянен режим на лични контакти.
Разрешение на въпроса, от какво се определя интересът на детето, като водещ
критерий при регламентиране на режим на лични отношения на това дете и неговите баба и
дядо, се съдържа и в решение № 672 от 18.10.2010 г. по гр. д. № 914/2010 г. на ВКС, ІV г. о.
В това решение е прието, че интересите на всяко дете са да расте в нормална семейна среда,
а при невъзможност - да контактува с всеки от роднините си и да поддържа отношения с
него. Никое дете не може да има интерес да се отчужди от близките си тогава, когато те не
вредят на развитието и възпитанието му. Когато става въпрос за баба и дядо на детето, то
интересът му да контактува с тях се преценява на плоскостта на установените качества на
бабата и дядото да отглеждат и възпитават детето и на влиянието, което те могат да окажат
върху неговата личност. Не са главен критерий отношенията между бабата и дядото и
родителите на детето. Те може да са влошени и дори конфликтни, както е в настоящия
случай, /по данни на свидетелите ищците са във влошени отношения както със своя син -
ответника С., така и с ответника П./ и обаче това не означава, че детето няма интерес да
4
общува с родните си баба и дядо. Може да е в интерес на детето контактите му с бабата и
дядото да бъдат прекъснати само ако последните му въздействат по начин, опасен за
психическото или физическото му развитие - напр. не задоволяват потребностите му от
храна, или от разходка, или го подбуждат да върши противообществени прояви и т. н. /в
този смисъл решение № 249 от 6.01.2020 г. по гр. д. № 351/2019 г., IV ГО на ВКС,
определение № 237 от 26.03.2021 г. по гр. д. № 3690/2020 г., III ГО на ВКС и др./.
Съобразявайки гореописаните положения, както и установената по делото
фактическа обстановка, Софийски районен съд намира, че ищците разполагат с
необходимите материални възможности и личностни качества за полагане на адекватни на
нуждата на детето Ивайла грижи при осъществяване на личните си контакти с него, както и
че е в интерес на последното е да бъде определен режим на лични отношения с неговите
баба и дядо по бащина линия – ищци по делото. Съгласно § 1, т. 7 от Закона за закрила на
детето, бабата и дядото са част от семейната среда на детето и в негов интерес е
поддържането на отношения с тях. От събраните по делото доказателства несъмнено се
установи, че ищците имат изградена емоционална връзка с детето Ивайла, търсили са опит
да контактуват с него, свързали се с детегледачката и независимо от противопоставянето на
майката са ищцата С. и видяла внучката си. Това обстоятелство се установява както от
свидетелските показания, така и от изявленията на ищците, като самите те в разказа им пред
съда потвърждават това обстоятелство.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че ищците
са финансово обезпечени /ищцата притежава и работи в собствена зъболекарска клиника/.
Предвид становището на постъпилия от АСП-ДСП-Оборище, както и с оглед заявеното в
тази насока и от разпитаните по делото свидетели, домът на ищците С.и предоставя добри
условия за обитаване, като гостуването на детето Ивайла в това жилище по никакъв начина
няма да му се отрази неблагоприятно.
Освен изложеното, при определянето на режима на лични отношения на детето
Ивайла, съдът взема предвид неговата възраст – 9 години, но и установените му навици за
обучение и почивка, както и съобрази режима на лични отношения, който имат неговите
родители, поради което приема, поради което срещите с неговите баба и дядо по бащина
линия следва да се провеждат в почивните дни. От друга страна съдът съобразява, че при
определяне на мерките държи сметка, че контактите следва да осигурят стабилна връзка на
детето с ищците, без обаче да ги натоварват прекомерно както тях, така й родителят, който
ги отглежда и възпитава, и без да откъсват децата за продължително време от обичайната им
среда и от неотглеждащия родител, който има своя режим на лични отношения. Ето защо
СРС намира за най-подходящ следния режим: всяка втора и четвърта събота от месеца, за
времето от 18:00 до 20.00 часа /непосредствено след времето за лични контакти с техния
баща – ответникът С./ , като този режим се осъществява в дома на ищците, които следва да
вземат и връщат детето от мястото, където то обичайно пребивава - дома на неговата
майка, както и веднъж годишно за седем последователни дни през месеците юли или август,
с преспиване, по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на отглеждащия детето
родител, както и несъвпадащо с определения с влязъл в сила съдебен акт режим на лични
отношения на детето с неотглеждащия родител, като този режим може да се осъществява и
извън територията на населеното място, в което е адресът на местоживеене на децата. Съдът
намира за необходимо да определя период на адаптация към така посочения режима, като в
рамките на първите три месеца режимът се упражнява само всяка втора събота от месеца.
Само за яснота настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че
при определяне на конкретния режим на лични отношения между детето и неговите баба и
дядо по бащина линия, не е обвързан с искането на страните, а единствено с интереса,
сигурността и спокойствието на детето.
За пълнота на мотивите съдът излага становището си по довода на ответника П., че
режимът на лични отношения на ищците с тяхната внучка следва да бъде във времето,
определено за бащата – ответника С., така щял да се дисциплинира и той самият да
изпълнява ангажиментите си към детето. Съгласно чл. 124, ал.2 СК, детето има право на
5
лични отношения с родителите си, освен ако съд е постановил друго. Следователно,
осъществяването на лични отношения с неотглеждащия родител е право на детето, на което
съответства задължение на родителя на общува с него, тъй като това е необходимо за
правилното му психо-физическо и емоционално развитие. Целта на закона е да се гарантира
режим на лични отношения между родител- дете в случаите, когато детето е разделено от
единия си родител- то да има възможност да поддържа контакт и да общува с него,
доколкото в интерес на детето е да поддържа контакт и с двамата родители. Отношенията
между родител- дете са строго лични и до определена степен незаменими, имайки предвид
значението им във връзка психическото и емоционално развитие на детето.
По изложените съображения при определяне на режима на лични отношения съдът
не е обвързан с поискания режим в исковата молба, както бе отбелязано по горе, като в
случая е определил, изхождайки от интереса на детето самостоятелен режим на бабата и
дядото по чл.128, ал.1 от СК, който според настоящият съдебен състав не следва да се
кумулира и с заместващ този на родителя, неупражняващ родителските права режим по чл.
128, ал.3 от СК.
Страните - ищецът и първия ответник, претендират разноски, но такива според
изхода на делото и характера на настоящото производство – спорна съдебна администрация,
не им се следват.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОПРЕДЕЛЯ по иск с правно основание чл. 128, ал. 1 от СК режим на лични
отношения между ИВ. АНТ. С., ЕГН ********** и К. П. С., ЕГН ********** , двамата с
адрес гр. София, ул. Георги Бенковски № 451 от една страна и малолетната им внучка
ИВАЙЛА ПЕТРОВА С., ЕГН ********** , от друга, както следва: ИВ. АНТ. С. и К. П. С.,
имат право да виждат и вземат при себе си детето Ивайла Петрова С., от дома на нейната
майка С. В. П., всяка втора и четвърта събота от месеца, за времето от 18:00 до 20:00 часа,
както и веднъж годишно за седем последователни дни през месеците юли или август, с
преспиване, по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на отглеждащия детето
родител, както и несъвпадащо с определения с влязъл в сила съдебен акт режим на лични
отношения на детето с неотглеждащия родител, като този режим може да се осъществява и
извън територията на населеното място, в което е адресът на местоживеене на детето, при
преходен период от три месеца, през който режимът на лични отношения ще се осъществява
само всяка втора събота за времето от 18:00ч. до 20:00 часа, като вземането и връщането на
детето става от и в дома на майка.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на страните –ищците и втория ответник, за
присъждане на разноски по делото, като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок, считано от
връчването му в препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6