МОТИВИ към присъдата по НОХД № 3134 по
описа на Варненския районен съд за 2020 година, ІV състав.
Против подсъдимия Р.И.Д. Варненският районен прокурор е
повдигнал обвинение по чл. 346,ал.2,т.1,пр.1,вр.ал.1,вр.чл.18,ал.1 от НК за това, че на 20.04.2014г. в КК „Св.Св.К. *** направил опит
противозаконно за отнеме чуждо моторно превозно средство - микробус „Фолксваген
крафтер" с рег.№ В - 53 - TDY на стойност 43600
лв. /Четиридесет и три хиляди и шестотин лева / от
владението на М. К. / М. С. / роден на ***г. в Р.Румъния, и С.Л.Н. /S. L.-N./
роден на ***г. в Р.Румъния,собственост на ТД „Цириак
Лизинг ИФН" АД /TIRIAC LEISING INF SAJ, без тяхно съгласие, с намерение да
го ползва, като е последвала повреда на превозното средство,и деянието е
останало недовършено поради независещи от дееца причини.
Пред съда подс. Д. дава
обяснения по възведеното обвинение.
Сочи, че на инкриминираната дата късно вечерта се придвижвал пеш по пътя
Варна – КК“Св.Св.К. и Елена“ /“Дружба“/. Докато
вървял покрай паркираните на тротоара автомобили чул викове и видял бягящи към него хора. Изплашил се и побягнал и той, но бил
застигнат от тези лица, които го съборили на земята и бил пребит от тях. Сочи,
че по същото време видял и друго лице да бяга, гонено от задържалите го лица.
Отрича да е ходил до микробус и да е бил въ
вътрешността му.
Счита, че е бил разпознат в последствие от задържалите го лица защото при
задържането му е бил продължително време в близост до тях.
По същество на делото изразява недоумение защо никой от свидетелите не е
посочил, че е държал предмет в ръцете си.
В последната си дума сочи, че е невинен и отправя искане
до съда да го оправдае по възведеното обвинение.
Защитата на подсъдимия счита че действията на подсъдимия
не могат да бъдат квалифицирани като опит за противозаконно отнемане на МПС.
Аргументира се с твърденията на обвинението, че бягайки подсъдимият е изхвърлил
заключващото устройство на инкриминираното МПС, като счита, че подобно действие
е алогично.
Акцентира на обстоятелството, че свид. Н. сочи, че се е
намирал очи в очи с подсъдимия, имал е възможност да го огледа и след
задържането му, но при извършеното в последствие разпознаване не е разпознал
подсъдимия като лицето намиращо се в микробуса. Въз основа на горното излага
съмненията си, че задържаното лице – подсъдимия, може да не е лицето което е
било в МПС-то.
Алтернативно моли съда да приложи разпоредбата на чл.55
от НК и да определи наказание под минималният размер, като приложи и
разпоредбата на чл.66 от НК.
В пледоарията си по съществото на делото представителят
на ВРП счита, че от доказателствата по делото безспорно се доказва вината на
подсъдимия. Анализира събраните по делото гласни доказателства и описва
приетата с обвинителният акт фактическа обстановка. Анализира и приложените по
делото веществени доказателства като съпоставя същите с констатираното при
огледа на местопроизшествието и заключенията по изготвените експертизи.
Моли съда да не кредитира обясненията на подс.Д..
Моли съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание „Лишаване от свобода“
около средния размер.
След преценка на събраните по делото доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
По силата на договор за договор
за финансов лизинг № 41798/17.10.2013г. със страни ТД „Цириак
Лизинг ИФН"АД /TIRIAC LEISING INF SA/ със седалище и адрес на управление
гр.Букурещ в качеството на лизингодател и
бенефициента ТД „Джиурета Тур" ООД, в качеството
на лизингополучател,последният придобил владението на моторно превозно средство
микробус „VOLKSWAGEN CRAFTER" с регистрационен номер № В-53-TDI.
Процесното моторно превозно средство било предназначено за отдаване под наем от
страна на ТД „Джируета Тур" ООД,със седалище и
адрес на управление гр.Търговище, Р.Румъния с управител Д.К. / DANUT С..
По силата на договор за доставка
на услуги № 738/16.04.2014г. ТД „Джируета Тур"
ООД,в качеството на ПРЕВОЗВАЧ и св.М. К. /М. С., дружеството предоставило за
ползване на микробус „VOLKSWAGEN CRAFTER" с регистрационен номер №
B-53-TDI ,който да обслужва трасето Търговище /Румъния/- Варна /България/ в двете
посоки за периода от 19.04.2014г. до 22.04.2014г.
Въз основа на цитирания договор
за ползване на автомобил под наем,на 18.04.2014г. cв.М.
К. /М. С./, с.С. Л.Н. /S. L.-N./, св. С. В.Й. и
техните семейства,общо 10 души,потеглили
от гр.Търговище,Р.Румъния към
гр.Варна с микробус „VOLKSWAGEN CRAFTER" c регистрационен номер №
B-53-TDI.
Същите отседнали в хотел „Аква Лазур", КК „Св.Св.К. ***,
където възнамерявали да останат до 21.04.2014г.
На 19 срещу 20.04.2014г.
микробусът бил паркиран на паркинга на хотела, с предна част сочеща към хотела.
Вечерта на 19 срещу 20.04.2014г., на смяна като охранители в хотел „Аква Лазур",КК „Св.Св.К. ***
били св.Р.Й.Й. и св.Н. А.Н.,на които им било
разпоредено от страна на управителя да оглеждат хотела и да наблюдават
автомобилите на гостите на хотела, докато същите са били на тържествено благослужение вечерта преди Великден.
Малко след полунощ на
19/20.04.2014г. св.Й. и св.Н. били седнали в личния автомобил на Й. и
наблюдавали автомобилите на гостите, който тъкмо по това време вече се връщали
от служба в църквата.
По същото време подс.Р.И.Д. се придвижил до паркинга на хотел „Аква лазур", в КК „Св.Св.К.
и Елена".
По неустановен в хода на
разследването начин, подс.Д. успял да отключи вратите
на микробуса „VOLKSWAGEN CRAFTER" с регистрационен номер № B-53-TDI, и да
проникне в купето му с цел противозакнно да го отнеме
и да го ползва.
Този модел микробуси били
снабдени с гнездо за поставяне на контактния ключ с вградени в корпуса имобилайзерен трансмитер и
декодер, които позволявали привеждането в движение единствено с оторизиран
оригинален ключ, с какъвто подсъдимия не разполагал.
За да приведе микробуса в
движение подс.Д. изтръгнал от местото му цялата част
на стартовото гнездо, намираща се на централното арматурно табло при кормилната
колона в дясно.
Тогава чул шум от приближаващи се
хора и легнал по корем върху пода на микробуса.
В това време, малко след полунощ
на 20.04.2014г., св.С. Л.Н., неговият син – св.С.В.Й. и св.К. М. решили да
отидат до микробуса „VOLKSWAGEN CRAFTER" с регистрационен номер №
В-53-ТБ1,за да си вземат необходими им вещи.
Ключовете за микробуса били у св.С.Л.Н..
Свидетелят С.Н. натиснал ключа с дистанционно управление, за да отключи
автомобила, но същият не се отключил. Отново натиснал ключа, но автомобилът пак
не реагирал. Не се включили светлините му.
Тогава св.С.Н. се насочил към
лява шофьорска врата, за да го отключи посредством ключа, предназначен за
автомобила.
Св.С.В.Й. и св.К. М. застанали от
дясната страна на микробуса.
Когато св.С.Н. погледнал през
прозореца на микробуса видял, че на пода му по корем лежи лице от мъжки пол - подс.Д..
Св.С. отворил предна лява врата,
и тогава подс.Д. си вдигнал главата. В този момент
погледите им се срещнали. Св.С. извикал на румънски език : „крадци".
През това време св.М. заобиколил микробуса от предната му страна, и се озовал в
близост до С..
Подс.Д. се изправил и слязъл през предна дясна врата на микробуса, като взел
със себе си запалващото устройство на автомобила.
По същото време св.Й. обхождал
паркираните автомобили, чул виковете на румънските граждани и видял, че от
дясната страна микробус VOLKSWAGEN CRAFTER" с регистрационен номер №
B-53-TDI, излязъл подс.Д..
Веднага след като слязъл от
процесния микробус, подс.Д. побягнал към пътното
платно в посока гр.Варна.
Непосредствено след него бягали и
св.С.Н., св.С.В.Й. и св.К. М. които викали : „полиция,полиция".
Бягайки към пътното платно, подс.Д. изхвърлил стратера
/запалващото устройство/,който бил останал в ръцете му, като това му действие
било забелязано от св.Й..
Подс.Д. продължил да бяга, но бил достигнат от румънските граждани, които го
съборили на земята и задържали.Тогава подс.Д. свалил
поставените на ръцете му плетени ръкавици и ги изхвърлил в тревата до себе си.
По случая веднага бил подаден сигнал на тел.
112. На място била изпратен автопатрул в чийто състав влизал св.П. и оперативна
дежурна група, и било започнато досъдебно производство.
В хода на разследването бил
извършен оглед на местопроизшествие, като обект на огледа бил бял микробус
„Фолксваген Крафтер" с рег.№ В - 53 - TDI,
установен на главен път 1-9, паркиран на тротоара в посока КК „Златни
пясъци",до хотел „Аква Лазур",КК „Св.Св.К. и Елена". Автомобилът се намерил с отключени
врати. На таблото на автомобила, в дясно от волана се намерил отвор с кръгла
форма, с диаметър 4 см. Под волана се намерили три букси, свободно стърчащи под
таблото. На около 70м. от микробуса били намерени мобилен телефон „Самсунг" с изписан черен маркер № ********* /352 525
101/,2 бр. текстилни ръкавици и 1 бр. черна пластмасова кутия с неправилна
форма с № 1027279881806149 / изхвърленото от подсъдимия при бягането гнездо за
поставяне на контактния ключ с вградени в корпуса имобилайзерен
трансмитер и декодер/, които били иззети и приложени
по делото като доказателства.
След приключване на огледа бил изършен
разпит в качеството на свидетел на С.Н.,
а малко по късно на същата дата били разпитани като свидетели и С.В.Й. и К. М..
Свидетелят С.Н. бил разпитан и пред съдия от ВРС.
На същата дата – 20.04.2014г. били извършени и
разпознавания по снимки като св.С.Н. и св.К. М. не могли да разпознаят по
снимки лицето което е било в микробуса, гонили са и задържали.
При извършеното разпознаване на лица по снимки св.С.В.Й.
категорично разпознал подс.Д. като лицето което видял
в микробуса, гонили и задържали.
Видно от заключението на изготвената в хода на ДП и прието от съда съдебно техническа експертиза е че, пазарната стойност на микробус
„Фолксваген Крафтер" с рег.№ В -53 - TDY към
датата на извършване на деянието - 20.04.2014г. била в размер на 43 600лв.
От заключението на изготвената по ДП и приета от съда
автотехническа експертиза се установява че, намерена
при огледа и документирана в огледния протокол част,
е контактен ключ/стартово гнездо с вграден в корпуса имобилайзерен
трансмитер и декодер, принадлежащ на процесния
автомобил. Контактния ключ/гнездо е разположен на централното арматурно табло
при кормилната колона в дясно. Същият е прикрепен посредством пластмасовия си
корпус и винтове /скоби/ към арматурното табло, които са били разрушени при
констатирания демонтаж. Към електрическата инсталация на автомобила е свързан
посредством многократно използваеми съединителни клеми. Намереното устройство
представлява заключващ механизъм. Непосредственото му използване с
оторизираният ключ допуска настъпателно движение на централната конзола за
управление,а вграденият дистанционен работещ трансмитер
в ключа изисква облъчване на антената на контактния ключ, при което пасивно се
връща сигнал от трептящия кръг на ключа за разрешаване на запалване на
двигателя. Стойността на нанесените по автомобила щети е в размер на 748,16лв.
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства:
показанията на разпитаните в с.з. св. Р.Й.,
Н.Н., П.П. вкл. прочетените
по реда на чл.281 от НПК такива дадени в хода на ДП, прочетените по реда на
чл.281 от НПК показания на свидетеля С.Н. /явяващ се пряк очевидец на деянието и възприел непосредствено подсъдимия
в микробуса, гонил го в непосредствена близост да самото му задържане/ както и
тези на св.К.Д. /разпитан в хода на ДП по искане на подс.Д./, справка за
съдимост, заключения на назначените и приети от съда
автотехническа и оценителна експертиза,
Протоколи за оглед и извършени разпознавания и др. като всички те са
непротиворечиви и се допълват взаимно.
Видно от показанията на св. С.Н. е, че същият след като е възприел легналия на пода на микробуса
подсъдим е извикал „крадци“ и заедно със спътниците си св.С.В.Й. и св.К. М. са
го преследвали, бягайки непосредствено след него на разстояние около 100 метра
и са го заловили.
От показанията на свид. Н. се установява, че те са
гонили подсъдимия на кратко разстояние, били са в непосредствена близост зад
него от самото му излизане от микробуса да момента на задържането му, поради
което е невъзможно да бъде задържано друго лице, разлино
от това което е направило опит за отнемане на МПС-то.
И свид. Й. и свид.Н. в показанията си сочат за
изхвърлен от подсъдимия предмет при неговото преследване, като в последствие
при изрвършеният оглед е бил открит този предмет -
контактен ключ/стартово гнездо с вграден в корпуса имобилайзерен
трансмитер и декодер, принадлежащ на процесния
автомобил.
Видно от приложеният на л.9 т.2 от ДП протокол за
разпознаване на лица по снимки е, че при проведеното разпознаване на същата
дата св. С.В.Й. категорично е разпознал подс.Д. като лицето което е излязло от микробуса, което са
гонили, спънало се е и паднало, при което са го задържали.
С оглед гореизложеното съдът намира, че авторството на
деянието е доказано по безспорен и категоричен начин.
Преди да приеме за установена изложената фактическа
обстановка, съдът прецени възраженията и тезата на подсъдимия и защитата, както
и останалите събрани по делото
доказателства.
На първо място съдът прецени обясненията на подсъдимия Д..
Пред съда същият отрича да е прониквал в процесният микробус с цел
противозаконното му отнемане като сочи, че просто се е придвижвал пеш покрай
пътното платно. Отреча дори да е бил до микробуса.
Навява твърдения ,че бил видял друго лице да бяга, което било преследвано от от задържалите в последствие подсъдимия румънски граждани.
Съдът намира, че не следва да кредитира обясненията на
подсъдимия, доколкото същите противоречат на останалия събран по делото
доказателствен материал и се оборват от него, поради което съдът намира че
същите съставляват единствено защитна теза, целяща оневиняването му.
В тази насока следва да се отбележи, че в хода на ДП по
искане на подсъдимия е бил разпитан в качеството на свидетел К.Д., чийто
показания в хода на съдебното следствие са били приобщени по реда на чл.281 от НПК. В същите свид.Д. сочи, че е разбрал че Р. /подсъдимия/ „…отишъл да гледа
някакъв бус, не знам какво му е гледал, тогава са го
набили румънците…“. На практика с тези си показания свид.Д. не само, че не
подкрепя обясненията на подсъдимия, а напротив оборва по категоричен начин
същите.
По отношение възраженията на защитата по същество на
делото съдът намира същите за неоснователни.
Защитата сочи, на алогичност в
действията на подсъдимия относно носенето със себе си на вещественото
доказателство. Съдът намира, че действията на подсъдимия са доказани по
категоричен начин и е без значение обстоятелството по какви причини подсъдимият
е взел със себе си при опита за бягство намереното при огледа веществено доказателство - стартово гнездо с вграден в корпуса имобилайзерен
трансмитер и декодер, принадлежащ на процесния
автомобил.
На следващо място защитата сочи, че свидетелите по
делото са били алкохолно повлияни, след което акцентира на обстоятелството, че
св.Н. при проведеното разпознаване не е разпознал подсъдимия от което формира
извод, че задържаното лице –подсъдимия/ макар и да е бягал, не е лицето което е
проникнало в процесният микробус т.е. авторът на деянието не е подсъдимия.
Съдът не споделя и тези възражения доколкото по
отношение на твърдението, че свидетелите са били алкохолно повлияни не намира
никаква опора в събраният доказателствен материал.
Отделно от това, както бе отбелязано и по-горе
именно свид.Н. в показанията си сочи, че същият след като е възприел легналия
на пода на микробуса подсъдим е извикал „крадци“ и заедно със спътниците си св.С.В.Й.
и св.К. М. са го преследвали, бягайки непосредствено след него на разстояние
около 100 метра и са го заловили. От изложеното би могъл да се формира само
един извод, че заловеното и задържано лице – подс.Д.
и лицето проникнало в процесният микробус са едно и също лице.
Действително при проведеното разпознаване по снимки
свид. Н. не е разпознал подсъдимия, но това по никакъв начин не оборва
показанията му, че лицето от микробуса и задържаното лице са едно и също лице.
Видно от показанията на свид. Н. е, че същият в нито
един момент не е заявявал, че ще разпознае категорично лицето ако го види.
Напротив свид. Н. в показанията си сочи „…мисля, че мога да го разпозная на
снимка…..В този момент аз бях доста стреснат, но мисля, че ще мога да го
разпозная….“. Също така сочи, че действието се е развивало в тъмната част на
денонощието – след полунощ. Свидетелят сочи, че в него момент е бил под силен
стрес и обстоятелството, че не е могъл да разпознае в снимката на подсъдимия
лицето което е задържал, соче единствено на
обективността при провеждане на това процесуално-следствено действие.
С оглед изложеното съдът намира
възраженията назащитата за недоказаност авторството
на деянието за неоснователни.
Съобразно установеното съдът прие, че подсъдимия Д. е
осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.346, ал.2, т.1, пр.1, вр.ал.1,
вр.чл.18, ал.1 тъй като на 20.04.2014 г. в КК „Св.Св.К. ***
направил опит противозаконно за отнеме чуждо моторно превозно средство -
микробус „Фолксваген Крафтер" с рег.№ В - 53 - TDY
на стойност 43600 лв. /четиридесет и три хиляди и шестстотин лева/ от
владението на М. К. /М. С./, роден на ***г. в Р.Румъния, и С.Л.Н. /S. L.-N./ роден
на *** г. в Р.Румъния, собственост на ТД „Цириак
Лизинг ИФН" АД /TIRIAC LEISING INF SA/, без тяхно съгласие, с намерение да
го ползва, като е последвала повреда на превозното средство,и деянието е
останало недовършено поради независещи от дееца причини.
Обект на престъплението - обществените
отношения свързани с правото на лична собственост.
От обективна страна: деянието е осъществено
чрез действие - подс.Д. е проникнал в чужд автомобил
с намерение противозаконно да го отнеме от владението на собственика му без
негово съгласие, с намерение да го ползва, като следствие на това са били
причинени повреди по автомобила. Именно действията на подсъдимия по взломяване на стартовото
гнездо с вграден в корпуса имобилайзерен трансмитер и декодер непозволяващи привеждането в движение
на автомобила без оригиналин ключ сочат на умисъл за противозакотто отнемане на процесното МПС.
Субект на престъплението – пълнолетно вменяемо физическо лице.
От субективна страна: при извършване на
деянието подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл - съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопадните последици и е целял тяхното настъпване.
Причини за извършване на деянията -
незачитане правото на лична собственост.
При определяне на наказанието на подсъдимия
Д., съдът се съобрази със степента на обществена опасност на деянието, която
прецени над средния размер за този вид престъпления обекта на посегателство –
нов автомобил, обурудван със съвременни системи за
безопасност, на значителна пазарна стойност. Съдът взе предвид и обстоятелството, че при опита да извърши
деянието подсъдимият е ползвал ръкавици /видно от протокола за оглед не са били
иззети годни дактилоскопни следи/ , премахването на пречката за запалване на
автомобила- взломяване на стартовото гнездо с вграден в корпуса имобилайзерен
трансмитер и декодер непозволяващи привеждането в
движение на автомобила без оригиналин ключ сочат също
така и на една предварителна подготовка за извършване на деянието включваща в
себе си и специфични знания, поради което не може да се приеме, че се касае за
инцидентно възникнало намерение, напротив касае се за целенасочени действия по
отнемане на МПС.
Съдът съобрази и степента на обществена
опасност на дееца като взе предвид предходната съдимост на подс.Д.,
която не влияе на квалификацията на деянието и следва да се отчете като
отегчаващо отговорността обстоятелство.
Видно от приложенато
справка съдимост подс.Д. бил осъждан за престъпления
от общ характер. С Присъда по НОХД№ 163/2008г. по описа на ОС Хасково,в сила от
10.04.2009г. подс.Д. е бил признат за виновен за
престъпление по чл.196а, вр.чл.195,ал.1,т.4,пр.З и
т.5, вр.чл.194,ал.1 от НК извършено на 18.07.1999г.,
като му било наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от ДВЕ
години при първоначален СТРОГ режим.С решение № 84 от 27.04.2009г. постановено
по ВНОХД № 59/2009г. на Апелативен съд гр.Пловдив,в сила от 10.04.2009г.
присъдата по НОХД № 163/2008г. по описа на ОС Хасково,била изменена,като
наказанието „Лишаване от свобода" за срок от ДВЕ години било намалено на ДЕВЕТ
месеца „Лишаване от свобода",като била потвърдена в останалата си част.
Макар и да е бил реабилитиран в
последствие – на 23.12.2014г. то щкъм датата на
деянието по настоящето производство – 20.04.2014г. подсъдимият не е бил
реабилитиран.
Смегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира.
Изложените обстоятелства, предвид вида и
характера на конкретното деяние, мотивираха съда да определи наказание при наличието само на отегчаващи отговорността обстоятелства,
при липсата на смегчаващи такива, при условията на
чл.54 от НК в размер около средния предвиден от закона, а именно : ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ПЕТ ГОДИНИ И ШЕСТ
МЕСЕЦА, което да изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.
За да определи режима на изтърпяване на
наказанието съдът взе предвид разпоредбата на чл.57 ал.1 т.2 б.Аот ЗИНЗС, съгласно коят на осъдените на лишаване от свобода за повече от петт
години за умишлени престъпления се
определя „строг режим”
На осн. чл.346 ал.4 от НК съдът
ЛИШИ подс.Д. от право да управлява МПС за срок от ТРИ
ГОДИНИ.
По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат
изпълнени целите на генералната и специална превенция.
Съдът възложи направените деловодни разноски на
подсъдимия, съобразно разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :