НОХД № 647/2017
год.
МОТИВИ:
Обвинението срещу подс.
П.А.Ф., ЕГН ********** е за престъпления, както следва:
-
по чл.343б ал.3 от НК за това, че на 16.09.2016г. на бул. ”О.” в гр.Белово, обл.Пазарджик е управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил „Мерцедес MJI 400” с ДК№ СА 6972 РТ, след употреба на наркотични
вещества - амфетамин, установено по надлежния ред с
химическа /токсикологична/ експертиза № И-9598/16г. на ВМА София;
-
по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК за това, че
на 16.09.2016г., в гр.Б., обл.Пазарджик, в лек
автомобил „М. MJI 400” с ДК№ …, без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество- метилендиоксиметамфетамин
/МДМА/ с нето тегло 1,599 гр. на стойност 39,97 лева съгласно ПМС №23/98г.
Представителят на прокуратурата поддържа обвинението и
пледира за осъдителна присъда с налагане на наказания лишаване от свобода,
глоба и лишаване от правоуправление, както и с приложението на чл.66 ал.1 от НК.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със защитник.
Не се признава за виновен по обвинението и не дава обяснения. Защитникът на
подсъдимия пледира да бъде оправдан по обвинението за държане на наркотичното
вещество, т.к. същото не е доказано или алтернативно деянието да се преквалифицира по чл.354а ал.5
от НК и деецът да се освободи от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. По отношение а обвинението по чл.343б ал.3 от НК защитникът пледира за
частично прекратяване на производството на основание принципът „Non bis in idem”, като твърди, че
подсъдимият бил наказан за същото деяние, но по административнонаказателен
ред, посредством издаването на ПАМ, с която временно е било отнето неговото
СУМПС.
Подсъдимият
поддържа становището на защитника си и иска да бъде оправдан
Съдът като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301 от НПК, прие за установено от
фактическа страна следното:
Към инкриминираната дата подсъдимият П.Ф.
живеел с родителите си в семейната им вила, находяща
се в м.”Я.”, землище на с.Голямо Белово, общ.Белово. Той не притежавал надлежно
разрешително за придобиване и държане на наркотични вещества.
Един ден преди инкриминираната дата, св.Г.А.
/началник на сектор „Криминална полиция” в РУ на МВР гр.Септември/ получил
оперативна информация от неустановено лице, което му казало, че в същия този
ден видяло наркотици у подс. П.Ф.. Св. А. на свой ред
се обадил по телефона на св. Л.П. /началник на полицейски участък /ПУ/
гр.Белово/ и му разпоредил да организира откриването на подсъдимия в района на
гр.Белово и извършването на проверка за притежание на наркотици.
На 16.09.2016 година, св. Й.В. -
полицейски служител в ПУ-Белово към РУ-МВР гр.Септември, съгласно утвърден
график бил на работа за времето от 07.00 часа до 19.00 часа и заедно с негов
колега се намирали на бул.”Освобождение” в гр.Белово. Около обяд покрай тях
преминал подс. П.Ф., който управлявал лек автомобил
„Мерцедес MJI 400” с ДК№ СА 6972 РТ. Св.В. познавал подс.Ф.
и автомобила му, като при преминаването покрай него двамата дори се поздравили.
Няколко минути по-късно св. Л.П. се обадил по телефона на св.В. и го попитал
дали познава Ф., а след като получил утвърдителен отговор му разпоредил да го
открие и съпроводи до сградата на полицейския участък.
Св. В. и неговият колега открили подс. Ф. в заведение за бързо хранене в гр.Белово и го
поканили да отиде в полицейския участък
за среща с техния началник. Подс. Ф. приел поканата и
с автомобила си отишъл в участъка. Междувременно там бил пристигнал и св.Г.А.,
който бил уведомен от св.П., че Ф. е открит.
В кабинета на св.П. и в негово
присъствие бил проведен разговор между св.Г.А. и подс.Ф..
Св.А. попитал подсъдимия дали в него или в автомобила си държи забранени от
закона вещества, при което подс.Ф. отвърнал, че в
колата си имал наркотични вещества. Пояснил, че ги държал за лична употреба,
както и че сутринта на същия ден бил взел от тях. След това Ф., заедно със св.А.,
отишъл до автомобила си и с протокол за доброволно предаване предал на
полицейските органи девет цели хапчета и половинка хапче, бели на цвят, с
разделителна линия от едната им страна и две криви линии от другата. В
протокола обаче подсъдимият записал, че не знаел какви са тези хапчета.
Във връзка с всичко това бил извършен
оглед на местопроизшествие, а именно на горепосоченото МПС, с което било отпочнато настоящото наказателно производство. Хапчетата
били тествани с полеви наркотест и реагирали на метаамфетамин.
Понеже подс.Ф.
обяснил на полицейските служители, че по-рано през деня бил пил хапче от вида
на тестваните, той бил подложен и на
проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Dreger Drug Check 3000”,
който отчел наличие на наркотично вещество в биологичния материал на подсъдимия,
а именно амфетамин. По повод на всичко това против обв. Ф. бил съставен АУАН. След това му бил даден и талон
за медицинско изследване, като същият бил отведен за вземане на кръвна проба.
Междувременно било извършено претърсване в обитаваната
от подс. Ф. и семейството му вила, находяща се в м.”Яденица”, където били открити и иззети
осем полиетиленови пликчета, съдържащи 2.480 кг.
насипен тютюн. Наказателното производство за извършено престъпление по чл.234
ал.1 от НК е било прекратено частично с постановление на прокурора от
30.01.2017г., което влязло в сила на 01.04.2017г., поради което обстоятелствата
свързани с намирането и експертното изследване на тютюна не заслужават
по-задълбочено обсъждане.
Видно от заключението на приетата по делото съдебно-химическа
експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно, приобщените като
веществени доказателства по делото 9 и ½ бр. таблетки са с общо нето
тегло 1,599 грама и съдържат метилендиоксиметамфетамин
/МДМА/ или т.нар. „екстази”.
Метилендиоксиметамфетаминът е високорисково наркотично вещество, включено в
Приложение №1 на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични към чл. 3 ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите. Той е вещество с висока
степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба и е
забранен за приложение в хуманната медицина. Подсъдимият Ф. не притежава
надлежно разрешително за държане на високорискови наркотични вещества.
Видно от заключението на приетата по делото съдебно-химическа
/токсикологична/ експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно в
кръвта на подс. Ф. се установява наличие на
наркотично вещество- амфетамин.
Вещите лица поясняват в съдебно заседание, че кръвната
проба е била съхранявана в съответствие със законовите изисквания за
токсикологичното изследване, както и че вземането на наркотичното вещество от
подсъдимия е било в рамките на до 24 часа назад, считано от момента на
вземането на пробата.
Съгласно постановление № 23 на МС от 29. 01.1998г. за определяне
на цените на наркотичните вещества е видно, че стойността на метамфетамина без изискване на процентно съдържание
за 1 кг. е 25000 лв., респ.
за 1 грам е 25 лв. При това положение е несъмнено, че общата стойност на процесният метамфетамин от 1.599 грама е 39.97
лв.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на свидетелите Л.П., Й.В.
/дадени в съдебната и досъдебната фаза, които бяха приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.281 от НПК/, Х.С., Г.А.
и И.Г., заключението на двете горекоментирани химическа
експертиза на хапчета и химическа /токсикологична/ експертиза на кръвна проба,
а също и от писмените и веществените доказателства, инкорпорирани в доказателствения
материал.
Съдът
кредитира изцяло събраните по делото доказателства и доказателствени
средства, т.к. същите са непротиворечиви, взаимно допълващи се, хронологично
точни и по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
Свидетелите П.
и А. са очевидци на това как при изричен въпрос на последния дали държи в себе
си или в автомобила забранени от закона вещества, подсъдимият признал, че в управлявания
от него автомобил имал наркотици, както и че сутринта бил употребил от тях. Горните
двама свидетели, както и св.И.Г., са били очевидци и на това, как след
направените предпроцесни признания, подсъдимият
предал с протокол за доброволно предаване процесните
9 и ½ бр. хапчета, които при тестването с полеви наркотест
реагирали на метамфетамин. Тези гласни доказателства
се потвърждават и от приетия като писмено доказателство по делото протокол за
оглед на местопроизшествие, а именно на лекия автомобил на подсъдимия, в който подробно
е описано как, кога и къде били открити наркотичните вещества. Потвърждават се
и от протокола за доброволно предаване на въпросните хапчета. Потвърждават се
от самите хапчета, приобщени като веществени доказателства по делото.
Св.Й.В. е
очевидец пък на това, как непосредствено преди започването на проверката за
притежание на наркотични вещества е видял подс.Ф. да
шофира автомобила си в гр.Белово. Горният е категоричен и за това, че след като
поканил подсъдимия да отиде в полицейския участък в гр.Белово, последният приел
поканата и отново шофирайки автомобила си е отишъл там.
Св.Х.С. е
категоричен за това, че след като тествал подс.Ф. за
употреба на наркотични вещества с
техническо средство „Dreger Drug Check 3000”,
уредът отчел наличие на наркотично вещество в биологичния материал на подсъдимия,
а именно амфетамин. Това се потвърждава и от приетия
като писмено доказателство протокол за извършена проверка за употреба на
наркотични или упойващи вещества, който е бил предявен и подписан лично от
подсъдимия без каквито и да е възражения.
Не убягна от вниманието на съда, че още
в досъдебното производство подс.Ф. е опитал да
прокара внушението, че не е знаел какво съдържат откритите в автомобила му
хапчета, с което практически се е опитал да обоснове субективна несъставомерност на двете деяния, за които му е било
повдигнат обвинение. Така например в протокола за доброволно предаване на
хапчетата е записал саморъчно, че са негови и са за лична употреба, но не знаел
какви са. Същото е заявил и пред лекаря, който е взел кръвната проба за
химическото /токсикологично/ изследване и който преди това го е освидетелствал,
посредством извършване на медицинско изследване. Видно от отразеното в т. ІІ.2
на протокола за медицинско изследване, лекарят е записал по сведения на подсъдимия,
че бил взел едно хапче, но не знаел какво съдържа. Подобна информация преди
това подс.Ф. е споделил и пред св.Х.С., когато го е
тествал с техническото средство за употреба на наркотични вещества. По време на
тестването Ф. заявил, че пил от хапчетата, защото бил много уморен, както и че
същите му били дадени от негов приятел, който му казала, че същите дават много
сила, но не знаел какви са.
Съдът обаче не намери основание да
кредитира тези косвено възпроизведени изявления на подсъдимия в горния смисъл,
т.к. те се опровергават напълно от показанията на свидетелите П. и А..
Последните бяха категорични, че непосредствено преди започването на проверката,
в проведен разговор св.А. е питал Ф. дали държи в себе си или в автомобила забранени от
закона вещества, а подсъдимият признал, че в управлявания от него автомобил
имал наркотици, както и че сутринта бил употребил от тях. Отделно от това,
изявленията на подсъдимия в горния смисъл звучат абсурдно и са житейски нелогични,
т.к. е несериозно да се приеме, че той би започнал прием на лекарствен продукт,
за който не знае какъв е или поне какво въздействие има върху организма.
В заключение
следва да се каже, че няма нито едно пряко или пък годно косвено доказателство,
което да оневинява подсъдимия и да обуславя обективна или субективна несъставомерност на деянията, за които му е повдигнато
обвинение.
При така
установената фактическата обстановка, с
поведението си подс.Фъндъков от обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъпленията, както следва:
- по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК, като на 16.09.2016г., в гр.Белово, обл.Пазарджик,
в лек автомобил „Мерцедес MJI 400” с ДК№ СА 6972 РТ, без надлежно разрешително
е държал високорисково наркотично вещество- метилендиоксиметамфетамин
/МДМА/ с нето тегло 1,599 гр. на стойност 39,97 лева съгласно ПМС №23/98г.;
-
по чл.343б ал.3 от НК, като на 16.09.2016г. на бул. ”Освобождение” в гр.Белово,
обл.Пазарджик е управлявал моторно превозно средство
- лек автомобил „Мерцедес MJI 400” с ДК№ СА 6972 РТ, след употреба на
наркотични вещества – амфетамин.
Деянията са
извършени умишлено съгласно разпоредбата на чл.11, ал.2 от НК и са извършени
при пряк умисъл.
На първо място
подсъдимият е правната запретеност на деянието по
чл.354а ал.3, т.1 от НК, доколкото е бил наясно, че държи забранени от закона
вещества - наркотици и няма издадено
разрешение за това, т.е. предвиждал е настъпването на общественоопасните му
последици и пряко е целял настъпването им.
Умисълът на подсъдимият
е обхващал обстоятелствата, че упражнява
фактическа власт върху наркотични вещества от вид и със съдържание, подробно
посочени по-горе и по описания вече начин, което е станало без да има надлежно
разрешение за това.
Подсъдимият е съзнавал
и правната запретеност
на деянието по чл.343б ал.3 от НК, доколкото е съзнавал обстоятелството, че
управлява МПС след употреба на наркотично вещество, подробно описано по-горе,
което е абсолютно забранено. Действал е при пряк умисъл, тъй като е съзнавал,
че след употребата на наркотици няма право да шофира, но преследвайки пряката
си цел - да се придвижи с автомобила от едно място до друго, е искал
настъпването на общественоопасните последици.
Тук е мястото да се
посочи, че не би могло да се удовлетвори искането на защитата за оправдаването
на подсъдимия по обвинението по чл.343б ал.3 от НК поради това, че на
инкриминираната дата и по-специално, когато е бил изпробван за употреба на
наркотични вещества, той не бил имал качеството на водач на МПС, т.е. деянието
не било обективно съставомерно. Това възражение не би
било направено ако се държеше сметка за обстоятелството, че фактът на
шофирането на процесния автомобил от страна на подс.Ф., непосредствено преди да започне проверка за
държане и употреба на наркотични вещества от негова страна, беше безспорно
установен.
Св.В. недвусмислено
посочи, че е видял подсъдимият да шофира автомобила в гр.Белово около десетина
минути преди да получи указания от прекия си началник да го открие и покани в
полицейския участък за разговор. Той бе категоричен и за това, че след като
открил Ф. в заведение за бързо хранене в гр.Белово и го поканил да отиде в
участъка, последният отново се качил на автомобила си, като го шофирал до там.
Тези факти не бяха оспорени от защитата и опровергани по какъвто и да е друг
начин. Няма никакво съмнение и за обстоятелството, че в самия полицейски
участък подс.Ф. не е имал обективна възможност да
приеме, какъвто и да е наркотик още по-малко от хапчетата, които са били в
автомобила му. Това пък значи, че осъществения от него прием на наркотика е бил
преди това, т.е. преди шофирането най-малко от заведението за бързо хранене до
полицейският участък, макар че се събраха достатъчно гласни доказателства от
показанията на свидетелите П., А. и С., които косвено възпроизведоха предпроцесното самопризнание на подсъдимия, според което
той е взел едно от хапчетата сутринта на същия ден.
Не може да бъде
удовлетворено и искането на защитата, изложено в хода на съдебните прения, че
следва наказателното производство спрямо подс.Ф. да
бъде частично прекратено досежно обвинението по
чл.343б ал.3 от НК, т.к. това обвинение било повдигнато в нарушение на принципа
прогласен в чл.24 ал.1, т.6 от НПК, респ. в чл.4 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧОС и
ТР № 3/2015 г. по т.д. № 3/2015г. на ОСНК на ВКС - „Non bis in idem”. Защита аргументира това
свое разбиране с обстоятелството, че в досъдебното производство, след
съставянето на АУАН за нарушение на чл.5 ал.3, т.1 от ЗДП, заради шофиране след
употреба на наркотични/упойващи вещества, против подс.Ф.
била издадена заповед за ПАМ по реда на ЗДП, с която временно било отнето
неговото СУМПС. Именно с това според защитата спрямо подсъдимият била реализирана
административнонаказателан отговорност спрямо
подсъдимия за същото по вид деяние – управление на МПС след употреба на
наркотични вещества, при което било недопустимо да са реализира за втори път
наказателно отговорност спрямо него. Това възражение не би било направено ако
се държеше сметка за обстоятелството, че действително против подсъдимият е била
издадена Заповед за ПАМ № 16-0340-000221/16.09.2016г. на Началника на РУ МВР
гр.Септември, с която СУМПС на Ф. е било временно отнето на основание чл.171,
т.1, б.Б от ЗДП /в редакцията на тази норма към инкриминираната дата/, т.е. до
решаването на въпроса за неговата отговорност но за не повече от шест месеца.
Именно по силата на тази заповед СУМПС на подсъдимият е върнато на
21.03.2017г., при което на практика той е бил лишен от правоуправление, но това
не значи, че спрямо него е реализирана административнонаказателна
отговорност и той е търпял административно наказание. Едва ли е необходимо
пространно изложение за това, че с една принудителна административна мярка,
включително и подлежаща на предварително изпълнение, каквато е била
горепосочената, не се решава въпросът за
виновността и отговорността на нарушителя,
респ. не се налага административно наказание или санкция, а единствено
се препятства възможността за продължаване на извършването на нарушението и то
за определен времеви период. Въпросната ПАМ не е санкционен акт по смисъла на
ЗАНН, какъвто е едно наказателно постановление или електронен фиш. Според сега
действащия НПК, с последните изменения в сила от 05.11.2017г., само при наличието на влязло в сила НП, с което
е реализира административнонаказателна отговоронст с характер на наказателно обвинение и то за
същото по вид деяние спрямо същото лице, което НП не подлежи на възобновяване
или е отказано възобновяване на производството, би могла да се активира
разпоредбата на чл.24 ал.1, т.6 от НПК. В настоящия казус обаче такава хипотеза
не е налице.
Не може да бъде и споделено
възражението на защитата за недоказаност на обвинението по чл.354а ал.3, т.1 от НК, т.к. не било установено какво е съдържанието на активното наркотично
вещество /МДМА/ във всяко едно от държаните 9 и ½ бр. хапчета. Такова
възражение не би било направено ако се държеше сметка за това, че за
обективната съставомерност на горепосоченото
престъпление е без значение какво е процентното отношение на активното
наркотично вещество към останалите химически вещества, съдържащи се във всяко
едно от инкриминираните хапчета, като е достатъчно само да е безспорно
доказано, че те съдържат и наркотик. Включително и вещото лице, изготвило
химическата експертиза, поясни в съдебно заседание, че единствените наркотици,
при които има законодателно значение какво е процентното съдържание на
активното вещество са хероин и кокаин, а това е отразено и в Приложение № 1 към
член единствен на Постановление № 23 на МС
от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството.
Не може
да бъде удовлетворено и искането на защитата за преквалифициране на
престъплението по чл.354а ал.3, т.1 в такова по чл.354а ал.6 от НК. Това е
така, независимо че количеството и стойността на държаното наркотично вещество
не са високи. За да е налице привилегирования състава на държане на наркотици в
маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК обаче не е достатъчно
количеството и стойността на съответния наркотик да са ниски. Необходимо е още
наличието и на други смекчаващи обстоятелства които да очертават престъплението
като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния
вид. В настоящият казус обаче такива смекчаващи обстоятелства не са
налице. Вярно е, че по местоживеене подсъдимият е положително охарактеризиран.
Вярно е и това, че е с чисто съдебно минало, т.к. за осъждането му по НОХД №
230/2007г. на СГС, за извършено престъпление по чл.343 ал.4, вр. с ал.3, пр.3, б.Б, пр.1 във вр.
с чл.343 ал.1, б.В във вр. с чл.342 ал.1, пр.3 от НК
/причиняване на смърт по непредпазливост на едно лице и телесна повреда на
повече от едно лице, в пияно състояние/ е настъпила реабилитация по право по
смисъла на чл.86 ал.1, т.1 от НК. Независимо от реабилитацията
обаче, неговото минало осъждане във всички случаи следва да се отчита като
негативна характеристична данна за личността му. Това
е така, защото според нормата на чл.85 ал.1 от НК реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите
свързват със самото осъждане. В случая, при настъпилата реабилитация законови
последици от миналото осъждане не би могло да има, но това минало осъждане би
могло да се преценява от гледна точка на морала и да охарактеризират негативно подс.Ф. в чисто личностен аспект. Следва да се отчита и
това, че в конкретния казус не е налице просто държане на наркотичното вещество,
а неговото държане в МПС и употреба, след което е било предприето и шофиране,
което на свой ред завишава обществената опасност на държането.
При определяне
и индивидуализация на наказанията, които следва да се наложат на подсъдимия,
съдът съобрази разпоредбата на чл.36 от НК – относно целите и тези на чл.54 и
следващите от НК - относно тяхната индивидуализация.
Обществената
опасност на деянието по чл.354а ал.3, т.1 от НК е относително висока с оглед това,
че наркотичното вещество в никакъв случай не е еднократна доза, както и с оглед
времето и начина на държане на наркотичното вещество – в МПС, демонстративно /в
джоба на вратата на лекия автомобил/ и с чувство за безнаказаност. Обществената опасност на деянието по чл.343б
ал.3 от НК също е относително висока с оглед времето и мястото на управление на
МПС – по улици в общински център, с потенциална опасност за живота и здравето
на останалите участници в движението.
Подс. Ф. е с относително ниска степен на обществена опасност, доколкото не
е осъждан – реабилитиран по право за миналото осъждане подробно посочено
по-горе, а по местоживеене е положително охарактеризиран. Единствената
негативна данна за личноста
му е наличието на осъждане за непредпазливото престъпление против транспорта,
съпроводено със смърт на едно лице и телесни повреди на повече от едно, което е
било извършено в пияно състояние и за което по-горе се изложиха подробни
съображения, защо следва да се преценява като охарактеризиращо личността.
Като причини
за извършване на деянията съдът отчете ниското правосъзнание
на подсъдимия, незачитането на установения в страната правов ред, свързан с
контрола и боравенето с наркотични вещества, както и с обезпечаване на
правилата за безопасност на движението по пътищата.
Съдът отчете
като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на
подсъдимия, добрите характеристични данни по местоживеене, невисоката стойност и
количество на държаното от него наркотично вещество, фактът, че същото е било
за лична употреба, доколкото няма данни за разпространение, оказаното от
подсъдимия съдействие на полицейските и разследващи органи, включително чрез предпроцесни самопризнания за държане на наркотик и
посредством доброволното подлагане на изпробване за употреба на такъв чрез
техническо средство и даване на кръвна
проба за анализ, без които престъплението по чл.343б ал.3 от НК не би било
доказано. Отчете се като смекчаващо и това, че за последните пет години Ф. не
наказван за груби нарушения по ЗДП. Отчете се и неговото тежко материално положение
и имотно състояние.
Отегчаващо
отговорността обстоятелства са това, че държаното наркотично вещество не е
еднократна доза и това, че шофирането след употребата на наркотично вещество е
осъществено по улици в общинския гр.Белово, където по дефиниция движението на
автомобили и пешеходци е по-интензивно в сравнение с едно малко населено място.
Предвид
изложеното и съобразявайки наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съобразно относителната тежест на всяко едно от тях, съдът намери, че
са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, подробно описани
по-горе, при наличието на които и най-леките предвидени в закона наказания ще
се окажат несъразмерно тежки.
С оглед на това съдът приложи
разпоредбата на чл.55 ал.1, т.1 и ал.3 от НК, като определи наказанието
лишаване от свобода под най-ниския предел, предвиден в закона за двете отделни
престъпления и не наложи кумулативно предвидените наказания глоба. На тази база
за престъплението по чл.354а ал.3, т.1 от НК
съдът осъди подсъдимия Ф. на десет месеца лишаване от свобода, което намери
за съответно на тежестта на извършеното
и с което ще се постигнат целите на наказанието. За извършеното престъпление по
чл.343б ал.3 от НК съдът осъди подсъдимия Ф. на осем месеца лишаване от свобода,
което намери за съответно на тежестта на
извършеното и с което ще се постигнат целите на наказанието. За същото това
престъпление съдът приложи императивната разпоредба на чл.343г от НК като осъди
подс.Ф. на наказание лишаване от право да управлява
МПС за срок от една година, което намери за съответно на тежестта на извършеното и с което ще се
постигнат целите на наказанието.
Съдът съобрази обстоятелството, че двете
отделни престъпления са извършени от подс.Ф. преди да
има влязла в сила присъда за което и да е от тях, т.е. при условията на идеална
съвкупност по смисъла на чл.23 ал.1 от НК, при което и на основание
горепосочената правна норма определи и наложи на същия едно общо най-тежко
наказание в размер на десет месеца лишаване от свобода.
Веднага след това съдът приложи и
императивната разпоредба на чл.23 ал.2 от НК, като към определеното общо
най-тежко наказание лишаване от свобода присъедини наказанието лишаване от
право да управлява МПС за срок от една година.
Съобразявайки данните за личността на подсъдимия и основно чистото му съдебно минало съдът намери, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за осъществяване на
принудително-възпиращ и поправително-превъзпитателн ефект спрямо него, не се налага ефективно
изтърпяване на така наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода. С
оглед на това съдът приложи института на условното осъждане по смисъла на чл.66
ал.1 от НК, като отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за
изпитателен срок от три години. При определяне продължителността на изпитателния
срок съдът отново изходи от степента на обществена опасност на деянията,
личността на подсъдимия и наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства.
Възпитателната
работа с условно осъдения се възложи на
Наблюдателната комисия при Община Столична.
На основание чл.59 ал.4 от НК от
наказанието лишаване от право да се управлява МПС за срок от една година
съдът приспадна времето, през което подсъдимия П.Ф. е бил лишен от това право
по административен ред, считано от 16.09.2016 г. до 21.03.2017 г., което е
станало с коментираната по-горе заповед за ПАМ.
При този изход от делото и на основание
чл.354а ал.6 от НК съдът постанови веществените доказателства: неизразходваната
част от 9 и 1/2 таблетки, с тегло 1,599
гр. МДМА, находящи
се на съхранение в ЦМУ гр. София, по приемо-предавателен
протокол № 44747 от 29.11.2016г. ,като предмет ана
престъплението по чл.354а ал.3, т.1 от НК, да се отнемат в полза на държавата и
да се унищожат.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Ф. да заплати
сторените по делото разноски в размер на 60 лв. за СХЕ в ДП, платими по сметка
на ОД на МВР – Пазарджик, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд – Пазарджик да заплати съдебно-деловодни разноски в размер на 135,72 лева – платени пътни разходи за
свидетел, възнаграждения на вещи лица за явяване и защита в съдебно заседание на
експертни заключения, както и дневни и пътни разходи на вещи лица, а също и по
5 лв. държавна такса при евентуално служебно издаване на изпълнителни листове.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: