№ 735
гр. Благоевград , 02.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на втори юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно частно гражданско
дело № 20211200500315 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена Частна жалба от „И-Т С.“, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Благоевград, бул. ... № 29, вх. В, представлявано от Д.Л.
против Разпореждане за издаване на изпълнителен лист, постановено по гр. дело №
1105/2020 г. на РС- Благоевград.
С частната жалба се иска Разпореждането на първоинстанционния съд да бъде
обявено за нищожно, респективно да бъде отменено като незаконосъобразно.
Твърди се, че Разпореждането е обективирано в резолюция на съдията-докладчик по
делото, но в същата никъде не са отразени обстоятелства, касаещи влизане в сила на
заповедта за изпълнение, респективно налице ли са основания да се издаде изпълнителен
лист и то при наличие на подадено възражение в сроковете по ГПК. С оглед на това счита,
че е налице пълна липса на мотиви, което прави резолюцията и респективно съдържащото
се в същата разпореждане за издаване на изпълнителен лист нищожни, а при условията на
евентуалност - незаконосъобразни.
Посочва, че съгласно постановките в ТР № 4 по т.д. № 4/2013 г на ОСГТК на ВКС,
когато в срокът по чл.414, ал.2 ГПК е подадено възражение срещу заповедта, но
заповедният съд не го е взел предвид, защитата му следва да се реализира по реда на чл. 407
ГПК, защото при подадено в срок възражение заповедта за изпълнение не е влязла в сила и
няма основание за издаване на изпълнителен лист. Твърди се, че настоящият случай е
именно такъв, доколкото в сроковете по ГПК възражение срещу заповедта за изпълнение е
подадено, поради което счита, че не са изправени пред хипотезата на лишаване от
възможност затова, която да налага подаване на възражение по реда на чл. 423 ГПК. Факт е,
че възражението е оставено без движение от заповедният съд, като на дружеството-длъжник
са дадени указания за представяне на пълномощно за лицето, подало възражението от името
1
на дружеството. Pайонният съд обаче очевидно е приел, че срокът за изпълнение на
указанията е изтекъл и то без наличие на изпълнение в тази насока. Твърди се, че при
постановяване на разпореждането, предмет на настоящата жалба, заповедният съд не е взел
предвид, че това съобщение не е надлежно връчено. Сочи се, че съобщението е оформено по
начин, който не дава възможност изобщо де се прецени налице ли е връчване, респективно
по какъв начин и кога е станало това, тъй като в съобщението е посочена дата на
оформянето му - 18.12.2021 година, за която дата се твърди, че все още не е настъпила
физически, поради което се твърди, че от съдържанието на това съобщение не става ясно
кога и дали реално са изпълнени действията от съответният призовкар, а от там не може да
се приеме, че срокът е изтекъл.
Посочва се, че в съобщението има отбелязване, че на адреса на дружеството
съществува офис, включително с поставени обозначения за име на фирмата и пълно
оборудване в него, описано от съдебният служител. Следователно в случая не е налице
хипотезата на чл. 50 ал. 2 от ГПК, за да се приеме, че търговеца е напуснал адреса и
респективно книжата да се приложат към делото и да се считат връчени. Твърди се, че при
липса на служител в канцеларията, каквито данни се съдържат в съобщението, приложима
би била разпоредбата на чл. 50 ал. 4 от ГПК, налагаща залепване на уведомление по чл. 47
ал. 1 от ГПК, като се посочва, че за извършването на такива действия нито има данни, нито
са давани указания от заповедния съд, което и на това основание сочи на ненадлежно
връчване на съобщението до дружеството за отстраняване на нередовности.
На следващо място е посочено, че едновременно с данни за липса на лице, на което да
се връчи, съдържащи се в съобщението, съдебният служител-призовкар е отбелязал и
наличие на разговор с представляващия дружеството, в който бил уведомен за временното
му отсъствие. Сочи се, че това на самостоятелно основание доказва посоченото и по-горе
временно отсъствие на Управителя, а не напускане на адреса от дружеството и връчване на
книжата по реда на чл. 50 ал. 2 от ГПК. Твърди се, че съдебният служител не е направил
последващ опит да връчи съобщение на адреса, нито има отбелязване при телефонния
разговор Управителят да е бил уведомен за съдържанието на съобщението.
С оглед на изложеното се твърди, че липсва връчване на съобщението за
необходимост от отстраняване на нередовности, срокът по него за представяне на
пълномощно не е изтекъл и респективно не са налице основания да се приеме, че заповедта
за изпълнение е влязла в сила. Твърди се, че като е разпоредил издаването на изпълнителен
лист, въпреки наличието на представено възражение и липса на ясни и категорични
доказателства за влизане в сила на заповедта за изпълнение, заповедният съд неправилно и
незаконосъобразно е разпоредил издаването на изпълнителен лист чрез поставяне на
резолюция в тази насока.
Отправено е искане до съда да се постанови определение, с което да бъде отменено
атакуваното разпореждане.
В срок е постъпил писмен отговор от „ЛД1" ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на
управление: гр.. р-н .., бул ".." №10, представлявано от управителя СКХ чрез адв. Р.Б., с
който се иска да бъде оставена без уважение частната жалба като неоснователна.
2
Твърди се, че срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1105/2020г. на PC -
Благоевград на 24.08.2020г., в срока по чл.414, ал.2 от ГПК е подадено възражение, което е
подписано от Ж.Л.. Посочва се, че Ж.Л. не е законен представител на "И-Т С." ЕООД и към
възражението не е приложено пълномощно, по силата на което тя да представлява
дружеството по това дело и да подаде възражение срещу издадената заповед за изпълнение.
Затова съдът е указал на "И-Т С." ЕООД, че подаденото възражение е нередовно и
следва в 3-дневен срок от получаване на уведомлението да представят доказателства, че към
подаване на възражението е било налице редовно упълномощаване на Ж.Л. от търговското
дружество "И-Т С." ЕООД.
Посочва се, че съобщението е надлежно връчено на "И-Т С." ЕООД на 18.12.2020 г.
при условията на чл.50, ал.2 от ГПК, тъй като офиса на фирмата е затворен и не работи от
месеци по данни на съседи Маркови, а това че в офиса е имало обзавеждане, не означава, че
същото е на дружеството.
Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.30 от ГПК юридическите лица се
представляват пред съдилищата от лицата, които ги представляват по закон, а съгласно чл.
32 от ГПК юридическите лица могат да бъдат представлявани по пълномощие от адвокат
или юрисконсулт.
Твърди се, че Ж.Л., съгласно представеното пълномощно с частната жалба не е
изрично упълномощена да подава възражения по дела в съда, образувани срещу
дружеството. Същата не е вписана и като адвокат и не е юрисконсулт на дружеството, за да
може да представлява търговското дружество пред съда по дела. Поради което счита, че
представеното пълномощно не дава такива права на Ж.Л., нито същата може да
представлява търговското дружество по дела пред съда.
По изложените съображения, моли съдът да приеме, че ответното дружество "И-Т С."
ЕООД не е изпълнило в срок задължението си да представи валидно пълномощно за
подаденото възражение.
Настоящият състав на Окръжен съд приема, че обжалваното разпореждане е
нищожно.
В чл. 236, ал.1 ГПК и чл. 254, ал.2 ГПК императивно е определено съдържание на
съдебните актове (решения и определения /вкл. разпореждания, които дават отговори по
същество, каквото е обсъжданото разпореждане по чл. 406 ГПК/), с които съдът се
произнася в процеса.
Текстът на обсъждания акт, който е изписан ръкописно „ Да се изд. ИЛ“ , след който
следва датата 19.01.21 и подпис – има характер на резолюция.
Обжалваният съдебен акт правно-технически не съдържа изискуемите от закона
реквизити- наименование на съдебния акт, място на постановяването му, номера на делото,
по което се постановява съдебния акт, какво постановява съда, имената на съдебния състав,
подлежи ли на обжалване, пред кой съд и в какъв срок, отбелязване подписа на кой съдия е
положен.
3
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.121, ал.4 КРБ актовете на
правораздаването се мотивират. Обжалваният съдебен акт не е мотивиран.
Предвид горното и на основание чл. 278, ал.4 ГПК, във вр. с чл. 269 ГПК, следва да се
прогласи нищожността на обжалваното определение, а делото да се върне на РС Благоевград
за произнасяне с надлежен акт, при спазване изискванията на чл. 254, ал.2 ГПК.
Констатираният порок на обжалваното определение възпрепятства произнасянето по
въведените с жалбата основания за отмяна, относими към правилността на съдебния акт.
Воден от изложените съображения, Окръжен съд Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожно Разпореждане от 19.01.2021 г. за издаване на
изпълнителен лист, постановено по гр. дело № 1105/2020 г. на РС- Благоевград.
Връща делото на Районен съд - Благоевград за произнасяне с валиден съдебен акт.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4