Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при
участието на секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от мл.съдия
Евелина Маринова в. гр. д. № 9228 по
описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 100682 от 22.04.2019 г., постановено по
гр.д. № 13662/2018 г. на СРС, II ГО, 168
състав, „Б.2.“ ЕООД е осъдено да заплати на „Г.К.“ ЕООД, на основание чл.79,
ал.1 ЗЗД, сумата от 13 558, 40 лв., представляваща втора част от
възнаграждение за успех по чл.6.2 от договор за консултантски услуги №
932/16.06.2015 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
27.02.2018 г. до изплащане на сумата. Ответникът е осъден да заплати на ищеца,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1 689, 54 лв. разноски по делото.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна
жалба от ответника „Б.2.“ ЕООД. Счита, че обжалваното решение е неправилно, тъй
като е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Излага
съображения, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че постигнатото
между страните споразумение от 31.01.2017 г. за прекратяване на договора за
консултантски услуги по взаимно съгласие и недължимост на втората част от
възнаграждение за успех в полза на изпълнителя, е сключено от пълномощника на
последния в негова вреда по аргумент от нормата на чл.40 ЗЗД. Излага подробни
съображения за липса на предпоставките за приложимост на нормата на чл.40 ЗЗД.
Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо това да постанови друго, с
което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ищеца „Г.К.“ ЕООД. Излага съображения за неоснователност на
заявените с въззивната жалба оплаквания. Поддържа доводи за правилност на
изводите на първоинстанционния съд, че не са били налице основания за
прекратяване на договора за консултантски услуги и че пълномощникът на
изпълнителя – И.Д., се е договорила с възложителя, сключвайки процесното
споразумение от 31.01.2017 г., във вреда на представлявания - „Г.К.“ ЕООД в
качеството на изпълнител по договора. Моли съда да остави въззивната жалба без
уважение и да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
Съдът, след
като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за
установено следното от фактическа и
правна страна:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд
установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо,
поради което съдът следва да пристъпи към обсъждане на доводите относно
правилността му.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД. С исковата молба ищецът твърди, че в
качеството на изпълнител по договор за консултантски услуги № 932/16.06.2015
г., сключен с ответника-възложител „Б.2.“ ЕООД, му е било възложено извършването
на консултантски услуги с цел реализиране на плановете на възложителя за
усвояване на средства от европейски, национални и други донорски програми за
развитие и разширяване на дейността му, срещу възнаграждение. В изпълнение на
договора от страна на изпълнителя е бил осъществен мониторинг и периодичен
преглед на европейските, национални и други донорски програми за финансиране в
сферата на дейностите на възложителя, били са предоставяни консултации и редица
предложения за изработване на проекти за кандидатстване за финансиране.
Възложителят е заявил желание да кандидатства за финансиране по ОПИК 2014-2020 BG16RFOP002-2.001, процедура
„Подобряване на производствения капацитет в МСП“. В изпълнение на договорните
си задължения изпълнителят е изготвил и входирал проектно предложение за
кандидатстване за финансиране по програмата с наименование „Подобряване на
производствения капацитет и повишаване на експортния потенциал на „Б.2.“ ЕООД“,
след разглеждане на което възложителят е бил одобрен за финансиране с решение №
РД-16-1035/26.11.2015 г. с размер на субсидията 753 244, 90 лв., а след
увеличаване на бюджета по процедурата и във връзка с одобреното проектно
предложение, между ответника и финансиращата институция е сключен договор за
безвъзмездна финансова помощ. Твърди, че е изправна страна по договора за
консултантски услуги, като за установяване точното и качествено изпълнение на
задълженията му с възложителя са подписали удостоверение за изпълнение от
02.07.2015 г. Твърди, че по силата на чл.5.2 от договора при одобрения на
проект, изработен от него в качеството на изпълнител по договора, му се дължи
допълнително възнаграждение за успех, представляващо процент от първоначално
одобрената съгласно уведомително писмо сума за възложителя от всеки отделен
спечелил финансиран проект. По силата на чл.5.2.4. от договора при одобрена
субсидия от финансиращата по проекта институция за възложителя в размер от
700 001 лв. до 1 500 000 лв., дължимото възнаграждение за успех
за изпълнителя възлиза на 3% от одобрените суми по проекта. Съгласно чл.6 от
договора възнаграждението за успех е платимо на две равни части, първата от
които се дължи в срок до 60 календарни дни от датата на одобряване на проекта
от финансиращата институция, а втората – в срок от 8 календарни дни, считано от
получаване на авансово плащане от страна на възложителя по одобрения проект. На
база одобрената сума от финансиращата институция в размер на 753 244, 90
лв., дължимото възнаграждение за успех възлиза на 22 597, 35 лв. без ДДС и
27 116, 82 лв. с ДДС, първата част от което в размер на 13 558, 40
лв. с ДДС по фактура № 1802/10.05.2016 г., е изплатена от страна на възложителя.
Ищецът твърди, че ответникът не му е изплатил втората част от дължимото
възнаграждение в размер на 13 558, 40 лв. с ДДС, за която е издал фактура
№ 2269/04.01.2018 г. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да му заплати сумата от 13 558, 40
лв., представляваща втора част от възнаграждение за успех по чл.6.2 от договор
за консултантски услуги № 932/16.06.2015 г. Претендира законна лихва от датата
на исковата до изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника, който оспорва предявения иск. Твърди, че на 22.02.2017 г.
управителят на възложителя, неудовлетворен от предоставените от изпълнителя
услуги по договора, е отправил писмено уведомление до изпълнителя – в имейл до
г-жа П.Д., служител на дружеството, изпратено и на хартиен носител по пощата,
че прекратява процесния договор за консултантски услуги. Изявлението на
възложителя е било последвано от телефонна комуникация между представляващите
страните, в резултат на която е било постигнато съгласие за прекратяване на
договора по взаимно съгласие, при което платеното до момента ще се счита за
достатъчно заплащане на предоставените до момента услуги от страна на
изпълнителя. Договорът е прекратен по взаимно съгласие на страните по силата на
споразумение от 31.01.2017 г., по силата на което страните са постигнали
съгласие, че възложителят не дължи на изпълнителя процесната втора част от
допълнителното възнаграждение за успех съгласно чл.6.2 от договора. Твърди, че
веднага след узнаване за издаването на фактурата за процесната сума, е възразил
срещу нея, видно от имейли от 05.01.2018 г., 15.01.2018 г., 18.01.2018 г. и
24.01.2018 г., тъй като в постигнатото между страните споразумение те са се
съгласили, че нямат и няма да имат занапред никакви претенции една към друга
във връзка със сключването, действието, изпълнението на предмета на договора,
възстановяването на заплатеното възнаграждение по същия и неговото
прекратяване. Въпреки договореното между страните в посоченото споразумение,
изпълнителят на няколко пъти е предявявал към възложителя претенция за
заплащане на втората част от възнаграждението за успех. Последната не е била
удовлетворявана от страна на възложителя, който се е позовавал ма постигнатото
между страните споразумение. С оглед изложеното, моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира направените по делото разноски.
Не е спорно между страните, че помежду им е сключен договор
за консултантски услуги № 932/16.06.2015 г. със соченото от ищеца съдържание.
Съгласно чл.5.1 от договора за изпълнение на последния
възложителят дължи на изпълнителя възнаграждение в размер на сумата от
6 500 лв. без ДДС, платима в срок до 8 календарни дни, считано от датата
на сключване на договора и след издаване на фактура от изпълнителя.
Съгласно чл.5.2 от договора при одобрение на проект,
изработен или редактиран от изпълнителя в изпълнение на задълженията му по
договора, възложителят му дължи заплащането и на допълнително възнаграждение за
успех, представляващо процент от първоначално одобрената съгласно уведомителното
писмо сума за възложителя от всеки отделен спечелил финансиране проекти по
европейска, национална или друга донорска програма. Размерът на допълнителното
възнаграждение за успех се формира по следния начин: при одобрена субсидия от
финансиращата по проекта институция в полза на възложителя в размер от
700 001 лв. до 1 500 000 лв., дължимото допълнително
възнаграждение за успех е в размер на 3% от одобрените суми по проекта
/чл.5.2.4/.
Допълнителното възнаграждение за успех е платимо на
две равни части /чл.6/, като първата част се заплаща на изпълнителя в срок до
60 календарни дни от датата на одобряване на проекта от финансиращата
институция по програмата /чл.6.1/, а втората част – в срок от 8 календарни дни,
считано от получаването на първо плащане от страна на възложителя по одобрения
проект /чл.6.2/.
Не е спорно между страните, че проектното предложение,
изготвено от изпълнителя и озаглавено „Подобряване на производствения капацитет
и повишаване на експортния потенциал на „Б.2.“ ЕООД“ е било одобрено от
финансовата институция, като ответникът-възложител по договора е получил
безвъзмездна финансова помощ /субсидия/ в размер на сумата от 753 244, 90 лв.
Не е спорно и че в изпълнение на договора възложителят
е платил на изпълнителя сумата от 13 558, 40 лв., представляваща първа
част от уговореното между страните възнаграждение за успех по договора.
Спори се относно дължимостта на втората част от
уговореното между страните възнаграждение за успех по договора.
По делото е представено споразумение към договор за
консултантски услуги № 932/16.06.2015 г. с посочена дата 31.01.2017 г.,
сключено между възложителя „Б.2.“ ЕООД“ и изпълнителя „Г.К.“ ЕООД, за когото е
посочено, че се представлява от А.М.. От служебно извършена справка в
Търговския регистър се установява, че последният е бил управител на изпълнителя
„Г.К.“ ЕООД, вписан с вписване от 08.04.2015 г. и заличен с вписване от
27.02.2017 г., като на 27.02.2017 г. е вписан нов управител на дружеството – Б.Л.Т..
По силата на посоченото
споразумение страните се споразумяват, считано от датата на подписването му, по
взаимно съгласие да бъде прекратено действието на сключения помежду им договор
за консултантски услуги № 932/16.06.2015 г. /т.1/; възложителят да не дължи на
изпълнителя втора част от допълнителното възнаграждение за успех съгласно т.6.2
от договора за изготвения в изпълнение на него и одобрен от финансиращия орган
проект по ОПИК -06-07-2016, „Подобряване производствения капацитет на МСП“
/т.2/; във връзка с прекратеното действие на договора, с подписване на
споразумението страните са заявили, че са изцяло удовлетворени от изпълнението
на взаимните си задължения по договора и нямат и няма да имат занапред никакви
претенции една към друга във връзка с сключването, действието, изпълнението на
предмета на договора, възстановяването на заплатено възнаграждение по същия и
неговото прекратяване. Споразумението е подписано за възложителя и
изпълнителя.
От заключението на допуснатата СГЕ, изготвена от вещото
лице С.Ц., се установява, че подписът, положен в споразумението за изпълнителя,
не е изпълнен от А.И.М..
От показанията на разпитаната пред СРС свидетелка И.Д.се
установява, че последната е заемала длъжността административен директор при дружеството-изпълнител
в периода м.12.2010 г. – м.03.2017 г., както и че подписът, положен за
изпълнителя в процесното споразумение, е неин, като видно от представеното по
делото пълномощно от 01.04.2015 г., А.И.М. в качеството на управител на „Г.К.“
ЕООД я е упълномощил с правата да го представлява в това му качество, като от
името и за сметка на дружеството сключва договори с клиенти на дружеството, в
т.ч. договори за консултантски услуги, договори за изготвяне на проектни
предложения, рамкови договори и всякакви други /т.2/, като всички клаузи от
пълномощното се тълкуват изцяло в полза правата на упълномощената да
представлява доверителя си.
Пълномощното не е било ограничено със срок. Последното
не е било оттеглено до напускането на И.Д.през м.03.2017 г.
От страна на първоинстанционния съд са формирани
изводи, че споразумението е сключено при наличието на представителна власт за И.Д.,
а дори да се приеме, че такава не е била налице, същото обвързва ищеца на
основание чл.301 ТЗ с оглед липсата на своевременно и изрично противопоставяне
от страна на представлявания, с оглед на което са разгледани заявените от
страна на ищеца доводи, че споразумението е сключено в негова вреда от представлявалото
го лице и ответника.
Доводите пред настоящата инстанция се съсредоточават
до наличието на предпоставките за приложение нормата на чл.40 ЗЗД, по отношение
на която е налице позоваване от страна на ищеца – изпълнител по договора за
консултантски услуги.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 5/2014
г. по тълк.дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, фактическият състав, пораждащ
недействителността по чл. 40 ЗЗД се състои от два елемента: обективен елемент –
договорът, сключен от (чрез) представителя и насрещната страна по него (третото
лице) да е във вреда на (уврежда) представлявания, като не е необходимо вредата
да е настъпила, а е достатъчно да е налице сигурност за нейното настъпване
(особено при договори с продължително изпълнение), но във всички случаи се има предвид
обективно увреждане на интересите на представлявания, което не е незначително,
и субективен елемент – „споразумяване“ между представителя и насрещната страна
по договора (третото лице) за увреждането на представлявания.
Преценката за наличието на увреждането, респ. – за
сигурното му настъпване, се извършва предвид конкретните обстоятелства във
всеки отделен случай, но във всички случаи – към момента на сключването на
договора. С оглед обстоятелството, че в случая се касае за споразумение,
сключено между изпълнителя чрез неговия представител, и възложителя по договор
за консултантски услуги, по силата на което не се дължи втората част от уговореното
възнаграждение за успех, е налице обективният елемент от фактическия състав на
чл.40 ЗЗД.
Вторият елемент от фактическия състав на недействителността
по чл. 40 ЗЗД, на пръв поглед също има обективен характер, но се свежда до
недобросъвестност на представителя и насрещната страна по договора (третото
лице) относно увреждането на представлявания. „Споразумяването“ не съставлява
отделна правна сделка между представителя и насрещната страна по
недействителния договор, която сделка да е различна от самия този договор, т.е.
– не е необходимо да е налице изричен „сговор“ между тях да увредят представлявания,
което би предполагало във всички случаи намерение за увреждане и умисъл за
това, но в голяма част от хипотезите такива не са налице или са практически
недоказуеми от страна на представлявания. Това „споразумяване“ между
представителя и насрещната страна е обективирано в самия недействителен
договор, увреждащ представлявания, което е първият елемент от фактическия състав.
Поради това, вторият елемент от този фактически състав е субективен и се
изразява, не винаги в общ сговор и общо намерение (цел) у представителя и
насрещната страна да увредят представлявания, а в тяхната недобросъвестност –
те, и двамата, знаят (осъзнават), че сключеният договор обективно уврежда
представлявания. Тази недобросъвестност също не се предполага, а подлежи на доказване
от страна на представлявания. Преценката за наличието й също се извършва
предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички
случаи – към момента на сключването на договора.
Установи се по делото подписването на процесното споразумение
за прекратяване на договора по взаимно съгласие и недължимост на процесната
втора част от уговореното допълнително възнаграждение за успех, като се събраха
доказателства, че последното е подписано за изпълнителя от административния
директор И.Д., която е работила при ищеца от м.12.2010 г. до 31.03.2017 г.
Безспорно е между страните обстоятелството, че проектното предложение,
изготвено от изпълнителя и озаглавено „Подобряване на производствения капацитет
и повишаване на експортния потенциал на „Б.2.“ ЕООД“ е било одобрено от
финансовата институция, като ответникът-възложител по договора е получил
безвъзмездна финансова помощ /субсидия/ в размер на сумата от 753 244, 90 лв.
Установи се, че ответното дружество в качеството на възложител по договора за
консултантски услуги е било обслужвано от М.Б.в качеството й на бизнес
консултант при дружеството-изпълнител, където е работила от 2012 г. до
14.02.2017 г., която след напускането си незабавно е започнала работа в
„Централна консултантска компания“, с управители: И.К.М.и В.А.Н. в периода
27.10.2016 г. – 22.04.2019 г., а считано от 22.04.2019 г. – И.К..М., и
съдружници в периода 27.10.2016 г. – 22.04.2019 г. – И.К.М.и В.А.Н., видно от справка в Търговския
регистър. Управителят на дружеството, в което веднага след напускането си е
започнала работа Б.- И.К.М.е бил съдружник с подписалата споразумението за
изпълнителя И.Д.в дружеството „Хидро
Конструкт“ ЕООД в периода от 06.01.2016 г. до 18.08.2016 г., когато й е
прехвърлил дружествените си дялове, при което И.Д. Д. /което лице е идентично с
И.Д. К./с оглед идентичния ЕГН в пълномощно на л.182 от делото в полза на И.Д. К.и
спесимен от подписа на И.Д. Д. на л.128 от делото/, е станала едноличен
собственик на капитала на „Хидро Конструкт“ ЕООД, което качество е имала до
02.11.2017 г. и където е била и управител в периода 06.01.2016 г. – 04.12.2018
г. След напускането на М.Б.на 14.02.2017
г. обслужването на възложителя е било поето от консултанта Параскева Д., която
депозира показания, че в края на работния ден на 14.02.2017 г. е било обявено
напускането на М.Б.и регионалния мениджър И.Н.и от следващия ден те не са били
на работа, като след напускането им тя като лицето, останало с най-голям опит,
е поела обслужването на клиента и е получила от А.М. и И.К.достъп до системата,
за да има видимост до клиентите. По отношение на ИСУН – порталът, през който се
извършват действията по повод европейско финансиране, Д. депозира показания, че
паролата за достъп е била сменена от клиента, поради което не е могла да влезе
в нея.
По делото е представена обективирана на хартиен
носител електронна кореспонденция – изявление на законния представител на
възложителя до служебния електронен адрес на П.Д.от 22.02.2017 г., че
прекратява договора поради смяната на неговия консултант на важен етап от
изпълнение на договора, с което се нарушава доверието към изпълнителя и поради
небрежно отношение на последния, като се изтъква подаване на документи, за
което се сочи, че е следвало да бъде направено още през седмицата, предхождаща
имейла. Получаването на електронното съобщение се потвърждава от показанията на
свидетеля Д.. С оглед съдържанието на последното, се налага извод, че същото е
такова за разваляне на договора поради неизпълнение от страна на дружеството-изпълнител
на задължения по договора, каквото обаче от ангажираните по делото
доказателства не се установява да е било допуснато, за да е възникнало в полза
на възложителя правото да развали договора. Установи се смяна на обслужващия
възложителя консултант, но не и това да е довело до забавяне, обусловило
пропускане на срокове от страна на изпълнителя във връзка с кандидатстването за
финансиране. Напротив, от показанията на поелия обслужването консултант Д. се
установи, че невъзможността да осъществи достъп до ИСУН – порталът, през който
се извършват действията по повод европейско финансиране, се дължи на смяна на
паролите от страна на възложителя. Независимо че не се установява да са били
налице предпоставки за разваляне на договора от страна на възложителя, не
съществува пречка с оглед свободата на договаряне възникналото договорно
правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие на страните, каквато
възможност е и изрично предвидена в чл.20, т.2 от договора. Сключването обаче
на споразумение за недължимост на втора част от възнаграждение за успех по
договор, първата част от което е била заплатена, като не се установява
изпълнителят да е бил неизправна страна, съответно – да са били налице
предпоставки за развалянето му, безспорно се явява увреждащо за изпълнителя,
който се лишава от едно дължимо по договора плащане.
Безпротиворечиво се установява от
доказателствата по делото, а в такъв смисъл са и твърденията на страните, че
споразумението, на което се позовава ответникът е антидатирано – същото не е
подписано на посочената в него дата – 31.01.2017 г., а след посочената дата и
след като до изпълнителя е било отправено изявление за разваляне на договора на
22.02.2017 г.
В случая не се установява „споразумяване“ между
подписалото споразумението за изпълнителя лице, от една страна, и възложителя,
от друга страна, в какъвто смисъл са развити и съображения от страна на
жалбоподателя. Такова обаче, както беше посочено, не е и необходимо, за да се
направи извод за наличието на субективния елемент от фактическия състав на
чл.40 ЗЗД. Налице е изискуемата в случая недобросъвестност, разбирана като
знание, че сключеният договор обективно уврежда представлявания, доколкото го
лишава от едно дължимо по договора плащане. Този извод се основава на първо
място на обстоятелството, че е сключено споразумение за недължимост на втора
част от възнаграждение за успех по договор, първата част от което е била
заплатена, като не се установява изпълнителят да е бил неизправна страна,
съответно – да са били налице предпоставки за развалянето му. Уговорката за
недължимост на втората част от възнаграждението за успех, при липса на взаимни
отстъпки между страните, се явява увреждащо за изпълнителя, като това
обстоятелство следва да се преценява в съвкупност с ангажираните по делото
доказателства за антидатиране на споразумението; сключването му за изпълнителя
от лице, напуснало дружеството скоро след това; обстоятелството, че
възложителят се позовава на неизпълнение, свързано със смяната на обслужващия
го консултант, който се установи да е била св. Бусерска, напуснала дружеството
изпълнител изненадващо и започнала веднага работа в дружество, в което
съдружник към онзи момент е било лице, икономически свързано с подписалата
споразумението св. Д.. Посочените обстоятелства са изследвани от страна на
първоинстанционния и правилно оценени като обуславящи извод, че на основание
чл.40 ЗЗД споразумението е недействително.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат,
обжалваното решение следва да се потвърди.
По
разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на
жалбоподателя не се дължат разноски.
На ответника по жалбата следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 909, 50 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 100682 от 22.04.2019 г.,
постановено по гр.д. № 13662/2018 г. на СРС, II ГО, 168 състав.
ОСЪЖДА „Б.2.“
ЕООД, ЕИК ******** да заплати на „Г.К.“ ЕООД, ЕИК ********, на основание чл.78,
ал.3 ГПК, сумата от 909, 50 лв.
разноски по делото.
Решението
не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.