РЕШЕНИЕ
№ 312
гр. Бургас, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Йорданка Г. Майска
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20222100501699 по описа за 2022 година
С Решение № 1724/03.08.2022г., постановено по гр. дело №
7153/2021г. по описа на Районен съд – Бургас е прието за установено по
отношение на „Дженерали застраховане“ АД и по отношение на Община
Камено, че Община Камено дължи на „Дженерали застраховане“ АД сумата
от 763, 37 лева, представляваща регресно вземане за изплатено от
застрахователя обезщетение на трето увредено лице по щета № ***, за
увреждане на лек автомобил „Я.”, модел „*“, с рег.№ **, при ПТП на
13.09.2020 г., настъпило в гр. Камено, поради необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно и 59, 37 лева, представляващи
мораторна лихва върху главницата за периода от 24.11.2020г. до 30.08.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението –
31.08.2021г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена Заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 2177/31.08.2021 г. по частно гр. д. №
6063/2021 г. по описа на БРС. С цитираното решение е отхвърлен иска по чл.
422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в частта за разликата над
присъдената лихва от 59, 37 лева до претендирания размер от 63, 13 лева и за
1
периода от 18.11.2020г. до 23.11.2020г.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от
община Камено, с която се претендира да бъде отменено атакуваното
решение и вместо него да бъде постановено ново решене по съществото на
спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
В жалбата се посочва, че по делото няма събрани доказателства за
собствеността на пътя, а съдът е приел, че щом произшествието е станало в
границите на населеното място, то пътят е общински и съответната община
следва да понесе отговорността за настъпилите вредоносни последици, но
този извод е неправилен, тъй като не е задължително път, който се намира в
границите на населено място да е задължително общински. В жалбата се
посочва, че ищцовата страна следва да докаже, че пътният инцидент е станал
на пътен участък, за който отговорност носи Община Камено, а подобно
доказване по делото не е било извършено, като и ответната страна не
ангажира никакви доказателства, че Община Камено следва да носи
отговорност.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В съдебно заседание въззивната страна не изпраща представител
и не изразява конкретно становище по основателността на жалбата.
Ответната страна по въззивната жалба – „Дженерали
застраховане“ АД със седалище гр. С. депозира по делото писмен отговор на
въззивната жалба, в който посочва, че първоинстанционното решение е
законосъобразно, правилно и добре мотивирано, напълно съобразено с
действащите материални норми и процесуални правила и със събраните в
хода на производството доказателства.
Посочва се, че в първоинстанционното производство се е
установило наличието на всеки един от елементите от фактическия състав на
деянието, съобразно с изискванията на закона и установената в определението
по делото доказателствена тежест. Сочи се, че от всички събрани по делото
доказателства се установява, че събитието е настъпило поради виновното
2
поведение на община Камено, изразяващо се в бездействие и категорично е
налице причинната връзка между осъщественото пътно-транспортно
произшествие и нанесените материални вреди по лек автомобил – марка
„Ягуар“ с рег. № СВ 5360 МР.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба –
„Дженерали застраховане“ АД със седалище гр. С. не изпраща представител и
не изразява конкретно становище по основателността на жалбата.
Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са два обективно съединени иска от „Дженерали
застраховане“ АД против община Камено, с които се претендира да бъде
прието за установено, че ответната община Камено дължи на ищцовото
застрахователно дружество сума в размер на 778, 37 лева, представляваща
застрахователно обезщетение, сума в размер на 63, 13 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане за периода от 12.11.2020г. до 30.08.2021г.,
ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
сумата от 778, 37 лева от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното плащане на вземането и направените
по делото разноски.
В исковата молба се посочва, че ищцовото застрахователно
дружество е сключило Договор за застраховка – „Автогрижа“ по отношение
на лек автомобил „Ягуар“ с рег. № СВ 53 60 МР, със срок на действие от
25.06.2020г. до 24.06.2021г., при уговорено покритие – пълно каско на
рисковете, съгласно „Общите условия“ на предлаганата застраховка. В
исковата молба се посочва, че на 13.09.2020г. в гр. Камено е настъпило пътно-
транспортно произшествие, при което лек автомобил –марка „Я.“, модел * с
рег. № ***, управляван от К. С. М., движейки се в гр. Камено – посока – гр. С.
е попаднал в необезопасена и несигнализирана по нормативно установения
3
ред дупка на пътното платно, в резултат на което са нанесени материални
щети на лекия автомобил. Вследствие на настъпилото пътно-транспортно
произшествие е подадено искане за оценка на щетите, застрахователното
дружество е описало нанесените щети и е определило застрахователно
обезщетение в размер на 763, 37 лева и тази сума е заплатена на
застрахования от ищцовото дружество по банков път, вследствие на което
встъпва в правата на застрахования и претендира платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу лицето,
отговорно за причиняването на вредата.
По делото не се спори, че предявените искове са по реда на чл.
422 от ГПК и са предявени след като е постановена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 2177 от 31.08.2021г., постановена по частно гр. дело
№ 6063/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, по силата на която е
разпоредено Община Камено да заплати на „Дженерали застраховане“ АД със
седалище гр. С. следните суми:
- сума в размер от 778, 37 лева, представляваща главница и
произтичаща от регресно вземане за изплатено от „Дженерали застраховане“
АД застрахователно обезщетение на трето лице за причинените му вреди при
пътно-транспортно произшествие на 13.09.2020г.;
- сума в размер от 63, 13 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 12.11.2020г. до 30.08.2021г., ведно със
- законната лихва върху главницата, считано от 31.08.2021г. до
окончателното изплащане на вземането.
В законоустановения срок от страна на длъжника по издадената
заповед – Община Камено е депозирано възражение, че сумите по издадената
заповед за изпълнение не се дължат и с Разпореждане № 5917/17.09.2021г.,
постановено по частно гр. дело № 6063/2021г. по описа на Районен съд –
Бургас, съдът е дал указания на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си. Съобщение за изготвеното разпореждане е
получено от страна на „Дженерали застраховане“ АД на 29.09.2021г., а искът
е предявен на 09.10.2021г., поради което и настоящата инстанция счита, че е
спазен преклузивния срок по чл. 415 от ГПК, поради което и същият е
допустим.
4
Ответната страна по предявените искове – Община Камено
депозира по делото писмен отговор, в който твърди, че процесното пътно-
транспортно произшествие не е настъпило на територията на Община Камено
и дори не става ясно къде точно е настъпил инцидента. Посочва се, че не
става ясно дари пътния участък, на който е настъпило произшествието е час
от пътната мрежа, за която отговаря общината или е част от републиканската
пътна мрежа, за чиято поддръжка отговаря Държавата. В депозирания пред
първоинстанционния съд отговор се оспорва наличието на валидно сключен
застрахователен договор, застрахованият не е бил изряден платец, поради
което и застрахователното дружество не е следвало да му изплаща
обезщетение. Посочва, че е установен механизма на настъпилото
произшествие, като може да се направи обосновано предположение, че
водачът на лекия автомобил е могъл да избегне досега с дупката.
За да уважи предявените искове, Районен съд – Бургас е приел, че
в хода на производството са се установили предпоставките за ангажиране на
регресната отговорност на ответната община, като е приел, че Община
Камено е пасивно легитимирана да отговаря по заявените претенции, тъй като
безспорно се установява, че процесния пътен участък, на който е настъпило
транспортното произшествие е част от общинската пътна мрежа и се
обслужва и поддържа от Община Камено. Съдът в своите мотиви е приел, че
с плащането на застрахователното обезщетение, ищцовото дружество е
встъпило в правата на застрахования против Община Камено и има регресно
вземане до размера на платеното обезщетение.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е.
правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките
на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен
съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват
нарушения на императивни материалноправни норми.
По изложените оплаквания във въззивната жалба, с които се
обосновава неправилност на постановеното първоинстанционно решение,
настоящата инстанция намира за установено следното:
По делото не се спори, а и от представените по делото
5
доказателства се установява, че на дата – 13.09.2020г. в гр. Камено – в района
на кръстовището на бул. „Освобождение“ и ул. „Любен Каравелов“ е
настъпило пътно-транспортно произшествие, като лек автомобил – марка
„Я.“, модел „*“ е преминал през неравност (дупка) на пътното платно,
вследствие на което е получил увреждане на десните гуми на автомобила.
Тези обстоятелства се установяват както от представените по делото писмени
доказателства, така и от разпита на свидетеля К. М. – водач на лекия
автомобил пред първоинстанционния съд.
От събраните по делото писмени доказателства се установява и
обстоятелството, че процесният лек автомобил, претърпял увреждането на
десните гуми е собственост на „Мото Пфое Лизинг“ ЕООД (с
лизингополучател К. С.) и по отношение на този автомобил за периода от
25.06.2020г. до 24.06.2021г. е сключен Договор за автомобилна застраховка –
„Каско на МПС“ и въз основа на сключения договор на 14.09.2020г. водачът
на лекия автомобил К. С. М. е отправил искане за оценка на настъпилите
вреди. Въз основа на отправеното искане, застрахователното дружество е
образувало преписка по настъпилата щета, оценила е вредите, нанесени на
лекия автомобил и видно от представеното по делото преводно нареждане
(лист 19 – гръб от първоинстанционното производство) е изплатило
застрахователно обезщетение в размер на 763, 37 лева на дружеството –
собственик на увреденото моторно превозно средство, а именно – „Мото
Пфое“ ЕООД.
Единственото възражение по отношение неоснователността на
отправените претенции от страна на въззивната Община Камено във
въззивната жалба остава обстоятелството, че по делото не са събрани
доказателства за собствеността на пътя.
Ищцовото застрахователно дружество в исковата си молба
твърди, че на 13.09.2020г. в гр. Камено е настъпило пътно-транспортно
произшествие, при което е настъпило увреждане на лек автомобил, движейки
се в гр. Камено, посока гр. С.. Следва изрично да се посочи, че ответната
Община Камено е направила възражение, че инцидента е настъпил на пътен
участък от републиканската пътна мрежа и за общината не е налице
задължение да поддържа този пътен участък. В отговора се сочи, че в самия
гр. Камено има пътища, които са част от републиканската пътна мрежа и
6
отговорност за тях носи Държавата. С Определение, постановено в открито
съдебно заседание от 02.02.2022г., Районен съд – Бургас на основание чл. 146,
ал. 1 от ГПК изрично е указал на ищцовото застрахователно дружество, че
следва да установи всички факти, от които произтича основанието за
възникване на регресната отговорност към Община Камено – в това число и
настъпване на събитието на път от общинската пътна мрежа. В този смисъл,
настоящата инстанция намира, че доказателствената тежест за установяване
факта на местоположението на настъпването на пътно-транспортното
произшествие е правилно разпределена и за ищцовото дружество е
задължение да установи този факт при условията на пълно и главно
доказване.
От разпита на свидетеля К. С. М. се установява обстоятелството,
че пътно-транспортното произшествие е възникнало вследствие на
необезопасена и несигнализирана неравност – дупка на пътното платно в
района на кръстовището на бул. Освобождение и ул. Любен Каравелов – в
рамките на населеното място – гр. Камено. Изрично – в своите показания
свидетелят посочва, че посоката му на движение е от гр. С. към гр. С.. По
делото не са представени други доказателства, от които да се направи извод
относно местоположението на настъпилото произшествие.
На основание чл. 3, ал. 1 от Закона за пътищата, пътищата са
републикански и местни. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба
републикански пътища са автомагистралите, скоростните пътища от първи,
втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално
значение и образуват държавната пътна мрежа. На основание ал. 4 от
цитираната разпоредба списъците на републиканските и общинските пътища
и промените в тях се утвърждават от Министерския съвет по предложение на
Министъра на регионалното развитие и благоустройството след съгласуване с
кметовете на общините.
На основание чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата Агенцията
осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътища. На основание ал. 5 от цитираната разпоредба
Агенцията осъществява дейностите по текущ ремонт и зимно поддържане на
републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за
населените места с население до 100 000 души. На основание ал. 6 от
7
цитираната разпоредба при постигната взаимна договореност между
агенцията и общините дейностите по ал. 5 могат да се осъществят съвместно
от тях при условията и по реда, определени с правилника за прилагането на
закона, а на основание ал. 7 при постигната взаимна договореност между
агенцията и общините финансирането на дейностите по поддържане на
участъци от републиканската пътна мрежа извън урбанизирана територия се
осигурява от съответната община.
На основание чл. 47, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона
за пътищата поддържането включва полагането на системни грижи за
осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване
на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности. На
основание ал. 2 от цитираната разпоредба текущият ремонт включва работите
по отстраняване на локални повреди по настилката и пътните
принадлежности, причинени от нормалната експлоатация на пътя.
На основание чл. 48, ал. 1, буква „б“ от Правилника за прилагане
на Закона за пътищата организирането на дейностите по поддържане на
пътищата са задължение на Агенция „Пътна инфраструктура“ за платното
(платната) за движение на републиканските пътища в границите на
урбанизираните територии за населените места с население до 100 000 души,
а при постигната взаимна договореност между агенцията и общините тези
дейности могат да се осъществяват съвместно.
Видно от Списъка на републиканските пътища в Република
България (достъпен на интернет адрес -
https://dv.parliament.bg/DVPics/2019/3_19/3_19_pril.pdf път с номер 5392
(Трояново - Айтос) Винарско - Кръстина - Камено - Братово – област Бургас е
третокласен път – част от републиканската пътна мрежа.
Както бе отбелязано по-горе – единствените данни, от които да се
направи извод за местопроизшествието на инцидента това са показанията на
свидетеля М., който посочва, че се е движил от гр. С. към гр. С. и
увреждането на автомобила е настъпило в района на кръстовището на бул.
Освобождение и ул. Любен Каравелов – в рамките на населеното място – гр.
Камено. Както бе посочено по-горе – видно от Решение № 945 на МС от
1.12.2004г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища, приемане
на списък на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване
8
на пътната инфраструктура - винетна такса, и за определяне на съоръжение,
за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на
отделно съоръжение по републиканските пътища (Обн., ДВ, бр. 109 от
14.12.2004г., изм. и доп., бр. 61 от 10.08.2012г.) и достъпен на интернет адрес
- https: //www.api.bg/files/68b26f944353c9e6db2627819e37f7bc.pdf -
републикански път ІІІ-5392 е третокласен път, част от Републиканската пътна
мрежа на България, преминаващ изцяло по територията на Област Бургас с
дължина – 18, 4 км и свързващ населените места Винарско – Кръстина –
Камено – Братово, като пътят достига до центъра на гр. Камено, а в
населеното място (включително и в участъка на кръстовището с ул. „Любен
Каравелов“) носи наименованието ул. „Освобождение“, а след това ул.
„Освобождение“ преминава в републикански път ІІІ – 6008 - “Лукойл -
Нефтохим” – Камено. При това положение, настоящата инстанция намира, че
е необоснован извода на първоинстанционния съд за обстоятелството, че е
безспорно, че участъкът от пътя, на който е възникнало пътно-транспортното
произшествие е общинска собственост. При наличие на въведено възражение
от страна на ответната община относно точното местоположение на
произшествието изцяло в тежест на ищцовото застрахователно дружество е да
установи чрез главно и пълно доказване фактите, от които черпи своите
права, а именно – настъпилото увреждане на автомобила, за който е
изплатено застрахователно обезщетение да е станало на участък от пътя, за
който общината носи отговорност да го стопанисва и поддържа. В конкретния
случай това обстоятелството не се установява по безспорен и несъмнен начин
– дали увреждането е настъпило на ул. „Освобождение“ (част от
републиканската пътна мрежа) или на ул. „Любен Каравелов“ (част от
общинската пътна мрежа). Представените по делото доказателства от
ищцовото застрахователно дружество не са достатъчно конкретни, за да се
ангажира отговорността на ответната община, предвид обстоятелството, че за
място на пътно-транспортното произшествие се сочи участък (кръстовище), в
който се пресичат два пътя, единият от които е част от републиканската
пътна мрежа, а другият част от общинската пътна мрежа и по делото няма
данни точно на кой от участъците е настъпило произшествието. Напротив –
по делото има данни, които сочат, че увреждането е настъпило на участък от
улица „Освобождение“, която е част от републиканската пътна мрежа (при
изрични свидетелски показания, че автомобилът се е движил от гр. С. към гр.
9
С. – тоест – по главния път, а не се е отклонил по улиците в самия град).
Действително – вещото лице в констативно-съобразителната част на своето
заключение посочва, че участъкът от пътя, на който е настъпило
произшествието се намира в самото населено място и е общински път, но
предвид обстоятелството, че този въпрос не е бил част от поставените
въпроси от страна на съда към вещото лице, както и обстоятелството, че
вещото лице не е направило своите изводи в съответствие с приетото
Решение № 945 на МС от 1.12.2004г. за утвърждаване на списък на
републиканските пътища, а единствено въз основа на извода, че пътят се
намира в населеното място, то настоящата инстанция намира, че не следва да
кредитира този извод на вещото лице, тъй като част от пътищата от
републиканската пътна мрежа преминават през самите населени места и
отговорността за тяхното поддържане (както бе посочено по-горе е на
Държавата в случай, че се касае за община с население до 100 000 души).
Няма спор, че по силата на императивната разпоредба, уредена в §
7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОбС собственик на
общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените
паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване е съответната
община, в чиито населени места се намират тези улици, а съгласно чл. 31 от
ЗП ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от
общините. Както бе отбелязано по-горе обаче по делото се установява, че ул.
„Освобождение“ в гр. Камено на основание Решение № 945/01.12.2004 г. на
МС за утвърждаване на списък на републиканските пътища, е обявена за част
от републиканските пътища.
При положение, че по делото не е установено по безспорен начин,
че пътно-транспортното произшествие е настъпило на пътен участък, за
поддържането на който носи отговорност ответната община, то по делото
следва да се приеме, че ищецът не е провел своето пълно и главно доказване
на всички факти, от установяването на които следва уважаване на предявения
иск. Както бе цитирана по-горе законодателната уредба – в съответствие с чл.
30, ал. 1 от Закона за пътищата – Агенция „Пътна инфраструктура“
осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътища, тоест настоящата инстанция намира, че за
стопанисването на процесната ул. „Освобождение“ в гр. Камено отговаря
10
Агенция „Пътна инфраструктура“, която е длъжна да го поддържа, ремонтира
и осигурява възможността за ползването му по предназначение.
За пълнота - следва да се отбележи, че в съответствие с нормата
на чл. 30, ал. 3 от ЗП във вр. с чл. 48, т. 2, б. „б“ от Правилника за
прилагането на ЗП, е предвидено, че агенцията и общините осъществяват
съвместно по взаимна договореност дейностите по изграждането,
поддържането и ремонта на републиканските пътища в границите на
урбанизираните територии, като задължение за общината е поддържането им,
когато населените места, през чиято територия преминават са с население над
100 000 души.
По делото обаче не са ангажирани доказателства за промяна
предназначението на пътния участък, нито за наличието на договореност, по
силата на която Община Камено да е поела задължение за поддръжката му.
По делото не са ангажирани доказателства за броя на населението на
територията на Община Камено, но видно от информацията относно
населението на Община Камено, достъпна на официалния интернет сайт на
Община Камено - https://www.kameno.bg/bg - подраздел „население“ се
установява, че към 2014г. населението на общината наброява 12 904 души–
тоест – не достига установените по закон 100 000 души, за да се приеме, че
общината следва да носи отговорността за поддръжката на пътя при
положение, че същият се намира в границите на населеното място,
независимо от обстоятелството, че се касае за път от републиканската пътна
мрежа.
По горните съображения, и доколкото в тежест на ищеца при
условията на пълно и главно доказване е установяването на елементите на
фактическия състав за възникване на регресното му право, включително
досежно наличието на гаранционно-обезпечителна отговорност за ответната
община в качеството й на собственик на пътя и възложител на дейностите по
поддръжката му или в качеството й на лице задължено за поддръжката на
процесния участък, настоящият съдебен състав намира ищцовата претенция
за неоснователна – по делото остава недоказано обстоятелството дали
произшествието е възникнало на пътен участък, за който отговорност носи
Община Камено. Предвид извода на съда за недоказаност на ищцовите
твърденията за наличие на пасивна материално правна легитимация на
11
ответната община, настоящата инстанция намира, че предявените искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от
настоящата инстанция фактически и правни изводи не съвпадат с изводите,
които е направил първоинстанционният съд в своето решение, съдът намира,
че атакуваното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск
да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде уважено
искането на въззивната страна – Община Камено и да й бъдат присъдени
направените по делото разноски – сума в размер на 50 лева, представляваща
заплатената държавна такса за въззивното производство. В
първоинстанционното производство не са представени доказателства за
платено възнаграждение на адвокат Б. – и в двата представени договора за
правна защита и съдействие е договорено заплащането на договореното
възнаграждение да стане по банков път, но по делото не са представени
доказателства, че договореното възнаграждение е заплатено от страна на
Община Камено - по начина, както е уговорено - по банков път.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване предвид
обстоятелството, че се касае за предявени обективно съединени искове, всеки
един от които е с цена под 5 000 лева.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1724 от 03.08.2022г., постановено по гр.
дело № 7153/2021г. по описа на Районен съд – Бургас и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Дженерали Застраховане“ АД със
седалище гр. С., ЕИК ********* и адрес на управление гр. С., бул. „Княз Ал.
Дондуков“ № 68, представлявано от Данчо Христов Данчев и Жанета
Малинова Джамбазка, със съдебен адрес – гр. С., бул. „Патриарх Евтимий“ №
64, ет. 3, ап. 7 – адвокат Детелина Ханчева, с които се претендира да бъде
12
прието за установено, че ответната Община Камено дължи на „Дженерали
Застраховане“ АД със седалище гр. С. сума в размер на 763, 37 (седемстотин
шестдесет и три лева и тридесет и седем стотинки) лева, представляваща
регресно вземане за изплатено от застрахователя обезщетение на трето
увредено лице по щета № ***, за увреждане на лек автомобил „Я.”, модел
„*“, с рег.№ **, при ПТП на 13.09.2020 г., настъпило в гр. Камено, поради
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно и 59, 37 (петдесет
и девет лева и тридесет и седем стотинки) лева, представляващи мораторна
лихва върху главницата за периода от 24.11.2020г. до 30.08.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 26.08.2021г.
до окончателното плащане, за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК с № 2177/31.08.2021г. по частно гр. д. №
6063/2021 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД със седалище гр. С.,
ЕИК ********* и адрес на управление гр. С., бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68,
представлявано от Данчо Христов Данчев и Жанета Малинова Джамбазка, със
съдебен адрес – гр. С., бул. „Патриарх Евтимий“ № 64, ет. 3, ап. 7 – адвокат
Детелина Ханчева, да заплати на Община Камено, ЕИК *********, адрес – гр.
Камено, ул. „Освобождение“ № 101, представлявана от Кмета Жельо Василев
Вардунски сума в размер на 50 (петдесет) лева, представляваща направените
по делото разноски пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13