№ 37341
гр. София, 12.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г.А
като разгледа докладваното от Г.А Частно гражданско дело №
20241110112000 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, във връзка с
чл. 146, ал. 2 от ЗЗП.
Подадено е заявление от „************************“ ЕООД с ЕИК:
****************** срещу Ц. Н. С. с ЕГН: **********, с което се иска
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за за сумите 800,00 лева
(осемстотин лева), представляваща главница , ведно със законна лихва за
период от 28.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 169,43 лева (сто
шестдесет и девет лева и 43 стотинки), представляваща договорна лихва за
период от 04.05.2019 г. до 04.05.2020 г., сумата 189,40 лева (сто осемдесет и
девет лева и 40 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
04.05.2020 г. до 23.02.2024 г., 317,42лева (триста и седемнадесет лева и 42
стотинки), представляваща неплатени дължими такси , 1 068,57лева (хиляда
шестдесет и осем лева и 57 стотинки), представляваща неустойка по чл.6.2. от
договор за потребителски кредит ************** , както и държавна такса в
размер на 50,90 лева (петдесет лева и 90 стотинки) и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева (сто лева).
Процесното вземане е за задължения по Договор за кредит №
************** от 04.05.2019 г., вземанията по който са прехвърлени в полза
на ************************ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 13.01.2022 г.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение
по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на
Европейския съюз задължение за служебна преценка неравноправност на
договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава
неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело
документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на клаузи
от договора за кредит.
По отношение на чл. 6.2 от договора, вр. чл. 33, ал. 1 от Общите
1
условия от договора клаузата представлява неустойка, която предвижда, че
при неизпълнение на задължение за предоставяне на поръчител или банкова
гаранция като обезпечение на задълженията за главница и възнаградителна
лихва, в тежест на заемополучателя се начислява неустойка, платима
разсрочено заедно с вноските по погасителния план. Уговорена по този начин
неустойката обезпечава не пряко изпълнението на задълженията за връщане
на главницата и заплащане на възнаградителната лихва по заема, а
изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Така
уговорена неустойката се дължи независимо от своевременното изпълнение
на задълженията за главница и лихва съобразно уговорения погасителен план.
Съдът приема, че така уговорената неустойка по своя характер притежава
санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да
се кумулира със задължението (вкл. е предвидена като размер от
погасителните вноски), което се отклонява от обезпечителната и
обезщетителната си функция, което противоречи на принципа за
добросъвестност. Уговорена по този начин неустойката задължава
потребителя да заплати необосновано висока неустойка при неизпълнение,
което я прави неравноправна по см. на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, защото създава
съществена и необоснована неравнопоставеност между страните относно
правата и задълженията. Така и очевидно клаузата не цели обезпечаване на
задължението, а цели да е в ущърб на потребителя, защото въвежда още един
сигурен източник на доход на икономически по-силната страна. С оглед
обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по
погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а
скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно
основание заобикаля закона с оглед чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. пар. 1 ДР от ЗПК.
Отделно от това, с така уговорената неустойка се цели дерогиране
разпоредбите на глава 4 от ЗКП, касателно оценката на кредитоспособността
на потребителя, която оценка следва да бъде извършена преди сключване на
договора за потребителски кредит от страна на заемодателя, което на
самостоятелно основание я прави вероятно неравноправна.
Следователно заявлението следва да се отхвърли за претендираната
неустойка в размер на 1 068,57лева, а в останалата част следва да се издаде
заповед по чл. 410 от ГПК.
Така мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на ************************ ЕООД с ЕИК:
******************, против Ц. Н. С. с ЕГН: ********** за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в частта, с която се иска заплащане
на следните суми: 1 068,57лева (хиляда шестдесет и осем лева и 57 стотинки),
представляваща неустойка по чл.6.2. от договор за потребителски кредит
**************.
2
УКАЗВА на заявителя, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК може
да предяви осъдителен иск по отношение на вземането, за което е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в едномесечен срок от
влизане в сила на настоящото разпореждане.
Разпореждането може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок
от съобщаването му с частна жалба пред Софийски градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3