Решение по дело №243/2020 на Районен съд - Карлово

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Гр. Карлово, 01.03.2021 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на  единадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                  

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Донкова- Кутрова

 

с участието на секретаря Цветана Чакърова, като разгледа НАХД № 243 по описа на Карловски районен съд за 2020 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

         С наказателно постановление № 20-0281- 000228/19.03.2020 година на Началника на група Пътен контрол при Р.н.М.К.н.Л.К.А., ЕГН ********** ***, на основание чл. 174 ал. 1 т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, както и са отнети на основание Наредба № Iз-2539 на МВР 10 контролни точки за нарушението.

         Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят А. и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 7-дневен срок. Счита, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, излага конкретни съображения. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата.

         Ответната по жалбата страна – Р.н.М.К. редовно призована,  не изпраща представител.

         Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима.

         Разгледана от съда е  неоснователна.

         След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на актосъставителя Д.Ж. и приложените и приети писмени такива – протокол за проверка на преминали последваща проверка анализатори на алкохол в дъха, справка от Централна база КАТ, справка за нарушител/водач, Заповед № 8121з-515/14.05.2018г., Заповед № 8121К-825/19.07.2019г., Заповед № 8121К-14578/31.12.2019г.,  Заповед № 8121К-14581/31.12.2019г., протокол за химическа експертиза на контролната проба, повторен анализ № 132-К/11.12.2020г.,  молба до Началника н.Р.н.М.К. уведомително писмо, докладна записка, АУАН № 372600/23.02.2020г., талон за изследване, протокол за химическа експертиза № 132/24.02.2020г., протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби,  съдът намира за установено следното:

На 23.02.2020 г. около 01.50ч. в гр. С. на ул. „И.В.“ до № ** служители н.Р.н.М.К. спрели за проверка движещ се от запад на изток лек автомобил Фолксваген Поло с рег. № ******, управляван от жалбоподателя.  Повиканият за съдействие свидетел Ж. изпробвал жалбоподателя за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с № ARDM-0250, което отчело 0.92 на хиляда в издишания въздух. Водачът не приел показанието на техническото средство и пожелал да даде кръв за лабораторно изследване. Бил му издаден талон за медицинско изследване и бил съпроводен до ФСМП Карлово, където му била взета кръвна проба.

С протокол за химическа експертиза № 132/24.02.2020г. била установена концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя като 0.83 на хиляда.

За констатираното на място при проверката срещу жалбоподателя от актосъставител Ж., надлежно упълномощен да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г., бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 372600/23.02.2020г., в който нарушението е квалифицирано като такова по чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП.

Възоснова на съставения АУАН и резултата от извършеното лабораторно изследване, материализирано в протокола на изготвената химическа експертиза, на 19.03.2020г. компетентният орган, съгласно посочената заповед и Заповед № 8121з-14581/31.12.2019г., Началникът на група Пътен контрол при Р.н.М.К. е издал атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл. 174 ал. 1 т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, както и са отнети на основание Наредба № Iз-2539 на МВР 10 контролни точки за нарушението.

Жалбоподателят сочи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност.

Издаденият АУАН съдържа всички изискуеми от чл. 42 от ЗАНН реквизити, а наказателното постановление- тези по чл. 57 от ЗАНН, издадени са в изискуемата от закона форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Дадено е ясно и коректно описание на нарушението и на обстоятелствата по неговото извършване, налице е точно посочване на датата и мястото на извършване на нарушението, правната квалификация на същото и приложимата санкционна норма, размера на наложените административни наказания. Индивидуализиран е нарушителят. Съгласно чл. 189 ал.2 от ЗДвП,  редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до оборване на изложеното в тях.

При установените факти, от правна страна се прие следното:

Нарушението на разпоредбата на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП се осъществява от обективна страна с управление на моторно превозно средство  под въздействие на алкохол, като в чл. 174 ал.1 т. 2 от ЗДвП е установена концентрация на алкохол в кръвта в границите на минимума и максимума, и при наличие на която водач, управлявайки МПС, осъществява състава на визираното нарушение – а именно над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда, включително и санкцията за това. За да се ангажира отговорността на водача, следва концентрацията на алкохол да е установена по реда, описан в същата разпоредба. Съдът намира, че в производството е безспорно установено, че жалбоподателят е извършил нарушението на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДП. Същият не оспорва констатациите по акта, който има доказателствена сила, ако не бъде опроверган от доказателствата в производството пред съда. Отразеното в него е изцяло потвърдено и от гласните доказателства по делото. От показанията на свидетеля и от констатациите по акта се установява управлението на автомобил от жалбоподателя с наличие на алкохол в кръвта с концентрация 0.92 на хиляда. Количеството на алкохолната концентрация е било измерено по предвиден в закона начин – чрез техническо средство. Жалбоподателят не приел показанието, а пожелал кръвна проба, като в съответствие с установения ред в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, му бил издаден талон за изследване и в рамките на определеното време му била взета кръв за извършване на такова. Резултатът от химическото изследване е 0.83 на хиляда алкохол в иззетата кръв, попадащ в съставомерните граници, определени в чл. 174 ал. 1 т. 2 от ЗДвП, налагащ извод за безспорна установеност на нарушението. Именно за тази концентрация, надлежно индивидуализирана в НП, е било наложено наказанието.

Съдът не споделя възражението на жалбоподателя за порок на наказателното постановление, невярна дата на издаването му, което освен че е недоказано, се опровергава и от отразяването в базата данни на КАТ, в която фигурира със същата дата на издаване, видно от приложената справка за нарушител/водач, а и от изх. номер на писмото, с което наказателното постановление е било изпратено до сектор ПП Пловдив за връчване на жалбоподателя, който е от 19.03.2020г. Неоснователно се възразява за противоречие в НП досежно концентрацията на алкохол в кръвта на водача, доколкото ясно в него е посочено, че тази, за която се санкционира, е установената при лабораторното изследване. Описанието на показанието на техническото средство в обстоятелствената част на наказателното постановление изпълнява изискването за посочване в него на  всички констатирани факти при извършването на проверката. Не рефлектира на правото на защита обстоятелството, че наказващият орган не е поискал по молбата му повторна химическа експертиза, предвид, че жалбоподателят е упражнил правото си в съдебното производство и такава е възложена по негово искане, като същата е установила концентрация на алкохола с незначителна разлика спрямо предходната -0.84 на хиляда. Несъгласието с формата на заключението, което било бланково и оттам необосновано, не може да има за своя последица отпадане на административнонаказателната отговорност, предвид, че по естеството си същото представлява повторен химически анализ и за реквизитите на същия са приложими правилата на чл. 24 ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, на които същото съответства изцяло.

Правилно са определени по вид кумулативните наказания, които следва да бъдат наложени. Относно размера на глобата от 1000.00лв. и срока на лишаването от право да управлява МПС 12 месеца, същите са приложени във фиксирания в разпоредбата размер. Правилно е определен и броя на отнетите контролни точки. В този смисъл не са налице основания за отмяна на оспореното наказателно постановление.

По изложените мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД

 

Р  Е  Ш  И

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0281- 000228/19.03.2020 година на Началника на група Пътен контрол при Р.н.М.К. с което на Л.К.А., ЕГН ********** ***, на основание чл. 174 ал. 1 т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, както и са отнети на основание Наредба № Iз-2539 на МВР 10 контролни точки за нарушението.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

МТ