№ 142268
гр. София, 13.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. С.А
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. С.А Частно гражданско дело №
20231110134037 по описа за 2023 година
РАЗПОРЕДИ:
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 13.11.2023 година град
София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На тринадесети ноември две хиляди двадесет и трета година
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П. С.А
като разгледа докладваното от съдия Петя П.С.а
гражданско дело № 34037 по описа за 2023 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 417 от ГПК и е образувано по заявление, подадено
от “Ю.Б., с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.***************
представлявано от представлявано от изпълнителните директори П.Н.Д. и Д.Б.Ш. и от
прокуриста М.И.В., за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение
1
против С. С. Н., с ЕГН **********, от гр. ********************, за сумата от 11 245 лв. -
главница по извлечение от счетоводните книги на “Ю.Б. към 07.06.2023 г., съставено въз
основа на договор за кредит № ********** от 11.08.2022 г., сумата от 341,35 лв. -
възнаградителна лихва за периода от 12.09.2022 г. до 26.04.2023 г., сумата от 308,22 лв. -
мораторна лихва за периода от 12.09.2022 г. до 07.06.2023 г., със законната лихва върху
главницата, считано от 19.06.2023 г. до изплащане на вземането, както и направените по
делото разноски.
След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С разпореждане от 13.11.2023 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване
на заповед за изпълнение за сумата от 11 245 лв. - главница по извлечение от счетоводните
книги на “Ю.Б. към 07.06.2023 г., съставено въз основа на договор за кредит № **********
от 11.08.2022 г., сумата от 321,04 лв. - възнаградителна лихва за периода от 12.09.2022 г. до
25.04.2023 г., сумата от 28,97 лв. - мораторна лихва за периода от 12.09.2022 г. до 25.04.2023
г., със законната лихва върху главницата, считано от 19.06.2023 г. до изплащане на
вземането, като е присъдил и направените по делото разноски в размер на 231,90 лв. за
платена държавна такса.
По отношение на искането за присъждане на сумите за възнаградителна и за
мораторна лихва над присъдените размери и за първоначално претендираните периоди,
съдът намира следното:
В производството по реда на чл. 417 от ГПК към заявлението се прилага посочените
в закона документи. Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил
към заявлението договор за потребителски кредит от 11.08.2022 г., който намира правното
си основание в чл. 9 от ЗПК, а длъжникът в настоящото производство има качеството на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр.
100 от 2019 г., закрепваща служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно
задължавана съда да осигури възможност на страните да изразят становище по тези въпроси.
Заповедното производство е формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето
защо съдът намира, че в рамките на заповедното производство не може да се осигури
състезателност на страните и възможност да изразят становище по въпроси, свързани с
отделни клаузи в договор, страна по който има качеството на потребител по смисъла на
закона, в случая на Закона за потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за
защита на потребителите. Претенцията за присъждане на възнаградителна и на мораторна
лихва след настъпване на предсрочната изискуемост, съдът намира, че е в противоречие със
закона, води до неоснователно обогатяване за кредитора, а отделно от това след обявяване
на предсрочната изискуемост може да се претендира само законната лихва, но не и
мораторната такава. Налице е и вероятна основателност на неравноправна клауза. Ето защо
и с оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3
от ГПК и искането за издаване на заповед по реда на чл. 417 от ГПК за сумите и периодите
2
над уважената част следва да бъде отхвърлено.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, съдът намира така направеното искане за частично основателно,
но недоказано по следните съображения:
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК на заявителя следва да се присъдят направените по
делото разноски по производството и възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв,
съответно за юрисконсулт, съразмерно с уважената част на иска. В действителност
заявителят е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител –
адвокат. В конкретния случай по делото е представено доказателство за представителна
власт, но не и конкретен договор за правна помощ и съдействие, въз основа на който за
заявителя е възникнало задължение за заплащане на определено възнаграждение в
съответствие с договореното между него и адвоката, който го е представлявал по делото. По
делото не е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между заявителя и
адвокат, от който да се установи договореното възнаграждение по конкретното дело и
начина на плащането му. От приложеното преводно нареждане не може да се установи
конкретно договореното възнаграждение за защита именно по това производство. Ето защо
съдът намира, че на заявителя не следва да се присъжда възнаграждение за адвокат в
размера, посочен в заявлението с оглед липсата на възможност за преценка стойността на
договореното възнаграждение и начина на плащането му, които са част от сключения между
страните договор за правна защита и съдействие. За пълнота следва да се посочи, че няма
пречка при представяне на нужното доказателство разпореждането в частта за присъдените
на страните разноски да бъде изменено по надлежния ред.
Относно размера на присъдените по делото разноски, съдът е присъдил такива
съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р А З П О Р Е Д И :
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение на “Ю.Б., с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
гр.*************** представлявано от изпълнителните директори П.Н.Д. и Д.Б.Ш. и от
прокуриста М.И.В., против С. С. Н., с ЕГН **********, от гр. ********************, за
сумата над 321,04 лв. /триста двадесет и един лева и четири стотинки/, представляваща
възнаградителна лихва, до първоначално претендирания размер от 341,35 лв. /триста
четиридесет и един лева и тридесети пет стотинки/ и за периода от 26.04.2023 г. до
26.04.2023 г., за сумата над 28,97 лв. /двадесет и осем лева и деветдесет и седем стотинки/,
представляваща мораторна лихва до първоначално претендирания размер от 308,22 лв.
/триста и осем лева и двадесет и две стотинки/ и за периода от 26.04.2023 г. до 07.06.2023 г.,
3
както и за сумата от 1 073,67 лв. /хиляда седемдесет и три лева и шестдесет и седем
стотинки/ - адвокатско възнаграждение.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от
разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4