Р Е Ш Е Н И Е
№ 261168 28.10.2021 година град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд,
ХVІ граждански състав
На
двадесет и седми септември две хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвия Петрова
при
секретар Недялка Димитрова
като
разгледа докладваното от съдията Петрова
гражданско дело № 1093 по описа за 2021
година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Мултипъл плюс” ЕООД, ЕИК *********, представлявано
от управителя К.М., чрез адв. Р.М. - САК против „БОГИ- 6“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, местност Хайнлъка, 5-ти километър,
складова база Боги-6, представлявано от О.П., с която се иска осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от
2242.45 лева - продажна цена за доставена електрическа енергия и
допълнителни услуги към нея за месеците ноември и декември 2017г. по Комбиниран
договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги от 16.12.2016г., както и за заплащане на сумата от 672.80 лева - мораторна лихва
за периода от 14.02.2018г. до 14.02.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата от предявяване на иска – 15.02.2021г. Претендира разноски.
В
преклузивния срок по чл.131 ал.1 ГПК ответникът представя писмен отговор, в
който оспорва претенциите с подробни съображения. Оспорва изложените в исковата
молба твърдения и факти за дължимост на процесната сума за ел. енергия,
фактурирана според ищеца по реда, предвиден в договора от 16.12.2016г. за продажба
на ел. енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани
услуги. Оспорва издаването на фактури да е основание за доставката на ел.
енергия от ищцовото дружество, която реално да е доставена, получена и измерена
въз основа на годно и сертифицирано средство за търговско измерване. Сочи, че
не е ясно до кои точно обекти на ответника реално е доставяна претендираната от
ищеца ел. енергия. Предвид недължимостта на сумите за ел. енергия, счита, че
недължими са и сумите за всички допълнителни такси, др. задължения и лихви
претендирани от ищцовото дружество. Надлежно е въведено възражение от ответника
за погасяване на вземанията по давност. Моли за отхвърляне на исковете.
След съвкупна преценка на доводите на
страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона,
Бургаският районен съд намира за установено следното:
Предявените обективно кумулативно съединени искове са
с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Не
е спорно между страните, че между „Фючър Енерджи“ ООД – в несъстоятелност и „БОГИ-
6“ ЕООД е сключен комбиниран договор за продажба на електрическа енергия,
балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги – FE3004531/16.12.2016г.
По силата на договора „Фючър Енерджи“ ООД – в несъстоятелност продава на
ответника електрическа енергия до 01 декември 2017г., вкл. За потребената
електрическа енергия за месец ноември и месец декември 2017г. са издадени две
фактури – на 30.11.2017г. за сумата от 2165,04 лева с падеж на плащането
14.12.2017г. и на 31.12.2017г. за сумата от 77,41 лева с падеж на плащането
15.01.2018г. Общата дължима сума по двете фактури е 2242,45 лева.
С
постановление № 260000/06.01.2021г. по търговско дело № 3343/2017г. по описа на
СГС върху „МУЛТИПЪЛ ПЛЮС“ ЕООД срещу продажна цена от 26 700 лева са
възложени вземания на „Фючър Енерджи“ ООД – в несъстоятелност към клиенти за
доставена ел. енергия и допълнителни услуги в общ размер на
1 635 182,24 лева, съгласно опис, изготвен от синдика и пазарна
оценка. В посочения опис е включен и „БОГИ- 6“ ЕООД с размер на вземането от 2242,45
лева /стр. 37 от делото/. С получаване на исковата молба ответникът е уведомен,
че вземането на „Фючър Енерджи“ ООД – в несъстоятелност в размер на 2242,45 лв.
по договора за доставка на електрическа енергия от 16.12.2016г. е придобито
от „МУЛТИПЪЛ ПЛЮС“ ЕООД и че ответникът
следва да плати задълженията си за доставена електрическа енергия по банковата
сметка на ищеца „МУЛТИПЪЛ ПЛЮС“ ЕООД.
По делото е изготвено експертно техническо заключение,
неоспорено от страните, което съдът цени като обективно и компетентно. Вещото
лице установява, че ответникът има само една ИТН № ***, намираща се на обекта
му на 5-ти километър, поради което възражението на ответника, че не е ясно до
кои точно обекти на ответника реално е доставяна претендираната от ищеца ел.
енергия е изцяло неоснователно. Установява се, че за периода месец ноември –
месец декември е потребена ел. енергия, както следва: за периода
31.10.2017г.-30.11.2017г. – 10833,66 КВтч; за периода 30.11.2017г. - 01.12.2017г.
– 401 КВтч. Захранването на обекта не е прекъсвано. В съдебно заседание вещото
лице изразява предположение, че установеното количество ток е платено, защото
токът не е спиран. Същото е неоснователно, защото търговецът с електрическа
енергия „Фючър Енерджи“ ООД е отстранен от пазара на електрическа енергия,
считано от 00:00 часа на 02.12.2017г., а падежът на задължението на ответника е
след тази дата, както следва: 14.12.2017г. и 15.01.2018г. Съгласно чл. 10, ал. 4 от договора клиентът се задължава
да заплати на търговеца дължимите суми по издадената фактура в лева в срок до
14-то число на месеца, в който фактурата е изпратена от търговеца на клиента.
От приетото по делото и неоспорено
заключение по извършената съдебно-икономическа експертиза, което съдът цени
като обективно и компетентно, се установява, че в дневниците за продажби на
„ФЮЧЪР ЕНЕРДЖИ“ ООД за периода от месец 11.2017г. до месец 12.2017г. има
издадени две фактури с контрагент „БОГИ-6“ ЕООД – фактура №
**********/30.11.2017г. на стойност 2165,04 лв. и фактура №
**********/31.12.2017г. на стойност 77,41 лв. или общо на стойност 2242,45
лева. От експертизата се установява още, че в дневниците за покупки по ЗДДС на „БОГИ-6“
ЕООД за месец ноември и месец декември 2017г. няма включени фактури, издадени
от „ФЮЧЪР ЕНЕРДЖИ“ ООД.
От своя страна ответникът не ангажира
доказателства дължимите суми за доставена електрическа енергия за месеците
ноември и декември 2017г. да са платени. Неоснователни и недоказани са и
твърденията, че електрическата енергия е доставяна от друг доставчик, както и
че цената е била дължима и платена на този друг доставчик.
Следва
да бъде разгледано надлежно въведеното възражение от ответника за погасяване на
вземанията по давност. Съгласно разпоредбата на чл.3, т.2 от Закон за мерките и
действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за
преодоляване на последиците за срока от 13 март 2020г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на
които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Според
пар.13 от ПЗР към ЗИД на Закон за здравето (ДВ, бр.44/2020 г. в сила от
14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
закона, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този
закон в „Държавен вестник“, т.е. след 21.05.2020г. В настоящия случай, изискуемостта
на вземането по фактурата от 30.11.2017г. настъпва на 15.12.2017г., а тази на
вземането по фактурата от 31.12.2017г. – на 16.01.2018г., т.е. тригодишният
давностен срок поради характера на вземанията (периодични плащания) следва да
изчете на 15.12.2020г., респективно на 16.01.2021г. Той обаче е спрял да тече в
периода 13.03.2020 г. – 21.05.2020 г., т.е. за 70 дни. Тези дни следва да се
„добавят“ след дата 15.12.2020 г., респективно след дата 16.01.2021г., поради
което давностният срок и за двете вземания ще изтече след дата 15.02.2021г.,
когато е депозирана исковата молба в съда, а тя прекъсва давността – чл.116, б.
„б“ от ЗЗД. По изложените съображения възражението на ответното дружество за
погасяване на вземанията по давност се явява неоснователно.
Установи
се от заключението по приетата съдебно-икономическа
експертиза, че съгласно предоставената информация от ТД на НАП гр.София в
дневниците за продажби на „ФЮЧЪР ЕНЕРДЖИ“ ООД - в несъстоятелност, ЕИК по
БУЛСТАТ ********* в периода от месец 11/2017г. до месец 12/2017г. са включени
следните фактури, по които контрагент е „БОГИ - 6“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ
*********: фактура № **********/30.11.2017г. - данъчна основа 1 804,20 лв., ДДС
360,84 лв., обща стойност 2 165,04 лв.; фактура № **********/30.11.2017 г. -
данъчна основа 2 069,79 лв., ДДС 413,96 лв. обща стойност 2 483,75 лв.; кредитно
известие №**********/30.11.2017 г. - данъчна основа 2 069,79 лв., ДДС 413,96
лв. обща стойност 2 483,75 лв.; фактура № **********/31.12.2017 г. - данъчна
основа 64,51 лв., ДДС 12,90 лв. обща стойност 77,41 лв. Видно от предоставената
информация, с издаденото кредитно известие е сторнирана стойността по фактура №**********/30.11.2017г.
Остават сумите по фактура № **********/30.11.2017г. - 2 165,04 лв. и по фактура
№ **********/31.12.2017г. - 77,41 лв., общо 2 242,45 лв. По делото липсват
данни за извършено плащане, с оглед на което се налага извода, че е дължима
сумата от 2 242,45 лева за доставената електрическа енергия за месеците ноември
и декември 2017г., в какъвто размер е предявеният иск за главницата, който се
явява основателен.
По
отношение на претенцията за мораторна лихва за периода от 14.02.2018г. до
14.02.2021г. съдът намира следното: Според разпоредбата на чл.6 от Закон за
мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, в редакцията й в периода 13.03.2020 г. -
08.04.2020 г., брой 28 на ДВ, до отмяната на
извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти,
включително лихви и неустойки за забава, както
и непаричните последици като предсрочна изискуемост,
разваляне на договор и изземване на вещи. Очевидно е, че законодателят
не прави разлика от какво основание са възникнали задълженията. Следователно за
периода от 13.03.2020г. до 08.04.2020г. не следва да се начислява мораторна
лихва върху дължимата главница, поради което претенцията следва да бъде уважена
за периода от 14.02.2018г. до 12.03.2020г. и за периода от 09.04.2020г. до
14.02.2021г. Размерът на лихвата, изчислен от съда на основание чл.162 от ГПК
възлиза на 666.51 лева, в който размер искът като основателен следва да бъде
уважен. В останалата част искът следва да бъде отхвърлен. Вземането за
мораторна лихва не е погасено по давност. Претенцията за мораторни лихви за
периода от 14.02.2018г. до 12.03.2020г. и за периода от 09.04.2020г. до
14.02.2021г. следва да бъде уважена до размера на 666.51 лева, като за
горницата до 672.80 лева и за периода от 13.03.2020г. до 08.04.2020г. искът
трябва да се отхвърли.
С
оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът
е направил разноски в размер на 796,67 лева, от които 139,70 лева държавна
такса, 270 лева депозити за вещите лица по назначените екпертизи и 386,97 лева
адвокатско възнаграждение. С оглед уважената част от претенцията ищцовото
дружество има право на разноски в размер на 794,95 лева.
Относно възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответника, съдът счита, че то е неоснователно, тъй като макар
делото да не се характеризира с фактическа и правна сложност, са проведени три
съдебни заседания, на които процесуалният представител на ответника е
присъствал. Претендираният размер на адвокатското възнаграждение на ответника е
близък до определения размер на минималното възнаграждение, определено върху
материалния интерес, на основание чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредба №4/ 2001г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед отхвърлената част от исковете ответникът има
право на разноски в размер на 1,10 лева, част от изплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, Бургаският
районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „БОГИ- 6“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, местност Хайнлъка, 5-ти километър, складова база Боги-6, представлявано
от О.Н.П. да заплати на „Мултипъл плюс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, ул. Антон Павлович Чехов № 45,
партер, офис 4, представлявано от управителя К.Д.М., сумата 2242.45 лева (две хиляди двеста
четиридесет и два лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща продажна
цена за доставена електрическа енергия и допълнителни услуги към нея за
месеците ноември и декември 2017г., сумата
666.51 лева (шестстотин шестдесет и
шест лева и петдесет и една стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата
за периода 14.02.2018г. до 12.03.2020г. и за периода от 09.04.2020г. до
14.02.2021г., ведно със законната лихва от 15.02.2021г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска за присъждане на лихва за забава за разликата над уважения размер до
пълния претендиран такъв от 672,80 лева и за периода 13.03.2020г. –
08.04.2020г.
ОСЪЖДА „БОГИ- 6“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, местност Хайнлъка, 5-ти километър, складова база Боги-6, представлявано
от О.Н.П. да заплати на „Мултипъл плюс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, ул. Антон Павлович Чехов № 45,
партер, офис 4, представлявано от управителя К.Д.М. сумата от 794,95
лева (седемстотин деветдесет и
четири лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща разноски по делото,
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Мултипъл плюс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Изгрев, ул. Антон Павлович Чехов № 45, партер, офис
4, представлявано от управителя К.Д.М. да заплати на „БОГИ- 6“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, местност Хайнлъка,
5-ти километър, складова база Боги-6, представлявано от О.Н.П., сумата от 1,10 лева (един лева и десет стотинки),
представляваща разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД