№ 12389
гр. София, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20211110134043 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 13.07.2023 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На петнадесети март две хиляди двадесет и втора
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Белослава Пейчева
1
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 34043 по описа за 2021 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Л. Д. П., с ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. ..., адвокат К. И. Б., против „....” ЕАД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. ...., представлявано от изпълнителния директор ...., за установяване по
отношение на ответника, че Л. Д. П. не дължи на „...” ЕАД сумата от 897,69 лв.,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от месец март 2010 г. до
месец декември 2010 г. за имот, находящ се на адрес: ....., за абонатен № 141129, поради
липса на облигационно правоотношение между страните, липса на извършена доставка на
топлинна енергия за процесния период и погасяване на вземането по давност, претендира
направените по делото разноски.
В исковата си молба ищцата твърди, че по твърдения на ответника била титуляр на
партида с абонатен № 141129, открита за адрес: ...... След извършена от ищцата справка в
деловодството на ответника разбрала, че ответникът претендира от ищцата суми за
доставена топлинна енергия за периода от месец март 2010 г. до месец декември 2010 г. на
обща стойност 897,69 лв. Оспорва доставяне на услуги до процесния имот, както и
доставяне на топлинна енергия, отговаряща на БДС за топлопреносната мрежа за периода на
доставката. Оспорва извършена доставка на топлинна енергия , както и ползване на услуги
от ищеца. Оспорва качеството на потребител на топлинна енергия. Оспорва наличието на
облигационно отношение между страните. Излага твърдения за настъпила погасителна
давност, доколкото претендираните от ответното дружество суми са начислени за
периодични плащания. Позовава се на съдебна практика, излага подробни съображения.
Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответника „....” ЕАД. Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва исковата
претенция като недопустима и неоснователна. Сочи липса на правен интерес у ищцата за
предявяване на иска. Твърди, че ищцата е собственик на процесния отопляване недвижим
имот. Излагат се подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да
прекрати производството по делото, а при неоснователност на претенцията, да отхвърли
иска, поради наличие на облигационна връзка между страните по делото, претендира
направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК Ангажира
доказателства.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковата претенция, претендира
2
направените по делото разноски,
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК. Направено е искане от страните по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представените от ищеца заверени преписи от писмени доказателства се
установява, че на 30.11.2017 г. е било издадено съобщение към фактура № ********** за
абонатен № 141129 на мето на Л. Д. П. за сумата от 103,80 лв. с включено ДДС,
представляваща дължима цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2017 г. до
30.11.2017 г., като в съобщението е вписана информация за дължима сума за плащане на
обща стойност от 6 676,30 лв. към 15.12.2017 г. Като доказателства по делото са приети и
още четири броя съобщения към фактури, издадени на 31.01.2019 г., 28.02.2019 г.,
31.12.2020 г. и 31.01.2021 г., в които фигурират и старите задължения, посочени в по-рано
издаденото съобщение към фактура от 30.11.2017 г.
От представения заверен препис от покана, изпратена от ответното дружество до
ищцата на 10.10.2019 г. се установява, че за абонатен № 141129 за имот на адрес: .....,
задълженията за периода до 10.10.2019 г. възлизат на сумата от общо 9 983,31 лв.
От представената справка за задълженията на абонатен № 141129 се установява, че
неплатените задължения за топлинна енергия на абоната за периода от месец март 2010 г. до
месец декември 2010 г. възлизат на сумата от общо 897,69 лв. за главница.
От представените от ответника писмени доказателства се установява, че с договор за
замяна на държавен (ведомствен) недвижим имот с имот собственост на граждани от
04.02.1993 г. Сашко Георгиев Попов и Л. Д. П. са придобили собствеността върху недвижим
имот, представляващ апартамент № 54, находящ се на адрес: гр. София, ул. „Суходолска“ №
1, бл. 12, вх. В, който адрес, видно от представения заверен препис от удостоверение с изх.
№ 68-00-1330/6 от 06.11.2012 г., издадено от ГИС София, е идентичен с адреса на процесния
топлоснабдяван недвижим имот.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се
установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва
през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си
вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна
енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания,
последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление,
съобразно с действащите нормативни документи, като от „Техем Сървисис” ЕООД са били
изготвени изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за
сградна инсталация и отопляем имот възлиза на 754,34 лв., от които начислената сума по
фактури е в размер на 795,55 лв., сума за връщане от изравнителните периоди – 41,21 лв.
3
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото не се спори, че “...” ЕАД е дружество, регистрирано по Търговския закон,
както и че ответникът е доставчик на топлинна енергия, като доставя такава на живущите в
топлоснабдявания район, в който район ищецът твърди, че притежава имот. Безспорно е
установено, че на името на ищцата е открита партида с № 141129 за имот на адрес: ...... Не се
спори, че ищцата е съсобственик на процесния отопляван недвижими имот, като с оглед
липсата на доказателства за придобиване на имота в режим на СИО, съответно за настъпило
наследствено правоприемство, съдът приема, че ищцата притежава 1/2 идеална част от
процесния недвижим имот. Спори се за размера на дължимите от ищеца към ответника суми
за доставена топлинна енергия за периода от месец март 2010 г. до месец декември 2010 г.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
страните нормативна уредба, с оглед на данните по делото, че е налице фактурирана и
незаплатена топлинна енергия, а именно: Наредба № 1 за ползване на топлинна енергия,
приетия впоследствие Закон за енергетиката и енергийната ефективност /отм./, ответникът
се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия период има
качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие – на
потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката. Съгласно чл. 106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се
предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни
от общите условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от
публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане
от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Следва да се
отбележи, че по делото не се спори относно собствеността върху недвижимия имот на
ищеца. От събраните по делото писмени доказателства за съда се налага извод, че между
страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди
за процесния период и за процесния имот, като е налице и извършена доставка, за което са
били издадени съобщения към фактури. Ето защо исковата претенция се явява
неоснователна на две от претендираните основания.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. По делото не се спори, че ищцата е собственик на обект в
сграда – етажна собственост.
Съгласно ЗЕЕЕ /отм./ и впоследствие ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът
за дялово разпределение е регламентиран в ЗЕЕЕ /отм./ и чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и
действалите през процесния период подзаконови нормативни актове. Съгласно чл. 112 от
4
ЗЕЕЕ /отм./ общото консумирано количество топлинна енергия в сграда – етажна
собственост, присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, се
разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление, като количеството топлинна енергия
за отопление е сумата от количествата топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинната енергия за отопление на общите части и топлинната енергия за отопление на
отделните имоти. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на топлинната
енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на общите части
и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда – етажна собственост.
Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ
определя за потребители всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им вменява задължение да
монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да заплащат топлинната енергия
по съответния ред.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия за
периода от месец март 2010 г. до месец декември 2010 г. и по отношение на процесния имот
от ищеца, както и стойността на топлинната енергия. Видно от събраните по делото
доказателства размерът на сумите за потребена топлинна енергия за сградна инсталация и
отопляем имот възлиза на общо 754,34 лв. за главница.
Исковата претенция е основателна и доказана в размер на 754,34 лв., като за
разликата над посочената сума до първоначално претендирания размер от 897,69 лв. следва
да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Доколкото ищцата е собственик на 1/2
част от процесния имот, съобразно с представения от ответника титул за собственост, то
претенцията се явява основателна и доказана за сумата от 377,17 лв., като за разликата над
тази сума до размера от 754,34 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
В исковата си молба ищцата се е позовала на изтекла в тяхна полза погасителна
давност за процесния период. Съдът следва да се произнесе с оглед на задължителната
практика на ВКС.
По отношение на претендираната недължима главница, представляваща стойността
на доставена топлинна енергия, съдът приема, че е приложим тригодишния давностен срок,
съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 от ЗЕ представлява
задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл
е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В случая давността тече от деня на падежа, тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
5
изпълнение. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия
са възникнали като срочни и съгласно Общите условия, публикувани на сайта на ответното
дружество, месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, за всяка една от претендираните
месечни суми, дължими за топлинна енергия относно процесния период тригодишният
давностен срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното плащане. Ето защо към
момента на предявяване на исковата претенция – 15.06.2021 г. съдът приема, че е изтекла
тригодишната погасителна давност по отношение на претендираните вземания за периода от
месец март 2010 г. до месец декември 2010 г. Задълженията за главници за процесния
период са в размер на 754,34 лв. или за частта на ищцата – 377,17 лв. Съдът намира исковата
претенция за главница за недължимост на сумата от 377,17 лв. за основателна и доказана,
като за разликата над тази сума до първоначално претендирания размер от 897,69 лв.
претенцията следва да бъде отхвърлена.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира същото за основателно, съразмерно с
уважената част от исковата претенция, като в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 21,60 лв. от общо направените разноски в размер на 54,41 лв., от
които: сумата от 50 лв. - платена държавна такса и сумата от 1,41 лв. – такса за превод. На
ищеца се дължат разноски и за адвокат. От представения по делото договор за правна
защита и съдействие е видно, че адвокатът е предоставил на ищеца безплатна правна помощ
по реда на чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Ето защо на процесуалния
представител на ищцата следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 300 лв.,
представляващо минималното такова. За пълнота следва да се отбележи, че размерът на
възнаграждението е определен въз основа на действащата наредба към момента на
сключване на договора за правна помощ и съдействие.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК съдът
намира същото за основателно, съразмерно с отхвърлената част от исковата претенция, като
в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 231,94 лв. от общо
направените разноски в размер на 400 лв., от които: сумата от 300 лв. – платено
възнаграждение за вещо лице и сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от Л. Д. П., с ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. ..., адвокат К. И. Б., против „....” ЕАД, с ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: гр. ...., представлявано от изпълнителния директор ...., че
Л. Д. П. не дължи на „...” ЕАД сумата от 377,17 лв. /триста седемдесет и седем лева и
6
седемнадесет стотинки/, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода
от месец март 2010 г. до месец декември 2010 г. за имот, находящ се на адрес: ....., за
абонатен № 141129, поради погасяване на вземането по давност, като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за сумата над 377,17 лв. до първоначално претендирания размер от 897,69 лв.
/осемстотин деветдесет и седем лева и шестдесет и девет стотинки/, както и за установяване
недължимост на сумата поради липса на облигационни отношения между страните, както и
поради липса на извършена доставка на топлинна енергия за процесния период.
ОСЪЖДА „...” ЕАД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ...,
представлявано от изпълнителния директор ...., ДА ЗАПЛАТИ на Л. Д. П., с ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. ..., адвокат К. И. Б., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата от 21,60 лв. /двадесет и един лева и шестдесет стотинки/, представляваща направени
по делото разноски.
ОСЪЖДА „...” ЕАД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.....
представлявано от изпълнителния директор ...., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат К. И. Б., от САК,
и на адвокат ..., от САК, с адрес: гр. ...., сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща
дължимо адвокатско възнаграждение по чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА Л. Д. П., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ..., адвокат К. И. Б., ДА
ЗАПЛАТИ на „...” ЕАД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.....
представлявано от изпълнителния директор ...., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК,
сумата от 231,94 лв. /двеста тридесет и един лева и деветдесет и четири стотинки/,
представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7