Решение по дело №17330/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 4601
Дата: 2 декември 2019 г. (в сила от 26 декември 2019 г.)
Съдия: Недялка Николова Вълчева
Дело: 20185330117330
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 4601

 

гр. Пловдив,02 12 2019г.

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3 бр. състав, в открито съдебно заседание  на  01 10 2019 година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ВЪЛЧЕВА

 

 

при участието  на секретаря Иванка Боева , като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №17330/2018г . по описа на ПРС, 3ти бр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени искове с правно основание чл.  143 и 149 от СК.

К.И.П. ЕГН ********** ,като  м. и законен представител на малолетното дете – С.Й.Й. ЕГН ********** ,е предявила срещу   Й.Б.Й. ЕГН **********,  иск за осъждане на ответника  да заплаща чрез нея  ,като   м.  и законен представител на малолетното  им дете  , месечна издръжка в размер на по 160 ,начиная от депозиране на исковата молба пред съда ,както и  в размер на 150лв месечно за изминал период от време – за една година преди депозиране на исковата молба пред съда ,

 

Твърди се, че ответникът е б. на малолетното дете С. , като  родителите са живели на съпружески начала до ***в  жилище на ответника в град Пловдив. На тази дата ответникът бил задържан, като през м.януари 2016 година бил осъден за извършено престъпление от общ характер   и  му е наложено наказание ,,лишаване от свобода,, . Твърди се, че това е отчуждило партньорите един от друг . След раждането на детето си  ответникът не е участвал под никаква форма в отглеждането и възпитанието му, грижите и издръжката на детето са поети изцяло от м.та. Твърди се ответникът да има обидно отношение към ищцата ,като се описва инцидент на 02.10.2018 година. Твърди се, че детето има ежемесечни разходи за храна, облекло, здравни и образователни потребности, като сумата, с която се обезпечава неговото  отглеждане е в размер на около 400 лева месечно . Претендира се б. да поеме издръжка в размер на 160 лева занапред , от депозиране на исковата молба пред съда ,  както и за изминал период отвреме – от  01.11.2017 година до 31.10.2018 година в размер на 150 лева  месечно, ведно със законната лихва. Сочат се доказателства по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника. Твърди се, че молбата е нередовна, като от нея не става ясно дали ищцата иска изменение на размера на издръжката или присъждане на родителските права и определяне на издръжката, оспорват се  предявените искове по основание и размер.

 В съдебно заседание ищеца уточнява претенцията си – а именно за определяне на издръжка по чл. 143 и чл.149 от СК,  в посочения размер и за посочения период.

Правната квалификация на исковете  е по чл.143 и 149  от СК.

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Между страните не се спори, и от представеното по делото удостоверение за раждане се установява, че  малолетният С.Й.Й. ЕГН ********** Е СИН НА К.И.П. ЕГН ********** и Й.Б.Й. ЕГН  **********  . От приложеното по делото удостоверение от НАП-ТД-ПЛОВДИВ,се установява ,че  м.та К.П. работи ,като реализира месечно трудово възнаграждение в размер на 2500лв ,ответникът няма регистриран трудов договор ,не реализира доходи по трудово правоотношение ,притежава един недвижим имот .

Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на свидетел на ищцовата страна Х.Х. –без родство . От показанията на разпитания в с.з. свидетел се установява, че той живее на съпружески начала с К.П. от 2,6години ,като заедно отглеждат детето С. .б. е виждал детето общо два пъти ,когато детето е било бебе ,за по 2 часа .Никога не е заплащал издръжка на детето .Детето е на 3 години ,посещава детска градина ,не е често боледуващо дете .В период на активен растеж е и се налага често да му се закупуват дрехи , обувки .Месечният доход на м.та е около 2000лв ,но не получава редовно възнаграждението си . Сп. свидетеля преди повече от година б. е освободен от затвора ,поради изтърпяване на присъдата .Издръжката на детето е поета изцяло от м.та и от свидетеля – неин настоящ партньор.

От заключението на изготвения и приобщен към материалите по делото социален доклад се установява ,че към настоящия момент за детето С. се грижи м.та ,която посреща по адекватен начин базовите,емоционалните и образователни потребности на сина си .Последната получава помощ от своята м. и настоящия си партньор.Връзката на детето с б. е прекъсната .Сп. б. – м.та препятства контактите му с детето ,а сп. м.та – б. е дезинтересиран от грижите за сина им.

Необходимо е родителите да си съдействат във връзка с грижите за малолетното им дете .За нормалното емоционално ,психическо и личностно развитие е необходимо детето да общува и с двамата си родители ,както и близките по майчина и бащина линия .В интерес на детето е да му се определи издръжка ,която е съобразена с потребностите му.

От приобщената към делото справка за родствени връзки на страните се установява ,че ответникът е б. на още две деца ,които са пълнолетни понастоящем , а ищцата е м. на още едно малолетно дете  .

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка на детето си в определен размер следва да се установи, че ответникът е б. на детето, като следва да бъде установен размерът на доходите на всеки от родителите на детето,с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка на сина си.

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. ,те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.  142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.  Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

Задължението за издръжка е семейноправно задължение ,в основата му лежи определена семейна връзка – в случая кръвно родство, то е законно- самият закон определя условията,предпоставките ,при които се поражда ,променя или погасява , и е строго лично –неразривно свързано с личността на задължения и оправомощения Задължението на родителите да издържат децата си е в основата си морално задължение , като задължението за издръжка по чл143СК- при ненавършили пълнолетие деца е безусловно от гледна точка на положението на детето

Същевременно от събраните доказателства се установява ,че  б.  е млад,здрав и работоспособен човек ,няма други ненавършили пълнолетие  деца.Морално укоримо и несправедливо е всички грижи да се поемат от м.та на детето ,независимо дали същата има възможност за това ,работи ли или не , и какво заплащане за труда си получава . Първо и най-важно задължение на родителя е да се грижи за децата си ,да им осигури условия да отраснат,да се образоват , да имат добра житейска реализация.  

Поради изложените съображения Съдът намира ,че искът на К.И.П. ЕГН ********** ,като  м. и законен представител на малолетното дете – С.Й.Й. ЕГН ********** , срещу   Й.Б.Й. ЕГН **********  ,за осъждане на ответника  да заплаща чрез нея  ,като   м.  и законен представител на малолетното  им дете  , месечна издръжка в размер на 160 лв занапред ,начиная от депозиране на исковата молба пред съда занапред  ,както и  в размер на 150лв месечно ,за изминал период от време – за една година преди депозиране на исковата молба пред съда , е основателен и доказан  в претендираните размери и като такъв следва да бъде уважен.Безспорно детето има своите нужди ,които нарастват с възрастта му , а б. е в състояние да му осигури издръжка . Издръжка в размер на 160лв представлява около половината от разходите на малолетното дете / на 4 г понастоящем/ ,които разходи включват храна , облекло , отопление ,здравни и образователни потребности , забавления в рамките на обичайните за възрастта на детето .Съдът намира ,че именно този размер на издръжката съответства на  нуждите на детето и е във възможностите на всеки здрав и работоспособен б. ,какъвто е ответникът по настоящия иск .

 Основателен се явява и искът за заплащане на издръжка за изминал период от време – а именно 1 год. преди подаване на исковата молба пред съда ,с оглед на събраните доказателства/ неоспорени от ответната страна/,че през този период б. изцяло се е дистанцирал от грижите за детето и издръжката му ,и те са били изцяло поети от ищцата и  нейните близки .За този период издръжката следва да бъде определена в размер на 150лв месечно,с оглед по-ниската възраст на детето .

С оглед уважаването на иска  в предявения размер ,ответникът дължи разноски на ищцата в размер на 400лв – адвокатски хонорар .

 

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Й.Б.Й. ЕГН **********, да заплаща издръжка на сина си С.Й.Й. ЕГН ********** ,чрез неговата м. и законен представител К.И.П. ЕГН ********** ,в размер на 160 (сто и шестдесет) лева месечно, начиная от завеждане на исковата молба -01 11 2018г., до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, от падежа до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА Й.Б.Й. ЕГН **********, да заплати издръжка на сина си С.Й.Й. ЕГН ********** ,чрез неговата м. и законен представител К.И.П. ЕГН **********  ,в размер на  по 150 (сто и петдесет) лева месечно,за изминал период от време , а именно за периода от 01 11 2017г.   до 31 10  2018г. , ведно със законната лихва за забава върху сумата , от падежа до окончателното и изплащане.

 

ОСЪЖДА Й.Б.Й. ЕГН **********  да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 302,40  лв ( триста и два лв и четиридесет ст.)  – държавна такса върху уважения размер на иска.

ОСЪЖДА Й.Б.Й. ЕГН **********  да заплати  на К.И.П. ЕГН **********   сумата от 400лв / четиристотин лева / разноски по делото

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщението

Препис от решението да се връчи на страните.

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

НЕДЯЛКА ВЪЛЧЕВА

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

В.С.