РЕШЕНИЕ

 

№ 260027/15.3.2021г.

гр. Девня

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО ЦОЛОВ

 

при протоколист Светла Горчева, като разгледа докладваното гр. дело №1423/2019 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.422, ал.1 ГПК. Ищецът „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД гр. Варна, ЕИК *********, твърди, че ответникът Й.А.И., ЕГН **********, му дължи сумите: 813.92 лв – главница по неплатени фактури за В и К услуги, начислена по партида с аб.№2235459, лжима за периода от 09.03.2016 г. до 11.06.2019 г. за обект - имот, находящ се в ***********************, и 121.63 лв – лихва за забава върху главницата за периода от 07.05.2016 г. до 08.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване – 17.07.2019 г. до окончателното плащане, поради което предявил в РС Девня заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника и е образувано ч. гр. дело. Моли съда, да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите претендираните вземания, както и 75.00 лв обезщетение за разноски по делото, от които 25.00 лв държавна такса и 50.00 лв юрисконсултско възнаграждение. Претендират се и разноски в исковото производство.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът, чрез особен представител, представя писмен отговор вх.№3528 от 22.06.2020 г., като излага становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Заявява, че посочените фактури не са предявени за плащане на ответника. Отправя възражение за изтекла погасителна давност на основание чл.111, б.„в” ЗЗД за вземанията, спрямо които към 16.07.2019 г. е изтекъл установения тригодишен срок от датата на изискуемост – тридесет и първия ден след датата на фактуриране. Моли съда, да постанови решение, с което да отхвърли исковата претенция. Претендира разноски съобразно отхвърлената част от иска.

Съдът, след преценка на представените доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се оспорва от ответната страна и се установява от представените справка за недобор на частен абонат с клиентски №2235459 и справка относно вписвания, отбелязвания и заличавания по партида на ответника от СВ при РС Девня, че ответникът е регистриран с абонатен №2235459 като ползвател на ВиК услуги за водоснабден имот, находящ се в гр. Девня, бул. „Съединение”, бл.6, вх.В, ап.34, за който имот е регистриран водомер №62209062, както и че е вписан в СВ при РС Девня като собственик на ПИ в същото населено място и е налице вписване на извършена от него като купувач разпоредителна сделка с имота от 04.03.2009 г.

Видно от представените Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, последващи решения на ДКЕВР и копия от публикации, общите условия на оператора са публично оповестени и са влезли в сила.

Видно от представените справка за недобор и карнетни листи по партида №2235459, налице е надлежно доставяне и отчитане на количествата потребена вода за процесния период.

Видно от кредитираното като компетентно и безпристрастно изготвено заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, начислените месечни задължения по главница за ползвани ВиК услуги по партида №2235459 за периода от 08.05.2016 г. до 08.07.2019 г. са в общ размер 813.92 лв, а обезщетението за забава върху всяко съответно месечно задължение, считано от неговия падеж до 08.07.2019 г., е в общ размер 121.68 лв. Видно е също, че падежиралите (към тридесет и първия ден от датата на издаване на съответната фактура) месечни задължения по главница за ползвани ВиК услуги по партида №2236030 в периода от 16.07.2016 г. до 16.07.2019 г. са в общ размер 738.40 лв, а обезщетението за забава върху всяко съответно месечно задължение, считано от неговия падеж до 03.05.2018 г., е в общ размер 91.74 лв.

Видно от приобщеното ч. гр. дело №1040/2019 г. по опис на РС Девня, въз основа на предявено от ищцовата страна заявление от 16.07.2019 г., РС Девня е издал Заповед №698 от 17.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение срещу ответника за сумите: 813.92 лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване – 16.07.2019 г. до окончателното плащане, представляваща главница по неплатени ВиК услуги за периода от 09.03.2016 г. до 11.06.2019 г.; 121.63 лв лихва за забава за периода от 07.05.2016 г. до 08.07.2019 г., като издадената заповед за изпълнение е връчена на ответника по реда на чл.47, ал.1 ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Представените доказателства установяват категорично, че към момента на предявяване на вземането между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение за предоставяне и ползване на ВиК услуги, както и че ответникът не е изпълнил задължението по чл.31, ал.2 от ОУ, да заплаща дължимите суми за ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.

Съобразно Тълкувателно решение №3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. №3/2011 г., вземанията на водоснабдителни дружества, са периодични плащания по смисъла на чл.111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност, отнасяща се и за вземанията за лихви върху неплатените суми като съгласно чл.114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Също така, чл.42 от ОУ регламентира, че при неизпълнение в срок, потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден на падежа, който настъпва след изтичане на 30-дневен срок от фактурирането съгласно чл.6, т.2 и чл.31, ал.2 от ОУ. Предвид изтъкнатото и съобразно отправеното от ответната страна възражение за изтекла давност, се налага извод, че за вземанията за главници и лихви за забавено плащане по визираните в приобщената експертиза фактури №********** от 07.04.2016 г., №********** от 11.05.2016 г. и №********** от 08.06.2016 г., към датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 16.07.2019 г. е изтекъл тригодишният давностен срок и същите се считат за погасени, поради което в съответните части – 35.82 лв главница и 11.51 лв лихва по фактура №********** от 07.04.2016 г., 35.82 лв главница и 11.17 лв лихва по фактура №********** от 11.05.2016 г., и 23.88 лв главница и 7.26 лв лихва по фактура №********** от 08.06.2016 г., предявените искове следва да бъдат отхвърлени. За всички останали вземания, към датата на образуване на заповедното производство установеният давностен срок не е бил изтекъл, поради което в тази част – за главница в общ размер 738.40 лв за периода от 08.07.2016 г. до 08.07.2019 г., както и за лихва за забава в общ размер 91.74 лв за периода от 08.08.2015 г. до 08.07.2019 г., предявеният иск следва да бъде уважен.  

Доколкото поведението на ответника е станало причина за завеждане на заповедното производство, а в последствие и уведомяването му по реда на чл.47 ГПК за издадената Заповед за изпълнение, е дало основание за предявяване на процесния иск, съдът намира, че не е налице хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК, поради което съобразно чл.78, ал.1 ГПК и приложения списък на разноски,  ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за направените разноски, съразмерно на уважената част от иска. Съобразно чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл 37 ЗПП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ и предвид несъществената фактическа и правна сложност на делото, съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в размер 100.00 лв. Съобразно това, и при отразените в списъка за разноски суми за държавни такси, експертиза и възнаграждение за особен представител на ответника, съразмерни на уважената част от иска се явяват сумите 536.83 лв за исковото и 66.55 лв за заповедното производство. Ответникът не е правил разноски по делото, поради което не му се дължи претендираното съразмерно на отхвърлената част обезщетение.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й.А.И., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД гр. Варна, ЕИК *********, сумите: 738.40 лв (седемстотин тридесет и осем лева, 40 ст.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване – 16.07.2019 г. до окончателното плащане, представляваща главница по вземане за неплатени ВиК услуги за периода от 08.07.2016 г. до 08.07.2019 г. по партида с аб.№2235459 за обект, находящ се в ***********************; 91.74 лв (деветдесет и един лева, 74 ст), представляваща лихва за забавено плащане на вземания за неплатени ВиК услуги, считано от 08.08.2016 г. до 08.07.2019 г., за които вземания е издадена Заповед №698 от 17.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело №1040/2019 г. на РС Девня, на основание чл.422, вр. чл.124, ал.1 ГПК.

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск от „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД гр. Варна, ЕИК *********, срещу, Й.А.И., ЕГН **********, в частта относно установяване дължимост на разликите над 738.40 лв до претендирания размер на главницата 813.92 лв и над 91.74 лв до претендирания размер на лихвата за забава 121.68 лв, на основание чл.422, вр. чл.124, ал.1 ГПК.

 

ОСЪЖДА Й.А.И., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД гр. Варна, ЕИК *********, сумата 603.38 лв (шестстотин и три лева, 38 ст.), представляваща съразмерно на уважената част от иска, обезщетение за направени разноски, от което 536.83 лв за исковото и 66.55 лв за заповедното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок от съобщаването.

 

ДА СЕ ДОКЛАДВА делото по ч. гр. дело №1040/2019 г. на РС Девня след влизане в сила на решението за частично обезсилване на разпореждането и заповедта за изпълнение на парично задължение.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: