ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 260144
16.03.2021 год., гр.
Пазарджик
Пазарджишкият районен съд, ХVІ състав, в
закрито заседание на шестнадесети март 2021
г. в състав
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
разгледа гр. дело № 2029 по описа
за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск,
предявен от А.И.П. ***, с предмет суми, представляващи възнаграждение за
извънреден труд като държавен служител на длъжност младши инспектор, младши
автоконтрольор за периода 01.07.2017 г. – 01.07.2020 г. в размер 1769 лв., 209
лв. лихва за забава върху него, левовата равностойност на безплатна храна и
ободряващи напитки, дължими по силата на чл. 181, ал. 3 от ЗМВР, заедно с лихва
за забава в размер 60 лв. и законната лихва върху двете суми.
Искът е предявен първоначално срещу
Министерството на вътрешните работи. С подадения отговор то е възразило, че не
е надлежен ответник по иска, а такъв е Областната дирекция на МВР – Пазарджик. След
дадени указания за обосноваване на правния интерес от иск срещу този ответник
ищецът е насочил иска срещу Министерството на вътрешните работи.
Производството се движи по общия ред,
тъй като са съединени два вида искове.
В
исковата молба се твърди, че ищецът работи от 01.06.2010 г. на длъжност младши
инспектор, младши автоконтрольор в група „Контрол на пътното движение, главни
пътища и автомагистрали“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пазарджик по
служебно правоотношение по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Работата му е
организирана на две смени по 12 часа – дневна и нощна, по график, съответно от
7,00 до 12,00 ч. и от 19,00 до 7,00 ч.Съобразно ЗМВР работното време на смени
на държавните служители се изчислява сумирано на тримесечен период, като
изработеното в повече се компенсира с допълнителен отпуск и допълнително
възнаграждение. Допълнителните възнаграждения стават изискуеми, считано от
месеца, следващ изтичането на тримесечния отчетен период. Така най-ранната дата
на отчитане, за която не е изтекла тригодишната погасителна давност, е
01.07.2017 г. и тя се отнася за труд, положен в периода април, май и юни 2017
г. За целия период от 01.07.2017 г. до 01.07.2020 г. ищецът е положил общо 1760
часа нощен труд, които следва да се преизчислят съобразно чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ, като ищецът счита, че липсата на изрична регламентация в двете наредби
за работното време на държавните служители в МВР не означава забрана за
преизчисляване на часовете нощен труд, а празнота в уредбата, която се запълва
чрез субсидиарно прилагане на НСОРЗ. Счита още, че намират приложение общите
правила за държавните служители по ЗДСл и като довод в тази насока сочи ТР
6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което по повод дължимите държавни такси стига до
подобен извод за субсидиарно прилагане. Сочи като довод и Директива 75/117/ЕИО,
въвеждаща принципа на равно третиране на работниците и служителите и забрана за
дискриминация. Тази норма според ищеца има предимство над вътрешното
законодателство и следва да се приложи. Сочи още и доводи в полза на извода, че
нормалната продължителност на работното време през нощта е 7 часа, откъдето
следва, че то трябва да се преизчисли.
По отношение на втория предявен иск – за
заплащане на стойността на безплатната храна в исковата молба се прави преглед
на подзаконовите актове, уреждали този въпрос през процесния период. Заявява се, че ищецът попада и в двете
категории – специфичен характер на труда, при средноденонощни температури под
+10
градуса и над +30 градуса, и труд през нощта. Лично ищецът положил сериозни
усилия да бъдат изискани справки от Националния институт по метеорология и
хидрология за денонощните температури, но инициативата му не била довършена и
нищо не било заплатено на служителите. Не са получавали и ободряващи напитки,
като според ищеца забраната за компенсирането им в пари касае само начина на
изпълнение от работодателя, но не означава, че при липса на изпълнение не може
да се търси обезщетение в размер стойността им – това отговаря и на правилата
на ЗЗД, чл. 79, тъй като след изтичането на работната смяна служителят вече
няма интерес от получаване в натура. Освен това правилото за незаплащане в пари
е отменено впоследствие, а според ищеца е ноторно правило, че винаги се прилага
по-благоприятният закон. Самата стойност на напитките е била определена до 1
лев на служител, а ищецът за периода е отработил 1760 часа нощен труд, което е
равно на 220 нощни смени по 8 часа, затова счита, че му се дължи обезщетение от
220 лева. Колкото до температурите, ищецът заявява, че е известно, че
температура над +30 градуса в България няма, но поне 2/3 от отработените за
периода 450 смени са били при средноденонощна температура – извод за това
ищецът прави от практиката по аналогични случаи в ГД „Жандармерия“. При 2 лева
за безплатна храна и 300 от общо 450 смени това прави 600 лв. за 300 дежурства
за периода.
Лихвите за забава са изчислени от падежа
на вземанията – първо число на месеца, следващ тримесечния период, до
завеждането на иска.
Иска се разпит на един свидетел, който
да установи, че по време на всяко от дежурствата от 19,00 до 7,00 няма
прекъсване на изпълнението на постоянните трудови функции на служителите, както
и че не е получавана безплатна храна и ободряващи напитки. Прави се искане за
задължаване на ответника да представи общо 9 вида документи, както и изслушване
на счетоводна експертиза по въпроса за положения нощен труд от ищеца,
преизчисляването му с коефициент 1,143, заплащането на допълнителни
възнаграждения за нощен труд, получаването на храна и напитки, левовата им
равностойност и т.н.
Ответникът е представил отговор, с който
оспорва иска изцяло. Не оспорва факта, че ищецът е бил в служебно
правоотношение с ОДМВР и че е работил на смени, като е полагал нощен труд. Заявява,
че ищецът е държавен служител – полицейски орган по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и законът ясно разграничава неговия статут от статута на държавните
служители по т. 2, както и на служителите по трудово правоотношение. В чл. 178,
ал. 1 и чл. 179, ал. 1 от ЗМВР са изброени изчерпателно допълнителните
възнаграждения, които се изплащат на държавните служители. В ал. 4 на чл. 179
законодателят изрично е посочил, че извън тези допълнителни възнаграждения им се
изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на
Министерския съвет. Разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР е императивна и
определя изрично и точно нормалната продължителност на работното време,
изразена в броя астрономически часове, независимо от частта на денонощието.
Изразът „8 часа дневно“ не се отнася специално до дневния труд, а до всеки, в
т.ч. нощния. Установената еднаква нормална продължителност на дневното и
нощното работно време, за разлика от работното време по КТ, е обусловена от
основните функции на МВР, установени в чл. 2, ал. 1 от ЗМВР. Статутът на
служителите е уреден в специален закон и за тях са неприложими нормите на
общото законодателство като ЗДСл или КТ. Затова и ответникът счита, че за
държавните служители – полицейски органи е неприложима и НСОРЗ. Самият
законодател е ограничил с чл. 2, ал. 2 от наредбата нейното прилагане само до
служителите в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а от КТ. За
да се приложи разпоредбата на чл. 9 от НЗОРЗ, е необходимо да са налице 4
кумулативни предпоставки: подневно отчитане на работното време, работа на
смени, продължителност на нощното работно време, по-малка от тази на нощното, и
трудово възнаграждение, заработено по трудови норми – от тях последните две не
са налице. На ищеца са му заплатени допълнителни възнаграждения за нощен труд в
размер 0,25 лв. на час, съответно – 1,00 лв. на час за различните периоди
съобразно размера, определен със заповед на министъра на вътрешните работи.
Спорът между страните е изцяло правен и се свежда до това, дали освен
посоченото допълнително възнаграждение следва следва да се прилага
преизчисляването с коефициент 1,143 съобразно НСОРЗ, макар че приложимата за
периода Наредба 8121з-776/29.07.2016 г. не предвижда такъв ред за
преизчисляване. Съгласно ал. 9 на чл. 187 редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане и т.н. се определя с
наредба на министъра. Това не е празнота и пропуск, видно от факта, че в
предходен период друга аналогична наредба е предвиждала и преизчисляване, а се
дължи на различен начин на уреждане на отношенията в тази сфера. За сметка на
еднаквата дневна и нощна продължителност на работното време на държавните
служители в МВР са налице други техни привилегии – например по-високи размери
на допълнително възнаграждение за прослужено време, на основен платен годишен
отпуск, на обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение, по-ранно
пенсиониране и пр. В своя покдкрепа ответникът сочи практика, както и становище
на проф. Васил Мръчков.
По иска за лихвите за забава ответникът
заявява, че той не е конкретизиран, тъй като не са посочени ежемесечно точните
дати, на които ищецът счита, че е настъпил падежът, както и за коя година какъв
размер лихва се претендира.
По иска за левовата равностойност на
безплатната храна и ободряващи напитки сочи, че изменението в наредбата за реда
и условията за предоставянето им, с което е предвидено осигуряване на левовата
им равностойност, е от м. август 2020 г.
Ответникът възразява срещу исканията на
ищеца за задължаването му да представи документи, както и срещу експертизата,
тъй като ги счита за неотносими.
Исковете са с правна квалификация по чл.
чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и по чл.
181, ал. 3 от ЗМВР.
Съдът не счита, че за редовността на
исковата молба е необходимо посочване на сумите на законната лихва по месеци,
тримесечия и години, достатъчен е начален и краен момент, дори в случаите,
когато за различните части от главницата началната дата е различна.
Не е спорно, че ищецът е работил на
посочената длъжност по служебно правоотношение. В тежест на ищеца е да докаже
броя на часовете нощен труд и труд при специфични условия, които е положил.
Ответникът не твърди заплащане на претендираните суми, а твърди тяхната
недължимост.
Неотносимостта на поисканите
доказателства, която се твърди от ответника, всъщност е в основата на спора
между страните, който наистина е правен. Съдът следва да се произнесе по
приложимостта на чл. 9 от НСОРЗ и останалите спорни текстове с решението,
затова не следва да отказва събиране на доказателства с евентуален довод, че
някой от тези текстове в случая е неприложим. Не е нужно обаче да се изискват и
прилагат по делото изброените от ищеца документи – достатъчно би било вещото
лице, което изпълнява задачата, да се запознае с тях на място при ответника,
като посочи в заключението си онези данни, които имат значение за спора (брой
отработени часове, определена от министъра стойност на храни и напитки, брой
дни със съответните средноденонощни температури и пр.) – още повече, че между
страните едва ли би възникнало разногласие по тези данни.
Не е спорно, че няма прекъсване в
изпълнението на работата през нощта и че не са получавани храни и напитки (а и
последното обстоятелство би се установило и от заключението с помощта на
счетоводните данни), затова според съда не е нужно да се разпитва свидетел.
С оглед всичко изложено съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приема представените от ищеца с исковата молба и
от ответника с отговора писмени доказателства.
Назначава съдебноикономическа експертиза, която
да се извърши от вещото лице Любомир Црънчев и да отговори на въпросите,
формулирани от ищеца. Депозит не следва да се внася, тъй като ищецът по тези
видове дела е освободен от разноски.
Оставя без уважение искането на ищеца за
задължаване на ответника да представи документите по точки 1.1 до 1.9. от
частта „Доказателствени искания“ в исковата молба..
Оставя без уважение искането на ищеца да доведе
за разпит един свидетел.
Насрочва съдебно заседание на 07.05.2021 г. от
13,30 ч.
Препис от определението да се връчи на страните,
а на ищеца – и от отговора.
СЪДИЯ: