РЕШЕНИЕ
№ 203 / 10.10.2019
г., град
Карнобат,
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАРНОБАТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД І граждански състав
На десети септември през две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Татяна Станчева
Секретар: Дарина
Енева
като разгледа докладваното от съдия Т.Станчева
гражданско
дело номер 1427 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
постъпила искова молба от Ф.Е.Х., ЕГН ********** и А.И.Х., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, срещу Е. И. А.,
ЕГН-********** и Ф.И.А., ЕГН-**********,***, с която е предявен отрицателен
установителен иск, за признаване за установено по отношение на ищците, че
ответниците не са собственици на дворно
място с площ от 152,78 кв.м., заключено между южната регулационна граница на
УПИ № I -188 в кв. № 5 до северната фасада на съществуващите в УПИ № XXV
-двуетажна масивна постройка и сградата на бивш битов комбинат /залепени една
за друга /, по цялото протежение на северната фасада на сградите и на изток
достигащо до източната граница на УПИ № XXIV в кв.5, а на запад граничещо с
уличната регулация.
Ищците посочват, че през 2015г. са купили два недвижими имота, находящи се в село
Съединение, община Сунгурларе, област Бургас, а именно:
Дворно място с
площ 1008.00 кв.м., заедно с построената в това
дворно място полумасивна двуетажна жилищна сграда с полуподземен етаж, състоящ
се от три стаи и коридор с обща площ 70.00 кв.м. и жилищен етаж, състоящ се от
три стаи и коридор с обща площ 70.00 кв.м. и незастроено дворно място с площ 1045.00 кв.м. Общата площ на закупените от тях недвижими имоти била 2053 кв.м.
Ответниците
притежавА. дворно място с площ 590 кв.м, което придобили през 2003г., имотът на
ответниците бил разположен на южната
граница на имотите на ищците. В исковата молба се твърди, че съгласно нотариалния акт
ищците са собственици на двата недвижими имота с обща площ от 2053 кв.м., но
реално владеели площ от 2205,78 кв.м.,
т.е. в повече 152,78 кв.м. Тази площ била владяна от ищците, а преди това от
техните праводатели и наследодателите на праводателите им. Площта била владяна
явно, непрекъснато и необезпокоявано повече от 10 години, което е било известно
на ответниците, които не са имА. претенции към тази площ, т.е. ищците са
придобили процесните 152,78 кв.м. по давност. Между ищците и ответниците не е съществувал спор за
съществуващата ограда на южна граница на имота на ищците и ответниците не са
предявявА. претенции по отношение на местонахождението на оградата между
имотите, а също и относно собствеността
или владението на имотите на ищците. Твърди се, че през 2017 г. ответниците
нарушили целостта на южната им ограда и разрушили частично същата, изрязА. и унищожили дърветата
посадени в техния имот и заявили претенции към част от тяхното дворно място - 152,78
кв.м., което обуславя правният им интерес да предявят настоящия отрицателен установителен
иск, с който искат да се признае за установено по отношение на тях, че ответниците
не са собственици на посочените 152,78 кв.м.
В срока по чл.131 от ГПК, ответниците са депозирА. писмен
отговор и заявяват, че претенцията е допустима, но я оспорват като неоснователна.
Оспорват твърденията, че ищците са придобили процесните кв.метра по давност,
първо защото няма упражнено владение от страна на ищците и техните праводатели
върху процесния терен и на второ място, поради законовата забрана, недопускаща
придобиването на реални части от дворищно регулационни парцели. Излагат подробни
съображения в отговора на исковата молба.
В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния
си представител адв.В., поддържат исковите претенции. Ангажират доказателства.
Претендират разноски по делото.
Ответниците, чрез упълномощения си
представител адв.К. оспорват исковете, ангажират доказателства и претендират
разноските по делото.
Въз
основа на събраните по делото писмени доказателства, обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът прие за установено следната фактическа обстановка:
С договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 111,том VI, рег.№
3185, дело № 632 от 2015 г. на нотариус с район на действие РС- Карнобат,
вписан по с вх. Рег.№ 3903,акт № 58, том XII, дело № 1882 от 02.09.2015 г. в
Служба вписвания – Карнобат, ищците са закупили два недвижими имота, находящи
се в село Съединение, община Сунгурларе, област Бургас, а именно:
Дворно място с площ 1008.00 кв.м.,
образуващо УПИ № I- 188 в кв. № 5, съгласно действащия
застроителен и регулационен /подробен устройствен/ план на село Съединение, при
граници: изток- УПИ № II- 188, запад- улица, север -улица, юг- УПИ №XXV, заедно с
построената в това дворно място полумасивна двуетажна жилищна сграда с
полуподземен етаж, състоящ се от три стаи и коридор с обща площ 70.00 кв.м. и
жилищен етаж, състоящ се от три стаи и коридор с обща площ 70.00 кв.м.
Незастроено дворно място с площ 1045.00
кв.м.,образуващо УПИ № II-188 в
кв. № 5, съгласно
действащия застроителен и регулационен /подробен устройствен/ план на село
Съединение, при граници: изток- УПИ № III-188, запад- УПИ № I-188, север -
улица, юг- УПИ № XXV.
През 2003г. ответниците закупили от ТПК
„Победа" село Лозарево дворно място с площ 590 кв.м., образуващо УПИ № XXV
в кв. № 5, съгласно действащия застроителен и регулационен /подробен- устройствен/
план на село Съединение, заедно с построената в този имот търговска сграда
„Битов комбинат“ на един етаж със застроена площ 130кв.м., за което е съставен нотариален акт № 40 том I, рег.№ 167, дело № 13 от
2003 г. на Нотариус с район на действие РС-Карнобат. В имота на ответниците съществува двуетажна масивна постройка залепена за
сграда „Битов комбинат“.
Не се спори от ищците, че общата площ на закупените от тях два имота УПИ № I- 188 и УПИ № II-188 е
2053 кв.м. Твърди се от ищците, че са придобили процесните 152,78 кв.м. по
давност, тъй като в продължение на повече от 10 години те, а преди тях и
техните праводатели реално владеели площ от 2205,78 кв.м..
По искане на страните бяха допуснати гласни
доказателства. Св. З.И.Х., майка на ищцата, посочва, че имотът на дъщеря
ѝ бил ограден с дървени дъски и след това оградата била сменена с мрежа,
поставена на мястото на дървената ограда и имотът на ищците включвал и
процесните 152,78 кв.м. Показанията на св.Р.г.н., наследила двата имота УПИ №
I- 188 и УПИ № II-188 от родители си и ги продала на
ищците, са противоречиви. Свидетелката
твърди, че към момента на продажбата на имота на южната му граница не е имало
ограда, а границата между имотите е била северната стена на постройката –
двуетажната масивна постройка и залепената до нея сграда „Битов комбинат“, но също така свидетелства, че през 2008г. –
2009г. съпругът ѝ поставил ограда на южната граница на имота, на
разстояние около 1-1,5 метра от сградата на ответниците, която била изградена от
циментови колове и мрежа.
Свидетелят Станчо Димитров наемател на сградата в
периода от 1993г. до 2001г., свидетелства, че от север, между двата имота- този
на ищците и този на кооперацията не е имало ограда. Сградата на ТПК Лозарево,
от север имала врати- три на брой. Свидетелят Димитров ползвал третата стая на
сградата в посока от запад на изток, която също е имала врата на север и тези
врати били използвани за снабдяване на търговските обекти ситуирани в сградата
на ТПК Лозарево. Св.Г.Ж.Г., председател на ТПК Победа с.Лозарево от 1992 г., свидетелства,
че сградата е била продадена от
кооперацията, но преди продажбата била отдавана под наем. В сградата на
кооперацията имало търговски обекти, които се зареждА. от северната част на
сградата. Към сградата имало прилежащ терен от север, който е бил около 5 метра
на север от постройката, което позволявало на товарни автомобили да влизат в
този терен и да зареждат търговските обекти в сградата през вратите от северната
фасада. Свидетелят Георгиев свидетелства, че никога не е съществувал спор, че това
място е собственост на кооперацията.
От
заключението на допуснатата, изслушана и неоспорена от страните по делото
съдебно-геодезикотехническа експертиза, се установява, че единствения
регулационен план на с.Съединение е от 1951 г., одобрен със
заповед № 1082/05.03.1951 год. Съгласно заключението на вещото лице не са
извършвани промени в регулационната граница между
УПИ I-188 (на ищците) и
УПИ XXV (на ответниците), кв. 5 по плана на селото. Към 2003г., когато ответникът Р. И. А. е закупил дворно място от 590 кв.м., съставляващо УПИ XXV-159, кв.5,
имотът е бил урегулиран с
одобряването на плана през 1951 год., като не е на лице предаване на части от съседни имоти към него. Процесната реална част от 152,78 кв.м. е заключена между южната
регулационна линия на УПИ I-188 в
кв.5 до северната фасада на съществуващата в УПИ XXV двуетажна масивна
постройка и сградата на бивш битов комбинат по цялото протежение на северната
фасада на сградите и на изток достига до източната граница на УПИ XXIV в кв.5,
на запад граничи с уличната регулация представлява част от УПИ XXV, кв. 5 и
като площ не отговаря на изискванията на
чл.19 от ЗУТ за образуване на самостоятелен парцел. Не е поставяна задача на
вещото лице да установи каква площ владеят реално страните. Съдът не уважи
искането на ищците за определяне на реално владените площи от страните, като
неотносимо към предмета на спора, който касае реално определена
част от 152,78 кв.м. заключена между южната регулационна
граница на УПИ № I -188 в кв. № 5 до северната фасада на съществуващите в УПИ №
XXV -двуетажна масивна постройка и сградата на бивш битов комбинат /залепени
една за друга по плана/, по цялото протежение на северната фасада на сградите и
на изток до източната граница на УПИ № XXIV в кв.5, а на запад граничещо с
уличната регулация, още повече, че в съдебното заседание на
10.09.2019г. вещото лице заяви, че дори и да му се постави такава задача, не би
могло да даде отговор, тъй като не са материализирани дворищно регулационните
линии и липсва ограда на имота на ответниците /липса на ограда към улицата и
към УПИ I/.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание 124, ал. 1 от ГПК.
Съгласно чл. 124, ал.
1 от ГПК всеки може да предяви иск за съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или едно право, когато има интерес от
това. Предявяването на отрицателен установителен иск е обусловено от наличието
на правен интерес. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на установителен иск, за която съдът следи служебно.
В настоящият случай ищците са предявили отрицателен установителен иск за собственост, с
който отричат право на собственост на ответника върху процесните 152,78 кв. м.,
заключени между южната регулационна линия на УПИ I - 188
в кв.5 до северната фасада на съществуващата в УПИ XXV двуетажна масивна
постройка и сградата на бивш битов комбинат /залепени една за друга/, по цялото
протежение на северната фасада на сградите и на изток достигащо до източната
граница на УПИ XXIV в кв.5, а на запад
граничещо с уличната
регулация. Съгласно
указанията в Тълкувателно решение от 27.11.2013 г., постановено по т. д. №
8/2012 г. ОСГК на ВКС, съдът намира, че в полза на ищците е налице правен
интерес от предявения отрицателен установителен
иск за собственост, тъй като те заявяват самостоятелно право върху процесните
152,78 кв.м., като се твърди, че е налице тяхното право на собственост, по
силата на давностно владение /придобивна давност/, което било оспорвано от
действията на ответниците, които навлезли в спорните 152,78 кв.метра и ищците отричат
правото на собственост на ответниците.
Въпросът който следва да бъде решен от съда е дали спорните
152,78 км.м. са част от имота на ищците и в тази връзка дали е възможно да се
свои реална част от урегулиран поземлен имот и какви са условията за това.
С
исковете за собственост се защитава правото на собственост или други вещни
права върху определени вещи. Предмет на вещни права могат да бъдат само
самостоятелни вещи, тоест само вещи, които са разграничени от другите вещи. За
да бъде разграничен един поземлен имот от друг имот, не е нужно границите му да
бъдат нанесени материално, чрез поставяне на ограда или други гранични знаци
или чрез нанасяне в кадастрален или регулационен план или в кадастралната
карта, а е достатъчно един юридически акт да
ги посочва така, че те да могат да бъдат определени.
В
хода на производството не се установи по безспорен начин дали между двата имота
е съществувала ограда, както и на какво разстояние от северната фасада на
сградата на ответниците е била поставена.
От заключението на СТЕ се установи че единствения регулационен план
на с.Съединение е от 1951 г. и не е променян и съгласно същият план процесната
площ е част от УПИ XXV.
Съгласно
трайната съдебна практика реална част от
парцел може да се придобие по давност само, ако давностният срок е изтекъл до
влизане в сила на ЗТСУ от 1973 г. и ако владяната реална част от парцела и
останалата част от парцела могат да бъдат обособени в самостоятелни парцели по
правилата, които са действали до приемането на ЗТСУ или съгласно правилата на
ЗТСУ и Правилника за неговото приложение. Не се доказа по делото че
праводателите на ищците са владели процесното място повече от 10 години преди 1973г.,
когато е влязъл в сила ЗТСУ/отм./. Възражението
на ответниците за невъзможността ищците да придобият процесната реална част от
имота им по давностно владение е основателно. Възражението е направено
своевременно, още с отговора на исковата молба. Неприложим е и чл. 181, ал.3
от ЗТСУ. До 31.12.2000 г. е
действала разпоредбата на чл. 59 ЗТСУ (отм.), съгласно
която реално определени части от дворищно регулационни парцели не могат да се
придобиват чрез правни сделки или по давност. Тази норма е изм.ДВ бр.34/2000
г., в сила от 01.01.2001 г. и предвижда, че реално определени части от
поземлени имоти в границите на населените места могат да се придобиват чрез
правни сделки или по давност само, ако отговарят на изискванията за минимални
размери за площ и лице, определени с правилника за прилагане на закона- чл.59,
ал.1 от ЗТСУ/отм./. Правилото на ал. 1 не се прилага в случаите, когато частта
от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 28, а
оставащата част отговаря на изискванията за минимални размери за площ и лице
или също се присъединява към съседен имот. Изменението на чл. 59 от ЗТСУ (отм.), в сила от 01.01.2001
г.е възпроизведено в чл. 200 ЗУТ, в сила от 31.03.2001 г., поради което не са налице предпоставките нито
на чл.
59, ал.1 и ал.2
от ЗТСУ (отм.), нито на сега действащия чл.
200, ал.1 и ал.2
от ЗУТ, за да се приеме, че ищците
са придобили на основание давностно владение ползвана повече от 10 години
реално определена част от съседния им имот. Дори и да се приеме, че е
пренебрегната забраната, ищците не доказаха и представиха доказателства, че
техните праводатели са владели процесните 152,78 кв.м. повече от 10 години
преди влизане в сила на ЗТСУ.
По
изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
Предвид
отхвърлянето на иска в полза на ответниците следва да се присъдят направените
по делото разноски в размер на 700 лева, от които 400 лева адвокатско
възнаграждение за ангажирания по от тях адвокат и 300 лева –депозит за
назначената по делото СТЕ.
Мотивиран от
гореизложеното, Карнобатският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск от Ф.Е.Х., ЕГН ********** и А.И.Х., ЕГН **********,
двамата с постоянен адрес: *** против Е. И. Али, ЕГН-**********
и Ф.И.А., ЕГН-**********,***, с правно основание по чл.124 от ГПК, за приемане
за установено по отношение на ищците, че ответниците Е.
И. Али, ЕГН-********** и Ф.И.А., ЕГН-********** не са собственици на дворно място с площ от 152,78
кв.м., заключено между южната регулационна граница на УПИ № I -188 в кв. № 5 до
северната фасада на съществуващите в УПИ № XXV -двуетажна масивна постройка и
сградата на бивш битов комбинат /залепени една за друга по плана/, по цялото
протежение северната фасада на сградите и на изток достигащо до източната
граница на УПИ XXIV в кв.5, а на запад граничещо с уличната регулация.
ОСЪЖДА Ф.Е.Х., ЕГН ********** и А.И.Х., ЕГН **********,
двамата с постоянен адрес: *** да платят Е.
И. А., ЕГН-********** и
Ф.И.А., ЕГН-**********,*** сумата в размер на 700 лева,
представляващи направените от ответниците разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: