МОТИВИ по НОХД № 530/2015 год. по описа на ВРС, тридесет и седми наказателен
състав.
ВАРНЕНСКА
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА Е ОБВИНИЛА:
Б.Н.И. в това, че на 19.02.2013
г. в гр. Варна, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил
„Фолксваген Пасат” с рег. № В 13 89 РН, нарушил правилата за движение по Закона
за движение по пътищата както следва: чл. 20 ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на
пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.”, чл.25 ал.1 от ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство, който
ще предприема каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност, за да премине в друга пътна лента,
да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение.” и чл. 116 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към
децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат
с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с
червено-бял бастун и към престарелите хора.” и по непредпазливост причинил на И.К.Д.
средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментарно
счупване на горния край на големия пищял на лявата подбедрица
с разместване на фрагментите, което обусловило трайно затруднение в движението
на левия долен крайник за период от около 5 - 6 месеца.
Престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „б” пр. 2 във
връзка с чл. 342 ал. 1 от НК.
Съдът е констатирал наличие на
предпоставки за разглеждане на делото по
реда на глава ХХVІІІ от НПК /в т. см. Реш. № 299 от
25.06.2010 год. на ВКС по н.д. №
245/2010 год., І н.о/.
Представителят на ВРП поддържа
обвинението като счита, че то е доказано по несъмнен и безспорен начин. Счита
за установено, че подс. И. е управлявал
въпросното МПС, което е участвало в ПТП, като при маневра наляво, при навлизане
в друг път, в който той е бил в покой, изобщо не е трябвало да потегля с
управляваното от него МПС, без да се увери, че няма да застраши другите участници
в движението. Подсъдимият движейки се по улиците на гр.Варна е следвало да се
съобрази с всички правила, уредени в ЗДвП – чл.20 и чл.25, които сочат, че
следва да се съобрази с всички атмосферни условия, както и факта, че уличното
осветление е –„светнало“ и „угаснало“, това е следвало да бъде „червена
лампичка“ за водача, че трябва да бъде още по внимателен за пешеходците, които
идват от лявата страна, тази от която той е предприел маневра и предизвикал ПТП и по непредпазливост причинил на И.К.Д. средна телесна
повреда, изразяваща се в многофрагментарно счупване
на горния край на големия пищял на лявата подбедрица
с разместване на фрагментите, което обусловило трайно затруднение в движението
на левия долен крайник за период от около 5 - 6 месеца. Държавното обвинение счита,
че виновното поведение на подс. И. е причина за възникване на ПТП-то и
съответно причиняването на средна телесна повреда на пострадалата Д.. Счита, че в настоящият случай не е налице съпричиняване. Предлага
на съда да го признае
за виновен в извършване на престъплението, за което
му е повдигнато обвинение и да
му наложи наказание по реда на чл.78а.
от НК.
Подсъдимият Б.Н.И.
не се признава за виновен,
но дава обяснения по обвинението,
като разказва по какъв начин е настъпило ПТП, но счита,
че няма вина за същото. Сочи, че на процесната дата – 19.02.2013 год. около 19.00 часа се е
прибирал от работа със собствения си л.а. „Фолксваген Пасат“, рег. № В 13-89
РН, управлявайки автомобила по бул.“България“ и навлязъл в самата улица /без
име/, която е подход към бл. № 33, кв.“Възраждане“. Наближавайки – Т- образното
кръстовище, „превключил“ на къси светлини. Минавайки по самата улица, от ляво се намирали „контейнери“
за смет, а от дясната страна имало спрели автомобили. Улицата била еднопосочна,
нямало знак „Стоп“, но спрял, преди да предприеме маневрата се огледал вляво, а
след това вдясно, „мигач“ и потеглил на „първа предавка“ и тръгнал нагоре по
улицата. По улицата не са се движили нито автомобили, нито хора. След като
изминал около един – два метра, усетил удар от лявата страна на автомобила,
видял силует, който се ударил в автомобила. Веднага спрял автомобила, „дръпнал
ръчната спирачка“ и излязъл извън него, за да види какво се е случило.Видял
пострадалата Д. да лежи на земята, като левия и край бил зад предна лява гума. По
предложение на св.В. и още две лица, преместили автомобила напред, за да
освободят крака на пострадалата. След това някой се обадил на тел.112, пристигнала
“Спешна помощ“ и служители на МВР, пред които обяснил подробно какво се е
случило.
Защитникът на подсъдимия, адв.И., ВАК счита, че
обвинението не е доказано по несъмнен и безспорен начин, поради което моли съда
да го признае за невинен и оправдае да има вина за настъпилото ПТП и
причинената на пострадалата средна телесна повреда. Изтъква, че няма спор, че е
настъпило ПТП, вследствие на което на св. Д. е причинена средна телесна
повреда. Сочи, че след настъпването на ПТП, подзащитния му е направил всичко
възможно, за да окаже помощ на пострадалата, като е съдействал да бъде
поставена под главата и чанта, поради което счита, че обвинението при внасяне в
съда е следвало да бъде по чл.343а. от НК. Счита обаче, че по делото е било
установено, че протокола за оглед на местопроизшествието и изготвената тройна
САТЕ, коренно се различават от свидетелските показания на пострадалата, а
именно посоката по която се е движела и мястото, където тя е стъпила на пътното
платно. На следващо място изтъква, че въз основа заключението на вещото лице по
назначената комплексна авто-техническа експертиза
относно „опасната зона“ в експертизата по безспорен начин е било установено, че
стъпвайки на пътното платно, водачът не е имал техническа възможност да спре автомобила и да предотврати
настъпване на произшествие. На съдебното следствие не бе установено по безспорен
начин дали пешеходеца се е движела по така наречения тротоар или е имало
някакво пресичане на асфалтово – бетоново покритие, че към момента на своето
предвижване е била застрашаваща за водача на л.а., поради което той не
възприема това обстоятелство за участник в движението на пешеходеца. По
подробно изложените съображения защитата счита, че водачът не е имал фактическа
и техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието, поради
което подсъдимият следва да бъде оправдан.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Б.Н.И.
е роден на *** ***, българин, български
гражданин, с висше образование, женен, работи, неосъждан, ЕГН **********.
На 19.02.2013 год. около
19.00 часа подсъдимия Б.Н.И. ***, управлявал МПС – л.а. „Фолксваген Пасат“ с
рег.№ В 13 – 89 РН, като бил с „включени“ фарове. Движел се по пътна отсечка,
идваща откъм бул.“Република“, в посока ж.к.“Възраждане“, където живеел. Пътната
отсечка завършвала с Т-образно кръстовище с друга пътна улична отсечка, която
преминавала пред бл.№33 в ж.к.“Възраждане“. Това кръстовище с двете пътни
отсечки било неурегулирано и нямало светофарна уредба. Подсъдимият управлявал
автомобила си и достигнал до описаното Т-образно кръстовище, като имал
намерение да завие наляво и да навлезе в посочената пътна отсечка, преминаваща
пред блок №33 и да продължи движението си по нея. В този ляв участък на кръстовището между двете пътни отсечки имало
частичен бордюр, който завършвал непосредствено преди навлизането в лявата част
на пътната отсечка пред блок № 33, а вече след завоя вляво, пътната отсечка
пред блок № 33, граничела с тревна площ без бордюр. Именно в този ляв участък –
точката, в която се сливала тревната площ и края на бордюра между двете пътни
отсечки на Т-образното кръстовище се намирала пострадалата И.К.Д., която искала
да пресече пътната отсечка, преминаваща пред блок № 33 и да достигне до
отсрещната и страна. Тя се огледала в дясно за идващи превозни средства, непосредствено
движещи се по пътната отсечка пред блок № 33, която възнамерявала да пресече. В
същото време подсъдимия И. вече достигнал с автомобила си до Т-образното
кръстовище и преди да предприеме завиване на ляво, възприел силуета на
пострадалата Д., която се намирала на мястото, в което се сливала описаната по
горе тревна площ с частичен бордюр. Д. възнамерявала да пресече пътната отсечка
пред блок № 33, по която И. също възнамерявал да премине с автомобила си. Подсъдимият
не изчакал да види непосредственото поведение на пострадалата и без напълно да
спре на Т-образното кръстовище само се огледал за идващи от дясната му страна
превозни средства, след което завил на ляво, навлизайки в пътната отсечка,
преминаваща пред блок № 33. Непосредствено след началото на тази маневра, Д.
навлязла във въпросната пътна отсечка, пред блок № 33 и започнала нейното
пресичане. Тя изминала около – 2.7 метра навътре в платното на пътната отсечка пред блок № 33, а
автомобила на подсъдимия И. около 4.5 метра от началото на маневрата – завиване
в ляво, когато И. застигнал движещата се
Д. и я ударил с автомобила си. Удара се реализирал с предна лява част на
автомобила в левия крак на пострадалата Д., тъй като в момента тя се движела и
не е била в статично положение, а в момент на предприета крачка с ляв крак.
След удара Д. паднала на уличното платно на лявата си страна, а автомобила
управляван от И., преустановил движението си. На место на произшествието дошли
– св.В., св.Й., св.И., св.М., св.Кр.Гинкова и св.Д.Г., съпругата на подсъдимия И., подаден бил
сигнал на телефон – 112 и пострадалата Д. била отведена и хоспитализирана в
МБАЛ „Св.Анна“ – Варна АД, където и било извършено оперативно лечение.
В хода на образуваното ДП са били
извършени огледи на местопроизшествие, като са били фиксирани двете пътни отсечки
– тази идваща от бул.“Република“ и тази преминаваща пред блок № 33 в
ж.к.“Възраждане“, на която е бил
реализиран пътния инцидент.
Видно от заключението на изготвената по досъдебното
производство съдебно - медицинска експертиза, на 19.02.2013 год. в резултат на
ПТП, св. Д. е получила – разкъсно – контузна рана в лявата
теменно – тилна област по окосмената част на главата, мозъчно сътресение,
контузия на шията и многофрагментарно счупване на
горния край на големия пищял на лявата подбедрица с
разместване на фрагментите. Многофрагментарното
счупване на горния край на големия пищял на лявата подбедрица с
разместване на фрагментите е обусловило трайно затруднение в движението на
левия долен крайник за период от около 5 – 6 месеца. Така определеното в
експертизата увреждане представлява средна телесна повреда по смисъла на
чл.129, ал.2 от НК. Останалите описани в експертизата увреждания в тяхната
съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето не опасно за живота.
В експертизата е посочено, че получените травматични увреждания са резултат на
удари с или върху твърди предмети и биха могли да бъдат получени при удари от
детайли на МПС в областта на левия долен крайник в посока от дясно на ляво, последващо падане върху лявата повърхност на тялото и удар
на главата и тялото в подлежащата настилка.
Видно от заключението на изготвената по досъдебното
производство авто-техническа експертиза, от която са
установени следните обстоятелства: - пострадалата Д. се е движела с – 4.5 км/ч., а подсъдимия И.
е управлявал собствения си лек автомобил с – 14.8 км/ч. Общо изминатия от И.
път на движение от момента на навлизането му в Т-образното кръстовище до
момента на установяването си в покой след удара с пострадалата Д. е – 8.2 м. До
момента на удара пострадалата е изминала път с дължина – 2.7 м., а подсъдимия
път с дължина – 4.5 м. Към момента, в който пострадалата е стъпила на пътното
платно е била видима за подсъдимия, който я е видял преди да предприема
маневрата за завиване на ляво. Разстоянието на пряка видимост между Д. и И., в
момента, в който той е предприел маневрата по завиване на ляво и навлизане в
пътна отсечка пред блок № 33, е била около – 3.5 м. и не са съществували
фактори от техническо естество, които да му попречат да забележи намиращата се
в ляво от него пешеходка, нито са били налице такива фактори, които да
прекъснат тази видимост по време на извършване на маневрата. Разстоянието
необходимо на подсъдимия, за да спре управлявания от него лек автомобил, от
момента на възприемане на опасността до момента на окончателното си спиране,
при конкретната пътна обстановка е било в рамките на около – 0.83 м.
Пострадалата Д. не е попадала в опасната зона за спиране на управлявания от
подсъдимия И. автомобил, защото разстоянието, което му е било необходимо, за да
спре от момента на възприемане на опасността до момента на окончателното си
спиране или така наречената – „опасна зона“ при спиране е било в рамките на –
0.83 м., а разстоянието, което той е изминал до мястото на настъпване на пътния
инцидент е било в рамките на около – 4.5 м. На лице е била техническа
възможност при конкретната пътна обстановка да бъде избегнато настъпването на
пътния инцидент чрез спиране на управлявания от И. лек автомобил.
На ДП е било установено с протокол за химическа
експертиза, че подсъдимия И. не е употребил алкохол към момента на възникване
на ПТП.
В хода на съдебното следствие са назначени: тройна
съдебно-автотехническа експертиза, допълнителна съдебно авто-техническа
експертиза, комплексна авто-техническа, съдебно
медицинска и трасологическа експертиза, вещите лица
по които са заключили, че изхождайки от извършения анализ механизма на
възникване на произшествието е следния – процесния л.а потегля от мястото, от
района на Т-образното кръстовище, с цел извършване завой на ляво. След
потеглянето си изминавайки път с дължина около – 0.7 м., удря намиращата се в
ляво от автомобила пешеходка – пострадалата Д., която за времето от потеглянето
на автомобила е изминала разстоянието от – 1.36 м. Първоначалното съприкосновение,
между тялото на пешеходката и автомобила, настъпва в района на преден ляв
калник, над предна лява гума. След първоначалния контакт, водачът на автомобила
е възприел удара с пешеходеца и е предприел спиране. До окончателното спиране
автомобилът е изминал път с дължина около – 1.97 м. През това време е продължил
контакта на тялото на пешеходеца с превозното средство и същото е оставило
последващи следи върху предна лява колона и лява врата, в областта на пред и под предно ляво огледало за задно виждане.
След установяване на превозното средство в покой, пешеходеца пада на пътната
настилка в посока наляво и назад, спрямо
първоначалната си посока на движение, като глезена на ляв долен крайник е зад
предна лява гума на процесния автомобил. Ако пешеходката е била в покой преди
потегляне на автомобила, то тя би потеглила от района който отстои на около –
1.38 м. вляво от превозното средство и се намира срещу границата между предна и
задна лава врата на процесния автомобил, който район е виден от фотоснимка – DSCN4001. Видно
от снимката, района е с асфалтовобетоново покритие и
по него технически е възможно да се движат МПС.Изхождайки от извършен анализ
сочи, че към момента на потегляне на автомобила , предно ляво колело на МПС се
е намирало в района, в който на фотоснимка - DSCN4001 е заснето задно ляво
колело на този автомобил. Установено е било, че от момента на потеглянето си,
до момента на удара, автомобилът е изминал път с дължина – 0.7 м, а след удара
до окончателното си установяване в покой, път с дължина – 1.97 м., като общото
изминато разстояние от автомобила е – 2.64 м. Приблизителната скорост на
автомобила към момента на удара е била около – 8.35 км/ч, а скоростта на движение на пешеходеца е била в рамките на
– 4.5 км/ч. Към момента на потегляне на автомобила пострадалата се е намирала
на около – 1.36 м. от преден ляв калник на автомобила и на нивото на предната
част на автомобила. ВЛ считат, че при
потегляне на автомобила е бил обърнат
леко косо наляво и „късите“ светлини
осигурявали осветеност на нивото
на фаровете и на нивото на предната част на превозното средство на около – 2 м.
вляво и 2.2 м. вдясно от геометричния център на предната част на МПС.Скоростта
на движение на пешеходката, /с оглед нейните показания и тези на св.В./ е била
в рамките на около – 4.5 км/ч.
В
съдебната практика се приема, че всеки път, когато водачът на едно МПС се движи
със скорост, която е по-голяма от опасната зона за спиране, когато се появи
пътно препятствие, е налице нарушение на правилата за безопасно движение.
Опасната зона може да послужи като основание за отпадане на отговорността на
водача при ПТП само когато препятствията на пътя са се появили бързо и
изненадващо в границите на най-малкото възможно разстояние за спиране /в тази
насока вж. напр. Решение № 875/ 12.09.1976 г. по н. д. № 718/ 76 г., ІІІ н.о., Решение № 657/ 13.06.1967 г. по н.д. № 381/ 67 г., ІІІ н.о., публ. в Сб.”Транспортни престъпления”, изд. 2004 г./. Водачът виновно
нарушава правилата относно скоростта във всички случаи, когато произшествието
настъпи извън опасната зона или в нейните граници при движение с недопустима
или несъобразена скорост./ Р№ 250/ 24.06.1986 г. по н.д. № 205/1986 г., ІІІ н.о./.
Горната фактическа обстановка съдът
приема за безспорно доказана според показанията на разпитаните на досъдебното
производство свидетели, писмените доказателства – огледен протокол, фотоалбум -
снимков материал, скици на местопроизшествието, заключенията по назначените
експертизи - тройна съдебно-автотехническа експертиза, допълнителна
съдебно авто-техническа експертиза, комплексна авто-техническа, съдебно медицинска и трасологическа
експертиза и др.,
които в своята съвкупност очертават идентична фактическа обстановка и сочат
като автор на престъплението подсъдимият.
Анализът на писмените и гласните
доказателствени средства налага следния правен извод:
От обективна страна подс. Б.Н.И. е осъществил
състава на престъпление по чл.343
ал.1 буква "Б" пр.2 от НК, тъй като на 19.02.2013
г. в гр. Варна, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил
„Фолксваген Пасат” с рег. № В 13 89 РН, нарушил правилата за движение по Закона
за движение по пътищата както следва: чл. 20 ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на
пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.”, чл.25 ал.1 от ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство, който
ще предприема каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност, за да премине в друга пътна лента,
да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока
и скорост на движение.” и чл. 116 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство
е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата,
към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял
бастун, към слепо-глухите, които се движат с
червено-бял бастун и към престарелите хора.” и по непредпазливост причинил на И.К.Д.
средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментарно
счупване на горния край на големия пищял на лявата подбедрица
с разместване на фрагментите, което обусловило трайно затруднение в движението
на левия долен крайник за период от около 5 - 6 месеца.
Налице е причинна връзка
между вредоносния резултат и виновното поведение на подсъдимия, който е
причинил същия, вследствие нарушаване
правилата за движение и по конкретно :
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътните превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.”, чл.25, ал.1 от ЗДвП: „Водач
на пътно превозно средство, който ще предприема каквато и да е маневра, като
например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между
тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност, за
да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по
друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди,
че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.” и чл. 116 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания,
в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите,
които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора.” и по
непредпазливост причинил на И.К.Д. средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментарно счупване на горния край на големия пищял
на лявата подбедрица с разместване на фрагментите,
което обусловило трайно затруднение в движението на левия долен крайник за
период от около 5 - 6 месеца.
Подсъдимият сочи, че на
процесната дата – 19.02.2013 год. около 19.00 часа се
е прибирал от работа със собствения си л.а. „Фолксваген Пасат“, рег. № В 13-89
РН, управлявайки автомобила по бул.“България“ и навлязъл в самата улица /без
име/, която е подход към бл. №33, кв.“Възраждане“. Наближавайки Т-образното
кръстовище, „превключил“ на къси светлини. Минавайки по самата улица, от ляво се намирали „контейнери“
за смет, а от дясната страна имало спрели автомобили. Улицата била еднопосочна,
нямало знак „Стоп“ но спрял преди да предприеме маневрата се огледал вляво, а
след това вдясно, „мигач“ и потеглил на „първа предавка“ и тръгнал нагоре по
улицата. По улицата не са се движили нито автомобили, нито хора. След като
изминал около един – два метра, усетил удар от лявата страна на автомобила,
видял силует който се ударил в автомобила. Веднага спрял автомобила, „дръпнал
ръчната спирачка“ и излязъл извън него за да види какво се е случило.Видял
пострадалата Д. да лежи на земята, като левия и край бил зад предна лява гума. По
предложение на св.В. и още две лица, преместили автомобила напред, за да
освободят кракът на пострадалата. След това някой се обадил на тел.112,
пристигнала “Спешна помощ“ и служители на МВР, пред които обяснил подробно
какво се е случило.
Пострадалата с оглед възрастта и
преживяното вследствие настъпилото ПТП сочи, че на 19.02.2013 год. вечерта се е
движела от магазин „Какао“ надолу по улицата, след като се огледала решила да
пресече улицата, направила една – две крачки, обърнала се надясно и видяла
преден капак на автомобил, получила удар, паднала на земята и изпаднала в
безсъзнателно състояние.
От свидетелските показания на всички разпитани по делото свидетели – П.Й., Х.И.,
К.М., Д.Г., най вече на св. К.В. и св.К. Г. и от обясненията на подсъдимия,
съдът прие за установено по безспорен начин, че по време на злополуката са били
в действие няколко фактора, които са благоприятствали настъпването на ПТП, с
които всички водачи на ППС в този пътен участък и времеви интервал е следвало
да се съобразяват, шофирайки по- бавно без да има някакво специално ограничение
за това на самия път. Това са: нощно
време, прекъсване на уличното осветление, късите светлини на автомобила,
варелите със смет, поради което във всеки един момент може да се очаква
пресичането на пешеходци и то на неустановените за това места /пешеходни
пътеки/; възможността това да са възрастни или болни хора, които по смисъла на
закона са уязвими участници в движението,
при което водачът има задължението веднага да намали скоростта или спре
управлявания от него автомобил. Поради всички тези фактори подсъдимият, като
водач е имал задължението да бъде особено внимателен при управление на своето
МПС, и да осъществява същото при спазване на всички задължителни разпоредби за
безопасно движение по пътищата като скорост, дистанция, следене на цялата пътна
обстановка, вкл. и за пресичащи на неустановените за това места пешеходци,
намаляване на скоростта и плавно спиране в случай на възникване на препятствие,
т.е. така че във всеки един момент на възникване на опасност да може да вземе
мерки за осигуряване безопасността на движението. Отговорността лежи върху
водачите по силата на самия закон и тежестта и е изместена в един по- предходен
момент от настъпването на вредоносното събитие.
Предвид
горното, съдът намира, че неговите действия се намират в причинно следствена
връзка с противоправния резултат, вследствие нарушение предписанието на чл. 20
ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението.”, чл.25 ал.1 от ЗДвП: „Водач на пътно
превозно средство, който ще предприема каквато и да е маневра, като например да
излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се
отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност, за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение.” и чл. 116 от ЗДвП - „Водачът
на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към
слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите,
които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора”.
С
оглед изложеното съдът намира, че подсъдимия И. е осъществил престъплението по чл.343 ал.1 буква "Б" пр.2 от
НК. Същото е причинено по непредпазливост от подсъдимия - не е
предвиждал настъпването на общественоопасните
последици при причиняването на ПТП, но е бил длъжен и е могъл да предвиди
настъпването им.
При
индивидуализацията на наказанието по отношение на подс.
Б.Н.И., съдът намира, че са налице предпоставките на чл.78а от НК за
освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, тъй като за престъплението се предвиждат до три години лишаване от
свобода или пробация, като същото е непредпазливо, от него не са причинени
имуществени вреди, подсъдимият не е осъждан. При определяне размера на
административното наказание „Глоба“, съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото му съдебно минало, невисоката обществена опасност на
дееца - няма извършени противообществени прояви, полагането на обществено
полезен труд - същият работи. Видно от приложената по делото справка за
нарушител от сектор ПП, подсъдимият е водач на МПС от повече от двадесет години
без сериозни нарушения по ЗДвП. Горното обстоятелство навежда на извода, че
същият е дисциплиниран водач на пътя и нарушаването на правилата за движение е
инцидентно. Като отегчаващи отчете – сравнително високата обществената опасност
на деянието с оглед засягане на телесната неприкосновеност, наличието на други
нарушения по ЗДвП. При така отчетените обуславящи отговорността обстоятелства,
съдът определи наказанието в минималния размер и наложи на подсъдимия Б.Н.И. - „Глоба“ в размер на 1 000.00 /хиляда/ лв.
С
оглед разпоредбата на чл.189 от НПК подсъдимият Б.Н.И. следва да заплати в полза на ОД МВР - Варна
за направените разноски на досъдебното производството сумата от 570,84 лв.,
както и сумата от 3739,23 лв. по сметка на ВРС за разноски в съдебното
производство.
Мотивиран така, съдът се произнесе с
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: