Р Е Ш
Е Н И Е
№
260010 20.01.2023 година град Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XVІІI граждански състав, в публично съдебно
заседание на двадесети декември две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15724 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********
против Д.И.Т., с която са предявени обективно съединени установителни искове с
правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79,
ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл. 10,
чл.11, чл.33 ЗПК и чл. 6 ЗПФУР, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за установяване
на задължения на ответника, както следва: сумата от 700 лева – главница по договор за паричен заем от № ***** от 03.12.2018 г.; 122.69 лева – договорна лихва за периода от 03.01.2019 г. –
31.08.2019 г.; 330.75 лева –
неустойка; 330.75 лева – такса за
експресно разглеждане на документите; 245
лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране, ведно със законната лихва
от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащането. Претендират се
разноски.
Твърди, че на 03.12.2018 г. между
ответника и трето лице – кредитор „Вива кредит” ООД бил сключен договор за паричен заем № *****,
при спазване на ЗПФУР, по който била предоставена сумата от 700 лева и
уговорена договорна лихва в размер на 122.69 лева, платими на 9 месечни
погасителни вноски, с падеж – 30.08.2019 г.. Сочи, че фиксираният ГЛП по заема,
възлиза на 40.29 %, а ГПР е 49.45 %.
Ответникът се
възползвал от допълнителна услуга за експресно разглеждане на документите,
поради което била начислена такса в размер на 330.75 лева.
Поради неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова
гаранция, на ответника била начислена и неустойка в общ размер от 330.75 лева.
Дължали се и разходи за изпращане
на съобщения и др. за извънсъдебно събиране на просрочени задължения в размер
на общо 245 лева.
Срокът на договора изтекъл с
настъпване на падежа – 31.08.2019 г., но ответникът не изпълнил всички свои
задължения.
С приложение № 1 от 02.09.2019 г.
към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016
г., сключен между „Вива кредит” ООД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, вземанията били прехвърлени, ведно с всички привилегии и обезпечения.
Поради липсата
на погасяване, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 4023/24.07.2020 г. по ч.гр.д. № 7608/2020 г. по описа на ПРС,
ХVІІІ гр. състав, за следните суми: 700
лева – главница; 122.69 лева –
договорна лихва за периода 03.01.2019 г. – 31.08.2019 г.; 330.75 лева – неустойка; 330.75
лева – такса за експресно разглеждане на документите; 245 лева– разходи и такси за извънсъдебно събиране; 43.50 лева – обезщетение за забава за
периода от 04.01.2019 г. до 19.06.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 01.07.2020 г.
до окончателното изплащане на вземането.
Заповедта била връчена на по реда
на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да
предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК.
С Определение от 18.01.2021 г., производството е прекратено частично по
отношение на искът за обезщетение за забава в размер на 43.50 лева, за периода от 03.01.2019 г. до 31.01.2019 г.
Моли се за уважаване на
претенциите по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
4023/24.07.2020 г. по ч.гр.д. № 7608/2020 г. по описа на ПРС, ХVІІІ гр. състав,
с изключение на вземането за обезщетение за забава, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението. Претендират се сторените в заповедното и в настоящото производство
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на искова молба от назначения особен представител на ответника, с която
оспорва предявените искове като неоснователни.
На първо място излага
съображения, че на ответника не е съобщена цесията, поради което и счита, че
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от
ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, не е било налице
спрямо ответника изискуемо вземане, основано на цесия от 01.12.2016 г., както
и, че ищецът не е носител на права, произтичащи от договора между ответника и
„Вива Кредит“ ООД.
На следващо място, излага
съображения, че процесният договор има характер на потребителски кредит по
смисъла на ЗПК. Навежда доводи, че процесният договор е недействителен, на
основание чл. 22 ЗПК, тъй като не били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 6, т. 7, т. 11 и т. 12 ЗПК. Освен това, счита, че договора е недействителен,
като противоречащ на разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ЗПК, тъй като не са налице
Общи условия към договора за паричен заем.
Предвид изложеното, се моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна
страна, следното:
Видно от
приложеното ч.гр.д. № 7608/2020 г. по описа на ПРС, VІІІ гр.с. в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед № 4023/24.07.2020
г. за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, за следните суми: 700 лева – главница по договор за паричен
заем от № ***** от 04.12.2018 г.,
сключен с „Вива Кредит“ ООД, вземанията, по
който са прехвърлени на 02.09.2019 г. с Приложение № 1 към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016 г. на „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД; 122.69 лева – договорна лихва за периода от
03.01.2019 г. – 31.08.2019 г.; 330.75
лева – неустойка; 330.75 лева –
такса за експресно разглеждане на документите; 245 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране; 43.50 лева - обезщетение за
забава за периода от 03.01.2019 г. до 31.01.2019 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащането
Заповедта е връчена
редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.
С влязло в законна сила Определение от 18.01.2021 г., поради частично
оттегляне на претенцията, производството е прекратено частично по отношение
на искът за обезщетение за забава в размер на 43.50 лева, за периода от 03.01.2019 г. до 31.01.2019г.
С Определение № 1127/19.10.2021
г., постановено по ч.гр.д. № 2527/2021 г. по описа на ПОС, е отменено
Определение № 263447/11.08.2021 г., постановено по гр.д. № 15724/2020 г. на ПРС,
с което е върната предявената от дружеството искова молба като процесуално
недопустима и е прекратено производство по делото, и делото е върнато на ПРС за
продължаване на следващите се процесуални действия по гр.д. № 15724/2020 г.
Решаващите мотиви на ПОС, за да отмени Определение № 263447/11.08.2021 г., постановено по гр.д.
№ 15724/2020 г. на ПРС са, че в конкретния случай, става дума за едно и също
облигационно правоотношение с това, въз основа на което се претендира
дължимостта на сумите в заповедното производство.
Предвид изложеното, предявените
искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Относно тяхната основателност,
съдът намира следното:
За да бъдат
уважени така предявените искове, ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване: че между „Вива кредит” ООД и ответника е възникнало
валидно правоотношение по договор за заем от посочената дата, като докаже
авторството на електронното изявление на ответника, предоставянето на сумата от
700 лева, наличието на валидна уговорка за начисляването на възнаградителна
лихва и нейния размер, наличието на валидна уговорка за начисляването на такса
за експресно разглеждане на документи, предоставянето на услугата и нейния
размер, наличието на валидни уговорки за начисляването на неустойка и нейния
размер, наличието на валидни уговорки за начисляването на разходи и такси за
извънсъдебно събиране и техния размер, изпращането на съобщения, провеждането
на разговори и др. за извънсъдебното събиране, сключването на валиден договор
за цесия и подписването на процесното приложение към него, упълномощаването на
ищеца да съобщи за цесията и уведомяването на ответника за цесията.
Ответникът следва да проведе
насрещно доказване, както и да докаже обстоятелства, които изключват,
унищожават или погасяват процесните вземания, а при установяване на горните
предпоставки от ищеца - следва да докаже, че е погасил задълженията си в срок.
По делото е приет на
хартиен носител Договор за паричен заем „Вивакредит План“ № ***** от 03.12.2018
г. /л.8-10/, сключен между „Вива Кредит“ ООД – заемодател и Д.И.Т. – заемател,
за отпуснат заем в размер на 700 лева, която е следвало да бъде върната
в срок до 30.08.2019 г. с плащането на 9 месечни погасителни вноски, при фиксиран лихвен
процент от 40.29 %, а ГПР е 49.45 %. В чл. 1, ал. 2 от договора е уговорено, че заемателят заявява, че преди
подписване на настоящия договор е избрал доброволно да се ползва от
допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на
паричен заем предоставена от кредитора, което обстоятелство е декларирано в
попълненото от него ППЗ или форма за онлайн кандидатстване или чрез средство за
комуникация от разстояние. В чл. 1, ал. 3 е уговорено, че за извършената от
кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен
заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане
на паричен заем в размер на 330.75 лева. В чл. 4, ал. 1 от договора е
уговорено, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по
договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на
задълженията му по този договор, а именно: поръчител - физическо лице,
което да представи бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от
деня на предоставяне и да отговаря на следните изисквания: навършена 21 годишна
възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при
настоящия си работодател от 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер от
1 000 лв., през последните 5 години да няма кредитната история в ЦКР към
БНБ или да има кредитна история със статус не по-лош от 401 „Редовен”, да не е
поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен
заем в качеството си на заемател; или банкова гаранция, която е издадена след
усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение, валидна 30 дни след
падежа за плащане по договора. С клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора страните
са уговорили, че при неизпълнение на задължението на длъжника да осигури
посоченото обезпечение, последният следва да заплати неустойка на кредитора в
размер на сумата от 330.75 лева. Установено е, че неустойката се заплаща
разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска, като размерът на последната в този
случай е от 164.91 лева, а общия размер на задължението от 1484.19 лева.
В чл. 1, ал. 1 от договора, е
посочено, че страните заявяват, че сключват този договор на основание: 1.
предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от Заемателя или
Форма за кандидатстване, попълнена от Заемателя по електронен път на
уеб-страница – www.vivacredit.bg, представляваща електронен
документ по смисъл на ЗЕДЕУУ, както и приложение във връзка с информационните
права на субекта на данните – заемател.; 2. СЕФ, предоставен предварително на
Заемателя и посочващ индивидуалните условия по бъдещия паричен заем или
преддоговорна информация, предоставена под формата на СЕФ, касаеща предоставяне
на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 ЗПФУР, посочваща
индивидуалните условията на договора за предоставяне на паричен заем, с която
заемателят предварително се е запознал, чрез средство за комуникация от
разстояние, а именно на уеб-страница – www.vivacredit.bg. Посочено е също, че
заемателят декларира, че приема всички условия, посочени в преддоговорната
информация.
По делото на хартиен носител е
приета – Тарифа на „Вива Кредит“ ООД, относима към Договори за паричен заем
„Вивакредит Сега 14 и 30“ или „Вивакредит план“ /л.11-13/.
С оглед оспорването на
електронните документи от ответницата е допуснато изготвяне на съдебно –
техническа експертиза. От приетото по делото заключение, което съдът кредитира
изцяло, като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните, се
установява, че в базата данни на vivacredit.bg фигурира лице на име Д.Т., с
посочено ЕГН, телефонен номер и ID. В.л. установява, че
потребителят Д.И.Т. е кандидатствала от профила си за отпускане на кредит на
стойност 700 лева на 03.12.2018 г. Сочи още, че на 03.12.2018 г., в 18:26 ч. до
електронната поща на Т. е изпратен имейл, в който се съобщава, че потребителят
е одобрен за кредит и трябва да последва линка в имейла, за да подпише договора
си. Към имейла има приложени следните документи: Договор за паричен заем, Общи
условия за продукта, Стандартен европейски формуляр. В.л. установява още, че на
03.12.2018 г., в 18:36 ч. потребителят Т. подписва договора си за паричен заем
с паролата от личния акаунт, която служи за електронен подпис, като
подписването е отразено в системата на Вива Кредит.
По делото е прието и
заключение на съдебно – счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло,
като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните, от което се
установява, че на Д.И.Т. от „Вива Кредит“ ООД е отпуснат паричен заем в размер
на 700 лева по Договор за паричен заем „вивакредит План“ № ***** от 03.12.2018
г., която сума е предоставена и усвоена от Д.Т. в пълен размер на същата дата –
03.12.2018 г. В.л. установява още, че няма постъпили плащания от ответника за
погасяване на задълженията по процесния договор за заем, нито при „Вива Кредит“
ООД, нито при ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД. В.л.
установява, че размерът на непогасените задължения по компоненти са в пълен
размер, както следва: 700 лева – главница; 122.69 лева – договорна лихва;
330.75 лева – такса експресно разглеждане; 330.75 лева – неустойка за
обезпечение; 245 лева – разходи за извънсъдебно събиране на вземанията; 59.98
лева – обезщетение за забава.
От рамковия договор за цесия от 01.12.2016
г. и приложение № 1/02.09.2019 г. към него /л.14-20/, в което фигурира
вземането към ответника, се установява, че между „Вива Кредит“ ООД и „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ООД /понастоящем АД/ е сключен договор за
цесия, по силата на който ищецът е придобил вземанията по договора за кредит,
при което е кредитор относно непогасените задължения.
Прието е уведомително писмо от цесионера /изрично
упълномощен за това от цедента – л.21-23 което е допустимо/, адресирано до
длъжника.
Също така и принципно - ответникът се явява уведомен за цесията с връчването
на исковата молба и приложенията на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Тези
документи, заедно със самата искова молба, се явяват редовно връчени
на ответника на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК за
връчване на съобщението с исковата молба и приложенията следва да бъде зачетена
в настоящото производство и уведомяването да се вземе предвид от съда съобразно
чл. 235, ал. 3 ГПК, дори да е извършено след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. В този смисъл
е Решение № 3 от 16.04.2014г. по гр.д. 1711/2013г. на I т.о. на ВКС,
постановено по установителен иск по чл. 422 ГПК.
На следващо място
- уведомяването може да се извърши и чрез особен представител.
Назначаването
на особен представител е резултат от неуспешните усилия ответникът да бъде
открит, за да участва в процеса. На основание чл.47, ал.6 ГПК, при
изпълнение на предпоставките по чл.47, ал.1-5 ГПК, с оглед охрана интересите
му, е назначен особен представител. Фигурата на последния се припокрива с тази на
упълномощения процесуален представител относно получаване на книжа по делото,
както и връчване на препис от решението и т.н.
И в двата случая,
представителят има право да извършва всички съдопроизводствени действия, с
изключение на тези, свързани с разпореждане с предмета на делото, за които се
изисква изрично упълномощаване - чл. 34, ал. 3 ГПК, респ. чл. 29, ал. 5 ГПК.
Връчването на
уведомлението за цесия на особения представител не представлява приемане на
материалноправно изявление, равняващо се на разпореждане с предмета на делото,
тъй като това би означавало кредиторът да бъде поставен в ситуация на
невъзможност да предяви правата по договора за цесия по съдебен ред, поради
неуспешното издирване на длъжника и невъзможността за лично връчване на
уведомлението за цесията /вкл. и при евентуална недобросъвестност от страна на
последния/.
В съдебната
практика е прието, че действието по уведомяване на длъжника за извършената
цесия не е елемент от фактическия състав на договора за цесия. Целта на
уведомяването е длъжникът да знае на кого да плати. В тази връзка, той има
интерес да оспорва уведомяването тогава, когато е платил на ненадлежен
кредитор. В случая не се твърди да е платено на ненадлежен кредитор.
Ето защо, съдът приема, че връчването на всички книжа по делото на
ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент
се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици /в т. см. са и
разясненията в Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, I т.о. - касаят уведомление за предсрочна изискуемост на кредит, но застъпват
извода, че връчването на особения представител в хода на процеса представлява
надлежно уведомяване на длъжника - ответник/.
Относно действителността на
договора:
Съгласно чл. 6 ал. 1 ЗПФУР договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Разпоредбата на чл.
18, ал. 2 ЗПФУР предвижда, че за доказване предоставянето на преддоговорна
информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл.
293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния
подпис. В настоящия случай кореспонденцията между кредитодателя и
кредитополучателя е била изцяло електронна и са били предмет на изследване при
изготвяне на заключението на съдебно – техническата експертиза.
Установява се, че е
сключен процесния договор за кредит от разстояние, като ответникът е дал съгласие, чрез електронно подписване през
електронна платформа www.vivacredit.bg. Съгласно чл. 3, ал.
1 от Закона за електронния документ и електронния подпис, електронен документ е
електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който
дава възможност да бъде възпроизвеждано. Законът придава значение на подписан
документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран
електронен подпис - чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП, но допуска страните да се съгласят в
отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността
на саморъчен - чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП. Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП електронен
подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с
електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Когато
посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата
доказателствена сила е такава, каквото законът признава на подписания писмен
документ. Ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за
авторството на изявлението, съгласно чл. 180 ГПК.
В конкретния случай, от
целия доказателствен материал по делото, се установява, по безспорен начин, че
между страните е сключен Договор за паричен заем „Вивакредит План“ № ***** от
03.12.2018 г., по повод отправено от ответника Д.Т. искане за отпускане на заем
до заемодателя „Вива Кредит“ ООД и одобрено такова. Този извод се потвърждава от
приетата и неоспорена от страните по делото, заключение на съдебно – техническа
експертиза
Предвид изложеното съдът
приема, че между „Вива Кредит“ ООД и Д.И.Т. е възникнало облигационно
правоотношение по Договор за паричен заем „Вивакредит План“ № ***** от
03.12.2018 г., сключен чрез средствата за комуникация от разстояние.
„Вива кредит“ ООД е финансова
институция по смисъла на чл.3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска
заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства. Ответникът е физическо лице, което при сключване
на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е.
страните имат качествата на потребител и кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и
ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност
и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за
периода редакция.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците
по чл. 22 ЗПК
- изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно –
че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи.
В случая, не са спазени
изисквания на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
ГПР се изчислява по специална
формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е
образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в
посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/,
следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Нарушение е налице, тъй като в договора кредиторът се е задоволил
единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема
и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на
разходите /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 49.45 %/. Посочената годишна фиксирана лихва от 40.29 % не е ясно как
точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин
потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на
оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.
Налице е и друго нарушение, т.к.
посочените в договора ГПР от 49.45 % и общата сума на плащанията от 1153.44
лева, с включена такса за експресно разглеждане, не съответстват на
действителните. Това е така, тъй като още при самото му сключване, е предвидено
уговорената в чл. 4 неустойка да се плаща разсрочено във времето, заедно със месечните
вноски, като вноската става в размер на 164.91 лева. Въведеното изискване за
предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство или банкова гаранция, съдържа
множество изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри,
които – предвид броя им и изключително краткия срок, в който следва да се
предоставят – тридневен от подписване на договора, на практика правят
задължението неизпълнимо. Срокът е твърде кратък – за потребителя се създава
значително затруднение, както относно ФЛ – поръчител, тъй като същият следва да
отговаря на критерии, за които информация би следвало да се събере и от
допълнителни източници /напр. за осигуровки, чиста кредитна история и пр./, в
т.ч. и относно банковата гаранция – която трябва да е в размер на пълната
дължима обща сума и период до крайния падеж, но за учредяването на която се
изисква набавяне на документи, одобрение и пр., т.е. все действия, за които са
нужни технологично време и чуждо съдействие. При това положение и изначалното
предвиждане на неустойката да се кумулира към
погасителните вноски, следва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване
на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на
вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на
длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към сключване на
договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение.
Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката всъщност се явява
добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за
заемодателя. Ето защо и поради липса на част от задължителните реквизити на
т.10 на чл.11 ЗПК, договорът се явява недействителен.
Отделно - посочването само с
цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени
законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във
връзка с кредита, за да може да направи информиран
и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Поради това в договора трябва да
е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но
изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще
направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на
кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да
преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита,
невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11,
ал.1, т.10 ЗПК /в т см. - трайната практика на Окръжен съд Пловдив - Решение
№ 242/18.02.2016 г. по гр. д. № 45/2016 г.; Решение
№ 1561/30.11.2016 г. по гр. д. № 2355/2016 г.; Решение
№ 656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение
№ 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/2017 г. и др./.
Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т.
10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и икономическите
последици от сключването му. Същевременно - посочването на по - нисък от
действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по
кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска
практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя
страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати
потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива
93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост /Решение №
1510/13.12.2019 г. по в.гр.д № 2373/2019 г. на ПОС/.
Според чл. 22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7
– 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална
недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото сключване.
За разлика от унищожаемостта, която се инициира от съответната страна, за
нищожността съдът следи служебно и при констатиране се позовава на същата в
мотивите при обсъждане основателността на исковете. Имайки предвид последиците
й, съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят – ответник дължи връщане само на чистата стойност по заема, но не и лихви или други разходи, като платените суми следва да
бъдат отнесени за погасяването на главницата.
Относно размера на задълженията и погасените суми,
по делото е прието заключението на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от
страните, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, от което
се установява, че ответницата не е извършвала плащания по процесния договор за
паричен заем.
Ето защо и, предявеният иск за сумата за главница в
размер на 700 лева е основателен и ще се уважи.
След като съдът достигна до извод
за недействителност на договора, съгласно чл. 23 ЗПК – сумата за
възнаградителна лихва не се дължи, поради което предявения иск за заплащане на
възнаградителна лихва от 122.69 лева, за периода от 03.01.2019 г. – 31.08.2019
г., ще се отхвърли също като неоснователен.
След като съдът достигна до извод
за недействителност на договора, съгласно чл. 23 ЗПК – сумата за неустойка и за
такса за експресно разглеждане на документи не се дължат, поради което
предявените искове за заплащане на неустойка в размер на 330.75 лева и за такса
за експресно разглеждане на документи в размер на 330.75 лева, ще се отхвърлят
също като неоснователни.
Допълнителен аргумент за този извод е и фактът, че
клаузите за дължимостта на неустойка по заема и такса за експресно разглеждане
на документи са нищожни, поради
противоречие с добрите нрави.
В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя
да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на
договора, като при неизпълнение са предвидили неустойка във фиксиран размер от
330.75 лева. В чл. 1, ал. 3 е предвидена такса за експресно разглеждане на
документи за отпускане на паричен заем в размер на 330.75 лева.
Така предвидените размери оскъпяват кредита с 94.50 % ,
което противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК, както и на добрите нрави. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на
закона, е нищожна. Предвидените клаузи са и неравноправни по смисъла на чл.
143, т. 5 ЗЗП, тъй като същите са необосновано високи.
Така уговорена, неустойката е предназначена да
санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение, а това задължение има вторичен характер и неговото
неизпълнение не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем. Отделно от това въведените в договора изисквания за
вида обезпечение /чл. 4, ал. 1, т. 1 и 2 от договора/ и срока за представянето
им създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен,
то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до
претърпени вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на
заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към
датата на сключването на договора с
оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на
страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая
неустойката е предвидена, като санкция за неосигуряване на обезпечение.
Задължението за предоставяне на обезпечение има вторичен характер и
неизпълнението му не засяга пряко същинското задължение на кредитополучателя за
връщане на дадения му кредит. В договора това задължение е уговорено по начин
относно изискванията за вида обезпечение и относно срока за представянето му,
че да създава значителни затруднения при изпълнението му до степен то изцяло да
се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на
вреди за кредитора, а начина по който е уговорена неустоечната клауза създава
единствено предпоставки за начисляването на тази неустойка. Подобен резултат е
несъвместим с добрите нрави и насочва към извод, че неустойката излиза извън
присъщите й по закон функции, тъй като още към момента на уговарянето й създава
предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемателя.
Страните в клаузата на чл. 1, ал. 3 от договора
са уговорили, че заемателят дължи на кредитора такса за експресно разглеждане
на документи в размер на 330.75 лева.
Разпоредбите
на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по
договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени
на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които
нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а
именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената
възнаградителна лихва и на определения падеж.
В
настоящия случай, таксата за експресно разглеждане представлява действие по
усвояване на кредита във времево отношение.
Доколкото се касае за
възнаграждение по усвояването на кредита, с нея реално се
заобикаля разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК. С това допълнително плащане се покриват разходи,
които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил
законовото ограничение. Така, с тази
сума, реално се увеличава
печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава
едно допълнително възнаграждение.
Ето защо е налице неравноправна
клауза, с която реално се заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което не
отговаря на изискването за добросъвестност между страните и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя
– чл. 143 ЗЗП и води до неоснователно обогатяване за кредитора.
Съдът намира тази клауза за нищожна и на
основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Според тази разпоредба всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
закона, е нищожна. Визираната клауза, предвиждаща такса за експресно
разглеждане от договора има за цел да заобиколи ограничението на чл. 10а ЗПК,
съгласно което кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Доколкото противоречията между клаузите за
неустойка и експресно разглеждане на документи и добрите нрави е налице още при
сключването на договора, съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клаузи е пречка за възникване на задължения за неустойка по
чл. 4, ал. 2 и на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на
заема по чл. 1, ал. 3 от договора.
Следователно, в
конкретния случай, ищецът не дължи на ответника, сумата от 330.75 лева,
представляваща задължение на ищеца за такса за експресно разглеждане на
документи, както и сумата от 330.75 лева, представляваща задължение на ищеца за
неустойка по Договора за паричен заем от 03.12.2018 г.
След като съдът достигна до извод
за недействителност на договора, съгласно чл. 23 ЗПК – сумата за разходи и
такси за извънсъдебно събиране не се дължи, поради което предявения иск за
заплащане на сумата от 245 лева – ще се отхвърли като неоснователен.
Допълнителен
аргумент за този извод е и фактът, че клаузите за дължимостта на разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просрочени задължения е неравноправна. С тези уговорки в тарифата на
заемодателя в тежест на потребителя реално се възлагат задължения при забавено
изпълнение. Начинът на уговарянето им като фиксирани суми, без връзка с и независимо
от реалните разходи, които разумно би могло да се очаква да бъдат направени за
дейностите по извънсъдебно събиране на задълженията, говори, че тези суми не
представляват разходи, а отнапред уговорени задължения на потребителя към
заемодателя при забавено изпълнение. По начина, по който са уговорени, клаузите
от тарифата предвиждат всъщност неустойки за забавеното изпълнение на
договорните задължения. При това положение, действителността на клаузите за
разходи при забавено изпълнение следва да бъде преценена съобразно присъщите за
неустойките характеристики.
Тези клаузи от тарифата са неравноправни на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП,
защото задължават потребителя при неизпълнение на негово задължение да заплати
необосновано висока неустойка.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му
разглеждане, разноски се дължат и на двете страни по съразмерност, на основание
чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е направил искане и е представил доказателства
за сторени такива в размер на – 214.55 лева – ДТ; общо 360 лева – депозити за
експертизи; 351.04 лева – възнаграждение за особен представител.
Претендира и юрисконсултско възнаграждение за
настоящото производство и за заповедното производство, което е дължимо на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с
чл. 25, ал.1, вр. с ал. 2 НЗПП на сумата от 100 лева за настоящото и 50 лева за
заповедното, предвид конкретната фактическа и правна сложност.
От разноските от общо 1025.59 лева, по
съразмерност, за исковия процес на ищеца се дължат 415.17 лева.
Следва да се присъдят и разноски за заповедното
производство /т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВК/. Те са в общ размер
на 85.45 лева, от които по съразмерност се дължат 34.59 лева.
Ответникът не е сторил разноски, поради което не му
се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.И.Т.,
ЕГН ********** дължи на „Агенция за контрол
на просрочени задължения” АД, ЕИК ********* (конституиран на
мястото и правоприемник на заличения в хода на делото „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********), сумата: 700 лева /седемстотин лева/ – главница по Договор за паричен заем
„Вивакредит План“ № ***** от 03.12.2018 г., сключен с „Вива Кредит“ ООД, вземанията, по който са
прехвърлени на 02.09.2019 г. с Приложение № 1 към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016 г. на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД, ведно със законната
лихва от постъпване на заявлението в съда – 01.07.2020 г. до погасяването й,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване на дължимостта на сумата от 122.69 лева –
договорна лихва за периода от 03.01.2019 г. – 31.08.2019 г.; 330.75 лева –
неустойка; 330.75 лева – такса за експресно разглеждане на документите; 245
лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 4023/24.07.2020 г. по ч.гр.д. № 7608/2020
г. по описа на ПРС, VІІІ гр.с..
ОСЪЖДА Д.И.Т., ЕГН ********** да заплати на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” АД, ЕИК ********* (конституиран на
мястото и правоприемник на заличения в хода на делото „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********), следните суми: 415.17 лева /четиристотин и петнадесет лева и седемнадесет стотинки/ -
разноски по съразмерност за настоящото производство и 34.59 лева /тридесет и четири лева и петдесет и девет стотинки/ -
разноски по съразмерност за заповедното производство по ч.гр.д. № ч.гр.д. № 7608/2020
г. по описа на ПРС, VІІІ гр.с..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала!
РЦ