РЕШЕНИЕ
№ 1549
гр. Пловдив, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20225330201635 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 4116598,
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на М. М. А. с ЕГН ********** на основание
чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание – глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на фиша относно
недоказване на мястото на извършване на деянието, съдържанието на фиша и
годността на автоматизираното техническо средство или система. В съдебно заседание
се поддържат възраженията от жалбата и се допълват, като се посочва, че от
доказателствата по делото не се доказва времето на извършване на нарушението.
Претендират се разноски. Моли се фишът да бъде отменен.
Въззиваемата страна счита издадения електронен фиш за законосъобразен и
моли да бъде потвърден.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване. Разгледана по същество се явява основателна, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 14.08.2020 г. в 14:15 ч. лек автомобил „Ауди А 4“ с рег. № ****** се движил
1
по неустановен път в неустановена посока в близост до гр. Раковски. Скоростта на
движение била 84 км/ч и това е установено с автоматизирано техническо средство и
система (АТСС) TFR1-M № 648. Собственик на регистрираното МПС е
жалбоподателят М.М.. Не е отчетен толеранс от минус 3 км/ч от заснетата скорост,
която е установена на 84 км/ч. АТСС било настроено на ограничение на скоростта от
50 км/ч и отчело превишение от 34 km/h. Издаден е електронен фиш, в който е прието,
че нарушението за скорост е извършено на 14.08.2020 г. в 17:16 ч. като е установена
скорост от 84 km/h, при разрешена 50 km/h, а превишението е от 34 m/h.
Установява се АТСС TFR1-M № 581 да е одобрено средство за измерване от
24.02.2010 г. със срок на валидност до 24.02.2020 г. Същото е минало периодична
техническа проверка на 10.04.2020 г. и заснемането е сторено в едногодишния срок за
техническа изправност на средството. За извършеното заснемане е съставен протокол с
рег. № 329р-9010 от 17.08.2020 г., в който е отразено, че заснемането е извършено на
място за контрол гр. Раковски, ул. „Шишманско шосе“ № 13 в двете посоки.
Същевременно се установява, че административен адрес ул. „Шишманско шосе“
№ 13 в гр. Раковски не съществува, тъй като въобще липса улица с такова
наименование. По неофициални данни поземлен имот 62075.75.675 с начин на трайно
ползване за местен път, свързващ гр. Раковски и с. Шишманци се нарича от гражданите
като „Шишманско шосе“.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – снимковия материал от АТСС снимка № 25452,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 на Български
институт по метрология (БИМ), протокол № 2-33-20 г. от проверка на мобилна система
за видeоконтрол TFR1-M, протокол за използване на АТСС № 329р-9010 от 17.08.2020
г., разпечатки от база данни за промяна на регистрация на ППС, писмо от Община
Раковски изх. № 11-03-44 от 31.03.2022 г., справка за нарушител/водач, справка АИС
АНД.
Собствеността върху лекия автомобил не се оспорва от жалбоподателя и
въззиваемата страна, доколкото последното е изрично отбелязано в узнатия от него
електронен фиш.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното съдът след запознаване с приложения по дело електронен
фиш и доказателства намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на
административнонаказващия орган, издал го.
При съставянето му обаче са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание и са
ограничени правата на жалбоподателката.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са
налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г.
/нататък Наредбата/ след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното
техническо средство да е от одобрен тип; техническото средство да е вписано в
Българския институт по метрология; техническото средство да е преминало през
първоначална и последваща метрологична проверка; автоматизираното техническо
средство да е използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията,
посочени в удостоверението за одобрен тип; при контрол на въведено с пътен знак
ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС
да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение
2
на скоростта или да има общо правило за скоростта в населени места; да са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като е попълнен
Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система.
В случая не са налице всички кумулативно изисквани условия за по спазване на
Наредбата. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с
вписан № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване.
Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен протокол за
използване на АТСС. В него е посочено вида на АТСС и неговия номер, което
съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша, датата на ползването
му, точното местоположение, посоката на движение, ограничението на скоростта,
посоката на задействане на АТСС, неподвижността на режима на измерване, началото
на работата по час и минута и часа и края на работата, включително номерата на
първото и на последното заснето статично изображение. Създава се обаче неяснота
относно нарушението, която ограничава право на защита на жалбоподателя, свързана с
описанието на обстоятелствата при извършването му, от значение за съставомерността
му и за параметрите на вмененото нарушение.
Преди всичко противоречиво и неустановено остава мястото на извършване на
нарушението, което е пряко свързано с неговите параметри. Както вече се възприе от
фактическа страна посоченото място на извършване на нарушението с отразения както
във фиша, така и в протокола за използване на АТСС административен адрес не
съществува. Затова от една страна въведеното с електронния фиш твърдение за
извършване на нарушение на определено място не се установява от доказателствата,
именно заради това разминаване. От друга, това нарушение е от такъв порядък за
законосъобразността на фиша, че възпрепятства възможността на контролната
инстанция по проверка на правилното установяване на нарушение чрез използването
на АТСС. Това се дължи на иманентната и императивна функция на протокола по чл.
10 от Наредбата, който е условие и доказателство за правилна употреба на АТСС. В
конкретния случай за посоченото във фиша място не може да се установи правилната
употреба на средството за измерване. Това представлява самостоятелно основание за
отмяна на електронния фиш.
Съвсем друг е въпросът, че по този начин формирано мястото на нарушението
не дава възможност да се прецени дали ограничението е последица от действието на
общинската пътна мрежа или е въведено с пътен знак. Оттам и за да бъде установено в
последствие поставянето на пътен знак, когато това е необходимо, и действието на
този знак спрямо поведението на водача – в зоната на ограничение ли е или не. Тази
липса поставя както жалбоподателя, така и съда в предположение за правилата за
движение и неяснота относно фактическата страна на деянието и приложимата правна
норма, регулираща поведението на адресатите й. Недопустимо е да се правят
предположения и допускания относно фактическите параметри на нарушението, а
последните трябва да бъдат ясно очертани в акта, с който се налага санкция.
Недопустимо е и да се тълкува този акт относно тези обстоятелства. Така също не
може да се приеме, че мястото на заснемане е в населено място. Не може въз основа на
популярно наименование между местните граждани да се отразява в официални актове
на администрацията определено фактическо обстоятелство. Нещо повече,
предоставената информация от община Раковски сочи на извод, че дадено шосе се
нарича „Шишманско“ от гражданите, но къде е № 13 от същото остава неизвестно и
неустановено, включително и попада ли в рамките на града или не, така че да се
прецени каква е била максимално допустимата скорост.
Изложеното по-горе съдът намира за самостоятелно основание за отмяна на
обжалвания електронен фиш поради нарушаване на правилата при използване на
3
АТСС, така че от това нарушаване да се ограничат правата на нарушителя и
последният да не може да се защити адекватно срещу административнонаказателния
акт.
Макар и да не е отчетен толерансът, това не е основание за отмяна на
електронния фиш, доколкото не променя фактическата обстановка съществено и
нарушението би останало в рамки определени в акта и закона – над 30 км/ч.
От правна страна:
Същевременно отново заради неустановеността на мястото на извършване на
деянието не се доказват всички съставомерни признаци на нарушението. Мястото на
нарушението е именно такъв и то от съществено значение. Това е така, защото точно
чрез него може конкретно поведение да се отдели от всички други. Неопределеността
му е пречка и за правилно прилагане на материалния закон, тъй като не може да бъде
преценено какво точно правило за поведение е следвало да съобразява водачът на МПС
и какво нарушение е извършил. Не може да се докаже и къде е извършено това
нарушение. Не се доказа и че за жалбоподателя е действало ограничение на скоростта
за движение, въведено с конкретен пътен знак, нито е действало ограничението на
общата пътна мрежа.
Не се доказа по делото и времето на извършване на нарушението, а оттам и
самото нарушение. Това се дължи на обстоятелството, че приложената към преписката
снимка на процесното МПС доказва да е извършило нарушение същия ден, но в
различен час от посочения в електронния фиш. В акта отговорността е ангажирана за
нарушение, извършено на 14.08.2020 г. в 17:16 ч., докато снимката е на същото МПС в
същия ден, но в 14:15 ч. Оттук и фактическата обстановка в обжалвания акт не се
подкрепя от доказателствата по делото и съдът не разполага с възможност съществено
да подменя и изменя обстоятелствата по делото. Затова и това е още едно основание за
отмяната му, поради недоказване на твърдените в електронния фиш факти.
По изложените съображения съдът не се произнесе по субективната страна на
спора и справедливостта на санкцията.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. По тази причина следва да бъде уважена претенцията за
присъждане на разноски от страна на жалбоподателя, сторени в производството пред
въззивна инстанция, като въззиваемата страна бъде осъдена да заплати сумата от 200
лв., разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства за
това, че същите са сторени – договор за правна защита и съдействие и анекс към него, в
които е записано, че възнаграждението е изплатено в брой при подписването им, като в
тази си част представляват разписка за изплащането им. Същите са под минималния
размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
По посочените съображения следва да се приеме, че към
административнонаказателната отговорност неправилно е привлечено
материалноотговорно лице и не са спазени задължителните формални изискания за
използването на АТСС съгласно действащата законова регламентация към момента на
извършване на деянието, както и не се доказа извършването на нарушение от
материалноправна страна, което дава основание електронният фиш да се прецени като
незаконосъобразен и последицата от това – да бъде отменен.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4116598, издаден от ОД на МВР Пловдив,
с който на М. М. А. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание
– глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Пловдив да заплати на М. М. А. с ЕГН **********
сумата от 200 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5