Р
Е Ш Е Н И Е
№
260150 / 13.9.2020г.
гр. Перник, 13.09.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Гражданско отделение, III-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено
на тринадесети август, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Антония Стоева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 01836 по описа на съда за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове от „Теленор
България“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж. к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез процесуалния му
представител адв. В. Г.срещу
В.Т.Р., с ЕГН: **********, адрес:
*** с които се иска да бъде
установено, че ответника В.Т.Р.
дължи на ищцовото дружество
сумата от 122,69лева, представляваща стойност на незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен № ***за периода 01.10.2016г. до 31.01.2017г.,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата, както и
да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 138,56 лева,
представляваща незаплатени лизингови вноски от които: 65,89лв./шестдесет и пет лева и осемдесет и
девет ст./ по Договор за лизинг от 21.12.2015г. за мобилен номер ***за периода
след м.02/2017г. до м.11/2017г., и 72,67лв./седемдесет и два лева и шестдесет и
седем ст./ по Договор за лизинг от 01.02.2016г. за мобилен номер ***за периода
след м.02/2017г. до м.01/2018г., с абонатен номер №***.Претендират се и разноски.
В
исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника са налице облигационни
взаимоотношения, възникнали със сключването на договор за мобилни услуги от дата 21.12.2015г., сключен с мобилния оператор
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ответникът В.Т. Р.е абонат на
дружеството доставчик на мобилни услуги
с клиентски
номер №***и титуляр
по предпочетения мобилен номер ***с избрана абонаментна програма Резерв Стандарт 14,99лв., с уговорен срок на действие
до 21.12.2017г., като при възползване от преференциални условия на Оператора
абонатът е взел мобилно устройство *** модел ***на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 5.99лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор. Абонатът се
е възползвал от възможността да ползва повече от една
услуга и на дата 01.02.2016г.
е сключил договори за мобилни услуги за мобилни/фиксирани номера, както следва: Фиксиран номер
***по програма ***
Home 5.90лв. , с уговорен срок на действие до дата 01.02.2018г.;Мобилен номер ***по програма
Резерв 13,99лв., с уговорен срок на действие до 01.02.2018г., като като при възползване от преференциални условия на Оператора
абонатът е взел мобилно устройство ***модел ***на изплащане посредством
23 месечни лизингови вноски в размер на 5.59лв. всяка, съгласно уговорения
погасителен план по лизинговия договор. Посредством подписан
между страните на дата
01.02.2016г. Сертификат за пакетни услуги страните са новирали
отношенията по повод сключените договори, като при възползване от
преференциална бонус-схема на
оператора абонатът е обединил в обща пакетна услуга Globul Combo+
номерата, както следва: титулярния мобилен номер ***по програма
Резерв Стандарт 14,99лв; мобилен номер
***по програма Резерв 13,99лв. и фиксиран номер ***по
програма *** Home 5.90лв
Твърди се, че в изпълнение на поетите
задължения, ищецът е доставил на ответника мобилни услуги и е предоставил на същия
мобилно устройство ***модел ***, но от страна на ответника е неизпълнение на
договорните му задължения, изразяващи се в незаплащане на стойността на
употребените мобилни услуги и незаплащане на лизинговите вноски, дължими за мобилното
устройство. Ищецът сочи, че във връзка с неизпълнение на задълженията по договора
за мобилни услуги, същият е бил прекратен едностранно от страна на ищеца.
Поради прекратяването на договора за мобилни услуги и преустановяване на
предоставените услуги, на основани чл.12, ал. 2 от Общите условия, приложени
към лизинговия договор, дължимите месечни вноски за предоставеното на абоната
мобилно устройство са обявени за предсрочно изискуеми.
В
предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответника, чрез
назначения му особен представител, е депозирал писмен отговор, с който оспорва
по основание и размер предявените в условията на обективно съединение установителен и осъдителен искове.
В
съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват.
След като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
За
сумата по предявения установителен положителен иск е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 319
от 22.01.2019г. по ч. гр. д. № 00439 по описа за 2019г. на Пернишки районен
съд. Същата е връчена на длъжника и е депозирано възражение, при което, в
предоставения едномесечен срок, са предявени настоящите установителни
искове. Последното обстоятелство прави исковете процесуално допустими, респ.
съдът дължи произнасяне по тях. Съдът намира за допустим и предявения осъдителен
иск (доколкото ищецът е установил наличието на правен интерес), поради което
следва да се произнесе и по него.
По основателността:
Предявени
са обективно кумулативно съединени установителен иск
от „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и осъдителен иск
с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 342 ал. 1 ТЗ.
По
основателността на предявения устаноителен
положителен иск по чл. 422
ГПК вр. чл. 79 ЗЗД от ГПК:
За
уважаването на иска ищецът следва да докаже наличие на валидно облигационно
правоотношение между „Теленор България“ ЕАД и
ответника; изправността си по договорите; наличие на задължения от ответника
към мобилния оператор и техния размер.
По
делото е приет Договор за мобилни услуги от 21.12.2015г., сключен между
страните по делото, отнасящ се за мобилен номер ***. По силата на договореното
между страните, ищецът се е задължил да предоставя мобилни услуги за
предпочетен мобилен номер, като размера на уговорените абонаментните такси за
тази услуга възлиза на 14,99 лв. всяка. Резерв
Стандарт 14,99лв., с уговорен срок на действие до 21.12.2017г., като при
възползване от преференциални условия на Оператора абонатът е взел мобилно
устройство *** модел ***на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в
размер на 5.99лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия
договор. Уговорен е и срок на договора – 24 месеца от влизането му в сила
на 21.12.2015г., както и дата на издаване на фактура – на 1-ви всеки месец. Съгласно
чл. 27 от Общите условия на „Теленор
България“ ЕАД (лист 19(гръб) от делото) плащането на
посочената във фактурата цена се извършва в срока, указан в самата фактура (в
случая пето число на месеца), но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването й.
От доказателствения
материал по делото се установява, че към договора е приложено и приложение –
ценова листа за абонаменти планове за частни лица от 27.05.2016г. В него е
посочена цената на минута към мобилни и фиксирани номера от всички национални
мрежи след изчерпването на включените минути за съответните абонаментни планове
и същия е подписан от ответника.
За стойността на
представените услуги, ищцовото дружество е издало три
броя фактури, както следва: фактура № **********/01.11.2016г. за отчетен период
на потребление 01.10.2016г. – 30.10.2016г. и фактура № **********/01.12.2016г. за отчетен
период на потребление 01.11.2016г. – 30.11.2016г.
Предвид горното съдът намира, че между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което
операторът е предоставил на абоната мобилни услуги, посредством предоставянето
на телефонен номер, при съответни месечни такси и срок на действие на договора,
срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугите - абонаментни
такси. В договора се съдържа описание на тарифните планове и ценовите условия,
като са посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им.
Договора откъм съдържание отговаря на законовите изисквания за договор, сключен
при общи условия, като включва необходимите реквизити за страни, предмет, срок
и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от
общите условия, които са неразделна част от него. Те са приети с положения
подпис на абоната и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и
е получило екземпляр от същите.
За да обоснове основателност на исковите
си претенции, обаче, ищецът следва да докаже исковете си и по размер.
Изслушаната и
приета като доказателство по делото съдебно-счетоводна експертиза, от своя
страна, установява размера на задълженията на ответника, възникнали във връзка
с ползването на предоставените му мобилни услуги. От обсъжданата експертиза се
установява, че неплатената сума за мобилни услуги за процесния
период възлиза на 99,53лева, от които: 95,55 лева за месечните абонаменти и 3,98
лева – стойност на потребление, извън включеното в абонамента. С оглед това
обстоятелство, съдът намира, че ищецът е доказал иска си до размера от 99,53
лева, респ. до този размер следва да бъде уважен. За останалия размер, над
доказания, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Съдът кредира заключенията на експерта, намирайки го за непротиворечиви, компетентно дадени и намиращи опора в писмените
доказателства по делото.
На основание чл.
86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и
законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.01.2019г. до
окончателното й плащане.
За
пълнота е необходимо да се отбележи, че в настоящото производство ищецът е
предявил частично установителна претенция по издадената
заповед за изпълнение- само за сумата от 122,69 лева, представляваща цената на
далекосъобщителните услуги, като за главницата в останалия й пълен размер от 261,25
лева не се предявява установителен, а осъдителен иск.
В тази връзка, доколкото не е предявен установителен
иск за цялото вземане по заповедта, за онази част от него, която не е предмет
на настоящия процес, исковият съд следва да обезсили издадената заповед за
изпълнение, по аргумент от мотивната част на т. 13 от
ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради обстоятелството, че в образувания
процес по чл. 422 от ГПК не е установено с влязло в сила решение съществуването
на тази част от вземането на заявителя по заповедта.
По основателността на осъдителния иск с правно основание чл.
124 ГПК вр. чл.
342 ал. 1 ТЗ:
От ангажираните от страна на ищеца писмени
доказателства се установява, че на 21.12.2015г. между страните е сключен
Договор за лизинг от същата дата. Съгласно договореностите в същия, ответникът
е получил мобилно устройство мобилно устройство ***
модел ***на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в
размер на 5.99лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия
договор. Уговорен е и срок на договора – 24 месеца от влизането му в сила
на 21.12.2015г., както и дата на издаване на фактура – на 1-ви всеки месец . На 01.02.2016г.ответника
е сключил договори за мобилни услуги за
мобилни/фиксирани номера, както следва: Фиксиран
номер ***по програма *** Home 5.90лв. , с уговорен срок на действие до дата
01.02.2018г.;Мобилен номер ***по програма Резерв 13,99лв., с уговорен срок на
действие до 01.02.2018г., като като при
възползване от преференциални условия на Оператора абонатът е взел мобилно
устройство ***модел ***на изплащане посредством 23 месечни
лизингови вноски в размер на 5.59лв. всяка, съгласно уговорения погасителен
план по лизинговия договор.
За да обоснове основателност на исковете си, в тежест
на ищеца е да докаже наличието на сключен между страните договор за лизинг, както
и да се установи предоставянето за ползване на мобилното устройство и размера на
дължимите лизинговите вноски. Ответникът следва да установи плащане на
претендираните вземания.
Съдът
намира, че с договора за лизинг от 21.12.2015г., ищецът е предоставил на ответника мобилно
устройство - *** модел ***и с
договора за лизинг от 01.02.2016г. ищецът е предоставил на ответника мобилно
устройство ***модел ***..
С договорите тази вещи са предоставени за ползване срещу месечно възнаграждение
в размер на определени лизингови вноски по описаните в договора погасителен
план, които е следвало да се заплащат. Тук, вече в тежест на ответника е да
докаже своето изпълнение по договора, а именно: че е заплащал месечните вноски
за лизинга на устройството. Доказателства, обаче, в тази насока не са
представени, поради което, след като не е установил пълно погасяване на
задължението, ответника следва да бъде осъден да заплати претендираната
цена на устройството. Отделно от това, ответникът не доказа, че е върнал мобилното
устройство, поради което следва да се приеме, че е останал държател на същото,
без да ги плати. Именно предвид неизпълнение на задълженето
си по договора за лизинг, на основание чл. 12 ал. 2 от ОУ към договора за
лизинг месечните вноски за изплащане на устройството са станали предсрочно
изискуеми и са дължими в пълен размер. Размерът на иска се установява от
заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, като предвид
обстоятелството, че ищецът е предявил иска си за по-малък размер, то
осъдителния иск следва да бъде уважен в пълния му предявен размер – 138,56
лева.
На основание чл.
86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и
законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на исковата
молба – 14.03.2019г. до окончателното й плащане.
По отговорността за разноските:
Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния
иск съдът се произнася по дължимостта на разноските,
както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът
претендира направените по делото разноски в размер на 810,00 лева, от които: 360.00
лв. – адвокатско възнаграждение в исковото и заповедно производства, 150,00 лв.
– държавна такса в исковото и заповедно производства, 200,00 лв. – възнаграждение
за особен представител и 100,00 лева. – за възнаграждение на вещо лице. Съобразно
с уважената част от исковите претенции, на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер на 737,10 лв.
С оглед изхода
на делото, ответника също има право на разноски. Такива, обаче, не са доказани,
респ. не се следват.
Предвид горното, Пернишкият районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по искове, предявени от „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда № 6 срещу В.Т.Р.,
с ЕГН: **********, адрес: *** , че В.Т.Р. ДЪЛЖИ
на ищцовото дружество сумата от 99,53лева,
представляваща стойност на незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен № ***за
периода 01.10.2016г. до 31.01.2017г., ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК –
21.01.2019г. до окончателното плащане на сумата, за която сума по ч. гр. дело №
00439/2019г. по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за
изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК, като до пълния предявен
размер на установителната претенция, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА В.Т.Р., с ЕГН: **********,
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к.
„Младост 4”, Бизнес парк София, сграда № 6 сумата от 138,56 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски от които: 65,89лв./шестдесет и пет лева и осемдесет и
девет ст./ по Договор за лизинг от 21.12.2015г. за мобилен номер ***за периода
след м.02/2017г. до м.11/2017г., и 72,67лв./седемдесет и два лева и шестдесет и
седем ст./ по Договор за лизинг от 01.02.2016г. за мобилен номер ***за периода
след м.02/2017г. до м.01/2018г., с абонатен номер №***ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на предявяване на иска – 14.03.2019г., до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА В.Т.Р., с ЕГН: **********,
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к.
„Младост 4”, Бизнес парк София, сграда № 6 сумата в размер на 737,10 лева,
предсталвяваща направени по делото и по ч. гр. д. № 00439/2019г. по описа на
ПРС, разноски.
ОБЕЗСИЛВА Заповед
№ 319/ 22.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена
по частно гр. дело № 00438/2019г. на ПРС
в полза на „Теленор България” ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк
София, сграда 6, против В.Т.Р., с ЕГН: **********,
адрес: *** в частта й, досежно сумата от 161,72 лева, представляваща разликата до
уважената установителна претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 00438 по описа за 2019г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния съдебен състав, като към него се приложи и препис
от влязлото в сила решение по настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: