Решение по дело №5/2024 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 38
Дата: 6 февруари 2024 г. (в сила от 6 февруари 2024 г.)
Съдия: Гергана Огнянова Симеонова
Дело: 20242200500005
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. С., 06.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова

Гергана Огн. С.ова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Гергана Огн. С.ова Въззивно гражданско дело
№ 20242200500005 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №891/27.11.2023 г. по
гр.д. №2209/2023г. на Районен съд-С., с което е отхвърлен предявеният
осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД от Н. М. К., ЕГН:
********** от гр. С., ул. Б. * за осъждане на С. К. Д., ЕГН: ********** от с.
Т., общ. С., да му заплати сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди болки и страдания, в резултат на
причинено непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 31.05.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, като неоснователен и недоказан. Със същото решение ищецът
е осъден да заплати на ответника сумата от 500,00 лв., представляваща
направените по делото разноски. Въззивната жалба е подадена от ищеца в
първоинстанционното производство.
При извършване на проверката по чл.267, ал.1 от ГПК, съдът констатира,
че въззивната жалба е подадена от лице, имащо правен интерес от
обжалването, в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията на
чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е допустима и следва да се приеме за
разглеждане от въззивния съд.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
насрещната страна С. К. Д., чрез адв. С. Р., отговарящ на изискванията на
чл.260 и чл.261 от ГПК.
В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна
1
въззивна жалба.
Съдът изготви ДОКЛАД на ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА и ОТГОВОРА, както
следва:
В жалбата си въззивникът посочва, че обжалваното първоинстанционно
решение е неправилно като необосновано. Счита, че съдът не е направил
задълбочен анализ на свидетелските показания, а единствено е посочил
същите в съдебното си решение. Сочи се липсата на установената фактическа
обстановка по настъпилия инцидент пред магазина и съдът неправилно е
приел фактическата обстановка за ясна и безпротиворечива с оглед
доказателствата по делото.
Изразява се несъгласие с факта, че първоинстанционният съд не е
възприел показанията на св. Г.П., както и че не са обсъдена
заинтересоваността на свидетелите на ответника и техните противоречащи си
показания.
Сочи се, че въззивната инстанция следва да обсъди задълбочено
събраните пред първа инстанция доказателства и да установи фактическа
обстановка, въз основа на която да се приложи правилно материалния закон.
Иска се от съда да отмени първоинстанционното решение като
необосновано и да постанови ново, с което да се уважи предявения иск.
Претендират се разноски.
С отговора на въззивната жалба, подаден от С. К. Д., чрез адв. С. Р. – АК-
С. се сочи, че въззивната жалба е изцяло неоснователна. Моли същата да не
бъде уважавана. Счита първоинстанционното решение за правилно и
законосъобразно. Иска от въззивния съд да потвърди първоинстанционното
решение и да устави въззивната жалба без уважение.
С въззивната жалба и отговора не са направени искания за събиране на
доказателства пред въззивния съд.
В о. с. з. пред въззивната инстанция въззивникът – Н. М. К., редовно
призован, не се явява. За него се явява процесуален представител по
пълномощие– адв. Е. Х. от АК – С.. Моли съдът да установи нова фактическа
обстановка по делото, въз основа на всички писмени и гласни доказателства и
да постанови решение в обратен смисъл на първоинстанционното.
В о. с. з. пред въззивната инстанция въззиваемият С. К. Д., редовно
призован, не се явява лично. За него се явява процесуален представител по
пълномощие– адв. Р. от АК – С.. Същият моли съдът да постанови решение, с
което да потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и
законосъобразно.
Въззивната инстанция, като взе предвид събраните по делото
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи
следното от фактическа и правна страна:
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия
срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от
2
обжалване, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, а с оглед обхвата на обжалването - и допустимо в обжалваната част.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред
районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в
мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК
Окръжен съд-С., ПРЕПРАЩА своята към нея.
Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на
районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните
норми, приложими към настоящия спор. Същият е провел надлежно и пълно
събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е
формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към
съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до
законосъобразни правни изводи.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявен от Н. М. К. против С. К.
Д. иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 2 000,00 лв. в резултат на нанесън удар от ответника с пръчка по
левия крак на ищеца, следствие на което същият е получил временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. разстройство на здравето,
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Предявеният иск е с правно
основание чл. 45, вр. чл. 52 от ЗЗД.
Предмет на въззивното производство е първоинстанционното решение в
неговата цялост.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства
чрез разпит на няколко свидетели – Г.Т.П., И. Д. Д., Ц. С.В., З. Б. Я., З. Д.а Х..
Въззивният съд счита, че не е спорно по казуса, че К. и св. П. са отишли с бус
до магазина, в който се помещавали въпросните витрини. Не се спори, че в
магазина са заварили св. А., която преспивала детето си, както и
обстоятелството, че е възникнал скандал между К. и св. А.. А. се е
разкрещяла, че няма да върне въпросната витрина, при които крясъци от
двора на къщата се появил съпругът й – Д.. Започнало спречкване между
четиримата. Не се спори обстоятелството, че св. А. е грабнала метла и стол, с
които налагала К. и св. П., с цел да ги изгони от обекта. Разправията
продължила и извън магазина. Не се спори и че на св. П. и К. са нанесени
удари, които според съдебномедицинските удостоверения и на двамата
съставляват „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“. В
3
конкретния казус спорно е единствено дали тези вреди са нанесени на К. от
въззивника в настоящото производство – св. Д. или от неговата съпруга – св.
А..
Въззивният съд кредитира изцяло показанията на св. Вълев. Същите
имат характер на косвено доказателство, тъй като св. Вълев не е бил очевидец
на случилото се. Дадени са от орган на властта, който е трето лице за спора и
няма пристрастия по случая. Същият твърди, че му е известно, че А. е
използва метла за да избута К. извън магазина, но не знае дали е нанесла
удари върху същия. Свидетелят твърди, че „Мисля, че докато говорихме Н.
каза, че жена му на С. го ударила с метла и са се сблъскали със С.…“ От тези
показания става ясно, че св. А. е нанасяла удари върху К., но няма данни Д. да
е отправял такива.
Въззивният съд кредитира показанията на св. П. в частта, в която
същият заявява, че св. А. е излязла със стол и е понечила да го удари. Същият
се е предпазил с ръка, като ударът е попаднал върху дясната му ръка. Съдът
не кредитира показанията на свидетеля в частта, в която се твърди, че Д. е
излязъл навън с кол, като със същият Н. е бил ударен в „десния крак мисля“, а
П. в корема. Тези негови показания се подкрепят единствено от казаното от
въззивника и имат изолиран характер. Съдът дава вяра на показанията на
свидетеля, че са нанесени удари от св. А., тъй като същите се подкрепят от
показанията на всички други свидетели по делото.
От показанията на св. Д. въззивният съд не може да направи
заключения, които са от съществено значение за изхода на спора. От тях
единствено става ясно, че Н. не се е чувствал добре, кракът го е болял и дори
не е взел детето, макар уговорената среща. Съдът поставя под съмнение тези
твърдения, тъй като от показанията на св. П. става ясно, че макар болката, К. е
управлявал МПС и е извършвал рутинните си работни задължения.
Нелогично е същият да откаже среща с детето си, а още същият ден да бъде
на работното си място, въпреки болката.
Съдът кредитира частично показанията на св. А.. Показанията й в
частта, че е удряла Н. с пръчка и стол се подкрепят от показанията на св. П.,
К., св. Х. и св. Вълев. Съдът не дава вяра на показанията й в частта, че К. е
извадил пистолет, с който е искал да стреля по тях, тъй като са изолирани и
явно имат характера на защитна теза.
От показанията на св. Х. става ясно, че снаха й (св. А.) е взела стола и е
ударила Н.. След това е взела метлата и е ударила същия по крака или по
ръцете. Тези показания съвпадат с казаното от другите разпитани свидетели и
свидетелят кредитира същите.
Във въззивната жалба се твърди, че РС-С. не е обсъдил
заинтересоваността от случая на свидетелите на ответника. Това
обстоятелство действително е така, но съдът е кредитирал, както показанията
на лица, които биха могли да бъдат заинтересовани от изхода на спора, така и
на лица, които са трети за същия (като напр. показанията на св. Вълев).
Отделно от това св. Петров също твърди, че е имало нападение от страна св.
А. със стол, но не толкова убедителни са твърденията на същия, че са били
4
нападнати с кол от Д..
Уважаването на предявеният осъдителен иск предполага
установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване на
елементите от фактическият състав на непозволено увреждане по чл. 45, ал. 1
от ЗЗД, а именно, че в резултат и в пряка причинно – следствена връзка с
твърдяното виновно противоправно поведение на ответника е претърпял
претендираните неимуществени вреди по вид и твърдян период на търпене.
Представеното съдебномедицинско удостоверение № 203/2022 г.,
издадено от управителя на СДМЛ „Медексперт д-р Ч.“, представлява
официален удостоверителен документ, издаден от длъжностно лице в кръга
на службата му. По силата на чл. 179, ал.1 ГПК същият представлява
доказателство за изявленията пред него и за извършените от него действия.
В процесния случай посоченото удостоверение на ръководителя на
отделение "Съдебна медицина" съставлява доказателство за факта на явяване
на въззивника при него на посочената дата, за установените увреждания на
здравето на същия, подробно описани в удостоверението и за направените
твърдения от въззивникът, че уврежданията на здравето му са причинени от
собственика на магазина, като е бил нападнат с кол.
Това удостоверение не установява авторството на деянието. При
неустановеност на авторството на деянието не е установена и причинната
връзка между деянието и установените телесни повреди на въззивника в
настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.2 ЗЗД субективният елемент от
състава – вината, се презумира, като се приема за доказан при липса на
ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция от страна на
ответника. Обективните елементи от състава на деликта следва да се докажат
от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал.1 ГПК.
Следователно, по иска с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД - за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена лека
телесна повреда от Д. на К. в настоящото производство, не са установени
кумулативно изискващите се юридически факти за ангажиране на
отговорността на ответника: че деянието е извършено от ответника, че
установените увреждания на здравето на ищеца са в резултат на извършено от
ответника деяние.
Поради пълно съвпадане на изводите на въззивният състав с тези на
първоинстанционния съд, решението на Районен съд-С. е законосъобразно
постановено и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на въззиваемата страна, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъди сумата 500,00 лв. -разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Воден от горното, съдът

5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №891 от 27.11.2023 г. на Районен съд - С.,
по гр. д. № 2209/2023 г.

ОСЪЖДА Н. М. К., ЕГН: ********** от гр. С., ул. Б. * да заплати на С. К. Д.,
ЕГН: ********** от с. Т., общ. С., сумата от 500,00 лв. - разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивното производство, на основание чл. 78,
ал. 1, ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно!
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6