НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№
Гр. Лом, 15.01.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ломският районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет
и втори окномври, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА
при секретаря Румяна Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 292
по описа за 2019 г.,за да се
произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание: - чл. 422 ал.1 във връзка с
чл. 415 ал.1 от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********,
гр. София, чрез пълномощника си, адв. Д. Ц., САК, срещу Б.В.В., ЕГН ********** ***,
за установяване дължимост на суми по договор, за които има издадена Заповед по
чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между него – с предишно
наименование „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД и ответника, са били сключени два рамкови договора
за мобилни услуги и договори за продажба мобилни устройства на изплащане,
въведени в системата на оператора по общ индивидуален потребителски номер,
катоса издавани общи фактури.
Издадени са месечни фактури
за периода 20.02.2017 – 19.10.2017 год., които не са заплатени. Договорите са
прекратени предсрочно по вина на абоната и е начислена неустойка.
За това ищецът подал
заявление по чл. 410 издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена
на длъжника, който е подал възражение срещу нея.
Иска
се: да бъде признато от
съда за установено по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо
вземане на ищеца, в размер на 1457,94 лв., от които:
- 1255,23 лв. главница,
- 202,71 лв. – законна лихва
за забава, изчислена върху сумата от 1524,80 лв. за периода 08.03.2017 –
21.11.2018 год.
Претендират се и направените
разноски по водене на заповедното и исковото производство.
Писмен отговор в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът е приел, че между страните са няма спорни фактически
твърдения.
Приложено
е ч.гр.д. № 2305/2018 год. по описа на РС – Лом, видно от което по Заявление на
ищеца и в негова полза е издадена Заповед № 1459/23.11.2018 год., за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника – длъжник за сумата от
2515,30 лв., о която главница – 2262,29 лв., представляваща задължение по
договори № М 5534564/01.02.2017 год. и № М 4200714/20.08.2014 год., за
клиентски № ********* и лихва за периода 08.03.2017 – 21.11.2018 год., в размер
на 202,71 лв.
Заповедта е връчена на
длъжника на 10.12.2018 год., чрез М.В., майка, със задължение да предаде и в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК той е депозирал възражение по чл. 414а ГПК, за извършено
в срока по чл. 412, т. 8 ГПК частично плащане – на сумата от 1007,06 лв.
Съдът с Разпореждане от 28.01.2019
г. е указал на заявителя правото му да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок от съобщението. Последното е получено от заявителя-настоящ
ищец на 15.01.2019г.
Искът
по реда на чл. 422 ГПК е предявен в указаният срок (видно от п.клеймо).
Предявеният иск е допустим.
Налице е подведомственост на спора пред съда, искът е предявен от и срещу
надлежна страна. Няма основания за отвод на пресъдено нещо.
В
срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал писмен такъв.
Страните
са редовно призовани за първото по делото открито съдебно заседание.
Ищецът
не се представлява. В писмено становище поддържа предявения иск.
Моли да бъде постановено
неприсъствено решение, предвид неявяването на ответника и неупражняването от негова
страна на правото на отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Претендира да им
бъдат присъдени направените в исковото и заповедното производство разноски.
Ответникът,
редовно и своевременно призован не се е явил в съдебно заседание и не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът намира, че с връчените
на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и
доказателствата към нея, ведно с Разпореждане от 22.02.2019 год., с оглед
упражняване правото на подаване на писмен отговор /чл.131 ГПК/, които са
получени от него на 28.02.2019 год. чрез М.В., майка, със задължение да предаде
и призовка за страна за открито съдебно заседание /чл. 142 ГПК/, ведно с
Определение от 16.09.2020 г. по чл. 140 ГПК, връчено на 28.09.2020 год. по
същия начин, на страната, са указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.
С оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства, предявеният
иск се явява вероятно основателен.
На основание горното, съдът
намира, че с оглед направеното искане и наличието на предвидените в чл. 238 ал.
1 и чл. 239 ал. 1 ГПК предпоставки, следва да се постанови неприсъствено
решение, като главният иск да бъде уважен в предявения размер.
Предвид уважаването на
главния иск, не се дължи произнасяне по евентуалния.
Съгласно задължителната
практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК,
ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по
разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК
ответника следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за
тази инстанция. Списък по чл. 80 ГПК не се представя. От доказателствата по
делото се установява, че разноските, сторени от ищеца са в общ размер на 102,21
лв., от които 51,91 лв. по исковото и 50,30 лв. по заповедното производство.
Мотивиран от горните
съображения и на осн.чл. 239 ГПК съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.В.В.,
ЕГН ********** ***, ДЪЛЖИ на А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, СУМАТА от 1457,94 лв. (хиляда четиристотин петдесет и седем лева, 94
ст.), от която: 1255,23 лв. главница,
представляваща задължение по
договори № М 5534564/01.02.2017 год. и № М 4200714/20.08.2014 год., за
клиентски № *********, съгласно издадените фактури и 202,71 лв. –
законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 1524,80 лв. за периода
08.03.2017 – 21.11.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата от подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.11.2018 год., до окончателното изплащане, за
които суми е издадена Заповед
№ 1459/23.11.2018 год., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 2305/2018 год. на РС Лом.
ОСЪЖДА
Б.В.В., ЕГН ********** ***, да заплати на А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, деловодни разноски в
размер на 102,21 лв. /сто и два лв., 21
ст./.
Решението
не подлежи на обжалване.
Районен съдия: