Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 161
22.06.2021 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Светла Иванова
и прокурора Николай Трендафилов,
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
АНД(К) № 435 по описа на Административен съд - Хасково за 2021 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба на „СПРЕД“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр.П., бул.***, представлявано от К.П.Д. –
управител, срещу Решение № 260044/08.03.2021 г., постановено по АНД № 56/2021 г.
по описа на Районен съд – Свиленград.
В
касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение
на закона, както и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
„Спред“ ООД било наказано за извършено нарушение на чл. 414, ал. 1 от КТ -
норма, която санкционирала всеки работодател, който наруши разпоредбите на
трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд. В обстоятелствената част както на Акта за
установяване на административно нарушение (АУАН), така и на процесното
Наказателно постановление (НП) и актосъставителят, и административнонаказващият
орган посочили единствено, че „Спред“ ООД, в качеството си на работодател, не е
изпълнил задължението си, произтичащо от нормата на чл. 264 от КТ, предвиждаща
заплащане на трудовото възнаграждение на служителите в двоен размер в дните на
национален празник, в които същите изпълняват трудовите си задължения. На
практика с това се изчерпвало описанието на извършеното от жалбоподателя
нарушение. Нито в АУАН, нито в НП били посочени важни обстоятелства като
местоработата на служителя, коя смяна е бил, какъв е размерът на уговореното
възнаграждение, съответно какво е изплатено на служителя, респективно какво е
следвало да бъде изплатено на служителя съобразно императивното изискване на
чл. 264 от КТ, къде е извършено твърдяното нарушение.
С оглед
горното, касационният жалбоподател счита, че нито актосъставителят, нито
административнонаказващият орган изпълнили вменените им по закон задължения за
описание на нарушението. Правните норми, описващи състава на административното
нарушение, си служели с общи и абстрактни правни понятия, за да могат да имат
повтарящо се действие неограничен брой пъти, когато се осъществяват фактите,
предвидени в хипотезата им, и спрямо широк кръг от адресати. Именно задължение
на актосъставителя и административнонаказващия орган било да запълнят тези общи
понятия с твърдения за конкретни факти от обективната действителност,
индивидуализирани по време, място и начин на извършване.
Така
констатираната непълнота при описанието на нарушението представлявала
неизпълнение на задълженията по чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и по чл. 57, ал. 1,
т. 5 от ЗАНН и категорично попадала в категорията на съществените процесуални
нарушения, доколкото съществено било ограничено правото на защита на
жалбоподателя и бил препятстван съдебният контрол.
Предметът на
доказване по делото се определял именно от описанието на нарушението от
фактическа страна, направено още при съставянето на АУАН. Това налагало както в
АУАН, така и в НП, да бъдат описани конкретни факти, а не да се борави
единствено с правни изводи.
Използваният
подход от наказващия орган по своему представлявал правен извод, направен въз
основа на неизяснени факти.
Районен съд
- Свиленград, от своя страна, априори презюмирал, че наказващият орган е
наложил наказанието именно за тези факти, които действително се подвеждат под
дадената правна квалификация, без да е налице задължение фактите да бъдат
описвани. Проверката за обоснованост и за правилното приложение на материалния
закон изисквала да има посочени ясни, конкретни и недвусмислени факти, които
наказващият орган приел за установени, за да се даде възможност на компетентния
съд да установи недвусмислено дали тези факти се подвеждат под състава на
приетата за нарушена правна норма. Противното означавало съдът да прояви
недопустима предубеденост, като приеме, че наказващият орган е дал надлежна
правна квалификация, макар и да не знае с точност на кои конкретно факти.
Касационният
жалбоподател смята, че налагането на административно наказание не може и не
трябва да се превръща в самоцел и че правораздавателната дейност следва да се
осъществява при ясни процедурни правила. Тяхното спазване, включително и
изискването за надлежно фактическо описание на нарушението, било императивно
задължение за наказващия орган, който при издаване на обжалваното наказателно
постановление допуснал съществено процесуално нарушение на разпоредбите на чл.
42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, изразяващо се в липса на
надлежно описание на нарушението от фактическа страна. Този порок имал за пряка
последица нарушено право на защита на жалбоподателя и изначална неяснота и
неопределеност в предмета на доказване по делото, препятстваща съдебния
контрол, поради което поради процесното наказателното постановление следвало да
бъде отменено като незаконосъобразно.
С оглед на
така изложеното, касационният жалбоподател моли да бъде отменено Решение №
260044/08.03.2021 г., постановено от Районен съд - Свиленград по АНД № 56/2021 г.,
като неправилно и бъде отменено като незаконосъобразно издаденото от Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ - Хасково против „Спред“ ООД, ЕИК: ***,
Наказателно постановление № 26 - 001182/18.01.2021 г. Моли, в случай че касационната
жалба бъде уважена, за присъждане на направените деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ
по касационната жалба - ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ гр.Хасково, чрез
процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва касационната жалба.
Посочва, че обжалваното решение на РС - Свиленград съдържа подробни мотиви за
законосъобразността на издаденото наказателното постановление и следва да бъде
оставено в сила. Моли за присъждане на разноски.
Представителят
на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - Хасково счита жалбата за неоснователна. Пледира за оставяне
в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Административен
съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в
жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата се явява неоснователна.
С оспореното
решение Районен съд – Свиленград е потвърдил като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № 26-001182 от 18.01.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” - Хасково, с което на „Спред” ООД гр.Хасково за нарушение на чл. 264,
вр. чл. 128, т. 2 от КТ е наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 1 500 лв. и е осъдил дружеството да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда” – Хасково сумата от 80 лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
За да
постанови обжалваното решение, съдът е приел, че при извършена проверка за
спазване на трудовото законодателство от дружеството-жалбоподател било
констатирано нарушение на чл. 264, вр. чл. 128, т. 2 от КТ, изразило се в това,
че на К. Д. Д. – „касиер обменно гише“, работила на 06.09.2020 година
(официален празник по смисъла на чл. 154, ал. 1 от КТ) не било заплатено трудово
възнаграждение в размер не по-малко от удвоения. За това нарушение на основание
чл. 414, ал. 1 от КТ била ангажирана административнонаказателната отговорност
на работодателя с налагане на административно наказание „Имуществена санкция” в
размер на 1 500 лв. Съдът е приел, че обжалваното НП и АУАН, въз основа на
който е издадено, са законосъобразни от процесуалноправна страна и че не са
допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото
на защита на дружеството-жалбоподател и да са основания за неговата
незаконосъобразност и отмяна. Посочил е, че нарушението е описано точно и ясно,
както словесно, така и с посочване на правната му квалификация, по начин, даващ
възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да
организира адекватно защитата си. За неоснователни са приети възраженията на процесуалния
представител на жалбоподателя, касаещи липса на пълно описание на нарушението и
неяснота къде е извършено, тъй като точно и ясно било посочено, че нарушението
е извършено на 03.11.2020 г. в гр.Свиленград.
Заявено е, че актът и НП са издадени от компетентни органи и че са
спазени предвидените от разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Дадената от
АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение е приета за правилна.
Цитирана е разпоредбата на чл. 264 от КТ и подробно е обсъдено неизпълнението
на това законово задължение от страна на работодателя. Заявено, че е приложена
правилната санкционна норма и че размерът на наказанието е правилно определен.
Изложени са съображения за дерогиране приложението на чл. 28 от ЗАНН от
специалната норма на чл. 415в, ал. 1 от КТ, както и съображения за липсата на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен
по смисъла на чл. 415в от КТ.
Настоящият
съдебен състав счита така постановеното решение за правилно и законосъобразно поради
следните съображения:
Не могат да
бъдат споделени развитите от касатора доводи, че въззивното решение е постановено
в нарушение на закона, като не са взети предвид допуснати в процедурата по
административно наказване съществени нарушения на процесуални правила.
Обосновано и правилно при надлежно обсъждане на събраните писмени и гласни
доказателства за изясняване на спора, в мотивите си въззивният съд е приел, че
по безспорен начин е установено извършеното нарушение на разпоредбата на чл.
264 от КТ. Настоящият съдебен състав, който е сезиран с доводи за неправилност
на обжалваното решение, не установява наличието на такива и счита, че делото е
попълнено с необходимите доказателства, които са дали възможност да се
постанови едно обосновано и правилно решение. Въззивният съд е извел точни и
обосновани изводи, които са го мотивирали да приеме, че в случая нарушението,
което е дало основание за налагане на имуществената санкция, е безспорно
установено. Настоящият съдебен състав изцяло споделя задълбочените и обстойни
мотиви на въззивния съд, свързани с точната индивидуализация на нарушителя и
фактическата обстановка, съпътстваща извършването и установяването на
нарушението, като не счита за необходимо отново да ги повтаря. Както АУАН, така
и наказателното постановление съдържат необходимите реквизити, респективно в
тях изчерпателно са описани всички релевантни обстоятелства, които са дали
възможност на касатора надлежно да упражни правото си на защита. В тази връзка,
не се възприемат от настоящата инстанция твърдените съществени нарушения на
производствените правила. Изпълнителното деяние е индивидуализирано в
необходимата и достатъчна степен чрез точно словесно описание на съществените
признаци от състава на нарушението. В този смисъл е било напълно ненужно и
безпредметно посочването на това коя смяна е бил съответният служител, какъв е
размерът на уговореното възнаграждение, съответно какво му е било изплатено.
Местоработата на същия, от своя страна, може да бъде установена от посочването,
че нарушението е извършено в гр.Свиленград и длъжността на съответното лице -
„касиер обменно бюро“, без да е нужно точно посочване на адреса на това обменно
бюро. При съобразяване формата на наказателното постановление с императивните
изисквания на чл. 57 от ЗАНН, административното обвинение в случая е
формулирано конкретно, ясно и точно от фактическа и правна страна и правилно Районен
съд – Свиленград е приел за установено, че не е налице незаконосъобразност на
наказателното постановление на процесуално основание. Следва да се отбележи, че
въззивният съд задълбочено е обсъдил в мотивите си и липсата на основание да се
приложи разпоредбата на чл. 415в от КТ, която е специална по отношение на
общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, и обосновано е приел, че не са били налице
основания да се приеме, че случаят е маловажен.
В този
смисъл и след като рамките на служебната проверка по чл. 218 от АПК
касационната инстанция установи, че атакуваното съдебно решение е валидно,
допустимо и постановено в съответствие с приложимия материален закон, намира
жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и
следва да бъде оставено в сила.
С оглед
изхода на спора и своевременно направеното искане от процесуалния представител
на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата
касационна инстанция, съдът намира, че на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във
вр. с чл. 144 от АПК, във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс,
чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ, в полза на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Хасково
следва да бъде присъдена сума в размер на 80.00 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от
изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
260044/08.03.2021 г., постановено по АНД № 56/2021 г. по описа на Районен съд –
Свиленград.
ОСЪЖДА „СПРЕД“ ООД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: гр.П., бул.***, представлявано от К.П.Д.
– управител, да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" – гр.Хасково
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 (осемдесет) лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.