Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Плевен, 30.11.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен наказателен състав, в публично заседание на десети октомври през две хиляди и
осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕЗАРИНА
ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛОЯН ГЕРГОВ
мл.с.СИЛВИЯ ИВАНОВА
При секретаря ИВАЙЛО ЦВЕТКОВ, и с
участието на прокурора ВИКТОР ДОЦЕВ, като разгледа докладваното от съдията
ЙОСИФОВА ВНОХД № 821 по описа на съда за 2018год. и въз основа данните по
делото и Закона, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл.318 и сл. от НПК.
Въззивното
производство е образувано по жалба от Ж.Ф.А. – подсъдим по НОХД № 1769/2018г.
по описа на РС-Плевен, подадена чрез служебния му защитник – адв.Г.А., срещу
присъда № 140/1.08.2018г., постановена по същото дело.
С
присъдата Плевенският Районен Съд е признал подсъдимия Ж.Ф.А. ***, за виновен в
това, че на 3.05.2018г. в с.***, обл.Плевенска, се съвкупил с лице от
женски пол - В.М.А. от същото село, като я принудил към това със сила и го
осъдил, на основание чл.152, ал.1, т.2 от НК във вр. чл.54 от НК, на
ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, което наказание да бъде изтърпяно при
първоначален ОБЩ режим.
Със същата присъда и на основание
чл.59, ал.1 от НК, съдът е приспаднал времето, през което по отношение на
подсъдимия Ж.Ф.А. е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”,
считано от 8.05.2018г. до влизане в сила на присъдата.
Първоинстанционният съд е осъдил, на
основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимия Ж.Ф.А. да заплати съдебно-деловодни
разноски в размер на 1678.23 лева - по сметка на ОД на МВР - Плевен и по сметка на РС-Плевен -
разноски в размер на 150.00 лева.
Във
въззивната жалба на Ж.А. се съдържа оплакване за необоснованост на постановения съдебен акт.
Основното възражение е, че неправилно са кредитирани показанията на
пострадалата, тъй като същите са противоречиви и объркани. Въззивният
жалбоподател желае да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Участващият
във въззивното производство прокурор от ПлОП дава заключение, че жалбата е
неоснователна, а постановената присъда е правилна, законосъобразна и
справедлива. Поставя акцент на специфичния характер на престъплението, за което
е обвинен А., което се осъществява обикновено между извършителя и жертвата, и
не изобилстват доказателства за установяване на фактите. Прокурорът предлага да
се потвърди първоинстанционната присъда, като заявява, че липсата на съответен
протест ограничава по закон правомощията му да иска от въззивния съд
увеличаване на наказанието за подсъдимия, каквото е личното му убеждение.
В съдебно
заседание служебният защитник на Ж.А. поддържа изцяло изложените във въззивната
жалба доводи и направените искания.
В своя
лична защита подсъдимият заявява, че е невинен. Предоставя на въззивния съд
писмени бележки с развити лични доводи за невинност, позовавайки се на
експертните заключения, от които няма данни той да е автор на деянието.
Въззивният
съд, като взе предвид наведените във въззивната жалба и в съдебно заседание
доводи и съображения, и след цялостна служебна проверка на атакувания съдебен
акт, извършена по реда на чл.314 от НПК, приема следното:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна в процеса и против
подлежащ на обжалване и протестиране съдебен акт. Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
В
производството пред първоинстанционния съд е установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият Ж.Ф.А. и пострадалата В.М.А. са роднини, като се
намират в първа степен сватовство – А. е майка на бившата съпруга, която е
починала, на подсъдимия А.. През месец май 2018г. двамата живеели заедно в къща, намираща се в с.***,
обл.Плевенска, на ул.„***“
№ **. В.М. била трудно подвижна и се придвижвала с помощта на инвалидна
количка. Подсъдимият полагал грижи за нея и я обслужвал.
На 3.05.2018г. вечерта Ж.А., в резултат на употреба на алкохол, бил в състояние на алкохолно
опиянение. Поради това обстоятелство,
както и обстоятелството на дълъг период на полово въздържание,
решил да насили сексуално, въпреки преклонната й възраст, физическото състояние и
родствената им връзка, В. А.. Същата била легнала в стаята си. А. отишъл при нея, съблякъл се гол,
приближил се и й казал, че иска да правят секс. М. му отговорила, че „не може
сега и никога, защото й е първи зет”. Подсъдимият не се съобразил с казаното от възрастната
жена, ударил й три шамара, легнал върху нея и
след няколкократни неуспешни опити, осъществил полов акт с нея. След кратката
сексуална интервенция, при която М. не разбрала къде А. е еякулирал, същият излязъл от стаята й. На
следващия ден сутринта, на дворната чешма, подсъдимият се извинил
на М. за случилото се и повторно й заявил да не казва на децата, че ще стане
беля. На 7.05.2018г., по повод миналия празник „Гергьовден”, Д. А. – син на
подсъдимия Ж.А., заедно със
своето семейство - свидетелката А.Х., техните деца и неговата сестра Й.Ж.,
посетили собствената им къща в с.***, в която живеели подсъдимият и
свидетелката В.М.. М. намерила възможност в подходящата ситуация да
съобщи на внука си за случилото се. Възмутен и шокиран от разказа й,
поради изложените подробности, Д. А. не пожелал да разбере всичко, съобщил на
своята съпруга А.Х., взел сестра си В. от нейния дом, казал й за разказа на В.М.
и поискал от тях да чуят какво пострадалата ще им разкаже. В.М. разказала
подробно на двете жени за това
какво е сторил с нея нейния зет Ж.А.. Последният разбрал, че действията му са станали
достояние на останалите от семейството, които уведомили органите на полицията
за случилото се и преди да го отведат, отправил заплаха към снаха си А.Х., че ще ги убие
след като излежи присъдата си.
От заключението на назначената съдебно-психиатрична
експертиза на свидетелката В.М.А. се установява, че същата е клинично психично здрава, със съответното на напредналата й възраст
снижаване на интелектуалното функциониране и паметовите функции. Няма основания
да се коментира дементен процес и към датата 3.05.2018г. свидетелката е могла правилно да
възприема, запаметява и впоследствие да възпроизвежда факти от значение за разкриване на
обективната истина по делото, респективно да дава достоверни показания. А.
притежава психична годност за разбиране и противодействие при упражнено
физическо и/или психическо насилие. Анализът на данните от делото и проведеното
психиатрично изследване обективизира промяна в поведенческия стереотип,
повишена предпазливост и интензивни емоционални преживявания – страх, тревога,
възмущение, обида, при освидетелстваната А., които по време на възникване и
характер могат да бъдат асоциирани с неблагоприятно житейско събитие със
стресогенен ефект.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза за изследване на живо
лице се установява - при прегледа на В.М. на
При така
възприетата фактическа обстановка, въз основа на събраните, проверени и
анализирани доказателства по делото, първоинстанционният съд е направил извод,
че обвинението е доказано по безспорен начин, за това, че подсъдимият Ж.Ф.А. на
3.05.2018г. в с.***, обл.Плевенска, се съвкупил с лице от женски пол - В.М.А.
от същото село, като я принудил към това със сила. Този извод напълно се споделя и от въззивната инстанция.
Решаващият
съд подробно и коректно в мотивите към постановения съдебен акт е посочил от
кои гласни и писмени доказателства е приел, че се установяват фактите по
делото, като е извършил анализ на показанията на разпитаните свидетели. На
първо място е приел безспорно, че деянието е извършено именно от подсъдимия,
което се установява от показанията на пострадалата В.М., както и от показанията
на свидетелите Д. А. /внук на пострадалата и син на подсъдимия/, А.Х. /снаха на
подсъдимия/, Й. А.. Вярно е, че в част от детайлите по случилото се
пострадалата е неточна и колеблива в показанията си, но това е обяснимо с
напредналата й възраст, шока от действията на А. спрямо нея /все пак те са
живеели заедно в едно домакинство и той е полагал грижи за нея, като неин зет/.
При освидетелстването на В.М. са установени и травми от упражненото спрямо нея
насилие – принудата, както тя твърди, за осъществяване на половия акт.
Показанията на останалите свидетели са преразказ на това, което им е споделила
пострадалата, но няма основание тези показания да се изключат от
доказателствения материал по делото, тъй като са взаимно допълващи се.
Подсъдимият
Ж.А. отрича да е имал какъвто и да е контакт с М., още повече – насилствен,
като се позовава на резултата от ДНК-експертизата, че по изследваните вещи
/нощница, чаршаф/ не е установено наличие на човешка сперма. Това не е
достатъчно силен аргумент, още повече единствен, в подкрепа на твърденията му
за невинност. Не е установено по делото А. да е имал влошени отношения с
членове от семейството си /вкл. и с пострадалата/, за да имат за цел те да му
приписват престъпление, за да го „вкарат в затвора“, както заявява подсъдимият.
Единственият мотив за извършеното от А. деяние е задоволяване на полово влечение
без морални задръжки, под влияние на употребен алкохол, както правилно е
отразил в мотивите си първоинстанционния съд.
Вида и размера на наложеното на подсъдимия Ж.А. наказание
първоинстанционният съд е аргументирал, отчитайки всички значими за правилното
решаване на този въпрос обстоятелства. Този извод е напълно споделен и от
въззивната инстанция. Отегчаващо обстоятелство е високата степен на обществена
опасност на самото деяние, също такова са и миналите осъждания на подсъдимия.
Районният съд е отчел и фактите, свързани с личността на подсъдимия, която е с
висока степен на обществена опасност – лицето е готово да пренебрегне моралните
норми за задоволяване на първичните си инстинкти /в каквато насока е и
заключението на психолого-психиатричната експертиза/, а и липсва каквото и да е
критично отношение на подсъдимия към извършеното.
Оценката на установените релевантни към
индивидуализацията на наказанието факти не сочи нито многобройност, нито
изключителност на смекчаващи отговорността такива, което от своя страна прави
неприложима разпоредбата на чл.55
от НК. Оценката на
установените обстоятелства, релевантни към индивидуализацията на наказанието на
подсъдимия, обосновава определяне на наказание при условията на чл.54
от НК, като при определяне на
вида и размера на наказанието първоинстанционният съд е наложил такова /ЧЕТИРИ
ГОДИНИ лишаване от свобода/ между минималния и средния размер – предвиденото по
закон е наказание „лишаване от свобода“ от ДВЕ до ОСЕМ години. Въззивната инстанция намира
определеното наказание за справедливо по своя размер и адекватно на извършеното
деяние, с оглед целите на индивидуалната и генерална превенция.
Въззивният
съд приема, че първоинстанционната присъда е правилна и следва да бъде
потвърдена. При извършената цялостна проверка на съдебният акт по
реда на чл.313 НПК, не са констатирани съществени нарушения на процесуалните правила,
обуславящи неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане.
Оплакванията
във въззивната жалба са неоснователни. В мотивите на присъдата се съдържа
подробен анализ на доказателствата и отговор на въпроса на защитата защо се
кредитират с доверие показанията на пострадалата и останалите свидетели,
поддържащи обвинителната теза.
Водим от горното и на основание чл.338
от НПК, ПлОС
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 140/1.08.2018год.,
постановена по НОХД № 1769/2018г. по описа на РС-Плевен.
Решението
не подлежи на жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.