№ 607
гр. София , 27.07.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито заседание
на двадесет и седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Руси Алексиев
Членове:Анелия Щерева
Светлозар Д. Димитров
като разгледа докладваното от Светлозар Д. Димитров Въззивно частно
наказателно дело № 20211100602968 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.
Образувано е по жалба на В. Д. Д. срещу Определение № 20054679/26.02.2021г.,
постановено по НЧД № 5823/2020г. по описа на СРС, НО, 4-ти състав, с което е оставена без
разглеждане жалбата й срещу постановление от 20.03.2020г. на прокурор при СРП за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 2058/2019г. по описа на 04 РУ –
СДВР, пр. пр. № 1774/2019г. по описа на СРП.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен
акт. Поддържа се, че фигурата на пострадал може да възникне и при престъпление против
правосъдието, каквото е това по чл. 290, ал. 1 НК, тъй като обектът на престъпното
посегателство бил свързан с правната сфера на жалбоподателя. Изтъква се, че с депозиране
на неверни показания пред съда или при затаяване на истина от свидетел могат да бъдат
накърнени имуществени или други защитими права на едно лице. Ето защо се моли за
отмяна на обжалвания съдебен акт.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и се запозна с
материалите по делото, намира следното:
С постановление от 20.03.2020г. на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от
НПК прокурор при СРП е прекратил наказателното производство по ДП № 2058/2019г. по
описа на 04 РУ – СДВР, пр. пр. № 1774/2019г. по описа на СРС, за престъпление по чл. 290,
ал. 1 от НК.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че жалбата срещу
постановлението на СРП е недопустима, тъй като е подадена от лице, което не може да се
1
легитимира като пострадал от престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, тоест от лице, което
няма право на жалба.
Съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 3 НПК, препис от постановлението за прекратяване на
наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите
наследници, или на ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват постановлението
пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването. В цитираната
разпоредба изрично са посочени лицата, които са легитимирани да подават жалба против
постановление за прекратяване на наказателно производство, като кръгът на тези лица не
може да бъде разширяван. По смисъла на посочения законов текст, това са обвиняемият, по
отношение на когото производството е прекратено, пострадалите от престъплението или
техните наследници, или ощетеното юридическо лице, тоест законодателят изчерпателно е
посочил кръга от лицата, чиито права и законни интереси биха могли да бъдат засегнати от
прекратяването на наказателното производство с оглед възможността да ги защитят чрез
иницииране на съдебен контрол над прокурорския акт.
Кръгът от лицата, които имат качеството на пострадал в наказателния процес и съответно са
легитимирани да бъдат конституирани като частни обвинители и/или граждански ищци в
съдебното производство, се определя от обществените отношения, които са обект на
съответния вид престъпления по НК. В случая досъдебното производство е водено и
впоследствие прекратено за престъплението „лъжесвидетелстване“, регламентирано в Глава
VІІІ от Особената част на НК, раздел ІІІ "Престъпления против правосъдието". Обект на
престъпленията против правосъдието са обществените отношения, свързани с правилното
функциониране на правораздавателните органи. Тези престъпления са формални и не
включват в състава си конкретен престъпен резултат, извършват се с факта на
осъществяване на изпълнителното деяние. Именно този обект на престъпленията против
правосъдието сочи, че пострадал от престъплението лъжесвидетелстване не може да бъде
нито физическо, нито юридическо лице, защото с такова престъпление не могат да бъдат
причинени непосредствено вреди.
Действително е възможно при престъпленията против правосъдието и други формални
престъпления да настъпят косвени вреди за някои лица. Тези вреди обаче не са елемент от
състава на престъплението, не настъпват непосредствено с извършването на престъплението
и зависят от осъществяването на допълнителни фактори. Законодателят е изключил от кръга
на пострадалите тези лица, за които не настъпват непосредствено вреди, тъй като участието
на тези лица в наказателния процес ще налага изясняване на допълнителен комплекс от
факти и взаимовръзки, които са извън състава на престъплението.
Доводите на жалбоподателя, свързани с позоваването на Определение на ОС – Кюстендил,
което според него било задължително, са несъстоятелни. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ
задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното
самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, са
2
тълкувателните решения и тълкувателните постановления досежно точното тълкуване и
правилното прилагане на закона. Вложения от жалбоподателя смисъл в разпоредбата на чл.
413, ал. 1 НПК почива на превратно тълкуване, което излиза извън действителния й смисъл,
отнасящ се до задължителност на влезлите в сила съдебни актове по конкретни дела и
необходимостта всички органи и лица да се съобразяват с тях и да ги зачитат, без
възможност да ги преразглеждат, а не до задължително за съдилищата тълкуване на
приложените по конкретното дело правни норми.
Липсата на качеството пострадал от престъплението лъжесвидетелстване за жалбоподателя
В.Д. обуславя липса на активна легитимация за обжалване на постановлението на СРП, с
което е прекратено наказателното производство за престъпление по чл. 290, ал. 1 НК.
С оглед изложеното, въззивната инстанция приема, че обжалваният съдебен акт е правилен и
като такъв следва да бъде потвърден.
Воден от горното и на основание чл. 243, ал. 7 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 20054679/26.02.2021г., постановено по НЧД №
5823/2020г. по описа на СРС, НО, 4-ти състав, с което е оставена без разглеждане жалбата на
В. Д. Д. срещу постановление от 20.03.2020г. на прокурор при СРП за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 2058/2019г. по описа на 04 РУ – СДВР, пр. пр. №
1774/2019г. по описа на СРП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3