№ 2064
гр. София, 10.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ Т. ШУШКОВ
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Т. ШУШКОВ Частно гражданско
дело № 20211110171350 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.417 ГПК
Образувано е по заявление вх.№107536/13.12.2021 г., уточнено с молба вх.
№1091/05.01.2022 г. на Ю Б АД за издаване срещу Е.Х.Х. на заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по договор за кредит, с което се
претендират и следните суми: 66,00 лв.-такса по т.VІ.5 от общите условия за действия по
ограничаване на негативните последици при просрочие, и 60,00 лв.-разходи за уведомяване.
Съгласно чл.7, ал.3, изр.І ГПК „Съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител“, а заявлението се отхвърля, когато „искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави“ (чл.411, ал.2, т.2 ГПК) или „се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това“ (чл.411, ал.2, т.3 ГПК).
Процесният договор е сключен при действието на ЗПК-2010 г.
Заявлението е частично неоснователно.
Претенциите за посочените суми се основават на нищожни клаузи, поради което
заявлението в тази част следва да се отхвърли.
1) Според тези договорни клаузи длъжникът следва да заплати допълнителни суми за
забава, различни от претендираното със заявлението обезщетение за забава, което е в
противоречие с императивната разпоредба на чл.33, ал.1 ЗПК, според която при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата. Уговарянето в договора на такси, които се дължат при забава всъщност
представлява забранено от чл.33, ал.1 ЗПК уговаряне на мораторна неустойка (в същия
смисъл-Определение от 18.01.2021 г. по ч.гр.д.№440/2021 г. на СГС-VІ отд., Определение
№1393/24.07.2021 г. по ч.гр.д.№5821/2021 г. на СГС, І-М с-в, Определение
№1689/11.08.2021 г. по ч.гр.д.№9751/2021 г. на СГС-VІ-А с-в. и мн.др.).
Съгласно чл.33, ал.1 ЗПК „При забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата“-от ясния текст на нормата
(„при забава…“) безпротиворечиво следва, че в предметния й обхват попадат всякакви
вземания на кредитора, който той претендира от потребителя в хипотезата на забава на
последния по договора-независимо дали се касае за мораторна неустойка или пък за
1
разноски по договора по смисъла на чл.76, ал.2 ЗЗД, които са уговорени като задължение на
потребителя при или поради изпадането му в забава.
2) Изявлението за предсрочна изискуемост е връчено чрез ЧСИ, поради което и
претендираният размер на това задължение (60,00 лв.) е необоснован-предсрочната
изискуемост е обявена на длъжника чрез волеизявление на банката, връчено чрез частен
съдебен изпълнител по чл.18, ал.5 ЗЧСИ, като съгласно раздел І, т.5 от Тарифа за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни изпълнители дължимата такса за връчването на
поканата очевидно е в нормативно установен размер на 20,00 лв., поради което дори и с
начислен ДДС не може да достигне претендираната сума.
Заявлението следва да се отхвърли и частично относно претендираните държавна такса и
адв.възнаграждение-за част, съответна на отхвърлената част от заявлението.
По изложените мотиви и на основание чл.413 ГПК Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх.№107536/13.12.2021 г., уточнено с молба вх.№1091/05.01.2022 г. на
Ю Б АД за издаване срещу Е.Х.Х. на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист по договор за кредит, за следните суми: 66,00 лв.-такса по т.VІ.5 от общите
условия за действия по ограничаване на негативните последици при просрочие, и 60,00 лв.-разходи
за уведомяване, както в частта му относно искането за присъждане на държавна такса от 2,52
лв. (над дължимата държавна такса от 256,10 лв. до пълния претендиран размер от 258,62
лв.) и за присъждане на адв.възнаграждение по делото в размер на 7,64 лв. (над дължимото
адв.възнаграждение от 776,29 лв. до пълния заявен размер-783,93 лв.).
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2