РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 12.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VIII - ми състав, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора РАДОСЛАВ
ГРАДЕВ като разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА
адм. дело №
25 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 203 и
сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Постъпила
е искова молба от „Булини“ ЕООД, със седалище:гр.Русе представлявано от
управителя И.И.И., срещу ИА „Автомобилна администрация“ - София, с която се
претендира сумата от 600 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар в хода на
административнонаказателното производство по АНД № 1082/2019 г. по описа на
РРС, приключило с влязло в сила решение, с което е отменено като
незаконосъобразно НП № 38-0000261/20.03.2019 г., издадено от началника на ОО
„Автомобилна администрация“ – Русе, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендират
се и направените разноски в настоящото производство.
Ответникът – ИА
„Автомобилна администрация“ – София, чрез процесуален представител, в депозиран
отговор по исковата молба с вх.№ 265/20.01.2020 г. и вх.№ 434 от 28.01.2020 г. по
описа на АС-Русе, признава основателността на иска за претърпените имуществени
вреди в размер на 200 лева от отмененото НП при обжалването му пред РРС, ведно
със законната лихва от завеждането на иска. Счита искането за присъждане на
разноски в настоящото производство за неоснователно, защото с действията си не
е дал повод за завеждане на иск по ЗОДОВ. Заявява, че в решението на РС – Русе
липсва осъдителен диспозитив за заплащане на разноски на жалбоподателя, а
ищецът или негов представител не са правили изявление пред ИА „АА“, че следва
да им бъдат заплатени направените разноски. От друга страна в самата агенция
вече има създадена трайна практика за доброволно плащане на разноски за
адвокатски възнаграждения, направени в съдебни производство по обжалване на НП.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Русе, участващ в процеса на основание чл. 10 от ЗОДОВ,
дава заключение за основателност и доказаност на предявения иск за имуществени
вреди. Счита за неоснователно
възражението на ответника за недължимост на разноски за настоящото
производство.
Съдът,
като обсъди и прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите по делото
доказателства, както и становищата на страните, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Исковата молба е
подадена от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл. 205 от АПК,
поради което е процесуално допустима. По съществото си, тя е основателна.
От наведените в
исковата молба фактически твърдения и заявения петитум, както и с оглед
постановеното по т. 1 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС, съдът приема, че
с исковата молба се претендира заплащане на обезщетение за вреди с правно
основание в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, вр. чл. 203 от АПК.
За да бъде ангажирана отговорността на
ответника на заявените основания, в процеса следва да се установят елементите
от фактическия състав на горецитираните законови разпоредби, а именно: отменен
като незаконосъобразен акт, незаконни действия или бездействия, извършени от
длъжностни лица на ответника, които представляват административна дейност,
претърпяна от ищеца вреда и причинна връзка между тях, като посочените елементи
следва да са кумулативно налични. В разглеждания случай те са налице.
От
материалите по приложеното АНД № 1082/2019
г. по описа на РРС се установява безспорно, че с влязло в сила съдебно Решение
№589 от 05.08.2019 г., постановено по делото, е отменено като незаконосъобразно
НП № 38-0000261/20.03.2019 г., издадено от началника на ОО „Автомобилна
администрация“ – Русе. С оглед на това и съгласно т. 1 от
горецитираното тълкувателно постановление е налице първата от предпоставките по
чл. 203 от АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В делото пред РРС жалбоподателят
/ищецът в настоящото производство/ е бил представляван от адвокат Вл.В., който
е осъществил фактически процесуално представителство /изготвил е жалбата до РРС/.
За адвоката е договорено и заплатено в брой възнаграждение в размер на 600 лв.,
удостоверено с представения по делото пред РС - Русе договор за правна защита и
съдействие от 21.05.2019 г. (л.55 от делото на РС – Русе), сключен между ищеца
и представляващия го адвокат за процесуалното представителство. В този смисъл
по делото безспорно се установява извършено от ищеца плащане на адвокатското
възнаграждение, което представлява причинена му вреда, доколкото плащането
намалява фактически неговото имущество, а и защото липсва процесуална
възможност той да упражни претенцията си за разноски в административнонаказателното
производство пред районния съд – т.е. налице е и втората изискуема предпоставка
за ангажиране на отговорността на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ.
В тежест на ищеца е да докаже и наличието третата
предпоставка - пряка причинно-следствена връзка между претърпените вреди и
отменения като незаконосъобразен акт на администрацията. Безспорно потърсената адвокатска
помощ и платеният адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от
издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е
законово регламентирано и е единственото средство за защита на лицето, което
твърди, че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Следователно,
разноските за адвокатска защита се явяват присъщ и закономерен разход за
осигуряване на благоприятен изход за наказаното лице при съдебното оспорване на
издадения срещу него незаконосъобразен санкционен акт на администрацията.
Съдът намира, че по
делото са доказани всички изискуеми предпоставки по чл. 1 от ЗОДОВ, при което
предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в
размер 600 лева от отменено наказателно постановление, се явява основателен и
доказан. Основателно е и искането за присъждане на законни лихви върху
главницата от датата на исковата молба до окончателното изплащане. Притезанието,
заявено с главния иск, не е за
присъждане на съдебни разноски, а за
обезщетение по реда на ЗОДОВ. На това
основание законните лихви следва да бъдат присъдени върху сумата,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди.
За
разноските.
Предвид изхода на
спора, своевременно заявената претенция с представен списък на разноските и на
основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, в тежест на ответника са и направените и
доказани в настоящото съдебно производство разноски в общ размер от 325 лева,
от които платена държавна такса за завеждане на делото – 25 лева (л. 10 и л.11
от делото) и 300 лева – договорен и заплатен в брой хонорар за адвокатска
защита и съдействие ( договор от
06.01.2020 г. на л.9 от делото). Неоснователен е доводът на ответника за недължимост на разноските за
настоящото производство поради това, че признава иска и не е станал причина за
завеждане на делото.
По съществото си ответната страната се позовава на
разпоредбата на чл.78,ал.2 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, според която - ако ответникът с поведението си не е
дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат
върху ищеца. В казуса не е налице първото от кумулативно поставените от
процесуалния закон условия. Процесното вземане
за обезщетение на ищеца е парично по своя характер, а съобразно чл.68,б.“А“ ЗЗД
паричните задължения са носими, т.е. в тежест на длъжника е да достави лично на
кредитора или на оправомощено от него лице дължимите парични средства. По
делото не е установено ответникът да е извършил в полза на ищеца плащане, което
да отговаря на горните изисквания, преди завеждане на настоящото дело. Липсват
твърдения, а и данни за забава на кредитора, а именно същият да не оказал
необходимото съдействие или неоправдано да не е приел престацията. При
наличието на парично притезание на ищеца, което не е удоволетворено от
задълженото лице, основателно правоимащият е предявил осъдителния иск за
защитата му по съдебен ред. В случая следва да бъде съобразено и това, че освен
формалното признание на иска, в периода от узнаване за исковата молба и до
датата на постановяване на съдебното решение, ответната страна не е доказала да
е предприела каквито и да е действия по заплащане на приетото за дължимо
обезщетение.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ -
София да заплати на „Булини“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.“Екатерина Каравелова“ №8а, представлявано
от управителя И. И. И., сумата от 600
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в заплатен адвокатски хонорар в производство по АНД № 1082/2019 г. по описа
на РРС, приключило с влязло в сила решение, с което е отменено като
незаконосъобразно НП № 38-0000261/20.03.2019 г., издадено от началника на ОО
„Автомобилна администрация“ – Русе, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска –
10.01.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ -
София да заплати на „Булини“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.“Екатерина Каравелова“ №8а, представлявано
от управителя И. И. И. сумата 325 лв.
– разноски по делото.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия: