Р Е Ш Е Н И Е
№ 179 03.10.2023г. град
Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и трета
година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА С.
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Светла
Кърлова
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 133 по описа за 2023г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Адв.Д.Т.
като пълномощник на ЕТ „Л.К. – ВЕНИ“, ЕИК ********* със съдебен адрес:***, офис
104 обжалва решение №61/07.03.2023г. по а.н.д.№19/2023г. на РС - Дупница.
Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на
закона поради неправилното му прилагане свързва с недоказано деяние. Касаторът
твърди, че актосъстатвителят не е присъствал на проверката и не е установил
лично фактите в АУАН, че не е ясно качеството на присъствалата по време на
проверката свидетелка по акта, липсва дата на деянието, т.к. отглеждането на
животни е продължителен процес, за несъставомерност по чл.139, ал.1, т.1 от ЗВД
предвид показанията на актосъставителя, отсъствие на изпълнителното деяние
„отглеждане“ на животните поради предстоящото им заколване и за маловажен
случай по чл.28 от ЗАНН във вр. с §1, т.4 от ДР на ЗАНН, т.к. след проверката
животните са заклани. Моли за отмяна на решението и отмяна на НП. Претендира
деловодни разноски пред двете съдебни инстанции.
В
с.з. пълномощникът на касатора поддържа жалбата. Допълва нарушаване на
правилото по чл.40, ал.3 от ЗАНН. Представя списък на разноските.
В
писмен отговор и в с.з. пълномощникът на ответния ДИРЕКТОР НА ОДБХ – КЮСТЕНДИЛ
с адрес: гр.Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ №338 оспорва жалбата като
неоснователна.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице
касационните основания за отмяна на въззивното решение, което намира за
правилно и законосъобразно.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от пълномощник на легитимиран
правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №22/18.07.2022г. на директора на ОДБХ – Кюстендил, с
което на ЕТ „Л.К.“ за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗВД на основание
чл.420а, ал.2, пр.1 от ЗВД е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв.
От
фактическата страна на спора съдът е установил, че със заповед
№РД-11-774/18.04.2022г. на изпълнителния директор на БАБХ е разпоредено
оказване на съдействие от служителите на ОДБХ – Кюстендил на командировани
служители на ЦУ на БАБХ и служители от други ОДБХ при извършване на назначените
проверки на ЖО на територията на област Кюстендил. ЕТ е собственик на ЖО
№2640-0105 в гр.Кочериново, регистриран в БАБХ за отглеждане на говеда. На
20.04.2022г. служителите от БАБХ съвместно със служителите от ОДБХ – Кюстендил,
между които и св.Иванова, извършили проверка на посочения ЖО. Било установено,
че освен отглежданите в обекта говеда са налични и се отглеждат допълнително
още 3 броя свине – 2 бр. женски и 1бр. мъжко без официална идентификация по ЗВД.
ЕТ няма регистрирано лично стопанство за отглеждане на свине. Животните нямали поставени ушни марки и придружаващи
документи за предходна идентификация в други ЖО или лични стопанства.
Констатациите от проверката са обективирани в Констативен протокол
№01/20.04.2022г., връчен на св.Коюнджийска /съпруга на ЕТ/, която отразила
възражение, че свинете са за лична консумация. Съдът е дал вяра на показанията
на св.Иванова и св.Бачев /служители на ОДБХ – Кюстендил/ и частична вяра на
показанията на св.Коюнджийска и св.Кирилов. От показанията на последните
свидетели съдът е установил, че свинете са докарани в ЖО 2-3 дни преди
проверката, като се отглеждали в двора на обекта в боксове, които се използват
винаги за отглеждане на прасета, т.к.
собствениците на ЖО си закупуват всяка година свине за клане.
При
тези фактически установявания съдът е приел от правна страна компетентност на
актосъставителя и АНО, спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН, ясно и точно
описание на деянието и липса на съществени нарушения на процедурата по издаване
на НП. По съществото на спора съдът е установил доказано противоправно деяние
от санкционирания ЕТ и правилно наложена санкция по относимия състав на
чл.420а, ал.2 от ЗВД. Съдът е отрекъл маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН
предвид броя на животните и данните за ежегодно отглеждане в ЖО. По посочените
правни доводи съдът е потвърдил оспореното НП.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за
съответствие с материалния закон решението е правилно.
Правилен
е извода на районният съд за спазване на процедурата по ЗАНН.
АУАН
е съставен в присъствие на св.Анета Иванова, която в качеството на длъжностно
лице от състава на ОДБХ – Кюстендил е присъствала при установяване на
нарушението и чието име фигурира в Констативния протокол от проверката.
Присъствието на Иванова е правнорелевантно предвид съдържанието на заповедта на
изпълнителния директор на БАБХ, с която е разпоредено служителите на ОДБХ –
Кюстендил да окажат пълно съдействие за осъществяване на проверката от командированите
служители от ЦУ на БАБХ и от ОДБХ. Другият свидетел по АУАН Нели Йовчева не е
очевидец на нарушението, предвид съдържанието на Констативния протокол от
проверката, но това обстоятелство не представлява съществено нарушение на
процедурата по чл.40, ал.3 от ЗАНН, т.к. един от свидетелите е очевидец, а
нарушението е обективирано в съдържанието на протокола от проверката в битието
му на официален писмен документ по арг. от чл.40, ал.4 от ЗАНН. Обстоятелството,
че актосъстатвителят не е присъствал на проверката и не е установил лично
фактите в АУАН не води до отпадане на компетентността му да състави АУАН. Наличието
на противоправно деяние е въпрос по съществото на спора. Неоснователно
касаторът възразява и за липса на дата на деянието. Посочената в НП дата е
датата на проверката 20.04.2022г. Независимо, че отглеждането на животни
представлява процес, това не означава, че датата на деянието следва да се
посочи като времеви период с начална и крайна дата. При продължените нарушения,
каквото е процесното, всяка дата от периода на отглеждане на животните е съставомерна
за отговорността на дееца.
Съвкупният
анализ на събраните по делото на районния съд писмени и гласни доказателства
потвърждават извода за съставомерно деяние. От показанията на всички разпитани
свидетели се установява, че животните /3бр. свине/ са намерени в ЖО на ЕТ,
регистриран за отглеждане на говеда, съгласно Удостоверението за регистрация
№КН-3109/13.06.2021г., като на името на ЕТ няма издадено удостоверение от БАБХ
за регистрация на ЖО – лично стопанство за оглеждане на свине по см. на чл.137,
ал.11 и сл. от ЗВД. Намерените в ЖО свине са без извършена официална
идентификация по см. на §1 т.75а от ДР на ЗВД – не са били маркирани с уникално
средство за идентификация и въведени в ИИС на БАБХ. Идентифицирането на
животните се осъществява посредством индивидуални средства за идентификация –
ушни марки по см. на чл.27, ал.1 и ал.4 във вр. с §1, т.1 от ДР на Наредба
№61/09.05.2006г. за условията и реда за официална идентификация на животните,
за които не са предвидени изисквания в регламент на ЕС /обн. ДВ,
бр.47/09.06.2006г., изм. и доп./ във вр. с делегацията от 51, ал.9 от ЗВД.
Доказателствата установяват действия на ЕТ в ЖО по отглеждане на свинете –
животните са се намирали в обекта от известно време /2-3 дни преди проверката/,
били са настанени в специално обособено за целта заграждение /боксове/, което
ежегодно се е използвало за прасета. Обстоятелството, че свинете са
предназначени за лична консумация, не опровергава извода за тяхното отглеждане.
Животните са заклани след като на ЕТ и св.Коюрджийска проверяващите са
обяснили, че в обекта не могат да отглеждат други видове животни, различни от
регистрираните такива. Следователно, твърдението на касатора за предстоящо
заколване на животните не игнорира факта на тяхното отглеждане към датата на
нарушението. Деятелността на ЕТ правилно е квалифицирана като нарушение на
забраната по чл.139, ал.1, т.1 от ЗВД. Не е налице деяние по чл.132, ал.1, т.19
от ЗВД, т.к. предвиденото в нормата допустителство е по-тясно понятие от
„отглеждането“ по чл.139, ал.1, т.1 от ЗВД. Показанията на актосъставителя за правна
квалификация на деянието, различна от посочената в АУАН не обвързват съда и не
игнорират дължимата съдебна проверка за правилното приложение на материалния
закон.
Правилен
е извода на съда за законосъобразно наложена санкция по състава на чл.420а,
ал.2 от ЗВД, който препраща към забраната по чл.139, ал.1, т.1 от ЗВД.
Санкцията е наложена в минималния размер при спазване на правилата по чл.27,
ал.1-3 във вр. с чл.83, ал.2 от ЗАНН.
Касационният
съд споделя мотивите на районния съд за отсъствие на маловажен случай. Деянието
не покрива легалната дефиниция на §1, т.4 от ДР на ЗАНН във вр. с чл.28 от ЗАНН,
предвид броя на отглежданите в ЖО свине /3 броя/ и засилената защита на
уредените в ЗВД обществени отношения, свързани с прилагане на
ветеринарномедицинските изисквания за опазване на здравето на животните и
хората /по арг. от чл.2, т.1, б.“а“ и „б“ от ЗВД/. Правилно районният съд е
отчел и ежегодния характер на противоправното отглеждане на свинете в ЖО до
датата на нарушението. Осъщественото клане на животните е след проверката и е в
резултата на тази проверка. Следователно, степента на обществена опасност на
деянието не е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия
вид.
На
основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в
сила.
Поради
изхода от спора, касаторът няма право на деловодни разноски.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №61/07.03.2023г.
по а.н.д.№19/2023г. на РС – Дупница.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.