Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.
Казанлък - 04.02.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Казанлъшкият
районен съд, наказателна колегия, трети наказателен състав в публичното си
съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и първа
година във съдебния състав ;
Председател ; Тодор Тодоров
При
секретаря Елена Стоилова като сложи за
разглеждане докладваното от съдията Тодоров- АНД N 1335/20г. по
описа на Казанлъшкия РС за 2020-та година и за да се произнесе взе предвид
следното ;
М
О Т И
В И ;
Обжалвано
е наказателно постановление N F 572505 от 06.11.2020г. на и. д. Директор на офис/Дирекция за
Обслужване - Стара Загора при ТД на НАП гр. Пловдив с което е наложено
административно наказание.
Недоволен
от така
наложеното наказание останал жалб. Т.Х.М. в качеството си на управител
на ДЗЗД ‘Л.
97’ който го обжалва пред съда.
Мотивира
жалбата си с обстоятелството,че са допуснати съществени процесуални нарушения
при съставянето на АУАН и при издаването на наказателното постановление.
Редовно
призован се явява във съдебното
заседание и чрез пълномощника си поддържа жалбата, и моли съдът да отмени
обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Пълномощника му изпраща и допълнително писмено становище в който също поддържа
жалбата и моли съдът да отмени атакуваното наказателно постановление.
Представителя
на възз. страна взема становище,че жалбата е неоснователна а обжалваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова молят
съдът да го потвърди.
Съдът
като взе предвид събраните в хода на производството доказателства установени с
доказателствени средства-показания на свидетел,писмени и след като ги прецени поотделно и във
съвкупност приема за установено следното ;
Жалбата
е подадена в срок и от лице имащо право на жалба на основание чл.59 ал.2 ЗАНН поради което съдът приема,че е
допустима.
Разгледана
по същество се явява неоснователна.
В
обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление
административно-наказващия орган е приел, че жалб. Т.Х.М. в качеството си на управител на
ДЗЗД „Л.-97“ с ЕИК ********* което е регистрирано лице по ЗДДС, не е подало в законоустановения срок в ИРМ Казанлък,
Офис Стара Загора при Т.н.Н.– П. справка –декларация по чл.125 ал.1 от ЗДДС
съставена въз основа на отчетни регистри по чл.124 ал.1 от ЗДДС / дневник за
покупките и дневник за продажбите/ за данъчен период 01.06. 2020г.до 30.06.
2020 год.. На основание чл.125 ал.5 от ЗДДС справката-декларация е
следвало да бъде подадена заедно до 14-то число включително на месеца следващ
данъчния период за което се отнасят- т.е. до 14.07.2020г..
Нарушението
е установено на 15.07.2020г. при проверка на данъчното досие на ДЗЗД“Л.-97“. Изпратено е напомнително
писмо за подаване с изх. № 4745/24.07.2020г..
Справка-декларацията
за този данъчен период е подадена по електронен път, подписана с КЕП с вх. № 24002334199/25.09.2020г. .
Нарушението
е извършено на 15.07.2020г. в гр. Казанлък
При
така установеното, административно-наказващия орган е приел, че е нарушена
разпоредбата на чл.125 ал.5 от ЗДДС и на
основание чл.179 ал.1 предл. последно от
ЗДДС е наложил глоба в размер от 500 лв..
Така
приетата от административно-наказващия орган фактическа обстановка се подкрепя
от събраните в хода на производството доказателства-показанията на св. С.Г.
-актосъставител и писмените доказателства- становище от св. С.Г., покана с изх. № 4745 от
24.07.20г., и акт за дерегистрация по ЗДДС № 240992003019160 от 06.10.20г., поради което съдът приема,че нарушението е
доказано по несъмнен и безспорен начин.
Нарушението
е на формално на просто извършване като не е необходимо да настъпят някакви
вреди, като изпълнителното деяние се изразява във бездействие.
За
да бъде осъществено нарушението е необходимо само жалб. да не е подал справка-декларация
по ЗДДС съставена въз основа на
отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС- /дневник на покупките и дневник на
продажбите/, като е без значение дали е има или няма дейност.
До
дерегистрацията му по ЗДДС съобразно разпоредбите на чл.106 и сл. от ЗДДС за
него съществува задължение да подава такава справка-декларация.
Спорното
по делото е дали жалб. следва да носи
административнонаказателна отговорност лично , или ДЗЗД „Л.-97“ следва да носи
административнонаказателна отговорност.
Съобразно разпоредбите на чл. 357 и сл. ЗЗД, гражданското
дружество е неперсонифицирано, поради което то няма самостоятелна правосубектност- носители
на правата и задълженията са участващите в него лица, съобразно своя дял.
Неперсонифицираното дружество не разполага нито с материална, нито с
процесуална правосубектност.
Действително разпоредбата
на чл.9 ал.2 от ДОПК предвижда
изключение от това правило според която законова норма за задълженията към
фиска неперсонифицираните дружества се приравняват на юридически лица, поради
което ще следва да се прави разграничение
между физическото лице каквото е жалб. Т.М. и представляваното от него ДЗЗД „Л.-97“
за целите на ЗДДС.
Дружествата
по ЗЗД не притежават административнонаказателна правосубектност, поради което правилно АНО е приел,че в случая приложение ще намери
разпоредбата на чл. 24, ал.2 от ЗАНН.
Според
този законов текст за административни нарушения, извършени при осъществяване
дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и
служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили
или допуснали да бъдат извършени.
От
извършената от съда служебно справка в
регистър Булстат /приложена към делото/ се установява,че жалб. Т.М. е
вписан като управител на ДЗЗД.
Регистърът има официална удостоверителна сила и за трети лица, в това число и
за приходните органи а вписванията в
този регистър са достоверни. Предвид това съдът счита,че жалб. е лицето което е следвало да предприеме
действия по подаване на дължимата справка-декларация и следи подаването й в
срок.
След като този срок не е спазен,съдът счита,че жалб. М. е
извършил описаното по-горе административно нарушение.
От извършената от съдът служебно проверка на обжалваното
наказателно постановление не се констатираха допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Обжалваното наказателно постановление отговоря изцяло на
изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като нарушението е описано по място
на извършване - /гр.Казанлък-ИРМ, офис Стара Загора/, кога е било извършено/
15.07.20г.,/, как е било извършено /чрез неподаване на справка-декларация по
чл.125 ал.1 ЗДДС/, кой е извършителя / жалб. М. в качеството му на управител на
ДЗЗД“Л. 97“/, как е било констатирано/ при проверка на данъчното досие/ и др.
поради което съдът счита,че от обективна и субективна страна са посочени всички
признаци от значение за състава на нарушението имащи отношение към правната му
квалификация.
В съответствие с нормата на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, АНО е
посочил както нарушените законови разпоредби, така и тези въз основа на които е
наложил административното наказание.
Административното наказание е определено във предвидения в закона минимален размер поради
което не подлежи на индивидуализация от съда .
Възражението
на жалб. изложено в писмената защита от
пълномощника, че е следвало само да бъде предупреден тъй като нарушението е
било отстранено доброволно преди съставяне на АУАН съдът не приема.
Според
съдът липсват обстоятелства, които да обуславят маловажност на случая, и
нарушението не се отличава по нищо от останалите от този вид. Жалб. М. е
отстранил нарушението на 25.09.2020 г., след като е получил поканата за съставяне на АУАН. Предвид на
това съдът счита,че нарушението е
отстранено, едва след предприемане на
действия от страна на контролния орган, който е напомнил на управителя
за задължението му по ЗДДС да подаде справка-декларация, и го е поканил за съставяне на АУАН.
В
хода по същество на делото юристконсулта на възз. страна претендира за
юристконсултско възнаграждение.
Предвид
на това и на основание чл.63 ал.3 вр. ал.5
от ЗАНН вр. чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ следва бъде определено юристконсулстко
възнаграждение в минималния размер предвиден в закона от 80
лв., тъй като по делото е проведено едно заседание, а то не представлява
фактическа и правна сложност.
Поради
това жалб. следва да бъде осъден да заплати и юристконсутското възнаграждение.
По
изложеното жалбата се явява неоснователна и обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено .
Воден
от горното съдът ,
Р Е
Ш И ;
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление N F572505
от 06.11.2020г. на и.д. Директор на
офис/Дирекция за Обслужване Стара Загора при ТД на НАП гр. Пловдив с което н.
основание чл.179 ал.1 от ЗДДС е наложена глоба в размер от 500 лв. на Т. Х.М. с ЕГН ********** в качеството на
управител на ‘Л. 97’ със
адрес *** като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА
Т.Х.М. с ЕГН ********** да заплати н. Т.на Н.П. юристконсултско възнаграждение
в размер от 80 лв. .
Решението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението пред
Административен съд гр. Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ ;