ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2188
гр. Бургас, 20.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100501251 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл.от ГПК и е образувано по частна жалба подадена
от „Стани“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.“Цар Иван Асен
II“ №44, ет.4, представлявано от Станимир Маринов Дяков, със съдебен адрес: гр.Бургас,
ул.“Княз Борис II“ №2, ет.1, офис 6-адв. Лина Георгиева, против Определение №
678/02.06.2022г. постановено по гр.д. №595/2022 г. по описа на НРС, с което е прекратено
производството по делото и същото се изпраща по подсъдност на Районен съд – Стара
Загора по седалището на ищеца.
Твърди се, че обжалваното определение е неправилно и се моли за неговата отмяна.
Жалбоподателят посочва, че съгласно чл.113 ГПК исковете на и срещу потребители се
предявяват в съда, в чийто район се намира настоящия адрес на потребителя, а при липса на
настоящ-по постоянния. В случай ищецът имал настоящ адрес в гр.Несебър и всички
партиди на обектите се намирали на този адрес.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК, ответникът по частната жалба „Електроразпределение ЮГ“
ЕАД гр.Пловдив не представя становище.
Частната жалба е подадена от легитимирано лице и е постъпила в законовия едноседмичен
срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което съдът я намира за
допустима.
Производството пред НРС е образувано по искова молба на „Стани“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр.Стара Загора, ул.“Цари Иван Асен II“ №44, ет.4 против
"Електроразпределение Юг“ ЕАД, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. "Христо
Г.Данов" №37 за приемане на установено между страните, че ищцовото дружество не дължи
1
сумата от 997,57 лв., представляваща сума за допълнително начислена ел. енергия,
вследствие установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството
ел.енергия за ИТН 4110945 н гр.Несебър, ул.“Отец Паисий“ №37 за периода 09.12.2021г. до
09.03.2022г.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че се касае за потребителски
спор -§ 1, т. 41б от ДР на ЗЕ, поради което подсъдността по чл.113 ГПК е задължителна и
без възражение е прекратил производството като го е изпратил за разглеждане в РС-Стара
Загора, където е седалището на търговеца.
Определението е неправилно и незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 113 ГПК /изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г., бр. 100 от 2019 г./,
исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира
настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.
Образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес.
Спорът по делото се свежда до въпроса притежава или не ищецът качеството потребител по
смисъла на чл. 113 ГПК и съответно може ли да се ползва от изборната местна подсъдност
по чл. 113 ГПК. Отговорът на този въпрос е отрицателен.
Съгласно приложимата съдебна практика, законодателят е ограничил разпоредбата на чл.
113 ГПК до споровете, образувани по искове на и срещу потребители в смисъл на
икономически по-слабата страна в правоотношението, т. е. потребители по смисъла на § 13,
т. 1 ДР на ЗЗП. /така Определение № 69/28.01.2021 г. по ч. т. д. № 1049/2020 г. на ВКС, ТК,
II отд. /. Съгласно легалната дефиниция по § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, "потребител" е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като
страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност.
Ищецът по делото "Стани" ЕООД е юридическо лице, поради което няма качеството
"потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а оттук и не може да се ползва от
изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК. Предвид липсата на качеството "потребител"
у ищеца в случая подсъдността по чл. 113 ГПК е неприложима, и следва да се съблюдават
правилата за общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК, както и подсъдността по чл. 108, ал.
1 ГПК. Обстоятелството, че от изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК могат да се
ползват само потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, т. е. само физически лица,
но не и юридически лица, каквото е ищецът в конкретния случай, следва и от самата
редакция и тълкуване на нормата на чл. 113 ГПК, която посочва, че исковете на и срещу
потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на
потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния, т. е. нормата борави с
понятията "постоянен" и "настоящ адрес", а те се свързват само с физически лица. Освен
това добавянето на изречение второ/ ДВ, бр. 100/2019 г. / към разпоредбата на чл. 113 ГПК/
образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес/ логически
2
очевидно се отнася само за потребители физически лица /косвен показател е и за
правилността на горния извод/.
Безспорно ищецът, като ползвател на електроразпределителната мрежа на ответника за
снабдяването му с енергия, има качеството "потребител на енергийни услуги" по смисъла на
§ 1, т. 41б б. "б" от ЗЕ, но то има различно съдържание от понятието "потребител" по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. За да намерят приложение правилата за изборна
подсъдност е необходимо ищецът да има качеството на „потребител” по смисъла на ЗЗП т.е.
да е физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги , които не са предназначени
за извършване не търговска или професионална дейност. Видно от твърденията по делото
ищецът е търговец, който е потребител на електроенергия за осъществяване на търговската
си дейност-хотел, поради което за съда не съществува задължение да следи служебно за
местната подсъдност.
Съобразно общата разпоредба на чл. 105 ГПК искът се предявява пред съда, в района на
който е постоянния адрес, респ. седалището на ответника. В случая искът е предявен пред
Районен съд-Несебър, който съд очевидно не е в района, в който е седалището на ответника.
Съгласно чл.119, ал.3 ГПК в случаите по чл.108,ал.2, чл.113 и чл.115,ал.2 ГПК освен по
възражение на ответника най-късно с отговора на исковата молба въпросът с подсъдността
може да се повдига и служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. А
във всички останали случаи –извън тези по ал.1-3 възражение за неподсъдност на делото
може да се прави само от ответника и най-късно в срока за отговор та исковата молба. В
случая такова възражение не е направено /все още не е връчен препис от исковата молба на
ищеца/, а ищецът няма качество на "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП,
поради и което съдът неправилно е прекратил производството и го е изпратил на РС-Стара
Загора, където се намира седалището и адреса на управление на ищеца.
Поради несъвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното определение като
неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено и делото бъде върнато на Районен
съд-Несебър за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Определение № 678/02.06.2022г. постановено по гр.д. №595/2022 г. по описа
на НРС, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по
подсъдност на Районен съд – Стара Загора по седалището на ищеца.
ВРЪЩА делото на същия състав на Районен съд-Несебър за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4