РЕШЕНИЕ
Номер 260062 Година 2020 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен
съд VІІІ
граждански състав
На 19.08
Година 2020
В публично заседание на 20.07.2020 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: МАРИНА КЪНЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 16430 по описа за 2019
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно осн.
чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и
чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът “ЕВН
България Топлофикация” ЕАД - гр. Пловдив моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата 142, 62 лева - главница, представляваща стойност на топлинна
енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в ****, за
периода 01.11.2017 г. - 30.04.2018 г. по партидата на длъжника с клиентски
номер ****, отнасяща
се за обект на потребление, находящ се в ****; сумата 19,
10 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода 03.01.2018 г. - 03.01.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 04.07.2019 г. до пълното й изплащане, които суми е било
разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № **** г., издадена по
ч. гр. дело № 11238/2019 г. по описа на
ПРС - ХV гр. състав, по изложените в исковата молба съображения.
Претендира направените по делото и в заповедното производство разноски -
включително и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът С. А. З. ***, оспорва иска по
основание и по размер и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и
недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира
разноски. Моли съдът, ако уважи иска, да разсрочи изпълнението на Решението.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените
от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между
страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че със
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № **** г., издадена по
ч. гр. дело № 11238/2019 г. по описа на
ПРС - ХV гр. състав, е било разпоредено ответникът да заплати на
дружеството-ищец 142, 62 лева - главница, представляваща
стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в ****, за
периода 01.11.2017 г. - 30.04.2018 г. по партидата на длъжника с клиентски
номер ****, отнасяща
се за обект на потребление, находящ се в ****; сумата
19, 10 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода 03.01.2018 г. - 03.01.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 04.07.2019 г. до пълното й изплащане, както и разноските
по делото в размер на 75 лева, включващи платена ДТ в размер на 25 лева и 50
лева - юрисконсултско възнаграждение. Тъй като в срока
по чл.414 от ГПК е постъпило възражение от ответника против Заповедта, на ищеца
са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК и ищцовото дружество е
подало искова молба за установяване на вземанията си по заповедта в срока по чл.415
от ГПК.
Както се
установява от събраните по делото писмени доказателства, ответникът е собственик
на топлоснабден имот, до който е била доставяна неплатената топлинна енергия,
находящ се ****, а от заключението
от 13.01.2020 г. на вещото лице по СТЕ В.Ш., се установява, че през процесния
период в имота на ответника е била разпределена топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и доставяна БГВ – като начинът на разпределение и
начисляване на потребената топлинна енергия съответства на специалната методика
от нормативни актове, с оглед на което съдът намира за неоснователни наведените
от ответника доводи за недължимост на сумите по Заповедта поради липсата на
договорни отношения между страните и липсата на качеството на потребител на
ответника. Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и от
заключението от 28.01.2020 г. на вещото лице по ССЕ К.И., общо за периода ответникът
дължи на ищеца за разпределената топлинна енергия и потребената БГВ 142, 62
лева с ДДС, а обезщетението за забава върху тази сума за посочения в Заповедта
период е в размер общо на 19, 10 лева.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че искът се явява доказан по
основание по размер (доколкото претендираните от ищеца размери съвпадат с
установените от СТЕ и ССЕ действително дължими), поради което следва да се
уважи изцяло.
С оглед изхода от
спора, и на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП ответникът
следва да заплати на ищеца направените разноски за производството – включително
и в заповедното производство, в размер общо на 370 лева – платени ДТ, депозити за СТЕ и за ССЕ, както и 150 лева –
юрисконсултско възнаграждение за двете дела (50 лева за частното гражданско
дело и 100 лева за настоящето дело).
Съдът намира, че с
оглед имотното състояние на ответника искането му по чл.241, ал.1 от ГПК за
разсрочване на изпълнението на Решението се явява неоснователно и следва да
бъде оставено без уважение.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на С.А.З., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** - ****, Адвокатско дружество ****., ЧЕ ТОЙ ДЪЛЖИ НА
“ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, сумата
142, 62 лева - главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена
в обект на потребление, находящ се в гр. Пловдив, ЖК „Тракия“, бл.72, вх.Г,
ет.7, ап.21, за периода 01.11.2017 г. - 30.04.2018 г. по партидата на длъжника
с клиентски номер 1****, отнасяща
се за обект на потребление, находящ се в ****; сумата
19, 10 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода 03.01.2018 г. - 03.01.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 04.07.2019 г. до пълното й изплащане, които суми е било
разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № **** г., издадена по
ч. гр. дело № 11238/2019 г. по описа на
ПРС - ХV гр. състав.
ОСЪЖДА С.А.З., с
посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, с посочените ЕИК и седалище и адрес на управление,
направените разноски за производството по делото – ВКЛЮЧИТЕЛНО И ПО ч. гр. дело
№ 11238/2019 г. по описа на ПРС – ХV гр. състав, В РАЗМЕР НА 370 лева И
юрисконсултско възнаграждение В РАЗМЕР НА 150 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ответника за разсрочване изпълнението на Решението.
Решението може да
се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане в
сила на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – ХV гр. състав ч. гр. дело № 11238/2019
г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ П. ПАВЛОВ
Вярно с оригинала.
Р.М.