Решение по дело №16430/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260062
Дата: 19 август 2020 г.
Съдия: Павел Тодоров Павлов
Дело: 20195330116430
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 РЕШЕНИЕ

 

Номер   260062                         Година  2020                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                             VІІІ граждански състав

 

На 19.08                                                                                        Година 2020

 

В публично заседание на 20.07.2020 г. в следния състав:

 

                                                Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Секретар: МАРИНА КЪНЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

гражданско дело номер 16430 по описа за   2019         година,      

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно осн. чл.422  във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът “ЕВН България Топлофикация” ЕАД - гр. Пловдив моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата 142, 62 лева - главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в ****, за периода 01.11.2017 г. - 30.04.2018 г. по партидата на длъжника с клиентски номер ****, отнасяща се за обект на потребление, находящ се в ****; сумата 19, 10 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 03.01.2018 г. - 03.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.07.2019 г. до пълното й изплащане, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК**** г., издадена по ч. гр. дело № 11238/2019 г. по описа на  ПРС - ХV гр. състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира направените по делото и в заповедното производство разноски - включително и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът С. А. З. ***, оспорва иска по основание и по размер и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира разноски. Моли съдът, ако уважи иска, да разсрочи изпълнението на Решението.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК**** г., издадена по ч. гр. дело № 11238/2019 г. по описа на  ПРС - ХV гр. състав, е било разпоредено ответникът да заплати на дружеството-ищец 142, 62 лева - главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в ****, за периода 01.11.2017 г. - 30.04.2018 г. по партидата на длъжника с клиентски номер ****, отнасяща се за обект на потребление, находящ се в ****; сумата 19, 10 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 03.01.2018 г. - 03.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.07.2019 г. до пълното й изплащане, както и разноските по делото в размер на 75 лева, включващи платена ДТ в размер на 25 лева и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение. Тъй като в срока по чл.414 от ГПК е постъпило възражение от ответника против Заповедта, на ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК и ищцовото дружество е подало искова молба за установяване на вземанията си по заповедта в срока по чл.415 от ГПК.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, ответникът е собственик на топлоснабден имот, до който е била доставяна неплатената топлинна енергия, находящ се ****, а от заключението от 13.01.2020 г. на вещото лице по СТЕ В.Ш., се установява, че през процесния период в имота на ответника е била разпределена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и доставяна БГВ – като начинът на разпределение и начисляване на потребената топлинна енергия съответства на специалната методика от нормативни актове, с оглед на което съдът намира за неоснователни наведените от ответника доводи за недължимост на сумите по Заповедта поради липсата на договорни отношения между страните и липсата на качеството на потребител на ответника. Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и от заключението от 28.01.2020 г. на вещото лице по ССЕ К.И., общо за периода ответникът дължи на ищеца за разпределената топлинна енергия и потребената БГВ 142, 62 лева с ДДС, а обезщетението за забава върху тази сума за посочения в Заповедта период е в размер общо на 19, 10 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът се явява доказан по основание по размер (доколкото претендираните от ищеца размери съвпадат с установените от СТЕ и ССЕ действително дължими), поради което следва да се уважи изцяло.

С оглед изхода от спора, и на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за производството – включително и в заповедното производство, в размер общо на 370 лева – платени ДТ,  депозити за СТЕ и за ССЕ, както и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение за двете дела (50 лева за частното гражданско дело и 100 лева за настоящето дело).

Съдът намира, че с оглед имотното състояние на ответника искането му по чл.241, ал.1 от ГПК за разсрочване на изпълнението на Решението се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.А.З., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** - ****, Адвокатско дружество ****., ЧЕ ТОЙ ДЪЛЖИ НА “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, сумата 142, 62 лева - главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр. Пловдив, ЖК „Тракия“, бл.72, вх.Г, ет.7, ап.21, за периода 01.11.2017 г. - 30.04.2018 г. по партидата на длъжника с клиентски номер 1****, отнасяща се за обект на потребление, находящ се в ****; сумата 19, 10 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 03.01.2018 г. - 03.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.07.2019 г. до пълното й изплащане, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК**** г., издадена по ч. гр. дело № 11238/2019 г. по описа на  ПРС - ХV гр. състав.

ОСЪЖДА С.А.З., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, с посочените ЕИК и седалище и адрес на управление, направените разноски за производството по делото – ВКЛЮЧИТЕЛНО И ПО ч. гр. дело № 11238/2019 г. по описа на ПРС – ХV гр. състав, В РАЗМЕР НА 370 лева И юрисконсултско възнаграждение В РАЗМЕР НА 150 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за разсрочване изпълнението на Решението.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане в сила на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – ХV гр. състав ч. гр. дело № 11238/2019 г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.

                                                                         

 

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ П. ПАВЛОВ

 

Вярно с оригинала.

Р.М.