№ 102
гр. Оряхово, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н.Л.К.
при участието на секретаря А.А.Б.
като разгледа докладваното от Н.Л.К. Гражданско дело № 20221460100398
по описа за 2022 година
От Г. Д. В., ЕГН:**********, с постоянен адрес гр.Мизия, обл.Враца,
ул.„ 9-ти септември „ №17 чрез адв.В. В. от АК – Враца против В. С. П.,
ЕГН:********** с адрес гр.Мизия, обл.Враца, ул.„ 9-ти септември „ №17, с
правно основание чл.49, ал.3, вр.ал.1 от СК за прекратяване на сключения
между страните граждански брак по вина на ответника, както и след
прекратяване на брака да запази сегашното си / моминското си / фамилно име
„ В. „.
Претендират се и направените по делото съдебни и деловодни разходи,
както и направените разходи за адвокатско възнаграждение.
В подкрепа на иска са представени писмени
доказателства:удостоверение за сключен граждански брак.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак
на 15.07.1984г., който е първи и за двамата, като от брака си имат две деца,
които към датата на депозиране на исковата молба са пълнолетни – Емилиян
В.ев П. на 37 години и Т. В.ев П. на 35 години.
Отразено е, че от около 15 години отношенията между страните не са
добри, като двамата са силно отчуждени.Молителката твърди, че без никакви
основания от нейна страна съпругът й е много ревнив, че злоупотребявал с
алкохола, след което ставал агресивен.
1
Сочи се, че в началото съпружеските им отношения протичали в пълна
хармония и разбирателство, което обаче продължило около пет години от
сключване на брака им.Твърди се, че постепенно ответникът се отчуждавал
от молителката, която не получавала топлина и подкрепа от негова страна, а
прекалената му ревност, граничеща с параноя отчуждила молителката от
ответника, както и, че през целия им съвместен живот ответникът имал
любовници и винаги обвинявал молителката за всички проблеми в
семейството, включително и, че не внасяла топлина и любов в отношенията
им.Според молителката ответникът страдал от нарцизъм, тъй като се
интересувал единствено и само от това да е обгрижван и да е център на
внимание.
Посочено е, че на 18.04.2022г. ответникът за пореден и последен път
напуснал семейното жилище и отишъл да живее с последната си любовница,
а в средата на месец май се обадил на молителката и й казал, че не е баща на
синът им Емилиян.Последното било шок за молителката и същата взела
решение да финализира окончателно и законово отношенията им.
Твърди се още, че ответникът е отчужден и от децата им, които също
били отчуждени от него, както и, че редките случаи в които страните са
заедно, помежду им постоянно възниквали спорове, караници и
неразбирателство.
Ищцата разказва, че животът им с ответника е доста сложен и
напрегнат, което било продиктувано от неговата незаинтересованост към
семейния живот.Сочи се, че ищцата ходи на работа и се грижи за домашните
дела, а ответникът не работи от години, а когато работи, припечелените пари
не влизали в семейния бюджет.Твърди се, че отношението на ответника към
ищцата е студено и безлично, както и, че безпричинната ревност от негова
страна в продължение на години, отблъснала ищцата от ответника, чувствата
й към него изчезнали, а психическия тормоз от негова страна станал
нетърпим.Твърди се още, че ищцата многократно е била подлагана на
физически и психически тормоз от страна на ответника, търпяла незаслужени
упреци и била обвинявана за всички проблеми в семейството, но никога не
била уведомявала органите на реда и не била подавала жалби, тъй като не
искал тези прояви на ответника да станат обществено достояние в малкия им
град.
2
Отразено е, че страните живеят в семейното им жилище в гр.Мизия,
обл.Враца на ул.“ 9-ти септември „ №17, което жилище било придобито по
време на брака.Посочено е още, че притежават и две МПС, както и, че тези си
отношения ще уредят в друго дело след прекратяване на бракът им.
Ищцата счита бракът си с ответника за дълбоко и непоправимо
разстроен, и лишен от всякакъв смисъл и съдържание.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК, от ответника чрез процесуалния
му представител адв.Ц. Н. С. от АК – Враца е постъпил писмен такъв, в който
същият посочва, че с ищцата са пред постигане на споразумение за
трансформиране на производството в развод по взаимно съгласие.
Ответникът намира, че бракът му с ищцата съществува формално и не е
полезен за всеки от тях и за обществото, както и че бракът му е дълбоко и
непоправимо разстроен с невъзможност да бъде продължено неговото
съществуване и също желае прекратяване на брака.
Също така оспорва изложените в исковата молба обстоятелства.Сочи,
че децата родени от брака им с ищцата са пълнолетни, поради което съдът не
следи за техните права и интереси, което правело ирелевантни
обстоятелствата относно изнесеното за отношенията на родителите с децата
им.Посочено е, че не можело да се приеме, че ищцата е обмислила брачните
си отношения както и, че е стигнала до сериозното и непоколебимо решение,
че бракът й не може да продължи, като за спорно следвало да бъде прието
разбирането й за дълбоко и непоправимо разстройство и то по вина на
ответника.
Твърди се, че ответникът винаги се е грижел всеотдайно за семейството
си, отговорно е изпълнявал семейните си задължения и е проявявал уважение
към съпругата си.
Прави се искане съдът да постанови решение, с което да прекрати
сключения между страните граждански брак като дълбоко и непоправимо
разстроен на основание чл.49, ал.1 от СК, без да се произнася по въпроса за
вината и разстройството на брака.
Отразено е, че извършването на брачни нарушения е противоправно
поведение на съпруга, като при наличието на противоправност се поставял и
въпросът за вината.Сочи се, че ако брачни нарушения са извършвали и
3
двамата съпрузи, налице е обща вина, като съотношението и степента на вина
на всеки от тях били без значение, а когато разстройството на брака се
дължало на обективни причини, нямало да има виновен за развода.Понятието
за брачна вина се изграждало въз основа на общото понятие за вина в
правото, което пък било разработено най - задълбочено от
наказателноправната теория.Общоприето било, че вината представлява
субективното отношение на дееца към собственото му противоправно
поведение и противоправния резултат.С оглед на това се счита, че можело да
се каже, че брачната вина е субективното отношение на съпруга към брачните
му нарушения и техния резултат - дълбокото и непоправимо разстройство на
брака (т.5 ППВС № 10/1971г.).Формата на брачната вина била без значение,
но на практика в повечето случаи се срещал умисълът ( по - скоро като
евентуален умисъл ), а с отпадането на абсолютните основания за развод губи
значението си и т.н. опрощаване на брачната вина от другия съпруг.Отразено
е, че в семейното законодателство по традиция не били установени правилата
на оборимите презумпции за валичие на вина у отговорното лице и доколкото
е недопустимо презумпциите да се прилагат по аналогия, в литературата се
изразявало разбирането, че вината трябва да бъде доказана.
Счита се, че липсват доказани брачни нарушения от страна на
ответника, което било достатъчно, за да се приеме липсата на вина у него,
още повече, че вината обикновено се явявала под формата на умисъл, а и в т.2
от ППВС №1/1974г. било посочено, че вината за дълбокото разстройване на
брака поначало е без правно значение за предоставяне упражняването на
родителските права.
Ответникът счита, че с оглед направените изявления и на основание
чл.329 ал.1 от ГПК, страните следвало да понесат направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение, така както са ги направили, а що се
касаело до довнасяне на окончателна държавна такса по делото след нейното
определяне от съда, ответникът ще заплати припадащата му се част по
сметката на съда.
В откритото съдебно заседание, ищецът лично и чрез процесуалния си
представител поддържа предявения иск.
В съдебно заседание ответникът лично и чрез процесуалния си
представител оспорва твърденията, че има вина за разстройството на брака.В
4
тази връзка процесуалният му представител адв.С. от АК – Враца сочи, че
счита, че показанията на доведените от ищеца свидетели следвало да се
пречупят през нормата на чл.172 от ГПК, като се има предвид тяхната
заинтересованост.Сочи, че въз основа на същите не можело да бъде изградена
някаква основа за брачна вина.Счита, че ответникът няма вина за
прекратяването на брака, както и, че не били събрани годни доказателства,
които да повлияят на вътрешното убеждение на съдебния състав до степен,
ответникът да бъде определен за виновен за прекратяването на брака.Иска се
от съда да обяви за виновни за прекратяването на брака и двамата съпрузи
предвид факта, че от показанията на нито един от свидетелите не станало
ясно дали вина за прекратяването на брака не се носело и от страна на
ищцата.Сочи се, че липсвали доказани брачни нарушения от ответника, което
според защитата било достатъчно да се приеме, че у него липсва вина за
прекратяването на брака.Ответникът също излага твърдения, че не е виновен
за прекратяването на брака.
В съдебно заседание са разпитани свидетелите В. Д. В. Т. В.ев П.,
Ц.В.Н. С.Ц.М. и М.И.П..
Съдът, след като обсъди наведените от страните доводи и предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Касателно прекратяването на брака:
Страните са в брачни отношения, като бракът е сключен на 15.07.1984г.
в гр.Мизия, обл.Враца, за което е издаден Акт №15 от същата дата съставен в
гр.Мизия, общ.Мизия, обл.Враца.Горното е видно от представеното
Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа Акт №15 от
15.07.1984г. съставен в гр.Мизия, общ.Мизия, обл.Враца.
Твърди се в исковата молба, че от около 15 години отношенията между
страните не са добри, като двамата са силно отчуждени.Молителката твърди,
че без никакви основания от нейна страна съпругът й е много ревнив, че
злоупотребявал с алкохола, след което ставал агресивен.Сочи се, че в
началото съпружеските им отношения протичали в пълна хармония и
разбирателство, което обаче продължило около пет години от сключване на
брака им.Твърди се, че постепенно ответникът се отчуждавал от молителката,
която не получавала топлина и подкрепа от негова страна, а прекалената му
5
ревност, граничеща с параноя отчуждила молителката от ответника, както и,
че през целия им съвместен живот ответникът имал любовници и винаги
обвинявал молителката за всички проблеми в семейството, включително и, че
не внасяла топлина и любов в отношенията им.Посочено е, че на 18.04.2022г.
ответникът за пореден и последен път напуснал семейното жилище и отишъл
да живее с последната си любовница, а в средата на месец май се обадил на
молителката и й казал, че не е баща на синът им Емилиян.Последното било
шок за молителката и същата взела решение да финализира окончателно и
законово отношенията им.Твърди се още, че ответникът е отчужден и от
децата им, които също били отчуждени от него, както и, че редките случаи в
които страните са заедно, помежду им постоянно възниквали спорове,
караници и неразбирателство.Ищцата счита бракът си с ответника за дълбоко
и непоправимо разстроен, и лишен от всякакъв смисъл и съдържание.
Ответникът също намира, че бракът му с ищцата съществува формално
и не е полезен за всеки от тях и за обществото, както и че бракът му е дълбоко
и непоправимо разстроен с невъзможност да бъде продължено неговото
съществуване и също желае прекратяване на брака.
При това положение, след като между страните е изчезнало взаимното
уважение и доверие, и след като и двамата не оспорват факта, че бракът им
съществува само формално, следва да се приеме, че в брака е настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство, основание по смисъла на чл.49, ал.1 от
СК същият да бъде прекратен.Страните са във фактическа раздяла от месец
май, като влошаването на отношенията им е трайно и необратимо, брачната
връзка е напълно и окончателно разрушена.Между съпрузите е изчезнала
взаимната любов, вярност, привързаност, уважение, доверие и
разбирателство.Преустановени са общите им усилия за обезпечаване
благополучието на семейството.Следва да се приеме, че връзката между
страните е само формална и продължаването й е в ничий интерес - нито на
самите страни, нито на обществото като цяло.С оглед на това съдът счита, че
са налице материалноправните предпоставки, обуславящи основателността на
предявения иск за развод, поради което същият следва да бъде уважен, като
основателен и доказан.
Вината за разстройството в брака:
Съгласно чл.49, ал.3 от СК с решението за допускане на развода съдът
6
се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от
съпрузите е поискал това.
Доколкото в случая съдът е сезиран с искане по реда на чл.49, ал.3 от
СК от страна на ищцата, то са налице предпоставките за произнасяне по
въпроса относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака.Брачната вина представлява субективно отношение на съпруга към
брачните му нарушения и техния резултат – дълбокото и непоправимо
разстройство на брака.
От събраните по делото доказателства – писмени и гласни такива, се
установява, че конкретните причини и персонална вина за разстройството на
брачните отношения и от там за настъпилата фактическа раздяла между
страните, е поведението на ответника.
Съдебната практика приема, че вината в случая представлява
обективното и субективното отношение на всеки един от съпрузите към
брачната връзка, неизпълнението на поетите брачни задължения за взаимност
и разпределение на отговорностите по отношение на грижите за семейството.
От показанията на свидетелите В. Велчев и Т. П. се установява, че
брачното съжителство между страните е било изпълнено с агресия –
психическа и физическа, проявена от страна на ответника спрямо ищцата.
В тази връзка св.Т. П. разказва, че в продължение на 33 съзнателни
години всеки месец баща му го е нямало по два – три дни, че се е прибирал
пиян, като е будел него и брат му да гледат как ще бие майка им, че този
тормоз е бил през всичките години, че ответникът е биел и него – прибирал се
пиян и го правел, че ответникът постоянно се заяждал и постоянно имало
напрежение в дома им, че майка му с нищо не е провокирала поведението му,
че последният случай на упражнено насилие спрямо майка му е излязъл
наяве, тъй като е станал в община Мизия, а преди си е било домашно насилие,
че майка му никога не е подавала жалби за да не срамува семейството, че
баща му е избягал преди 4-5 месеца от вкъщи без да казва нищо, както е
правел винаги, че е изнесъл вещите си и е напуснал семейното жилище, че
никога не е казвал къде отива, че е хващал баща си с други жени.
Св.В. Велчев разказва, че първоначално бракът между страните е
започнал добре, че когато децата били на около 4-5 години, Т. една зимна
вечер бос е отишъл при него и му е казал, че вкъщи имат проблем, че баща му
7
тормози майка му, че първоначално ответникът е тормозел неговите родители
и не веднъж се е отзовавал, че преди 6-7 години е заминал някъде без никой
да знае къде е, че ищцата му е споделяла, че ответникът я е биел след като е
употребил алкохол, като е изразявала съмнение, че същият има извънбрачни
връзки, както и, че се страхува за себе си и за здравето на децата си,
споделяла е и, че и ответникът е твърдял, че едното им дете не е негово, че е
чувал това и от самото дете, че за децата основно се е грижела ищцата, че е
имало случай, в който ответникът е набил с маркуч и вила сина си Т., който е
имал синини, че ответникът не си говори с децата, че през последните години
пряк свидетел на конфликти между страните не е бил, че не е виждал сестра
си синя, че през лятото ответникът е ходил на работното място на ищцата и я
е тормозел, като същата е подала сигнал за домашно насилие.
Съдът кредитира показанията на св.Т. П. в коментираните части като
възприема същите като източник на преки доказателства за обстоятелствата
по делото, тъй като възпроизвеждат лични възприятия на свидетеля за
взаимоотношенията вътре в семейството на страните.От показанията му се
установява какво е било поведението и отношението на ответника през
годините към майка му – ищцата Г. В..
Показанията на св.Т. П. в коментираните от съда части се подкрепят от
показанията на св.В. В. които съдът също кредитира, който разказва както за
личните си възприятия за живота на страните, така и за обстоятелства
пресъздадени му от последните.От показанията му се установява, че пред
един от най – близките си хора – нейния брат, ищцата е споделяла отвреме на
време, както обстоятелството, че ответникът я тормози физически и
психически най – вече, когато употреби алкохол, така и съмненията си, че
същият има извънбрачни връзки.
Съдът не намира причина да не кредитира показанията на
горепосочените двама свидетели в коментираните части.Св.Т. П. е син на
страните и ако в действителност отношението и поведението на ответника по
отношение на ищцата не е било такова, каквото твърди свидетеля, то
необяснимо за съда остава обстоятелството какво би подтикнало този
свидетел да изложи пред съда събития, които в действителност не са се
случили.Изложените от този свидетел твърдения, че баща му е избягал преди
4-5 месеца от вкъщи без да казва нищо, както е правел винаги, че е изнесъл
8
вещите си и е напуснал семейното жилище потвърждават изложеното в
исковата молба в тази насока.Еволюция не се забелязва и в показанията на
св.В. В. който съобщи единствено станали му известни факти и обстоятелства
през годините, отричайки да е виждал синини по сестра си, както и отричайки
през последните години да е бил пряк свидетел на конфликти между нея и
ответника.
Поради гореизложеното съдът намира, че показанията на тези двама
свидетели в обсъжданите им части, преценени през нормата на чл.172 от ГПК
не могат да бъдат тълкувани само като израз на желанието им да подкрепят
тезата на ищцата, поради което кредитира същите като обективни и взаимно
непротиворечиви.Изводът за достоверността им не се разколебава, тъй като
същите не бяха опровергани с каквито и да било други доказателства.
Съдът не кредитира показанията на св.Т. П. в частта, в която сочи, че
само и единствено майка му е участвала във възпитанието му и е полагала
грижи за него и брат му, както и, че винаги майка му е осигурявала
издръжката му.Предвид продължителния период на съвместно съжителство
на страните и обстоятелството, че основните грижи за децата е полагала
ищцата, съдът не може да приеме, че никога по никакъв начин или повод
ответникът не се е интересувал от своите деца, че не е участвал във
възпитанието и издръжката им.Че това не е било така се установява и от
разпитите на свидетелите на ответника, като в тази връзка св.Ненчев сочи, че
е виждал, че семейството много работи, че е виждал ответникът и децата му
да карат и да режат дърва, а св.Мария Пагелска, че и ищцата, и ответника
работят, че децата им помагат, че ответникът е водел със себе си децата да
работят, че ответникът има машини в двора си, на които работи, че е закупил
къща в съседство до тях, като е казал, че я купува за голямото си дете.
Показанията на останалите трима свидетели, разпитани по искане на
ответната страна по никакъв начин не опровергават твърденията, изложени в
исковата молба и разказаното от свидетелите на ищеца в съдебно
заседание.Същите не могат да бъдат свързани с конкретни обстоятелства,
подлежащи на доказване по делото.Обстоятелството, че тези свидетели не
знаят и не са чули в семейството на страните да е имало проблеми през
годините, не означава, че това е било така.Впечатленията на тези свидетели са
придобити като странични наблюдатели от поведението, което страните са
9
демонстрирали пред обществото, като на същите няма как да са станали
известни факти и обстоятелства, от които ответницата се е срамувала и е
криела, с цел същите да не станат достояние на хората в малкия град, в който
живеят.
Нещо повече, ответникът по никакъв начин не обори, дори не отрече
обстоятелствата изложени в исковата молба относно причините, подтикнали
ищцата да вземе крайното си решение да сложи край на брака си.
Съгласно чл.14 от СК, съпрузите си дължат взаимно уважение, общи
грижи за семейството и разбирателство.От кредитираните от съда гласни
доказателства се установява, че както отделните действия на ответника, така
и неговото цялостно поведение показват постепенното му и трайно
отчуждение от семейството му през годините, като същият е поставял
желанията и потребностите си пред тези на семейството, упражнявал е
физически и психически тормоз спрямо съпругата си, системно е напускал
семейното жилище без основателна причина, като по този начин трайно се
отчуждил от съпругата си, демонстрирал е липсата на уважение и взаимност
спрямо съпругата си.Отношението му е довело до невъзможност за нормално
общуване, обтегнало е брачните отношения, разстроило е дълбоко и
непоправимо брака и представлява брачно нарушение, т.е. вина за
разстройството на брака има ответникът.
От друга страна не се събраха доказателства за виновното поведение на
съпругата, с което последната да е съпричастна към разстройството на брака.
Фамилното име на съпруга след развода:
От представеното Удостоверение за граждански брак е видно, че ищецът
след брака е приел фамилното име на съпруга си - „ Пагелска “.Ищецът е
направил искане след прекратяването на брака да носи моминското си
фамилно име „ В. „.
Съдът намира, че искането на ищеца за възстановяване на фамилното
му име преди брака следва да бъде уважено, тъй като съгласно чл.53 от СК,
възстановяването или запазването на фамилното име след развода са
предоставени на волята на съпруга, приел чуждото фамилно име.
Разноските:
Ищецът е направил искане за присъждане на направените от него
10
разноски по делото.
На основание чл.329 от ГПК, съдебните разноски по брачните дела се
възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг, като това правило с
оглед утвърдената съдебна практика е приложимо и относно свързаните с
брачния иск искания, включително относно родителските права, за мерките
относно децата и за предоставяне на семейното жилище, независимо от това в
чия полза ще бъде разрешен въпросът относно тях.След като в случая съдът
приема, че вината за прекратяване на брака е на ответника, разноските по
делото следва да бъдат възложени в негова тежест.
С оглед гореизложеното и на основание чл.6, т.2 от ТДТКССГПК, при
допускането на развода следва да бъде определена държавна такса в размер
на 50.00 лева, от които ищецът е внесъл 25.00 лева, като ответникът следва на
основание чл.77 от ГПК да бъде осъден да заплати остатъка от дължимата
държавна такса по сметка на съда, както и сумата от 05.00 лева, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 25.00 лева / двадесет и пет лева /,
представляваща внесена по делото държавна такса, както и сумата от 600.00
лева / шестстотин лева /, която ищцата е заплатила за адвокатско
възнаграждение или общо сумата от 625.00 лева / шестстотин двадесет и пет
лева /..
Мотивиран от горното,Съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА РАЗВОД НА ОСНОВАНИЕ чл.49, ал.1 от СК и
ПРЕКРАТЯВА сключения на 15.07.1984г. в гр.Мизия, обл.Враца, с Акт №15
от същата дата, съставен в гр.Мизия, общ.Мизия, обл.Враца граждански брак
между Г. Д. В., ЕГН:**********, с адрес гр.Мизия, обл.Враца, ул.„ 9-ти
септември „ №17 и В. С. П., ЕГН:********** с адрес гр.Мизия, обл.Враца, ул.
„ 9-ти септември „ №17, поради настъпило в него дълбоко и непоправимо
разстройство.
ОБЯВЯВА, че ВИНА за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака има ответникът В. С. П., ЕГН:********** с адрес
11
гр.Мизия, обл.Враца, ул.„ 9-ти септември „ №17.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака, Г. Д. В.,
ЕГН:**********, с адрес гр.Мизия, обл.Враца, ул.„ 9-ти септември „ №17, ДА
НОСИ предбрачното си фамилно име „ В. ”.
ОПРЕДЕЛЯ държавна такса за разглеждане на делото в размер на
50.00 лева / петдесет лева /.
ОСЪЖДА В. С. П., ЕГН:********** с адрес гр.Мизия, обл.Враца, ул.„
9-ти септември „ №17, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС - Оряхово, дължимия
остатък от държавната такса в размер на 25.00 лева / двадесет и пет лева /.
ОСЪЖДА В. С. П., ЕГН:********** с адрес гр.Мизия, обл.Враца, ул.„
9-ти септември „ №17, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Д. В., ЕГН:**********, с адрес
гр.Мизия, обл.Враца, ул.„ 9-ти септември „ №17 сумата от 625.00 лева /
шестстотин двадесет и пет лева / - направени разноски за тази инстанция –
внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
12