Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260009
гр. Севлиево, 23.12.2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЕВЛИЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо Х.
при участието на секретаря Станислава Цонева сложи за разглеждане
докладваното от съдията Х. гр. д. № 1234 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 557, ал. 1, т. 2,
б. "а" от КЗ. Претендира се и обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в размер на законната лихва до окончателното изплащане на сумата.
Постъпила е искова молба от Г.К.Х., с ЕГН **********,*** срещу
Гаранционен фонд, гр. София, ул. "***" № 2, ет. 4.
Ищеца твърди, че е брат на починалата вследствие на ПТП И.К.Х., на 20 г.. На 09.03.2020 г., около 00,15 часа по GAB № 1165 км 4+500 в посока за с. ***се е движил л.а. „***" без peг. номер, управляван от водача Л.Б.М., който нарушил правилата за движение по пътищата, напуснал платното за движение и се ударил в крайпътно дърво, след което напуснал местопроизшествието. В резултат на реализираното ПТП била причинена смъртта на возещата се в автомобила пътничка И.К.Х.. По случая било образувано ДП № 93/ 2020 г. по описа на РУ - Севлиево, пр.пр. № 343/ 2020 г. по описа на ОП - Габрово, което все още не било приключено. Причина за настъпване на ПТП били допуснатите от водача на л.а. „***" нарушения на правилата за движение по пътищата. Налице била пряка причинна връзка между деянието на Л.М. и настъпилите общественоопасни последици - смъртта на И.К.Х.. Увреждащият л.а. „***", с водач Л.Б.М. не бил регистриран по надлежния ред и за него нямало валидно сключена ЗГО. Задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покривала отговорността на застрахованите лица за причинените от тях на трети лица неимуществени и имуществени вреди, свързани с притежаването и използването на МПС. Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а" от КЗ, Гаранционен фонд - гр. София изплащал по застраховка "Гражданска отговорност" обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, ако пътнотранспортното произшествие е причинено от МПС без сключена задължителна застраховка ГО. По силата на договора за застраховка "Гражданска отговорност" за 2020 г., застрахователят покривал отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени вреди на трети лица, настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС, в размер на 10 000 000 лв., като тази сума била и лимитът, до който Гаранционен Фонд отговарял. Ищеца предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред Гаранционен фонд - София на 30.04.2020 г., по образуваната щета № 20210105/08.05.2020 г. с писмо от 30.07.2020 г. ГФ отказвал изплащане на обезщетение за настъпилите неимуществени вреди, поради което за ищеца бил налице правен интерес да предяви претенцията си пред съда. Нямало пречка да бъде ангажирана отговорността на ответника чрез предявяване на иск за определяне от съда на справедлив размер на обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди. В резултат на инцидента загинала И.К.Х., на 20 г. Същата получила тежки несъвместими с живота телесни увреждания, довели до смъртта й. Загиналата била млада жена в началото на своя житейски път, дейна, активна и в отлично здравословно състояние. Била отговорен и трудолюбив човек, който се грижил всеотдайно за своето семейство. Г.К.Х. бил брат на И.К.Х. и преживявал изключително тежко смъртта на своята сестра. Тя била неочаквана и съкрушителна за него. Връзката помежду им била изключително силна, изпълнена с чувство на обич, уважение и привързаност, като винаги си помагали и подкрепяли. Двамата си оказвали взаимна помощ и подкрепа, били силно привързани един към друг. И.и Г. израснали заедно в едно сплотено и задружно семейство. Предвид малката разлика във възрастта им двамата от най-ранна детска възраст били постоянно заедно - заедно играели, хранели, заспивали, учили се, като дори заедно навлезли в тинейджърските си години и започнали да излизат с приятели. Радвали се на компанията един на друг, подкрепяли се и си помагали, били повече от просто брат и сестра - били най-добри приятели. С причинената смърт ищецът загубил моралната и физическа подкрепа на своята сестра, която винаги имал и на която разчитал. Неочакваната й смърт предизвикала значителни по обем и интензитет негативни преживявания у ищеца. И до настоящия момент, покрусата и мъката от внезапната загуба на И.предизвиквали силни емоционални изживявания у Г.К.. Моралните страдания, търпяната скръб от невъзвратимата загуба били огромни и неописуеми и щели да го съпътстват през целия му живот. Несвоевременната, неочаквана и безвъзвратна смърт на И.К.Х. била особено трагично обстоятелство, което завинаги променяло живота на ищеца. Мъката му била огромна и не можела да бъде компенсирана с нищо. С оглед на изложеното, причинените болки и страдания на ищеца следвало да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имали по-голямо значение и се оценявали по-високо. Паричното обезщетение не можело да замести накърнените морални блага, но то щяло да обезпечи удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт. Обезщетението за неимуществени вреди имало за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания и изобщо нематериалните последици от извършеното деяние. Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденият имал право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, но тъй като в случая за увреждащия автомобил не била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност", били налице основанията за ангажиране отговорността на Гаранционен фонд - София. Предявеният иск бил съобразен от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от ищеца, във връзка с причинената смърт, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2020 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид. Предвид изложеното ищеца претендира да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение в размер на 20 000 лв., по частичен иск от 60 000 лв. за причинените му неимуществени вреди от смъртта на сестра му И.К.Х., ведно със законната лихва върху сумата от датата на произнасяне на ГФ - 30.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на
препис от исковата молба с доказателствата, ответника е подал писмен отговор.
Ответника заявява, че вече е бил сезиран във връзка с процесното ПТП и по
образуваните щети № 20-210105/08.05.2020 г. е уведомил ищеца, че следва да
представи доказателства, от които да е видно по безспорен начин, че е налице
хипотезата на чл. 557, ал.1, т. 2, б. "а" от Кодекса за
застраховането, които не били представени в ГФ по щетата, а и по делото. Липсвали
доказателства, установяващи механизма, причините и обстоятелствата, при които е
настъпило събитието, както и за поведението на участниците в него. Оспорва
изцяло твърдения от ищеца механизъм, въпреки че е официален документ,
констативния протокол, в частта относно механизма, обстоятелствата и причините
за ПТП нямал качеството на свидетелстващ официален документ, а на диспозитивен
такъв, тъй като не материализирал удостоверително изявление на своя издател, а изявленията
на самия пострадал пред длъжностното лице - издател. Поради това същия нямал и
материална доказателствена сила. Оспорва твърдения механизъм на настъпване на
процесното ПТП. Счита, че задължителната извънсъдебна административна процедура
пред Гаранционен фонд не се изчерпвала с бланкетното подаване на молби от
пострадалите лица, с която се целял бърз отказ от страна на Фонда, поради
обективна невъзможност да се произнесе, съответно предявяване на искова молба.
Предвид факта, че Фондът не бил страна в досъдебното производство, а ищците не
представили никакви доказателства в тази насока, прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналата И.К.Х., която
вероятно: 1. пътувала в увреденото МПС, без да постави задължителния предпазен
колан, в пряка причинно-следствена връзка с тежестта на настъпилата травматична
увреда и смърт- нарушение на чл.137а от ЗДвП; 2. се съгласила да пътува в лек
автомобил, знаейки, че водачът му е неправоспособен; 3. се съгласила да пътува
при алкохолно/наркотично повлиян водач, който познавала и който употребил
алкохол/наркотични вещества; 4. употребила алкохол/наркотични вещества заедно с
водача Л.Б.М. преди процесното ПТП. Счита, че не следва да бъде игнориран приносът
на наследодателката на ищеца за настъпване на вредите, противното означавало
неоснователно толериране на недобросъвестното й поведение, несъобраявайки
своите действия, съгласявайки се да се вози при неправоспособен и пиян водач,
което било недопустимо в обстановка на нарастващ брой такива пътнотранспортни
произшествия. Досежно размерите на предявените претенции от 20 000,00 лева
частичен иск от общата сума 60 000,00 лв., обезщетение за неимуществени вреди,
счита същите за изключително завишени, тъй като не отговаряли на съществуващите
в страната икономически условия, стандарт на живот и съдебна практика към
датата на ПТП - 9.03.2020 г.. Исковите претенции не кореспондирали със
задължителната практика - Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и създадената
при действието на чл. 290 от ГПК задължителна практика на ВКС по приложението
на чл. 52 от ЗЗД - решение № 83/06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на II т.о.,
решение № 95/24.10.2012 г. по т.д. № 916/2011 г. на I т.о., решение №
154/30.10.2012 г. по т.д. № 807/2011 г. на II т.о. и др. В р. II на
Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС било разяснено, че понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не било абстрактно
понятие, а било свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които били специфични за всяко дело и които трябвало да се
вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички
случаи правилното прилагане на чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за
неимуществени вреди от деликт било обусловено от съобразяване на указаните в
постановлението общи критерии. Тези критерии били възприети и във формираната
по реда на чл. 290 от ГПК задължителна практика по приложението на чл. 52 от ЗЗД, която приемала, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта
вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния
спор правнорелевантни факти. Предявените претенции не кореспондирали нито с
трайната съдебна практика на съдилищата в Р България, нито с принципа на
справедливостта, икономическите условия в страната и стандарта на живот, както
и наличието на допринасяне в значителна степен на вредоносния резултат от
страна на пострадалия. В разглеждания случай нямало как да се установи
наличието на конкретни житейски обстоятелства, които да се направили
привързаността между ищеца и покойната му сестра толкова силна, така че смъртта
на последната да е причинила на ищеца морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за конкретната родствена връзка.
Изложените от ищеца твърдения не разкривали наличието на особено близка
привързаност между него и покойната му сестра по смисъла, посочен в TP №
1/21.6.2018 г. на ВКС - връзка, която да е изключително силна и то до степен,
надхвърляща естествената житейска привързаност между такива роднини. За
получаването на обезщетение нямало да е достатъчна само формалната връзка на
родство, а щяло да е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият
родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен
обосновавали основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Напълно естествено
било брат и сестра да се подкрепят в своето ежедневие. Напротив, изключение от
традиционните семейни отношения било обратното - да не са близки и да не се
подкрепят взаимно. От представените от ищеца доказателства, не се установявало
между починалата и нейния брат да имало толкова дълбоки емоционални връзки.
Техните взаимоотношения били абсолютно нормални, като между родственици.
Претърпените болки и страдания не надхвърляли по интензитет и времетраене
нормално присъщите за тази родствена връзка. Именно по тази причина, искът бил
неоснователен изцяло. Претендира разноски.
Препис от исковата молба и от доказателствата
са връчени на конституираното трето лице – помагач на страната на ответника – Л.Б.М.,
с ЕГН **********,***, като в едномесечния срок по чл. 131 ГПК не е постъпил
отговор от същото.
В съдебно заседание ищеца, лично и чрез
процесуалния си представител поддържа предявеният иск, като излага съображения за уважаването му. Уточнява, че процесното ПТП е настъпило на
08.03.2020 г.. В писмена защита излага подробни съображения за уважаване на
иска.
В съдебно заседание ответника, чрез процесуалния си представител поддържа предявеният иск, като излага
съображения за отхвърлянето на иска. Излага, че по делото се е доказало от показанията
на М.Б.и от обясненията на третото лице
помагач Л.М. изключението предвидено в чл. 557, ал. 3, т. 2 КЗ, а именно
че Гаранционен фонд не изплаща обезщетение за нерегистрирани моторни превозни
средства, в случай че пострадалото лице доброволно се е качило в МПС-то, в което е пострадало,
знаейки че същото не е застраховано със „Застраховка гражданска отговорност“. Счита, че не са се събрали доказателства за
близката емоционална връзка между брата и починалата сестра. Заявява, че на
основание чл. 493а, ал. 4 вр. параграф № 96 от КЗ, ако съдът все пак счете, че
е налице основание за уважаване на претенцията, то обезщетението трябва да е в
размер до 5 000 лв.. Твърди доказаност на значителна степен на съпричиняване на
вредоносния резултат - смъртта на починалата, тъй като е установено, че тя се е
возила доброволно в нерегистриран автомобил и няма сключена застраховка
гражданска отговорност и не е била с поставен колан, който би довел до някакъв
травматизъм, но не и до кончината й. В писмена защита излага подробни
съображения за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание третото лице – помагач на страната на ответника, твърди, че починалата при процесното ПТП е знаела, че няма книжка,
че колата е нередовна, но се качила в
автомобила, като и двамата били дрогирани.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от присъда № 2/23.04.2021 г. по НОХД № 35/2021 г. на ОС – Габрово, решение №
139/19.11.2021 г. по ВНОХД № 283/2021 г. на ВТАС и решение № 37/21.07.2022 г. по НД № 22/2022
г. на ВКС, че е признат подсъдимия Л.Б.М. за виновен в това, че на 08.03.2020 г.,
около полунощ на път GAB № - 1165, километър 4+500 в землището на с. Д., общ. Севлиево,
движейки се в посока с. Столът, общ. Севлиево, при управление на МПС - л.а.
марка „Нисан", модел „Съни" без регистрационни номера с номер на рама
JN1FCN14U0007946, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал.
1 ЗДвП - „Водачите на ППС, са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които
управляват.", при което управляваният от него автомобил напуснал пътното
платно за движение и се ударил в крайпътно дърво, в резултат на което по
непредпазливост причинил смъртта на возещата се на предна дясна седалка в
автомобила И.К.Х. от с. Д., общ. Севлиево, като деянието е извършено след
употреба на наркотични вещества /амфетамин и метаамфетамин/, установено с
техническо средство Drug Chesk 3000 STK и деецът е избягал от
местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, буква "б",
предложение първо във вр. с ал. 1, буква „в" във вр. с чл. 342, ал. 1 НК
във вр. с член 58а, ал. 1 от НК е осъден на девет години лишаване от свобода,
което наказание на основание 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да изтърпи при
първоначален общ режим.
От удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на
И.К.Х., е видно, че последната е сестра
на ищеца Г.К.Х..
От писмо с
изх. № 24-01-193-2/12.05.2020 г. и известие за доставяне на пощенска пратка от 07.05.2020
г., е видно, че ищеца е предявил
претенцията предмет на процеса пред ответника преди завеждане на делото, като
последният е поискал представяне на допълнителни доказателства.
Представени са и други неотносими към предмета на
правния спор писмени доказателства.
Установяват се от заключението на
вещите лица по събраната комплексна съдебно - медицинска и съдебна
автотехническа експертиза, и от изслушването на същите в съдебно заседание
следните обстоятелства: по време на процесното ПТП в кръвта на И.К.Х. се
установява етилов алкохол в концентрация от 1,89 %о и в урината - 2,84 %о; няма
данни за количеството алкохол в кръвта и урината на водача Л.Б.М., тъй като не
е изследван към момента на произшествието и непосредствено след него; в урината
на И.К.Х. има следи от амфетамин и метамфетамин (установени с бърз имунотест);
няма данни за наркотични вещества за водача Л.Б.М.; измерената концентрация на
алкохол в кръвта на пострадалата И.К.Х. отговаря на средна степен на алкохолно
повлияване към момента на смъртта, която води до забавени реакции и нарушена
координация, но това в случая на процесното ПТП не е имало съществено влияние,
тъй като тя е пътник в автомобила; наличието на наркотични вещества в
кръвта/организма на пострадалата повлиява на възприятията и реакциите, но това
не може да се определи с конкретика, защото повлияването е индивидуално, няма
данни в делото за налични концентрации; налице са данни за свободно инерционно
движение на тялото на И.К.Х. в купето на автомобила - в посока напред-надясно;
по тялото на И.К.Х. липсват следи/увреждания от поставен предпазен колан; при
поставен предпазен колан не биха се получили толкова тежки увреждания в
областта на главата на пострадалата, от досег с предната дясна част на купето
на автомобила; част от травмите по тялото са от влачене на трупа към мястото на
намирането му, черепно-мозъчната, шийна и гръдна травми са резултат от ПТП,
както и порезните ранички на ръката; при поставен и правилно функциониращ
обезопасителен колан, не биха се получили травми на главата и шията с такава
тежест, които са довели до смъртта, тоест е било възможно смъртта да се предотврати;
процесният лек автомобил Нисан е оборудван с обезопасителни колани на предните
седалки; И.К.Х. се е возила на предна дясна седалка (пътник до водача), тъй
като травмите й съответстват на деформациите на купето и на локацията на удара,
както и това косвено се потвърждава от наличието на кръв по седалката, по Х.
няма следи от поставен предпазен колан; силата и скоростта на удара не
предполагат възможности за реакция/преценка на обстановката, която да
предотврати травмите; процесният автомобил при настъпване на ПТП-то, се е
движил със скорост около 72 км./ч., а скоростта му в момента на удара е около
60 км./ч., като при такава скорост при поставен предпазен колан безспорно биха
се получили травми, но не и тези и не с такава тежест, а по - малки по степен
травми, може би по десен крайник.
Установяват се от показанията на свидетелката В.В., следните факти: свидетелката е приятелка с майката и бащата на ищеца Г.Х.; познава и И.Х., сестричката на Г.Х., от раждането ѝ; Г.Х. и И.Х.
живеели заедно, не се делили; когато заминавали родителите по чужбина да търсят
работа, двамата били оставени при баба им и израснали от малки заедно; в много
добри взаимоотношения били и били прекалено близки; Г.Х. много си споделял с И.Х.;
Г.Х. бил много зле от загубата на сестра
си, бил съкрушен на погребението и още тъжал за сестра си; спрял известно време
да говори, дори и като ходел на гроба още не можел да преодолее; променил се, станал
по - затворен, почти не излизал и не ходел на разходка; И.Х. била много мило
момиче, много се грижела за детето си, и за Г.Х., имала по специално отношение,
готвела, перяла им.
Установяват се от показанията на свидетелката М.И.,
следните факти: свидетелката е във фактическо съжителство с ищеца Г.Х.;
познавала И.Х., знаели се от много години, били приятелки и познавала и
семейството ѝ; били съседи в с. Д., на 08.03.2020 г. И.Х. претърпяла
катастрофа; И.Х. познавала Л.М., покрай нейна приятелка се запознала с него, но
не го познавала от преди катастрофата; била много добра, отговорна майка,
гледала си детето и била страхотна като човек; работела в един завод за пилета;
И.Х. не взимала наркотици, поведението й никога не било агресивно и не се
държала странно; свидетелката познава Л.М. и помни автомобила му, марка
„Нисан“, бял цвят; свидетелката не е виждала И.на 08.03.2020 г. и няма спомен И.Х.
да ѝ е казвала за Л.М. дали има книжка или не.
Установяват се от показанията на свидетелката М.М.,
сестра на третото лице Л.М., преценени по реда на чл. 172 ГПК, с оглед на
всички други данни по делото, предвид възможната заинтересованост на свидетелката,
следните факти: свидетелката живее в с. С., като живее в едно домакинство с
брат си, децата си и мъжа си; свидетелката знае за автомобила на брат си - бяла
кола, имала регистрационен номер; брат ѝ поддържал контакти с И.и с Ц., с
която бил гадже; брата на свидетелката и И.били като брат и сестра, познавали
се от 2-3 месеца преди катастрофата; предния ден преди катастрофата, спряли колата
и ѝ взели номерата до гробищата на с. Д.; преди още два дена свидетелката
видяла брат си и И.да се дрогират, минавали
през с. С. за 5 минути и заминавали, като колата била вече без номера; на
08.03.2020 г. И.дошла с брата на свидетелката и си подала ръката от прозореца
на колата на детето на свидетелката, но детето не си подало ръката, защото миришела
на алкохол, като това станало около 11,00 часа; брата на свидетелката имал колата
от 10 - 15 дни или около 1 месец, нямал книжка; свидетелката не е виждала
починалата да кара колата, нямало човек, който да не знае, че Л. няма книжка и
че колата е нередовна; всеки път казвали на всички, че брат ѝ няма книжка
и че колата е нередовна и починалата И.знаела за всичко и била казвала това на
свидетелката; свидетелката видяла И.да се дрогира на 08.03.2020 г., сложила на
телефона си прах и се обърнала към прозореца на колата и после нямало прах,
имало и 4-5 туби бира в краката й; пиели алкохол и двамата с големи пластмасови
чаши.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна
страна:
Уважаването на предявеният
иск, с правна квалификация чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ, предполага установяването от ищцата на следните предпоставки: че е претърпял посочените
в исковата молба неимуществени вреди и техния размер; причинените от
делинквентът вреди, са в пряка причинно - следствена връзка с
противоправното му поведение; отговорността на собствениците, водачите и
ползвателите на процесното МПС е следвало да бъде обезпечена чрез сключване на
задължителна застраховка Гражданска отговорност; деликтната отговорност на
виновния за настъпването на ПТП-то водач не е била обезпечена чрез сключване на
договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност.
Установи се от показанията на
разпитаните по делото свидетели, преценени съвкупно с писмените доказателства и
заключенията
на вещите лица по събраните експертизи, че на 08.03.2020
г., около полунощ на път GAB № - 1165, километър 4+500 в землището на с. Д.,
общ. Севлиево, движейки се в посока с. Столът, общ. Севлиево, при управление на
МПС - л.а. марка „Нисан", модел „Съни" без регистрационни номера с
номер на рама JN1FCN14U0007946, третото лице помагач на ответника - Л.Б.М. нарушил правилата за движение по пътищата,
а именно чл. 20, ал. 1 ЗДвП - „Водачите на ППС, са длъжни да контролират
непрекъснато ППС, които управляват.", при което управляваният от него
автомобил напуснал пътното платно за движение и се ударил в крайпътно дърво, в
резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на возещата се на предна
дясна седалка в автомобила И.К.Х. от с. Д., общ. Севлиево, като деянието е
извършено след употреба на наркотични вещества /амфетамин и метаамфетамин/,
установено с техническо средство Drug Chesk 3000 STK и деецът е избягал от
местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, буква
"б", предложение първо във вр. с ал. 1, буква „в" във вр. с чл.
342, ал. 1 НК във вр. с член 58а, ал. 1 от НК е осъден на девет години лишаване
от свобода. Установи се от заключението на вещите лица по събраната комплексна
съдебно - медицинска и съдебна автотехническа експертиза, и от изслушването на
същите в съдебно заседание, кореспондиращо напълно с гласните и с писмените
доказателства и механизма на настъпилото автопроизшествие на 08.03.2020 г.,
подробно описан по – горе. Установи се, че при описаното ПТП от 08.03.2020 г. е причинена смъртта
на сестрата ищеца - И.К.Х..
По делото се установи от съвкупната
преценка на събраните доказателства, че при настъпилото на 08.03.2020 г. ПТП водачът на МПС - л.а. марка
„Нисан", модел „Съни", с номер на рама JN1FCN14U0007946, а именно третото лице помагач на ответника - Л.Б.М. е извършил противоправно деяние
поради допуснато от него посочено по – горе нарушение на правилата за движение по пътищата. Доказа се по делото и липсата на застрахователно правоотношение,
произтичащо от действащ към датата на процесното ПТП договор за задължителна
застраховка Гражданска отговорност. В случая не се установи наличието на
сключен договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност,
обезпечаваща деликтната отговорност на виновния водач, а и не се твърди, поради
което следва да се приеме, че към деня на настъпване на процесното ПТП не е
имало такъв застрахователен договор.
Кръгът на лицата, които имат право
на обезщетение по правилата на чл.
45 ЗЗД в случаите на смърт, е очертан с приетите от Пленума на ВС постановления №
4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г., както и с приетото Тълкувателно решение №
1/2016 г. от ОСНГТК на ВКС. Ищеца е извън кръга на лицата, имащи право на
обезщетение съгласно Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от
24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, но е материалноправно легитимиран да
получи обезщетение за неимуществени вреди, тъй като е била създадена трайна и
дълбока емоционална връзка с починалата и от нейната смърт са търпени
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени. По -конкретно, установи
се от показанията на свидетелката В.В., че Г.Х. и И.Х. живеели заедно, като същите не се
делили. Когато заминавали родителите им по чужбина да търсят работа, двамата
били оставени при баба им и израснали от малки заедно. Били в много добри
взаимоотношения и прекалено близки. Г.Х. бил
много зле от загубата на сестра си, бил съкрушен на погребението и още
тъжал за сестра си. Спрял известно време да говори, променил се, станал по -
затворен, почти не излизал. И.Х. била много мило момиче, много се грижела за
детето си, и за Г.Х., имала по специално отношение към тях. С оглед изложеното
следва да се приеме, че се е установило сериозно и продължително, извън обичайното
за родствената връзка емоционално въздействие на трагичната загуба върху ищеца.
Налице е основание за допускане на изключение по смисъла на т. 1 от
Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на
ОСНГТК и на ищеца следва да се присъди обезщетение.
Неоснователно е възражението
на ответника във връзка с лимитираната отговорност по отношение на лицата,
претендиращи обезщетения и попадащи в обхвата по чл. 493а, ал. 4 КЗ. Уважаване на възражението би довело до противоречие с правото на ЕС,
конкретно, с Втора Директива 84/5 на Съвета от 30.12.1983 г и на Директива
2009/103/ЕО и Решение от 24.10.2013 г. по дело С-277/12, с предмет преюдициално
запитване. В посоченото решение е прието, че чл. 3, §1 от Директива 72/166 и
чл.1, §1 и § 2 от Втората директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не
допускат национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ да покрива обезщетение за неимуществени вреди, дължимо
съгласно националното законодателство, за смъртта на близки членове на
семейството, само до определена максимална сума, която е по - малка от
посочените в чл. 1, §2 от Втора директива 84/5.
Установи се по делото, че по повод причиненото ПТП
е налице влязла в сила присъда на
наказателен съд, задължителна по силата на чл. 300 ГПК за гражданския съд,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца, като предвид и всичко изложено по - горе съдът намира елементите от
фактическият състав на предявеният иск за установени от доказателствата по
делото. Установи се от гореобсъдените доказателства, че именно третото лице – помагач на
страната на ответника - Л.Б.М., е причинил процесното ПТП, като с действията си е причинил смъртта на возещата се
в управлявания от него автомобил пътничка И.К.Х., резултат от което са описаните
по – горе възпроизведени в показанията на свидетелката В.В. вреди на ищеца Г.К.Х.,
като по този начин същият е нарушил и общото задължение по чл. 45, ал. 1 ЗЗД да
не вреди другиму, поради което поведението на М. е противоправно. По силата на
чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината в най – леката й форма се предполага, поради което съдът
приема, че деянието е извършено от М. и виновно. От заключението на вещите лица по
събраната експертиза и от показанията на свидетелката В.В., е видно че описаните
по – горе и приети за причинени вреди на ищеца са резултат от процесното ПТП,
поради което съдът приема наличие и на причинна връзка между уврежданията на ищеца
и деянието извършено от Л.Б.М.. Причинната връзка е зависимост,
при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие
на конкретното действие, в конкретният случай причинено от деянието извършено
от Л.Б.М.. Възможно е деянието да не е единствената причина за резултата, но
това не изключва отговорността за деликт, а само определя нейния обем. Деянието
е необходимо условие за настъпване на вредата тогава, когато ако при мисловното
му изключване, вреда не би
настъпила, т. е. ако при това изключване
неправомерният резултат не настъпи, следва да се констатира, че е налице
причинна връзка между поведението на деликвента и настъпилия вредоносен
резултат. Конкретно по делото, ако ПТП причинено от Л.Б.М. не бе причинило, смъртта
на сестрата ищеца, не би се наложило на
последният да търпи всички психически страдания, описани по – горе при
посочване на вредите, които съдът приема за причинени на ищеца. Не се
установиха по делото да са налице други възможни причинители, на процесните
вреди у ищеца.
Предвид изложеното, съдът намира, че по
делото се установиха предпоставките
за уважаване на предявеният иск с правно основание чл.
557, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ.
Въз основа на ангажираните в производството доказателства съдът
приема за установено настъпването на твърдените от ищеца неимуществени
вреди. По
отношение на размера на дължимото обезщетение, определено по справедливост съгласно
чл. 52 ЗЗД, настоящият състав съобразява
следното: продължителността и интензивността на свързаните с причененото увреждане болки
и страдания, установени от показанията
на свидетелите, възрастта на ищеца, установените
преживявания на ищеца в резултат на увреждащото
деяние и обществено - икономическите условия
към момента на настъпване на увреждането. Предвид
изложеното след като съобрази и актуалната съдебна практика по сходни на
процесния случаи съдът, намира, че за обезщетяване на
неимуществените вреди на ищеца следва да бъде определено обезщетение в размер на 20 000,00 лева.
Установи се наличие на
съпричиняване на увреждането от страна на починалата сестра на ищеца. От заключението на вещите лица по събраната
комплексна съдебно - медицинска и съдебна автотехническа експертиза, се
установи, че по тялото на И.К.Х. липсват следи/увреждания от поставен предпазен
колан, а при поставен предпазен колан не биха се получили толкова тежки
увреждания в областта на главата на пострадалата, които са довели до смъртта. Процесният
лек автомобил Нисан е оборудван с обезопасителни колани на предните седалки, като
И.К.Х. се е возила на предна дясна седалка. При поставен предпазен колан
безспорно биха се получили травми, но не и тези и не с такава тежест, а по -
малки по степен травми, може би по десен крайник. Предвид изложеното следва да
се приеме, че с поведението си починалата сестра на ищеца е допринесла за
настъпването и тежестта на конкретните телесни увреждания, което съгласно чл.
51, ал. 2 ЗЗД следва да бъде взето предвид при определяне размера на дължимото
обезщетение. Като съобрази характера, вида и тежестта на причинените вреди, съдът
приема, че съпричиняването е в размер на 30%. Не се установи починалата сестра на
ищеца да се е съгласила да пътува в лек автомобил, знаейки, че водачът му е неправоспособен,
както и същата да се е съгласила да
пътува при алкохолно/наркотично повлиян водач, който познавала и който е
употребил алкохол/наркотични вещества. Данни в тази насока в събраните
допустими и годни доказателствени средства има единствено в показанията на
свидетелката М.М., сестра на третото лице Л.М., но същите преценени по реда на
чл. 172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото, конкретно показанията на
другите две свидетелки, предвид възможната заинтересованост на свидетелката
М., налагат извод за
недостоверност на обсъжданите части от показанията на тази свидетелка, поради
което съдът не ги кредитира. Относно употребата на алкохол и наркотични
вещества от И.К.Х. от заключението на
вещите лица по събраната комплексна съдебно - медицинска и съдебна
автотехническа експертиза, се установи, че измерената концентрация на алкохол в
кръвта на пострадалата Х. води до забавени реакции и нарушена координация, но
това в случая на процесното ПТП не е имало съществено влияние, тъй като тя е
пътник в автомобила, а наличието на наркотични вещества в кръвта/организма на
пострадалата повлиява на възприятията и реакциите, но това не може да се
определи с конкретика, защото повлияването е индивидуално, а няма данни в
делото за налични концентрации, поради което по делото следва да се приеме, че
липсва пряка
причинна връзка между обсъжданото поведение на пострадалата и настъпилия
вредоносен резултат, съответно липсва и съпричиняване с тези действия на
пострадалата.
Така определеният размер на обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде намален с възприетия процент съпричиняване -
30%, поради което на ищеца се дължи обезщетение в размер на 14 000,00 лева, за
неимуществени вреди.
По всички изложени съображения съдът приема, че
предявеният иск за сумата 20 000,00 лева, обезщетение за неимуществени вреди е
доказан и поради това основателен, до размер на сумата 14 000,00 лева, като до
посоченият размер искът следва да бъде уважен, а за разликата над него до
пълния предявен размер от 20 000,00 лева, искът е недоказан и поради това
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Основателна е и претенцията за
присъждане на законна лихва за забава върху присъдената главница, като следва
да се присъди законна лихва върху главницата, в уважената част, така както е
поискана в исковата молба, от 30.07.2020 г. до окончателното й изплащане, а
искането за присъждане на лихва върху отхвърлената част от главницата, като
неоснователно следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде
осъден да заплати, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата вр. чл. 78, ал. 1 ГПК и при съобразяване критериите в Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на процесуалният
представител на ищеца - адвокат П. К. от
САК сумата 1540,00 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение, определена съразмерно с уважената част от иска. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищеца следва да
бъде осъден да заплати на ответника, по съразмерност направените разноски по
делото за възнаграждения на вещи лица и държавна такса в общ размер на 151,50 лева,
а също и възнаграждение за юрисконсулт, предвид изготвянето на отговора от
такъв, в размер 100,00 лева или общо
разноски в размер на 251,50 лева. На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да плати в полза на РС – Севлиево
държавната такса в размер на 560,00 лева, от заплащането на която ищцата е
освободена, както и направените от бюджета на съда разноски за възнаграждения на вещи лица в размер на 300,00 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр. София, ул.
"***" № 2, ет. 4 да
заплати на Г.К.Х., с ЕГН **********,***, на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б.
"а" от КЗ, сумата от 14 000,00 лева, по
предявен частичен
иск, от иск за обезщетение за неимуществени вреди от 60 000 лева, в резултат от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 08.03.2020 г., причинило смъртта на
сестра му И.К.Х., заедно със законната лихва от 30.07.2020 г. до окончателното
й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения частичен иск за обезщетение за неимуществени вреди В ЧАСТТА за
разликата над присъдената сума от 14
000,00 лева до предявения размер от 20 000,00 лева, ведно със законна лихва от 30.07.2020 г.,
до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр. София, ул. "***"
№ 2, ет. 4 да заплати на адвокат П.К. от САК сумата 1540,00 лева, представляваща разноски.
ОСЪЖДА Г.К.Х., с ЕГН **********,*** да
заплати на Гаранционен фонд,
гр. София, ул. "***" № 2, ет. 4, разноски
по делото в общ размер на сумата 251,50 лева.
ОСЪЖДА
Гаранционен фонд, гр. София, ул. "***" № 2, ет. 4 да заплати на РС –
Севлиево сумата 560,00 лева за
дължимата държавната
такса по делото и платени от бюджета на съда възнаграждения на вещи лица в
размер на 300,00 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: