Р Е Ш Е Н И Е
Номер 443 01.11.2019 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, граждански
състав
На седемнадесети октомври две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Янко Новаков
Членове: -
Секретар: Цветанка Арнаудова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Новаков
търговско дело номер 86 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 99 от Закона
за задълженията и договорите.
Ищецът „Мелон
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Сердика“, бул. „Мария Луиза” № 100, ет. 3, в качеството му на частен
правоприемник на „Юробанк България” АД с ЕИК ********* по договор за цесия от
21.06.2017 г. е предявил иск против ответника Ж.И.В., ЕГН **********, с
постоянен адрес *** със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Цар Симеон І“ № 111, ет.
2, ап. ляв - адв. Георги Михов за
заплащане на следните суми, дължими по договор за банков кредит – овърдрафт от
04.12.2006 г.
- 30000 лева - дължима главница, ведно със законната
лихва, считано от завеждането на делото на 22.02.2019 г. до окончателно
изплащане
- 9218,45 лева - редовна договорна лихва за периода от
21.12.2007г. до 25.03.2016г.;
- 4142,48 лева – лихва забава за периода от
25.03.2016г. до 03.08.2017г.
В исковата молба са изложени следните релевантни
обстоятелства:
Вземанията на „Юробанк България” АД, цедирани в полза
на ищеца, произтичали от договор за банков кредит – овърдрафт от 04.02.2006г.,
сключен с ответника в качеството му на ЕТ „Витком - Ж.В.”, с Булстат *********,
рег. по ф.д. № 3176/1994 г. на ОС – Бургас, непререгистран в Търговския регистър
и заличен на основание § 5, ал.1 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ.
Главницата по договора на стойност 30000 лева била
предоставена под формата на овърдрафт по открита заемна сметка на ответника. Тя
следвало да бъде върната в срок от 240 месеца при подробно описани лихвени
условия.
Ищецът придобил вземанията по договора с договор за
цесия от 21.06.2017 г., за което уведомил ответника след упълномощаване от
банката – цедент. Поради продължително неизпълнение ищецът обявил кредита за
предсрочно изискуем със същото уведомление. Плащане не последвало.
Ответникът, чрез особения му представител назначен по
реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, е оспорил иска. Изложил е съображения, че не бил
редовно уведомен за цесията. Съобщението било изпратено от цесионера, а не от
цедента, и връчването му било нередовно оформено. Не е изразил конкретно
становище по усвояването на главницата. Позовал се е на изтекла давност относно
договорните лихви.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по
делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По силата на представения договор от 04.12.2006 г. „Юробанк
България” АД (частен праводател на ищеца) предоставил на ответника Ж.И.В., в
качеството му на ЕТ „Витком - Ж.В.”, с Булстат *********, рег. по ф.д. №
3176/1994 г. на ОС – Бургас. ) кредит под формата на овръдрафт в размер на
30000 лева, който е бил изцяло усвоен (видно от представеното счетоводно
извлечение – л.93). Главницата е следвало да бъде върната за срок от 240
месеца.
Ответникът не е бил пререгистриран в търговския
регистър, поради което е бил заличен като търговец на основание § 5, ал.1 от
ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ. Той е продължил да бъде страна в облигационното правоотношение
в лично качество.
Размерът на годишната възнаградителна лихва е бил уговорен
като сбор от стойността на базовия лихвен процент на банката за малки фирми (променлива
компонента, който към датата на договора възлизала 10%) и фиксирана надбавка от 1,5 пункта – чл.
5. Така първоначалната възнаградителна лихва е възлизала на 11,5%.
С договор от 21.06.2017 г. (л.17-33) банката е
цедирала вземанията си на ищеца „Мелон България” ЕАД като го упълномощила да
съобщи цесията на ответника. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е
било връчено на 29.01.2019г. (л. 90-92 от делото). То съдържа и изявление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем поради продължително неизпълнение
на задължението за извършване на погасителни плащания.
Доказателства за такива плащания не са ангажирани и в
настоящия процес. Поради това съдът намира, че ответникът следва да заплати на
ищеца предсрочно изискуемата главница от 30000 лева.
По отношение на претендираната възнаградителна лихва
от 9218,45 лева, начислена за периода от 21.12.2007г. до 25.03.2016г. и лихвата
за забава от 4142,48 лева, начислена за периода от 25.03.2016г. до 03.08.2017г.:
Няма данни за изменение на посочения в договора
годишен процент на възнаградителната лихва – 11,5%.
Основателно е възражението на ответника за изтекла погасителна
давност по отношение на всички лихви, начислени до 22.02.2016 г.
За остатъка от процесния период - от 22.02.2016г. до
25.03.2016г. възнаградителната лихва (при годишен лихвен процент от 11,5) възлиза на 316,25
лева.
Съгласно коментираното уведомление предсрочната
изискуемост е настъпила на 05.02.2019 г. До този момент лихви за забава върху главницата
не се дължат. Това се отнася за целия процесен период от 25.03.2016г. до
03.08.2017г. Ищецът поддържа претенцията в този вид и след дадените му с доклада
на съда указания.
Предвид изложеното и на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца дължимата по договора
главница от 30000 лева ведно с
възнаградителна лихва в размер на 316,25 лева, начислена за периода от от
22.02.2016 г. до 25.03.2016 г., както и законната лихва, считано от завеждането
на делото на 22.06.2019 г. до окончателно изплащане.
В останалата част претенциите следва да бъдат
отхвърлени.
Съдебноделоводните разноски на ищеца възлизат на
3715,24 лева (1734,44 лева - държавна такса; 150 лева - юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК; 1830,80 лева -
депозит за назначаване на особен представител на ответника по реда на чл. 47,
ал. 6 от ГПК.)
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в съответствие с
уважената част от иска, съдът присъжда в полза на тази страна разноски от
2597,55 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Ж.И.В., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, със
съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Цар Симеон І“ № 111, ет. 2, ап. ляв - адв. Георги Михов да заплати на „Мелон
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Сердика“, бул. „Мария Луиза” № 100, ет. 3, в качеството му на частен
правоприемник на „Юробанк България” АД с ЕИК ********* по договор за цесия от
21.06.2017 г., сумата от 30000 (тридесет хиляди) лева, представляваща главница,
дължима по договор за банков кредит – овърдрафт от 04.12.2006г. ведно с редовна
договорна лихва в размер на 316,25 лева (триста и шестнадесет лева и двадесет и
пет стотинки), начислена за периода от 22.02.2016
г. до 25.03.2016 г., както и законната
лихва върху главницата от 30000 лева, считано от завеждането на делото
на 22.02.2019г. до окончателно изплащане, а също и съдебноделоводни разноски в
размер на 2597,55 лева (две хиляди петстотин деветдесет и седем лева и петдесет
и пет стотинки).
ОТХВЪРЛЯ иска на „Мелон България” ЕАД против ответника
Ж.И.В. В ЧАСТТА за договорната лихва над присъдения размер от 316,25 лева до
претендираната горница от 9218,45 лева, както и В ЧАСТТА относно лихвата забава
в размер на 4142,48 лева, начислена за периода от 25.03.2016г. до 03.08.2017г.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: