№ 53
гр. Перник, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно
гражданско дело № 20211700500701 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба от О. П. против решение № 228/11.10.2021 г. по гр.д. №
3308/2021 г. на РС – Перник, с което е прието за установено, че ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД има вземане срещу О. П. в размер на сумата 223 лв. - изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско стандарт“ по щета №****, ведно
със законната лихва за забава за периода 29.04.2021г. - 22.06.2021г. в размер на 3.41лв.,
ведно със законната лихва от исковата молба до окончателното изплащане.
По изложени в жалбата доводи за неправилност на решението, тъй като липсват
доказателства за изплащане на пълния размер на застрахователното обезщетение от
223 лв., се иска отмяната му от въззивната инстанция и отхвърляне на исковете и
присъждане на разноски.
Въззиваемият изразява становище за неоснователност на жалбата и за
потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
Пернишкият окръжен съд при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка намира, че обжалваното решение е валидно, а относно
допустимостта му (в случая изцяло, т.к. решението се обжалва изцяло) установява
следното:
Първоинстанционното гр.д. № 3308/2021 г. на РС – Перник е образувано по
1
искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове от ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД срещу О. П., с пр. осн. чл. 410, ал. 1, КЗ, вр. чл.
49 ЗЗД за сумата 223 лв. - изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско стандарт“ по щета №****, ведно със законната лихва от исковата молба до
окончателното изплащане и с пр. осн. чл. 86 ЗЗД за сумата 3.41лв. - законната лихва за
забава за периода 29.04.2021г. - 22.06.2021г., с петитум ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца процесните суми. В исковата молба и отговора по чл. 131 ГПК няма
твърдения за развило се предходно заповедно производство между същите страни и за
същите вземания, както и липсват такива доказателства по делото.
В доклада по делото първоинстанционният съд също е приел, че се касае за
осъдителни искове /л. 36 от делото/. До приключване на съдебното дирене ищецът не е
искал изменение на исковете чрез преминаване от осъдителен към установителен иск,
по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК. В писмената защита ответникът изрично сочи, че
исковете са осъдителни: "моля да отхвърлите предявения регресен иск срещу ответника
за изплащане на ищеца…." /л. 55 от делото/.
В мотивите на решението обаче първоинстанционният съд е приел, че се касае за
установителен иск /л. 60 от делото/, където е посочил, че се иска установяване на
дължимост на сумите. В същия смисъл е и диспозитивът на съдебното решение, в
който е прието за установено, че ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД има
вземане срещу О. П. в размер на сумата 223 лв. - изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско стандарт“ по щета №****, ведно със законната
лихва за забава за периода 29.04.2021г. - 22.06.2021г. в размер на 3.41лв., ведно със
законната лихва от исковата молба до окончателното изплащане.
Въз основа на така установените факти, въззивният съд приема, че обжалваното
решение е недопустимо, тъй като не е постановено в съответствие с основанието и
петитума на искането за съдебна защита. Въведените твърдения и петитум в исковата
молба определят предмета на делото - предявени са обективно съединени осъдителни
искове с пр. осн. чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за сумата 223 лв. и с пр. осн. чл. 86
ЗЗД за сумата 3.41лв. Определянето на предмета на делото е дейност на съда по
прилагането на закона и се извежда от исковата молба - нейната обстоятелствена част и
петитум. При така въведените твърдения и очертания предмет на делото, РС се е
произнесъл по непредявен установителен иск за установяване, че ответникът дължи на
ищеца процесните суми, излизайки извън заявения предмет на делото.
По този начин районният съд е разгледал непредявен иск, като вместо
предявения осъдителен иск съдът се е произнесъл по непредявен установителен, който
освен това е и недопустим поради липса на правен интерес. Установителният и
осъдителният иск имат различни правни предпоставки и правни последици и е
недопустимо съдът да приема по свой почин предявения осъдителен иск за
2
установителен и обратното. Следва да се отбележи и че установителен иск при
посочените по-горе факти е недопустим, тъй като ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение на водача на МПС в изпълнение на договора за имуществено
застраховане и има правен интерес да иска единствено възстановяване-заплащане на
платените суми, но не и установяване на дължимост на същите.
Посоченият пропуск не може да се квалифицира като несъответствие между
мотиви и диспозитив на решението, т.е. не се касае за очевидна фактическа грешка, тъй
като в мотивите липсва обсъждане и посочване, че се касае за осъдителни искове. При
ясното и изрично посочване в обстоятелствената част и петитум на исковата молба, че
се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца процесните суми, липсват и
недостатъци на исковата молба по смисъла на чл. 129, ал. 2 и 4, вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 и
5 ГПК, поради което не е налице основание и задължение за първоинстанционния и
въззивния съд да остави исковата молба без движение с указания до ищеца да уточни
иска. На последно място пороците на решението не могат да бъдат отстранени от
въззивния съд, посредством неговата отмяна и постановяване на ново решение, тъй
като това би означавало в противоречие с принципа за триинстанционно разглеждане
на гражданските дела, въззивният съд да се произнесе за първи път по исковата
претенция.
С оглед изложеното, като постановено по непредявен иск, обжалваното
първоинстанционно решение следва да бъде обезсилено на осн. чл. 270, ал. 3, изр.
последно ГПК и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния
съд от етапа на устните състезания, който да се произнесе по предявените осъдителни
искове. При констатация на недопустимост на обжалваното решение въззивният съд е
освободен от задължението да се произнася с решението си по същество на въведения
с исковете на ищеца правен спор. В тази връзка не следва да се обсъждат оплакванията
на жалбоподателя по съществото на спора.
Настоящото въззивно производството приключва с решение, с което не се
разрешава по същество правният спор, предмет на делото, и не се слага край на делото,
поради което за страните не възниква право на разноски по чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК,
които да бъдат присъждани от въззивния съд в настоящото производство. При новото
разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе по разноските
по делото, вкл. направени и в настоящото въззивно производство, съгласно чл. 81 ГПК,
във вр. с чл. 78 ГПК.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло решение № 228/11.10.2021 г. по гр.д. № 3308/2021 г. по
3
описа на Районен съд – Перник.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Перник за ново разглеждане от друг състав на
съда за произнасяне по предявените осъдителни искове от етапа на устните състезания,
съобразно указанията в мотивите на настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4