О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№…………
гр.К.,
22.10.2019г.
КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти наказателен
състав в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЮРАЙ МУРАДОВ
Разгледа
докладваното от съдията ЧНД № 696/19г. по описа на КРС - III - ти н.с. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.4 от НПК.
Образувано е по постъпила жалба от С.Т. *** ЕГН
**********, против Постановление на РП гр.К. от 08.10.2019 г. с което на
основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24 ал.1, т.1 от НПК е прекратено
наказателното производството по досъдебно производство №721/2018г., по описа на
РУ на МВР гр.К., образувано и водено за престъпление по чл.296, ал.1 от НК.
Досъдебното производство е образувано на 14.12.2018г. и
водено за това, че в периода от 04.04.2011г. до месец май 2018г. в гр.К.,
обл.Пловдив било осуетено изпълнението на съдебно решение по гр.дело
№752/2009г. на Районен съд - К. - престъпление по чл.296, ал.1, от НК.
Недоволен от постановения прокурорски акт, жалбоподателя
иска отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство и
връщане на делото на РП – К. за продължаване на процесуално-следствените
действия и изпълнение на закона. Аргументи излага в жалбата си.
Съдът като провери на основание чл.243, ал.4 от НПК
атакуваното постановление, намери следното:
По допустимостта на жалбата:
За да се даде отговор на въпроса допустима ли е жалбата,
следва да се обсъди дали от престъплението по чл.296, ал.1 от НК може да има
пострадал, а оттам и процесуална легитимация да обжалва постановлението за
прекратяване на наказателно производство.
Възможността да има пострадал не само от престъплението
по чл.296, ал.1 от НК, но и от всяко друго престъпление, което не предвижда в
своя състав причиняването на съставомерни вреди, е спорна в съдебната практика.
Преценката и решаването дали едно физическо лице има качеството на „пострадал”
по смисъла на чл.74 и следващите от
НПК изисква да се отчетат и обсъдят обстоятелства като обект на посегателство,
съдържанието на изпълнителното деяние, сферата в която са настъпили
обществено-опасните последици, съставомерните обществено-опасни последици,
връзката между обекта на посегателството и правната сфера на определено
физическо лице, вредата като негативно въздействие върху благо, охранявано от
правото, състоящо се в отрицателно изменение в материалната или в духовната
сфера на един правен субект. Актуалната съдебна практика и правна доктрина,
придържайки се към принципите, залегнали в Директива 2012/29/ЕС на Европейския
Парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални
стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за
замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета, все повече разширява
възможността за признаване статут на пострадал от престъпление в хода на
наказателното производство на конкретни физически лица, чиято лична сфера е била засегната в резултат
от престъпления против правосъдието и престъпления против реда и общественото
спокойствие. Това се установява и от Решение №304/2011 г., постановено по к.д.
№1610/2011 г. на ІІІ н.о. на ВКС, където съдът е приел, че правилно, в
конкретния случай, пострадалите от престъплението „набедяване„ лица са били
конституирани като частни обвинители и граждански ищци, независимо, че същото е
против правосъдието. Аргументи в този насока се извеждат от търпените от тези
лица неимуществени вреди от престъплението, което се преследва по общия ред,
изразяващи се в накърняване на тяхната чест и достойнство, авторитет и добро
име.
Във връзка с горното, настоящият състав приема, че ако
нито общият обект на посегателство, нито непосредственият обект, както е в
конкретния случай, не насочват директно към защита на индивидуална правна
сфера, то е необходимо да се анализира конкретния фактически състав. В случай,
че бъдат установени обществено-опасни последици, накърняващи непосредствено
нечии права, тогава съдът следва да приеме, че от съответното престъпление има
пострадал. Относно престъплението по чл.296, ал.1 от НК настоящият състав
намира, че може да има пострадало лице, тъй като от диспозицията на нормата
може да бъде направен извод, че наред с общия и непосредствен обект на
престъплението - обществените отношения, гарантиращи нормалното функциониране
на правосъдната система е налице и допълнителен обект, относим към правото на
защита на лицето, в чиято полза е било постановено неизпълненото влязло в сила
решение на граждански съд.
Обстоятелството дали престъплението е формално /на просто
извършване/ също не изключва възможността при този вид престъпления да възникне
фигурата на пострадал, със следващите от това процесуални права по чл.74 и
следващите от НПК. Това е така, тъй като от значение е не дали
обществено-опасните последици са предвидени от закона като съставомерен престъпен
резултат, а дали процесното престъпление може да засегне пряко отделни лични
или собственически права. В този смисъл, лицето, чиито права са накърнени пряко
се явява пострадал от деянието, макар и претърпените вреди да са
несъставомерни. Основание за предявяване на гражданския иск в наказателния
процес се явява деянието на подсъдимия, предмет на обвинението, и ако от него
са последвали вреди, то се дължи произнасяне по претенцията за възмездяването
им. Предвид изложеното, съдът счита, че жалба е допустима. В този смисъл е и
Определение №39 от 11.01.2019 г. на Пловдивският окръжен съд по ВЧНД №
2333/2018г.
Постановлението е надлежно връчено на обжалвалото го лице
на 10.10.2019г., което е видно от известието за доставяне на куриерската
служба. Жалбата е депозирана в РП К. на 16.10.2019г. Т.е. тя е подадена в
законоустановения седмодневен срок и е процесуално допустима.
II. По обосноваността и законосъобразността на
постановлението за прекратяване на наказателното производство:
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В жалбата се сочи, че постановлението на РП-К. е
неправилно и незаконосъобразно, тъй като е било налице бездействие от страна на
общ.К. за изпълнение на съдебното решение.
Както вече беше посочено досъдебното производство е
образувано на 14.12.2018г. с постановление на Районна прокуратура гр.К. за
това, че от 04.04.2011г. до месец май 2018г. в гр.К., обл.Пловдив било осуетено
изпълнението на съдебно решение по гр.дело №752/2009г. на Районен съд - К. -
престъпление по чл.296, ал.1, от НК.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства,
които допринасят за правилното изясняване на релевантните факти. Разпитани са
множество свидетели.
В хода на разследването не е било привлечено лице в
качеството на обвиняем.
Съгласно разпоредбата на чл.234, ал.5 от НПК съдът се
произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за
прекратяване на наказателното производство. КРС намира, че приетата за
установена от прокурора фактическа обстановка по безспорен начин се подкрепя от
събраните по делото доказателства, поради което намира за ненужно да я
преповтаря.
За да прекрати наказателното производство на основание
чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 НПК, прокурора от РП К. е приел в
резюме, че с Решение №109/10.02.2010г. по гр.дело №752/2009г. на Районен съд –
К., в сила от 04.04.2011г., на основание чл.71, ал.1 и ал.2 от Закона за защита
от дискриминация, О. К. е била осъдена да преустанови дискриминационното третиране
спрямо С.Т. ***, чрез отстраняване на съществуващите архитектурни бариери и
чрез изграждане и поддържане на архитектурна среда, която да не ограничава
достъпа на лица с увреждания до публични места. Със същото решение на основание
чл.71, ал.1, т.3 от Закона за защита от дискриминация О. К. е била осъдена да
заплати на С.Т. сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди. На 21.06.2019г., О. К. е направила плащане на тази сума, по изпълнително
дело №20115320400111, с взискател С.Т..
След проведено щателно разследване относно
обстоятелството дали това решение е изпълнено, прокурора е приел, че е налице
несъставомерност на деянието по смисъла на чл.296 ал.1 от НК, тъй като е
криминализирано създаването на пречки или осуетяването изпълнението на съдебно
решение или неизпълнението на заповед за защита от домашно насилие или ЕЗЗ,
като когато се касае до съдебно решение, съставомерно е създаването на пречки
или осуетяване на изпълнението му, докато в случаите на заповед за защита – съставомерно
е нейното неизпълнение. Доброволното неизпълнение на съдебно решение в случаите
по чл. 296, ал. 1 от НК не било скрепено с наказателно-правна санкция.
Освен това в конкретния случай, не били събрани
доказателства за действия или бездействия на длъжностни лица от О. К., чрез
които да са създадени каквито и да било пречки или да е било осуетено
изпълнението на посоченото съдебно решение. Напротив, налице била активна
дейност по осигуряване на достъпна среда за хора с увреждания, като темповете на
промяната в инфраструктурата били зависими от финансовите възможности на О. К..
В тази връзка в постановлението е посочено, че престъплението по чл.296, ал.1
от НК е умишлено престъпление и като такова може да се осъществи само при
наличието на пряк умисъл, което означава, че деецът трябва да съзнава всички
обективни и субективни признаци на състава на престъплението, и целта му да е
пречене или осуетяване, по какъвто и да е начин изпълнението на решението.
Такъв извод не можел да бъде направен, защото противоречял на житейската
логика, тъй като било налице изпълнение на съдебното решение, като част от
различни проекти, реализирани и предстоящи в О. К., като това бил
последователен и непрекъснат процес с цел премахване на всички съществуващи
прегради за осигуряване достъпността на гражданите и създаване на условия за
равностойно ползване от цялото население на обществените и административни
сгради, съоръженията за спорт, площите за широко обществено ползване /паркове/,
транспортната инфраструктура /улици и алеи/, елементите на градското
обзавеждане и други.
Съдът в настоящото производство, изследвайки
обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване,
намира, че изводът на РП К. е правилен и прокурорът в случая законосъобразно,
въз основа на събраните по делото доказателства е приложил правомощието си по
чл.243, ал.1, т.1 от НПК да прекрати наказателното производство. Актът е
постановен при съобразяване с гласните и писмени доказателства, събрани в хода
на досъдебното производство. Производството е прекратено, след като са събрани
достатъчно доказателства за да обосноват крайния извод.
Освен изложеното от прокурора, следва да се отбележи, че
действително от субективна страна престъплението винаги е умишлено и са
възможни както пряк, така и евентуален умисъл. Необходимо е обаче да има годен
субект на това престъпление. В случая, с Решение №109/10.02.2010г. по гр.дело
№752/2009г. на Районен съд – К., в сила от 04.04.2011г., на основание чл.71,
ал.1 и ал.2 от Закона за защита от дискриминация, О. К. е била осъдена да
преустанови дискриминационното третиране спрямо С.Т. ***. Т.е. решението е
насочено към юридическо, а не физическо лице, като юридическо лице
/общ. К./ не може да носи наказателна отговорност. Основен принцип в
българското наказателно право е, че наказателната отговорност е лична.
Юридически лица или негови колективни органи не могат да бъдат субекти на
престъпление. Субект на престъплението по чл.296, ал.1 от НК е всяко
наказателно отговорно физическо лице, което с активни действия или чрез
бездействие е попречило или по друг начин е осуетило изпълнението на влязло в
законна сила съдебно решение. В този смисъл следва да се отбележи, че
разпоредбата на чл.296, ал.1 от НК не въвежда като условие за осъществяване на
престъплението, субектът да има непременно качеството на страна по съдебното
решение.
От събраните на досъдебното производство доказателства не
се установява конкретно физическо лице да е създало по някакъв начин пречки за
постигане на правилно и обективно правораздаване. Самото разследване е
извършено пълно и всестранно, разпитани са лицата, които имат отношение по
случая, събрани са относимите писмени доказателства, а те водят в своята
съвкупност на извод, че престъплението за което е образувано и водено
досъдебното производство е несъставомерно от обективна и субективна страна.
Настоящият състав счита, че постановлението е обосновано,
тъй като установените фактически положения напълно съответстват на събрания и
проверен по делото доказателствен материал. Това е така, защото разследването е
извършено обективно, всестранно и пълно и прокурорът е направил верен анализ и
оценка на доказателствения материал. На следващо място, постановлението е
законосъобразно. Налице е предпоставката за прекратяване на наказателното
производство, визирана в чл.24 ал.1 т.1 от НПК по отношение на престъплението
по чл.296 ал.1 НК. Липсва извършено съставомерно деяние, което да представлява
престъпление от общ характер.
Както вече беше посочено по-горе разследването е
извършено пълно и всестранно, разпитани са лицата, имащи отношение към случая,
и правилно и законосъобразно, след съобразяване със събраните по делото
доказателства, представителят на РП К. е прекратил наказателното производство.
Водим от горното и на основание чл.243, ал.5 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА постановление на РП К. от 08.10.2019 г., с
което на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24 ал.1, т.1 от НПК е
прекратено наказателното производството по досъдебно производство № 721/2018г.,
по описа на РУ на МВР гр.К., образувано и водено за престъпление по чл.296,
ал.1 от НК.
Преписи от определението да се изпратят на РП – К. и на
жалбоподателя С.Т. *** ЕГН **********.
Определението подлежи на жалба и протест пред ПОС в
седмодневен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Гюрай
Мурадов/
М.Б.