№ 131
гр. Варна, 12.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно гражданско
дело № 20213100503036 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл.419 ГПК по частни жалби подадени от
МЛ. АЛ. В. и Н. АТ. Д. срещу разпореждане №12471/03.08.2021г., с което е допуснато
незабавно изпълнение по заповед №3892/03.08.2021г. постановена в полза на „Банка
ДСК“АД гр. София солидарно срещу четири лица, между които двамата жалбоподатели, въз
основа на документ по чл.417 т. 2 от ГПК по ЧГД 10610/2021 на ВРС(електронно дело
20213110110610 от ЕИСС).
Жалбоподателите, действащи по отделно чрез представляващия всеки от тях адв. Н.
(ВАК) излагат идентични като съдържание оплаквания за неправилно установени от
първата инстанция предпоставки за допускане на незабавно изпълнение на оспорен с
възражение срещу заповедта дълг на кредитополучател, обезпечен от тях като поръчители за
изпълнение по банков кредит. Оспорват изискуемост, като сочат, че кредиторът не е
обосновал твърдяната предсрочна изискуемост спрямо тях, тъй като не е представил
никакви уведомления, връчени им като солидарно задължени лица. Позовават се на
пропуснатите падежи от главния длъжник по погасителния план в период значително
надхвърлящ преклузивен срок по чл. 147 ЗЗД, като считат, че отговорността им за чуждото
задължение е погасена с бездействието на кредитора да потърси изпълнение на забавените
плащания и своевременно да упражни изрично уговорено право на предсрочна изискуемост
при настъпили основания за това повече от 6 месеца преди подаването на заявлението.
Възразяват и по зачитането на последици от връчването на изявлението на
кредитополучателя, като сочат че удостоверените от връчителя факти не съответстват на
хипотеза на чл. 47 ГПК. Отделно, сочат неясноти и противоречия в данните, изложени в
извлечението от кредитната сметка по отношение на заявените размери като дължими и
1
просрочени главница, лихва и мораторна лихва и посочените от кредитора периоди на
забава, разминаващи се с обозначени падежи. Позовават се на изтекли периоди на кратка
погасителна давност по описаните в извлечението анюитетни вноски и начислена
допълнително наказателна лихва, като обосновават периодичния характер на разсрочени
частични плащания и обезщетенията за забавата. Считат, че извлечение, в което са посочени
вече погасени по давност задължения изключва редовността на този документ,
удостоверяващ в нарушение на закон естествени задължения като подлежащи на
принудително събиране вземания на взискателя. Самостоятелно оплакване се основава и на
неравноправност на конкретно посочени от жалбоподателите клаузи от договора за
потребителски кредит относно начина на определяне на лихвен процент и възможността той
и да се променя по неясна методика и обвързването на разходите на потребителя с тарифа,
приемана едностранно от кредитора. С доводи за отричане на правата на заявителя,
основани на нередовно извлечение за дълг, произтичащ от неравноправно наложени на
потребител условия в договора за кредит молят допуснатото незабавно изпълнение спрямо
длъжниците да бъде изцяло отменено и издадения изпълнителен лист обезсилен.
Насрещната страна „Банка ДСК“АД гр. София, чрез ю.к. М., като заявител в
заповедното производство, оспорва двете жалби, като се позовава на надлежното
удостоверяване на допусната от кредитополучател забава на повече от 66 вноски, послужила
за упражняване на правото на кредитора да обяви предсрочна изискуемост на дълга в
цялост, като връчи изявление за това на главния длъжник и така трансформира цялата
ползвана главница в изискуем дълг. Сочи възприето в съдебната практика зачитане на
последиците от това уведомяване, пряко и срещу поръчителите, обвързани с дълга за период
от поне 6 месеца от упражняването на правото на кредитора, дори и те да са настъпили от
най-ранния възможен момент на прилагане на фикцията по чл. 47 ГПК при първото
залепяне на уведомление до адресата. Противопоставя се на обсъждането на възраженията
за погасяване на вземането на кредитора, които представляват защита по същество и не
могат да се съобразяват при външна преценка на документите. С доводи за
неконкретизирани и необосновани оплаквания за неравноправност на клаузи и липса на
съществени несъответствия на реквизитите на извлечението, моли неоснователните жалби
да не бъдат уважавани.
Само въззиваемият кредитор е заявил и искане за определяне на разноски.
Жалбите на задължените поръчители са регистрирани като постъпили електронни
изявления с вх. № 33286/28.09.29.21г и вх.№ 382231/20.10.21г. след приемането им като
подписани с квалифициран електронен подпис от пълномощник, в рамките на преклузивен
срок, считано от уведомяване на всеки от солидарните длъжници за издадената заповед
съответно на 28.08.21г и на 30.09.21г. Подателят на жалбата е надлежно упълномощен от
двамата жалбоподатели и едновременно с жалбите е депозирал и възражения по чл. 414
ГПК от името на поръчителите за оспорване на задълженията по заповедта. Общността на
преюдициалните факти(обезпечаване на едно и също главно задължение) налагат общото
разглеждане на жалбите на другарите, но доколкото солидарно задължените лица нямат
2
съвместна легитимация и всеки от тях самостоятелно понася процесуални последици от
изпълнителната сила на заповедта, участие на другите длъжници не се налага.
Авансовата такса за обжалване е внесена от всеки от жалбоподателите в изискуемия
по закон минимален размер. Жалбите са надлежно администрирани и разглеждането им по
същество е допустимо.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените пред
първоинстанционния съд доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Компетентният районен съд(със седалище съвпадащо с адреси на главните
длъжници) е сезиран с надлежен формуляр по чл. 417 ГПК, изготвен от заявителя по
образец съгласно приложение към НАРЕДБА № 6 от 20.02.2008 г. за утвърждаване на
образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други
книжа във връзка със заповедното производство. Съответно на това сезиране
разпореждането кореспондира на акт, с който е разгледано заявление по чл. 417 ГПК, и след
едновременна преценка на допустимостта на заявлението и основателността на искането по
чл. 418 ГПК е допуснато незабавно изпълнение при издаване на заповед за изпълнение по
претендираните вземания, заявени от банка (универсален правоприемник на заличен след
вливане кредитор) като породени от сключен договор за кредит, предоставен на физическо
лице, допусната забава по уговорен погасителен план и упражнено право на предсрочна
изискуемост от кредитора. Произнасянето на заповед за незабавно изпълнение и
съпътстващото я разпореждане за незабавно изпълнение е действително..
На първо място съставът на съда намира, че въпросите относно законосъобразността
на разпореждане за незабавно изпълнение(посочени като основания на жалба по чл.419 ал. 3
ГПК) са от процесуален характер и могат да бъдат предмет на пълен служебен въззивен
контрол, тъй въззивният съд следва да изложи собствените си мотиви по приложението на
процесуалния закон(ТРОСГТК№6/2017 на ВКС). В тази връзка приоритет имат правилата за
предпоставките за упражняване на правото на кредитора, каквито са преклузивните срокове
по чл. 147 ЗЗД за търсене на отговорност от поръчители (т. 4б от ТРОСГТК 4/20013 на ВКС)
и забраната за основаване на искания срещу потребители на неравноправни клаузи,
наложени в сделки от доставчици( чл. 411 ал.2 т. 4 ГПК), доколкото такива обстоятелства
могат да се установят само при външната преценка на посочения от заявителя документ за
изискуемо парично задължение.
Кредиторът е основал претенцията си на комплект от документи по чл. 417 т.2
ГПК(извлечение от счетоводни книги и обосноваващи го документи за сключения договор
за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство). В заявлението се индивидуализират
четири отделни вземания: осчетоводена главница, изискуема в целия ползван от
кредитополучателя размер след предупреждение за отпадане на срокове за месечни
погасителни вноски, възнаградителна лихва и обезщетение за забава, уговорено като
лихвена надбавка, начислени до предсрочната изискуемост, обявена на 27.06.2021г, законна
лихва, претендирана да забавата след предсрочната изискуемост до подаване на заявлението
3
и законна лихва само върху главница след това сезиране на съда. Така заявените вземания
съвпадат с удостоверените в извлечението факти на настъпили падежи на общо 66 броя
месечни вноски за лихви и главница, като за най-ранен падеж на частично неплатен анюитет
е посочена дата 30.12.2014г., а 30.05.2020г е падежа на последната вноска, отчетена от
кредитора като дължима преди отправянето на покана (предупреждение) за предсрочна
изискуемост на 27.08.2020г. Същевременно кредиторът е удостоверил като изискуема в
цялост главницата на 28.6.21г и се е позовал на възложено на съдебен изпълнител
уведомяване на всеки от двамата съдлъжници и удостоверено от връчители едва на
07.05.2021г. довършено връчване на съдлъжника на кредитополучателя.
Съпоставката на тези документи ясно сочи, че специалната императивна норма на
чл. 147 ЗЗД не е съобразена от първата инстанция. Отговорността на поръчителите е за
онези задължения, които кредиторът е уговорил с главния длъжник и изискуемостта и
последиците от забавата на кредитополучателя се отнасят и за гарантите по начина, по
който се противопоставят на длъжника. Според задължителна тълкувателна практика (т.2 от
ТРОСГТК 3/2017г. на ВКС), погасителният план с анюитети се възприема като определящ
за срочния характер на договора, съответно и за падежите, фиксирани ежемесечно в полза
на длъжника, но само за онези части от главницата и възнаграждението за ползването й,
които формират конкретно уговорената погасителна вноска. Не може да се поддържа, че
погасителния план ползва само длъжника като съгласие на кредитора да приема изпълнение
на части преди крайния падеж, тъй като разпределението на главницата на части влияе и
върху крайната цена, начислявана като лихва върху още непадежирал, респективно редовно
ползван остатък от главницата. Затова междинните срокове по плана, макар и да не водят до
типична периодичност, имат икономическо значение на падежи за съответно изискуемите
части и за двете страни, като интерес да получи вноската навреме има и кредитора.
Крайната дата за ползване на кредита се отнася само за последната част от главницата,
затова и за всяка по-рано изискуема вноска длъжникът изпада в забава, макар и не за цялата
главница, а само за съответно изискуемата част. В този смисъл се наложи задължително
тълкуване с т. 1 от ТРОСГТК 8/2017г. на ВКС. Значението на падежа на всяка вноска не
може да бъде игнорирано и с оглед на разпоредбата на чл. 60, ал.2 от Закона за кредитните
институции, според която, банката може да се снабди с изпълнителен лист за всяка една
неплатена вноска по договор за банков кредит, което означава, че вземането на банката за
всяка неплатена вноска на падежа е изискуемо. Като съобразява действието на погасителния
план, съдът не може да игнорира изискуемостта на вноските и да отчита в отношенията си с
поръчителя само последния падеж за цялата главница. Напротив, докато плана действа, а
това несъмнено е така поне до 27.06.21г(дата на осчетоводена предсрочна изискуемост в
извлечението), отговорността на поръчителите се поражда от неизпълнение с пропускане на
всеки месечен падеж, но не може да надхвърли 6 месеца след настъпване на срока за
изпълнение на съответната част от обезпеченото вземане. В случая до сезирането на съда на
21.07.21г са изминали повече от 6 месеца по всички вноски с падежи до 30.12.20г. вкл. без
кредиторът да е запазил права като предяви иска си срещу главния длъжник и така е
4
преклудирано правото му да търси принудително събиране на тези вече просрочени
задължения и от поръчителите.
Непокрити от преклузивния срок остават задължения които не са индивидуализирани
в извлечението от сметка, тъй като кредиторът не е разграничил в рамките на посочените
общи суми на непогасената част от дължими от кредитополучателя главница и договорена
лихва сумите, които съответстват на вноските с настъпили падежи след 30.05.20г. тези във
предсрочно изискуемите вноски до първоначално уговорения срок от 30.11.2022г. Без
такова уточнение, документите, посочени от заявителя не са достатъчни за установяване на
точен размер на задълженията, за които поръчителите могат за търпят принуда.
В тази връзка въззивният съд преценява и останалите посочени от кредитора
документи, които налагат извод за основаване на претенциите на договорена от
специализиран търговец банкова сделка с потребител, обезпечена от физически лица, за
които няма данни да са действали във връзка със своето занятие. Тази характеристика на
страните по договора налага квалифицирането на сделката и акцесорния договор като
потребителско договаряне (по арг. от пар. 13 от ДР на ЗЗП) и прилагане на специалната
уредба за този вид кредитиране, въведена със ЗПК като ограничение в договорната свобода
на страните. Въззивният съд не намира каквото и да произнасяне на първата инстанция,
което да отразява някаква преценка на съда по съответствието на съдържанието на сделката
със този закон, отразяващ специален завишен стандарт на общата потребителска закрила и в
този смисъл включен в предмета на служебен контрол (арг. от чл. 22 и 24 ЗПК и
установените общо европейски стандарти, разяснени в решение на СЕС по дело C-807/19).
В конкретния случай обаче в комплекта книжа се откриват редица обстоятелства, които
пораждат съмнение за неравноправно договаряне на отделни клаузи от потребителската
сделка, намерили отражение при изготвяне на погасителния план, представен от кредитора
като неразделна част от уговорките за начина на връщане на главница и начисляване на
лихвите по кредита. Така според първоначалния погасителен план, който съвпада с
размерите, обявени като просрочени месечни анюитети, вноската е формирана не само от
разсрочената на изискуеми ежемесечно части от главница и текущо отчетена
възнаградителна лихва, но и допълнително задължение обявено като „застраховка“, което
макар и да не е оповестено като дължимо в т. 8 от извлечението от сметката на клиента,
несъмнено е включено в общата сума в т.9(точен аритметичен сбор на 65 пълни вноски от
по 558.13лв и частта от 360лв от най-рано падежирал анюитет). Данни за договаряне на това
задължение липсват и затова възниква основателно съмнение, че този разход е бил наложен
на потребителя без доставчика за е разяснил подробно основанието за плащането му.
Отделно от това, видно от представения текст на съставен на бланка на доставчика договор
за кредит( чл. 4 ал. 2), основното възнаграждение на доставчика е договорено в плаващ
размер без да е пояснена конкретна методика за отчитане на референтния променящ се
показател (базисен лихвен процент), по начин който да позволи на потребителя сам да следи
и преценява стойността на „актуализираната“ текущо престация. Съдът констатира и
уговорка в полза на банката за допълнително начисляване върху суми на просрочени
5
погасителни вноска, лихвена надбавка от 6 пункта над номиналния договорен лихвен
процент, който при сключването на договора е надхвърлил 10 %. Така уговорено това
допълнително вземане поражда съмнение за договаряне на неустойка за забава над
ограничението, въведено в чл. 33 ЗПК в полза на потребителите. Така при съвкупната
преценка на документите, представени от заявителя съдът не може да се убеди, че
съвпадението на отчитаните размери на месечни вноски и тези, обявени в подписан от
потребителя план изключва опасността от злоупотреба с несъмнено договорено право за
едностранна промяна от страна на кредитора на цената на кредита и получаване на
необосновано високо обезщетение за забава. Затова са основателни оплакванията на
жалбоподателите относно пропуск на съда да констатира някаква злоупотреба,
неравноправност и недобросъвестност при формулиране на уговорките и отчитането на
изпълнението и неизпълнението на кредитополучателя
В заключение въззивният съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на
принудителното изпълнение преди да бъдат опровергани породените съмнения за
недействителност на основанието на главния дълг и размерите, за които поръчителите носят
остатъчна отговорност. Тези съмнения могат да отпаднат само след провеждане на исковия
процес, започнат по вече заявените възражения на двамата поръчители, в който съдът да
приложи изискуема от чл. 7 ал. 3 ГПК активност и в състезателно производство да разясни и
на двете насрещни страни приложимите императивни правила и събере доказателствата за
противоположните им тези. Затова и останалите оплаквания относно реквизитите на
извлечението от сметката и документите, удостоверяващи довършването на фактическия
състав на предсрочна изискуемост и възраженията за изсрочване на части от дълга по
давност остават без значение за настоящото производство.
Разпореждането за допуснатото незабавно изпълнение на оспорената заповед
следва да се отмени по отношение на жалбоподателите, чието положение на обикновени
другари в процеса не изисква задължителна еднаквост на решението по спора с това,
постановено срещу главните съдлъжници.
При този резултат от въззивния контрол, искането за разноски на въззиваемия не
може да се уважи.
По тези съображения и на осн. чл. 419 ал.3 вр. чл. 278 ал.2 ГПК, съставът на
Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане №12471/03.08.2021г., В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е
допуснато незабавно изпълнение по заповед №3892/03.08.2021г., постановена по ЧГД
10610/2021 на ВРС(електронно дело 20213110110610 от ЕИСС) само срещу поръчителите
МЛ. АЛ. В. и Н. АТ. Д., като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОТКАЗВА исканото допускане на незабавно изпълнение по заявлението на
кредитора „Банка ДСК“АД за издаване на заповед срещу МЛ. АЛ. В. и Н. АТ. Д. за
6
обезпечени от тези поръчители задължения на кредитополучател произтичащи от договор за
потребителски кредит „Експресо“ №322068 от 1.11.2012г., отпуснат от праводателя на
кредитора, като ОБЕЗСИЛВА издаден изпълнителен лист срещу тези лица, издаден по
заповед по заповед №3892/03.08.2021г., постановена въз основа на документ по чл.417 т. 2
от ГПК по ЧГД 10610/2021 на ВРС(електронно дело 20213110110610 от ЕИСС).
Разноски не се определят.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване (т.8 от ТР 4/2013г ОСГТК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7