РЕШЕНИЕ
№ 232
гр. Сливен, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20212230104511 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от Р. Г. ГР.,
ЕГН: ********** и К. ХР. ГР., ЕГН: ********** и двамата от гр. ***, ул. „***“ ***чрез адв.
С.К. от АК-Сливен, с която обективно и евентуално са съединени отрицателен
установителен иск за собственост срещу Община Сливен и при условие на евентуалност в
случай, че бъде отхвърлен отрицателния установителен иск е предявен положителен
установителен иск по чл. 124 ГПК и чл. 79 ЗС, с който се претендира да се признае за
установено, че ищците са собственици на процесния поземлен имот по отношение на
ответника Община Сливен на основание давностно владение на имота продължило повече
от 10 години.
В исковата молба, ищците твърдят, че предмет на настоящият съдебен спор е
недвижим имот, представляващ: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор Ns
67338.435.143, по кадастралната карта на гр. Сливен, одобрена със заповед № РД - 18 - 31 от
19.04.2006 г. на Агенцията по кадастъра, с адрес гр. Сливен, местност „Башчардак“, с площ
1152 кв.м., трайно предназначение - земеделска територия, начин на трайно ползване - за
земеделски труд и отдих/съгласно пар. 4 от ПЗРЗСПЗЗ/, номер по предходен план: - 1890,
при съседи: 67338.435.145, 67338.435.453, 67338.435.144, 67338.435.544.
Според Разписен лист на гр. Сливен, вилна зона „Запад“ на Община Сливен,
описания недвижим имот бил собственост на бащата на ищцата Р. Г. ГР. - Георги Тодоров
Кечеджиев, който бил починал на 17.12.2014 г.Приживе, през 1997 г., той по свое желание
бил предоставил владението на този недвижим имот на ищците, като им бил заявил, че им
го подарява по повод сключения между тях граждански брак. Във връзка с това, през 1998 г.
1
ищците били регистрирали имота на тяхно име в Дирекция „МДТ“ в Община Сливен. От
тогава и до настоящият момент ищците твърдят, че заплащат всички дължими местни
данъци и такси, дължими на Община Сливен за гореописания недвижим имот, обработват
го, отглеждат там овощни дървета, берат плодовете им, грижат се за облагородяването му.
Във връзка с горните факти, ищците били решили да се снабдят с нотариален акт по
обстоятелствена проверка, по силата на който да бъдат признати за собственици на
недвижимия имот по давностно владение. Били се снабдили се със скица и данъчна оценка
на имота и депозирали молба - декларация пред Община Сливен за започване на
процедурата и издаване на Удостоверение, от което да е видно, че процесния имот не е
общинска собственост.
Посочват, че такова удостоверение било издадено, но в него било отразено, че
недвижимия имот е общинска собственост без да е посочено на какво основание.
Твърдят, че след като получили това удостоверение се били свързали с общинската
администрация за да разберат на какво основание или документ Община Сливен се
идентифицира като собственик на процесния недвижим имот, но конкретен отговор не били
получили.
В тази връзка ищците твърдят, че Община Сливен не е собственик на гореописания
недвижим имот, а те са придобили собствеността върху него на основание давностно
владение, тъй като считат, че по отношение на тях била изтекла предвидената в чл. 79 от ЗС
давност от 10 години, даваща им правото да придобият собствеността върху процесния
недвижим имот, тъй като били владяли същия непрекъснато, необезпокоявано и явно през
периода от 1997 г. до 2021 г., включително до датата на образуване на настоящото дело.
На основание чл. 124, ал. 1 от ГПК молят съда да признае за установено по
отношение на Р. Г. ГР., ЕГН ********** и К. ХР. ГР., ЕГН **********, че Община Сливен
не е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор N° **, по кадастралната карта на
гр. Сливен, одобрена със заповед № РД - 18-31 от 19.04.2006 г. на Агенцията по кадастъра, с
адрес гр. Сливен, местност „**“, с площ 1152 кв.м., трайно предназначение - земеделска
територия, начин на трайно ползване - за земеделски труд и отдих/съгласно пар. 4 от
ПЗРЗСПЗЗ/, номер по предходен план: - 1890, при съседи: 67338.435.145, 67338.435.453,
67338.435.144, 67338.435.544.
В условията на евентуален иск молят съдът да признае за установено по отношение
на Община Сливен, че Р. Г. ГР., ЕГН ********** и К. ХР. ГР., ЕГН **********, са
собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор N°**, по кадастралната карта на
гр. Сливен, одобрена със заповед № РД - 18-31 от 19.04.2006 г. на Агенцията по кадастъра, с
адрес гр. Сливен, местност „Башчардак“, с площ 1152 кв.м., трайно предназначение -
земеделска територия, начин на трайно ползване - за земеделски труд и отдих/съгласно пар.
4 от ПЗРЗСПЗЗ/, номер по предходен план: - 1890, при съседи: 67338.435.145,
67338.435.453, 67338.435.144, 67338.435.544, на основание давностно владение, поради
изтекла в тяхна полза предвидената в чл. 79 от ЗС давност от 10 години.
2
Претендират да им бъдат присъдени всички направени разноски по настоящата
искова молба и образуване на делото.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника, с който се оспорват
предявените искове като недопустими и неоснователни. Исковата молба била нередовна
поради противоречие между обстоятелствена част и петитум досежно конструкцията и
съотношението между исковете.
В обстоятелствената част на исковата молба отрицателния и положителния
установителен иск били предявени в условията на кумулативност. Докато в петитума на
исковата молба те били предявени в условията на евентуалност.
Отстраняването на това противоречие било съществено, както за условията за
допустимост на всеки един или на двата иска, така и по отношение на дължимата държавна
такса/ дали е дължима за един или за два иска/, както и с оглед защитата на ответника.
Счита, че предявените искове срещу Община Сливен в посочената конструкция били
недопустими и неоснователни, поради липса на правен интерес и поради различния предмет
на двата иска.
Съобразно решение № 156 от 24.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7805/2013 г., I г. о.,
ГК, отхвърлянето на положителен установителен иск за собственост с влязло в сила
решение по предходно дело не е пречка за предявяване на отрицателен установителен иск от
същите ищци, когато по двете дела се защитават различни права. Преценката за правния
интерес от отрицателния установителен иск следва да бъде направена въз основа на
твърденията в исковата молба и съпоставка на защитаваните права с двата иска.
Съобразно решение № 109 от 25.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7420/2014 г., I г. о.,
ГК, с отхвърляне на положителен установителен или ревандикационен иск за собственост
със сила на присъдено нещо се установява по отношение на страните и правоприемниците
им придобили права в хода на процеса, че ищецът не е собственик на спорното право на
предявеното придобивно основание. Не се преклудират другите основания за придобиване
правото на собственост, които не са били предявени с исковата молба. С предявяване на
иска се прекъсва давността на ответника, който е във владение на имота. Същевременно
влязлото в сила решение, с което е отхвърлен положителният установителен иска за
собственост, респективно ревандикационен иск, независимо на какво основание е бил
предявен, не установява, че ответникът е собственик на имота, предмет на спора.
Обстоятелството, че предявяването на положителен установителен иск е равнозначно на
предявяване на отрицателен установителен иск от ответника против същия ищец за същото
право, има отношение само за правилата за доказване в процеса. Силата на пресъдено нещо
обаче се формира само по конкретния иск, индивидуализиран със страни, предмет и искане.
Затова е отхвърляне на положителен установителен, или ревандикационен иск се установява
със сила на присъдено нещо, че ищецът не е собственик на предявеното основание, но от
това не следва, че собственик на същото спорно право е ответникът /за разлика от
отхвърляне на отрицателния установителен иск, който при отхвърляне установява, че
ответникът е собственик, а при уважаване - че не е/.Всяка страна, независимо от
3
процесуалното си качество, следва да установи фактите и обстоятелствата, на които
основава своите искания или възражения. При отрицателния установителен иск за
собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния
си интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния
спор, като докаже фактите, от които то произтича. В противен случай, ищецът ще бъде
освободен от това да доказва каквото и да било претендирано от него право върху вещта.
Единствено ответникът ще е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца
право на собственост или друго вещно право, докато ищецът ще се задоволи само с
възраженията си, че такова право не е възниквало или е било погасено. Ако по волята на
ищеца началото на процеса бъде поставено при условия, изискващи активност при
доказването единствено от страна на ответника по отрицателния установителен иск, това би
означавало да се защитава право, което изобщо може и да не съществува. Ако ищецът не
докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, производството се прекратява.
Въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на
ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т.е. за
допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но
не е част от предмета на претенцията. Несъмнено, ищецът би могъл да предяви съдебно
своето право, ако иска да получи защита чрез установяването му със сила на пресъдено
нещо, но тогава би се стигнало до предявяване и на положителен установителен иск, т.е. до
обективно съединяване на искове. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз
основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им
ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат. Съдът е длъжен да провери
допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко
положение на делото. Когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява
производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията - дали
ответникът притежава или не претендираното от него и отричано от ищеца вещно право./
мотивите по т. 1 от TP № 8/ 12г., постановено на 27.11.13г. от ОСГТК на ВКС по т.д. №
8/12г./ Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи
за правния интерес при всяко положение на делото.
Изхождайки от обстоятелството, че ищците и по двата иска, защитават твърдяното от
тях едно и също вещно право /индивидуализирано като предмет и придобивно основание/,
то не е налице правен интерес от предявения понастоящем отрицателен установителен иск.
С уважаване на предявения положителен установителен иск би се постигнала в пълния и
необходим обем защита на твърдяното от ищеца право на собственост, което пък
обстоятелство го лишава от правен интерес от така предявения отрицателен установителен
иск в настоящия случай.
Поради което счита, че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим
поради липса на правен интерес.Исковете били неоснователни поради следните
съображения:Не отговаряло на действителността, че ищците били собственици на
процесния имот. Според чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделската земя, която не принадлежала на
4
граждани, юридически лица или държавата, била общинска собственост. В приложното
поле на тази норма се включвали само онези земеделски земи, които били подлежали на
възстановяване, тоест земи, попадащи в обхвата на чл. 10 ЗСПЗЗ, но не били заявени за
реституция в предвидените в закона срокове, както и земи, които не били изкупени от
ползватели по реда и при условията на § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ. Процесният имот попадал
в обхвата на земите по § 4 от ПЗР ЗСПЗЗ. В Кадастралната карта било посочено, че ПИ с
идентиф.67338.435.143 се намира в м.“Башчардак“, вид територия замеделска, нтп - за
земеделски труд и отдих (съгласно § 4 ПЗРЗСПЗЗ), площ 1152 кв.м., номер по предходен
план 1890. За местността, в която се намира имота имало влязъл в сила план за
новообразуваните имоти /ПНИ/, одобрен със заповед № РД - 11-09- 001 /21.06.2017 г. на
Областен управител на област Сливен. Видно от заповед РД 15 - 824/ 17.06.2009 г. на Кмета
на община Сливен, на К. ХР. ГР. му било отказано да придобие собствеността на процесния
имот, т.к. същият не бил представил удостоверение за ползване по § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.
От изложеното следвало, че на ищеца не му е било предоставено правото да ползване върху
процесния поземлен имот по силата на указа на Държавния съвет и постановленията на
Министерския съвет, той не могъл да придобие правото на собственост по § 63 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ. Ищецът не бил ползвател по смисъла на § 63. Заповедта не била обжалвана и
била влязла в законна сила. Ако ищецът бил считал, че е собственик на имота имал
възможност да обжалва заповедта в законния срок и да установи собствеността си.
Бездействието му било преклудирало тази възможност и поради това искът се явявал
неоснователен на това основание.
Имотът попадал в територия по § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, не бил засегнат от
реституционни решения и заповеди по § 4к, ал. 7 на ПЗР на ЗСПЗЗ, не бил изкупен по реда
на § 4а или § 46 от ПЗР на ЗСПЗЗ от ползватели, на които бил предоставен за ползване,
нито имал характеристиките на държавен такъв. Затова и същият по силата на
императивната разпоредба на чл. 25, ал. 1, изр. 1 ЗСПЗЗ бил станал общинска собственост. В
разписния лист към кадастралния план (представен към ИМ) и в разписния лист към ПНИ,
не бил посочен бивш собственик или ползвател на имота. За територията бил изготвен
ПНИ, одобрен по надлежния ред през 2017 г., като процесния имот попада в плана.
Дори да се счете, че ищците били владяли, то не било необезпокоявано и
непрекъснато. С издаването на заповед РД 15 - 824/ 17.06.2009 г. на Кмета на община
Сливен, с която се отказвало да се трансформира правото на ползване в правото на
собственост/т.к. заявителя-ищец в настоящото производство нямал качеството на ползвател
по § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ/, Общината била отблъснала владението на ищците. А след като
те не или депозирали жалба срещу заповедта се съгласявали конклудентно, че не били
собственици на процесния имот.
С декларация № 4645/28.06.2021 г. до дирекция „Местни данъци и такси“ Р.Г. Г.
/ищца по делото/ била декларирала, че била собственик на ½ от процесния имот, а другата
½ била собственост на сестра й - М.Г.М. Посочила била в декларацията, че по наследство са
придобили собствеността на имота. От документа, лично подписан от ищцата, се
5
установявало от нея самата, че ищецът не бил владял имота. Ищцата била считала, че
същият й бил наследство от починалия й баща.
Твърди, че плащането на данъци за поземлен имот не удостоверявало владение върху
имота, а само и единствено намерение за своене на имота, което обаче не било достатъчно,
за да може правото на собственост да бъде придобито по давност. В тази връзка се позовава
на Определение 673/05.07.2011 г. по гр.д.286/2011 г. на ВКС.
Посочва, че имотът бил общинска собственост и за него не можело да тече
придобивна давност.
Поначало едва след месец юни 1996 г. бил могъл да бъде поставен в течение
давностен срок против собственик държава или община. С изричната норма на чл.7 от ЗДС,
законодателят бил регламентирал възможността за придобиване по давност на такава
собственост ако тя била частна и началният момент, от който тази давност започвала да тече
бил влизането в сила на тази разрешителна норма, тоест 01.06.1996 год. Владението,
осъществено преди този момент не можело да се счете за годно и да се черпят права от него.
Определянето на края на този давностен срок ставало по общите правила за отчитане
на сроковете и тьй като се касаело за срок, който се брои по години, с начало 01.06.1996 г.,
то краят му бил на последното число на предходния месец на последната година - тоест -
при общата, 10 годишна давност по чл. 79 ал. 1 от ЗС, която била приложима в случая - на
31.05.2006 г. С разпоредбата на § 1 от ЗД ЗС от 2006 г. обаче, бил въведен мораториум,
спиращ течението на срока, считано от 31.05.2006 г., който бил последният ден на
последната година, в който придобивният срок изтичал. Съгласно § 1 от ЗД на ЗС от 2006 г.
давността за придобиване на държавни и общински имоти не тече до 31.12.20 14 г.
Съгласно § 1. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г.; бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г.;
изм., бр 109 от 23.12.2008 г., в сила от 31.12.2008 г.; изм., бр. 105 от 2011 г., в сила от
31.12.2011 г.; ; изм. и доп., бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г.; изм., бр. 7 от 2018 г., в
сила от 31.12.2017 г.; доп., бр. 18 от 2020 г.) (1)(Предишен текст на nap. 1, изм. -ДВ, бр. 107
от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г.; изм., бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г.; доп., бр. 18
от 2020 г.) от ЗР на ЗД на ЗС „Давността за придобиване на имоти - частна държавна или
общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г. включително за придобиване на
земеделски земи, които са собственост или върху които е възстановено правото на
собственост по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи на
държавни или общински училища, или на други държавни и общински институции в
системата на предучилищното и училищното образование“.
Така, практически, било невъзможно придобиването по давност с недобросъвестно
владение на общински или държавен имот, независимо дали въздействията върху него били
могли да бъдат квалифицирани като фактическа власт, и дали владението е приобретавало и
допълнителните изискуеми характеристики.
В случая за да се зачете ефекта на придобивната давност като оригинерно
придобивно основание за правото на собственост, следвало владението да е протекло
6
спокойно и необезпокоявано последните 10 години, без да е губено за срок по - дълъг от 6
месеца. Общината се била противопоставила на това владение и го била отблъснала с
издаването на заповед РД 15 - 824/17.06.2009 г. на Кмета на община Сливен. С оглед
законовата разпоредба на параграф 1 от Закона за допълване на ЗС, а именно, че давността
за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31
декември 2022 г., следвало да се приеме, че срокът към настоящия момент не бил изтекъл.
Ищците не били твърдяли, че са владяли и своили имота по отношение на определено
физическо лице, а по отношение на Община Сливен и именно поради това били насочили
претенцията си спрямо нея.
По силата на чл. 86 от ЗС /в редакцията към ДВ бр. 14 от 19.02.1988 г., действала до
1996 г./, съществувала законова забрана за придобиване по давност на държавна, респ.
общинска собственост. Следователно за периода от 1990 г. до 1996 г. давност в полза на
ищеца не могла да тече. От 01.06.1996 г. по аргумент на противното на забраната на чл.86 от
ЗС, редакция ДВ, бр. 33/1996 г. да се придобива по давност публична държавна и общинска
собственост следвало, че може да се придобива частна държавна и общинска собственост.
Давността за придобиване по давност на процесния имот до датата на предявяване на
исковата молба в съда не била породила правният си ефект, тьй като не бил изтекъл
изискуемият 10 годишен период от време - по аргумент на § 1 от ЗД на ЗС, с който бил
наложен мораториум и давността за придобиване на държавни или общински имоти спирала
да тече до 31.12.2022 г.
Следователно независимо от това дали била упражнявана трайно и необезпокоявано
фактическа власт по отношение на процесния имот, ищците не били могли да го придобият
по давност. Следователно след проверка по чл.25 ЗСПЗЗ и след като не било установено
земята да принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, то тя следвало да се
приеме за общинска.Оспорва твърдението на ищците, че са собственици на имота. Общината
била собственик на имота по реда на чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ ех lege. Общината била
отблъснала владението на ищците, с издаването на заповед РД 15 - 824/17.06.2009 г. на
Кмета на община Сливен. След като те не депозирали жалба срещу заповедта се
съгласявали, с конклудентни действия, че не са собственици на процесния имот. Налице
била установена от закона забрана за придобиване по давност на право на собственост върху
имущества, държавна и общинска собственост /чл.86 ЗС/ за периода до 1996 г., а от 1996 г. и
понастоящем изрично било предвидено, че давността за придобиване на държавни и
общински имоти спира да тече, т.е. осъществяването на това придобивно основание по
отношение на имоти, държавна или общинска собственост било невъзможно, дори
фактическата власт върху такива имоти да е била упражнявана явно, необезпокоявано и
непрекъснато повече от 10 години и намерението за придобиване на собствеността също да
било установено. Моли съдът да отхвърли изцяло предявените искове, както и да присъдите
направените съдебно деловодни разноски, включително заплатено адвокатско
възнаграждение.
Съдът с определение от 06.12.2021 г. по чл. 140 ГПК е споделил възраженията на ответната
7
страна, че така предявеният в условие на евентуалност отрицателен установителен иск
заедно с положителен установителен иск между едни и същи страни и по отношение на един
и същи поземлен имот е недопустим, тъй като с тях се търси защита на едно и също
твърдяно от ищеца право на собственост. С предявеният отрицателен иск ищецът цели да се
обори твърдяното от ответника право за собственост върху имота, като се признае със сила
на пресъдено нещо, че същият не е собственик на имота по отношение на ищеца, а с
положителния установителен иск се цели да се установи претендираното от ищеца право на
собственост върху имота спрямо оспорилия го ответник на посоченото придобивно
основание, а именно давностно владение повече от 10 години. Защита, която се търси с
отрицателния установителен иск е с по- ограничен обем от защитата, която се търси с
положителния установителен иск и се включва в предмета на последния иск, тъй като с
уважаването му ищците ще бъдат признати за собственици на имота спрямо ответника,
което от своя страна означава, че ответникът не е собственик на процесния имот. При
отхвърлянето на положителния установителен иск не се установява със сила на пресъдено
нещо, че ищците са собственици, но не се установява и че ответника е собственик, докато
при отхвърляне на отрицателния установителен иск се установява че ответникът е
собственик на имота.С оглед на така изложените съображения предявяването на
отрицателен установителен иск независимо дали в условие на кумулативност или на
евентуалност с положителния установителен иск между едни и същи страни по отношение
на един и същи имот е недопустимо, поради което същият е бил оставен без разглеждане и
производството по него прекратено. В тази част определението не е било обжалвано и е
влязло в сила.
Със същото определение съдът е указал на ищеца по предявения положителния
установителен иск, че носи доказателствената тежест да установи, че е собственик на
процесния недвижим имот, на основание изтекла в негова полза придобивна давност, като
представи доказателства, че владее явно, несъмнено, постоянно и необезспокоявано имота за
твърдяния период. Указано е на ответника, че следва да докаже посоченото от него
придобивно основание по отношение на процесния имот, както и своите възражения
относно спирането на придобивната давност по отношение на имотите, съставляващи
общинска собственост.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Предмет на настоящият съдебен спор е недвижим имот, представляващ:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор Ns ***, по кадастралната карта на гр. **, одобрена със
заповед № РД - 18 - 31 от 19.04.2006 г. на Агенцията по кадастъра, с адрес гр. **, местност
„**“, с площ 1152 кв.м., трайно предназначение - земеделска територия, начин на трайно
ползване - за земеделски труд и отдих/съгласно пар. 4 от ПЗРЗСПЗЗ/, номер по предходен
план: - 1890, при съседи: 67338.435.145, 67338.435.453, 67338.435.144, 67338.435.544.
Според Разписен лист на гр. **, вилна зона „**“ на Община Сливен, описания
недвижим имот е посочен като собственост на бащата на ищцата Р. Г. ГР. - Г.Т.К. който е
8
починал на 17.12.2014 г. , което е видно от представеното по делото удостоверение за
наследници и през 1997 г. същият по свое желание е предоставил владението на този
недвижим имот на ищците, като им е заявил, че им го подарява по повод сключения между
тях граждански брак. Във връзка с това, през 1998 г. ищците са регистрирали имота на тяхно
име в Дирекция „МДТ“ в Община Сливен. От тогава и до настоящият момент ищците
заплащат всички дължими местни данъци и такси, дължими на Община Сливен за
гореописания недвижим имот, което е видно от приложените по делото дубликати на
приходни квитанции и данъчни декларации. Видно от свидетелските показания ищците
обработват имота, отглеждат там овощни дървета, берат плодовете им, грижат се за
облагородяването му.
Ищците са решили да се снабдят с нотариален акт по обстоятелствена проверка, по
силата на който да бъдат признати за собственици на недвижимия имот по давностно
владение. Снабдили се със скица и данъчна оценка на имота и са депозирали молба -
декларация пред Община Сливен за започване на процедурата и издаване на Удостоверение,
от което да е видно, че процесния имот не е общинска собственост.
Такова удостоверение било издадено, но в него е отразено, че недвижимия имот е
общинска собственост без да е посочено на какво основание и същото е приложено по
делото с датата 28.07.2021 г.
Бил е изготвен протокол от 08.06.2009 г. от комисията назначена със Заповед № РД-
15-464 от 17.04.2009 г. на кмета на Община Сливен, която е разгледала на основание § 61 от
ПЗР на ППЗСПЗЗ заявленията за закупуване на земеделските земи от техните ползватели и в
т. 20 от същия протокол е посочено, че ищецът К. ХР. ГР. няма право на закупуване на
процесния имот, тъй като подаденото от него заявление не отговаря на условията по § 63 от
ПЗР на ППЗСПЗЗ. Със Заповед № 824/17.06.2009 г. на Кмета на Община Сливен издадена на
основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е отказано на К. ХР. ГР. да придобие право на
собственост върху същия имот, тъй като не отговаря на условията на § 63 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ и същата заповед му е била връчена на 09.07.2021 г. Със Заповед № РД-11-09-001
от 21.06.2017 г. на областния управител на Област Сливен на основание чл. 32, ал. 1 от
Закона за администрацията във връзка с § 4 к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28б, ал. 8 от
ППЗСПЗЗ е бил одобрен плана за новообразуваните имоти на земеделските земи
предоставени за ползване на гражданите въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за м.
„Башчардак“. Видно от писмо от 23.07.2021 г. до отдел „Общинска собственост“ при
Община Сливен процесният имот попада в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, м.
„Башчардак“ и на ищецът К.Г. му е отказано да придобие право на собственост върху него,
тъй като не отговаря на изискванията на § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, тъй като не е представил
документ, с който земята му е била предоставена за ползване.С молба от 26.06.1992 г. Г. е
поискал да му бъде направена оценка на процесния имот, като е посочил неговата площ и
граници, както и изградените второстепенни постройки в имота,трайни насаждания и
направени подобрения. С декларация от същата датата Г. е заявил, че е придобил имота чрез
покупка и имотът е единствената земеделска земя за него и семейството му.
9
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел Н., която е сестра на ищеца
Г. същият заедно със съпругата му има около декар място, което се намира на гърба на пл.
„17 септември“, което се достига по асфалтов път през борова горичка. Мястото било на
бащата на съпругата на брат й и след като се оженили през 1986 г. били направили ограда и
решили да отглеждат крави и телета, като за животните се бил грижил тъста на брат й около
10 години. През 1997 и 1998 г. само ищците останали да се грижат за мястото и за
животните, тъй като бащата на ищцата им го бил подарил. Брат й бил ходил до общината и
декларирал имота на негово име, но се оказало, че имотът имал собственик. Втори път,
когато брат й бил ходил до общината през 2008 г. се било оказало, че имотът е общинска
собственост. През цялото време ищците били ползвали имота, плащали си редовно данъците
и никой не ги притеснявал. Двамата ищци били владеели имота от 1998 г. и се били грижили
за мястото.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел Ф., който е приятел на сина
на ищците мястото било около декар, свидетелят го бил посещавал още преди 10-15 г., като
било заградено, имало постройка и дървета. За мястото се били грижили ищците. Бил живял
наблизо пет години в съседна вила и не бил видял друг да се грижи за имота. Дядото на
неговия приятел бил подарил мястото на ищците да го ползват и те били отглеждали
животни в него. През 2008 г. били подали заявление до общината, но им били отказали да
придобият мястото. Ищците били продължавали и към момента да се грижат за мястото,
поддържали го, отглеждали дръвчета и имали постройка. Общината не била заявили
претенции към мястото.
Видно от показанията на свидетеля Ц. Г., който е син на ищците последните имат
място по пътя за Батмиш, навътре към 200 м. от главния път в м. „Башчардак“ и се грижат
затова място от 1991 г. и отглеждат крави, засадили овощни дръвчета и зеленчуци. От 1997-
1998 г. родителите му били декларирали мястото в общината, тъй като дядо му по майчина
линия вече не можел да се грижи за мястото и им го подарил. От този момент си били
плащали данъците и никой не бил проявил претенции към мястото. Били ходили през 2021
г. до нотариус за нотариален акт, после били входирали молба до общината, тъй като имало
записан друг собственик, а впоследствие им отговорили, че мястото било общинско. Не
били получавали писма за закупуване на мястото, което било със статут на земеделска земя
за отдих. Дядо му по майчина линия му бил казал, че през 1985-1986 г. бил закупил това
място от друг човек, но не бил съставен нотариален акт, но дядо му му бил заплатил цената
на имота и започнал да прави навеси в имота и да отглежда животни. Дядо му му бил
казвал, че бил отишъл да декларира имота в общината, когато го бил придобил през 1986 г.
на негово име.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като еднопосочни,
взаимно допълващи се и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен
материал.
Видно от изготвената по делото съдебно-техническа експертиза за територията,
където се намира процесния имот- м. „Башчардак“ в землището на гр. Сливен е изработен
10
план плана за новообразуваните имоти в М 1 : 1000 на земеделските земи предоставени за
ползване на гражданите въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за м. „Гюнюзя“ и м.
„Башчардак“ в землището на гр. Сливен, който е одобрен със Заповед № РД-11-09-001 от
21.06.2017 г. на областния управител на Област Сливен. Процесния поземлен имот попада в
територията за възстановяване по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Процесният имот има трайно
предназначение на територията-земеделска, което е видно от приложената по делото скица
и от плана на новообразуваните имоти. По делото няма данни процесният имот да е бил
предмет на извършени процедури по отчуждаване, отнемане или възстановяване на
собствеността по ЗСПЗЗ. За процесния имот не е бил съставен акт за общинска собственост.
Първият план на територията, където се намира процесния имот е Кадастрален план на
вилна зона „Запад“, землището на гр. Сливен от 1995 г., като по този план имотът е с пл.
№1890 и в разписната книга към него е записано-ов. градина Г.Т.К. и е допълнително
записано на ръка –К. ХР. ГР.. По действащата кадастрална карта и кадастралния регистър на
недвижимите имоти на гр. Сливен одобрени със Заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на ИД на
Агенция по кадастъра процесният имот с идентификатор N 67338.435.143, , с адрес гр.
Сливен, местност „Башчардак“, с площ 1152 кв.м., трайно предназначение - земеделска
територия, начин на трайно ползване - за земеделски труд и отдих/съгласно пар. 4 от
ПЗРЗСПЗЗ/, номер по предходен план: - 1890, при съседи: 67338.435.145, 67338.435.453,
67338.435.144, 67338.435.544. Собственик по данни от КРНИ е Г.Т.К.., като няма данни за
документ за собственост. Сградите, които попадат в имота са сграда с идентификатор №
67338.435.141.1, със застроена площ от 7 кв.м., с един етаж и предназначение
селскостопанска сграда и сграда с идентификатор № 67338.435.141.2, застроена площ от 27
кв.м., с един етаж и предназначение селскостопанска сграда. Същите данни са отразени и в
плана на новообразуваните имоти за земеделските земи.
Вещото лице е констатирало, че ищецът К.Г. е подал молба до Кмета на Община
Сливен с вх. № 3176/29.06.1992 г. да му бъде направена оценка на земята, като не е посочено
удостоверението, която се намира в землището на гр. Сливен, м. „Бадемлика“, с площ от
1500 кв.м., като молба е придружена с декларация от 26.06.1992 г., че имотът му е
предоставен за ползване- покупка и е единствената земеделска земя на семейството му.
Съгласно протокол от 08.06.2009 г. от комисията назначена със Заповед № РД-15-464 от
17.04.2009 г. на кмета на Община Сливен, която е разгледала на основание § 61 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ заявленията за закупуване на земеделските земи от техните ползватели и в т. 20 от
същия протокол е посочено, че ищецът К. ХР. ГР. няма право на закупуване на процесния
имот, тъй като подаденото от него заявление не отговаря на условията по § 63 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ. Със Заповед № 824/17.06.2009 г. на Кмета на Община Сливен издадена на
основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е отказано на К. ХР. ГР. да придобие право на
собственост върху същия имот, тъй като не отговаря на условията на § 63 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ. Основанието за отказ е било, че не е било представено удостоверение за
предоставяне на ползване от ищеца.
Съдът кредитира изготвената по делото експертиза като обективна, пълна и
11
обоснована изготвена от безпристрастно вещо лице с необходимата квалификация.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приема следните
правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, с който
се претендира ищците да бъдат признати са собственици на процесния имот спрямо Община
Сливен на основание недобросъвестно давностно владение в продължение на десет години
по чл. 79 ЗС.
Съдът при постановяването на решението си следва да вземе предвид Решение № 3
от 24.02.2022 г. по к.д. № 16/2021 г. на КС (Обн., ДВ, бр. 18 от 4 март 2022 г.) съгласно
което се обявяват за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за
допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18 от
2020 г.) и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за
собствеността (обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г.). С обявяването на разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС
за противоконституционна не се засяга нейния досегашен ефект. Съгласно чл. 151, ал. 2, изр.
3 от Конституцията последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от
момента на влизане на настоящото решение в сила.
За да настъпи придобивния ефект на оригинерен способ, на който се позовава ищеца
следва да са налице предпоставките на давностното владение. Съгласно разпоредбата на чл.
79 от Закона за собствеността правото на собственост върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години, респ. 5 години при добросъвестно
владение. Фактическия състав на придобиването по давност включва два елемента: владение
и определен период от време. Необходимо е владението да съдържа признаците, установени
в чл.68 от ЗС и да е непрекъснато. Владението има няколко основни признака: На първо
място е обективния признак – упражняване на фактическа власт върху вещ - владелецът
държи вещта, служи си с нея, употребява я, т.е. упражнява пълна власт върху нея, като
изключва възможността други лица да въздействат върху същата вещ. Вторият субективен
признак на владението е намерението на владелеца, да държи вещта като своя. Освен това
владението трябва да отговоря и на следните признаци: да е постоянно, т.е фактическата
власт върху вещта, която се упражнява с намерение да се държи вещта като своя да няма
случаен характер, а да бъде израз на воля трайно да се държи вещта по начин препятсващ
евентуалното й владение от други лица, непрекъснато, което означава да не е загубено за
повече от 6 месеца по см. на чл. 81 ЗС, несъмнено, спокойно, т.е. да не е установено по
насилствен начин и явно, което означава да не е установено по скрит начин.
От събраните по делото доказателства /свидетелските показания и експертиза/е
видно, че ищците са упражнявали фактическа власт върху процесния имот от 1991 г. до
настоящия момент, като са облагородили имота, засадили са овощни дръвчета в него,
отглеждали са животни, построили са сгради. Същите са заплащали данъци и такси за имота
и са подавали данъчни декларации. Първоначално фактическата власт върху имота е била
установена от бащата на ищцата Р.Г. Георги Кечеджиев, който е придобил владението върху
имота въз основа на нищожна сделка за покупко-продажба на недвижим имот, която не е
12
била съставена в изискуемата от закона нотариална форма, което е видно от показанията на
разпитания по делото свидетел Цветелин Г. и от представения разписен лист. В този смисъл
наследодателят на ищцата Г. Георги Кечеджиев се явява добросъвестен владелец по см. на
чл. 70 ЗС, тъй като владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, а
именно прехвърлителна и възмездна сделка за покупко-продажба на недвижим имот без да
знае, че предписаната от закона форма е опорочена, като добросъвестността е била налице
към момента на възникване на правното основание, а именно към момента на сключване на
сделката. На основание чл. 70 ЗС добросъвестността се предполага до доказване на
противното. В настоящия процес не беше оборена тази презумпция от ответната страна. На
основание чл. 79, ал. 2 ЗС, ако владението върху имота е добросъвестно правото на
собственост върху него се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.
В този смисъл обаче са единствено свидетелските показания на свидетеля Г., който се явява
заинтересован от изхода на спора, които не се подкрепят от събрания доказателствен
материал и съдът не може да направи категоричният извод, че Георги Кечеджиев е
придобил собствеността върху процесния имот по силата на добросъвестно владение по см.
на чл. 70 ЗС и чл. 79, ал. 2 ЗС в продължение на 5 години от 1986 г. до 1991 г. След смъртта
на Кечеджиев през 2014 г. владението върху процесният имот е било продължено от
неговата наследница Р.Г., която е владяла имотът заедно с нейния съпруг ищецът К.Г., които
и към настоящия момент владеят процесния имот, което е видно от показанията на всички
разпитани в хода на производството свидетели.
Съгласно § 4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ предоставеното право на ползване върху земеделски земи
въз основа на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на
Министерския съвет се прекратява. С § 4а, ал. 1 от ПРЗ на ЗСПЗЗ е предоставена
възможност на бившите ползватели, които са построили сграда до 01.03.1991 г., да
придобият собствеността върху земята, ако заплатят цената й на собственика чрез общината
в определените ЗСПЗЗ и Правилник за прилагането му срокове. Когато ползвателите не
реализират тази възможност, съгласно пар. 4а, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ собственикът на
земята придобива собствеността на сградата, ако я заплати чрез общината на ползвателя или
на неговите наследници. Ако никой от правоимащите не се възползва от предоставената му
възможност и стойността на земята, съответно на сградата и подобренията, не бъдат
заплатени, отношенията се уреждат от пар. 4а, ал. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Първоначално
разпоредбата е предвиждала ползвателят, построил сградата, да придобие правото на
собственост само върху нея, отделно от мястото, като заплати в полза на държавата
предвидената в ал. 2 прогресивно нарастваща такса съобразно разгънатата застроена част на
сградата в размер, определен от Министерския съвет /ДВ, бр. 28/1992 г., до изменението с
ДВ, бр. 98/1997 г./. В същия смисъл е и §30, ал. 6 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /ДВ, бр. 28/1997 г./. С
изменението на пар. 4а, ал. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ДВ, бр. 98/1997 г. и ДВ, бр. 99/2002 г.,
изискването за заплащане на такса отпадна и се предвиди сградата и принадлежащият й
урегулиран поземлен имот, определен с плана за новообразуваните имоти по § 4к, да се
изнасят на публична продан по реда на ГПК .
13
Посочената нормативна уредба създава процедура, с детайлно предвидени действия,
които трябва да бъдат извършени в определени срокове, за уреждане на отношенията между
ползвателя и собственика по повод на земята и сградата в имоти, попадащи в терени по § 4а
ПЗР ЗСПЗЗ. От анализа на горните разпоредби следва (в тази насока е и съдебната
практика), че когато никой от правоимащите не се възползва от предоставената му
възможност и стойността на земята, съответно на сградата и подобренията, не бъдат
заплатени, възниква разделна собственост върху земята и сградата, като отношенията се
уреждат от чл. 63 и сл. от ЗС – собственост върху постройка, отделно от собствеността
върху земята под нея. Именно поради това нормативната уредба на сочените
правоотношения сочи, че получената при публичната продан сума се разпределя между
собственика на земята и ползвателя според съотношението между стойността на земята и
стойността на сградите и подобренията - § 62, ал. 10 от ПЗР към ПМС № 456/11.12.1997 г. за
изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ /ДВ, бр. 122/1997 г./, съотв. пар. 31, ал. 6 от ПЗР на
ПМС № 234/16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ /ДВ, бр. 113/1999 г./.
Така създаденото състояние е временно, до предприемане на действия по изнасяне на имота
на публична продан, за което кметът на общината или която и да е от страните отправя
искане до съдия-изпълнителя. Дотогава обаче ползвателят, който е собственик на сградата,
има право да се ползва от земята, доколкото това е необходимо за използването на
постройката според нейното предназначение – чл. 64 ЗС.
Със разпоредбите на § 4а, ал.5 от ПЗР на ЗСПЗЗ се урежда хипотезата, когато правото на
ползвателя е учредено от посочените в § 4 актове върху общинска или държавна земя, и
правото на собственост върху която не се възстановява на граждани, ползвателят придобива
правото на собственост след като заплати чрез общината стойността на земята по цени,
определени от Министерския съвет по реда на ал. 1, съгласно чл. 36, ал. 2, в тримесечен
срок от влизането в сила на оценката. В тази хипотеза не може да се приеме, че е налице
разделност на собствеността на сградата и земята, доколкото последната е държавна респ.
общинска собственост и по силата на чл. 92 ЗС всичко което е изградено върху тази земя се
явява собственост на собственика на земята.
Разпоредбата на чл. 19 ЗСПЗЗ установява, че „ Общината стопанисва и управлява
земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След
влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и
възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост.“ От друга страна
с разпоредбата на чл. 25 ЗСПЗЗ законодателят приема, че „земеделската земя (извън мерите
и пасищата), която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е
общинска собственост.“
Установените правила за придобиване право на общинска собственост по отношение на
посочените категории земеделски земи е по силата на закона. В първата хипотеза са
включени земеделски земи, останали незаети след приключена процедурата по
възстановяване на земеделските земи на граждани, заявили в законовия срокове правото си
на възстановяване на земеделски земи. Употребената от законодателя формула на текста, не
14
дава основание да се приеме, че това придобивно основание обхваща и земеделските земи в
терен по § 4а ЗСПЗЗ. Ползувателят на земеделски имот, в спор за собственост, не може да
оспорва материалната законосъобразност на решението по чл. 14 от ЗСПЗЗ за
възстановяване на собствеността в стари реални граници на бившия собственик или
неговите наследници, но може да установи наличието на предпоставките на § 4а от ПЗР на
ЗСПЗЗ, тъй като само в тази хипотеза може да легитимира права върху имота и да изключи
правата на бившите собственици. Това положение е следствие от установеното в закона, че
ако предпоставките по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ не са налице, то съгласно § 4, ал. 1 от с. з.
правото на ползуване се прекратява, с което отпада основанието на ползувателя да
упражнява фактическа власт върху имота и същият дължи предаването му или на
реституирания собственик, или на общината съгласно чл. 19 ЗСПЗЗ.
Доколкото собственик на земята се явява държавата-респ. общината, то възможността да
се придобива по давност имот - собственост на тези субекти е ограничена от закона. Така
съгласно чл. 6, ал.2 ЗС в първоначалната му редакция (ДВ, бр. 92/1951 г.), държавата става
собственик на имотите, които придобива по силата на законите, а така също и на имотите,
които нямат друг собственик.
С чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОбС, в редакцията на ДВ, бр. 44/1996 год., общинска собственост
стават и недвижимите имоти на територията на общината, чийто собственик не може да
бъде установен. Общината няма възможността да докаже отрицателния факт, че даден имот
не е имал друг собственик към момента на актуването, в тежест на този, който оспорва
констатациите в акта за държавна, респ. за общинска собственост, е да установи, че към
момента на актуването имотът е имал собственик - частно лице. Доказването на това
обстоятелство би изключило придобиването на имота от държавата, респ. от общината, и за
ползувателят - респ. неговите правоприемници не би действала забраната за придобиване по
давност, установена с нормата на чл. 86 от ЗС, във всичките й редакции, нито би се
прилагала разпоредбата на § 1 от ЗДЗС, редакция приета с ДВ. бр.18 от 28. 02.2020 година.
За пълнота на изложението следва да се констатира, че Решение № 5/1996 год. на
Конституционния съд на Р. Б, доколкото засяга въпроса за отнемане по силата на обратно
действие на закона на вече придобити права, не може да намери приложение в настоящия
случай, тъй като ползувателят на имота в терен по § 4 ЗСПЗЗ, респ. неговите
правоприемници в нито един момент не са придобили вещното право на собственост на
терена и неговите подобрения, за да се постави въпроса за несъобразяване с придобитите на
правно основание правата на страната – ищец по делото.
Писмените доказателства и констатацията на изслушаната съдебно-техническа
експертиза сочат, че процесният имот се намира в зона, от чиято територия земеделските
земи - държавна собственост са били предоставяни за земеделско ползване по реда на пар. 4
от ПЗР на ЗСПЗЗ, като в разписния лист на ползвателите на имоти по пар. 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ за имот с пл. номер 1890 е записано – овощна градина Г.К. и ръкописно е добавено
името на ищеца К.Г.. При установения безспорен факт, че няма подадено заявление за
провеждане на процедура за закупуване на процесния имот по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ,
15
нито от ползвателя Г.Т.К., нито от неговия наследник – дъщеря му Р.Г., или от съпруга й
ищеца К.Г. правото на ползване на процесният имот намиращ се в терен за земи за
земеделско ползване по § 4 от ЗСПЗЗ, е прекратено, като в срок до 31 януари 1998 г.
ползвателите са имали правото да изкупят имотите по реда на параграф 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ,
при условие, че има построена сграда върху земята до 01.03.1991 г. и е заплатена цената на
земята на собственика чрез общината по цени, определени от Министерския съвет. При
данните, че не е реализирана възможността да се изкупи земята, предоставена за ползване и
при данните, че по отношение на конкретния земеделски имот не е имало реституционни
претенции от трети лица - бивши собственици, то имотът е останал в патримониума до 1999
година на Държавата и е държавна собственост, а след това от 1999 г. – общинска
собственост, не се опровергава от установените по делото факти.
Като наследник на лице-ползувател на земеделска земя, намираща се в терен по § 4 от
ЗСПЗЗ нереализирал възможността да трансформира вещното право на ползване в право на
собственост, ищците не са придобили право на собственост върху процесния имот.
В приложното поле на чл. 25 ЗСПЗЗ се включват само онези земеделски земи, които са
подлежали на възстановяване, но не са заявени за реституция в предвидените срокове, както
и земи, които не са изкупени от ползватели по реда и при условията на § 4 и § 4б от ПЗР
ЗСПЗЗ. Частна хипотеза на чл. 25, ал.1 от ЗСПЗЗ е разпоредбата на чл. 19 от
ЗСПЗЗ. Земеделските земи, които не подлежат на възстановяване в хипотезите, изрично
посочени в закона, остават държавна собственост –чл. 24 от ЗСПЗЗ. Придобиването правото
на собственост върху земите по чл. 25 от ЗСПЗЗ от общината става по силата на закона.
При заявен положителен установителен иск за собственост на имот, придобит на
основание давност по чл. 79 ЗС, основателността на претенцията на владеещият имота
несобственик се обуславя от прякото и пълно установяване на фактите на явно,
необезпокоявано и непрекъснато владение с намерения за своене в продължение на повече
от 10 години.
В случая намира приложение на чл. 7 ЗДС, с която законодателят е регламентирал
възможността за придобиване по давност на такава собственост, ако тя е частна, и началният
момент, от който тази давност започва да тече в контекста на въведения мораториум,
спиращ теченето на срока по чл. 86 ЗС, считано от 31.05.2006 г., все още е в сила до края на
2022 година. За да се зачете ефекта на придобивната давност като оригинерно придобивно
основание за правото на собственост, следва владението да е протекло спокойно и
необезпокоявано последните 10 години, без да е губено за срок по -дълъг от 6 месеца. С
оглед законовата разпоредба на § 1 от ЗДЗС, а именно, че давността за придобиване на
имоти – частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г.,
както и действието занапред на отпадането на този мораториум от влизане в сила на
цитираното решение на КС означава, че срокът по чл. 79 ЗС не е изтекъл и към настоящия
момент. Ищците в производството нямат твърдения, че са владяли и своили имота по
отношение физически лица, а по отношение на Община Сливен и именно поради това е
насочена претенцията им спрямо нея. Ирелевантен се явява факта дали за времето от 1985
16
година до днес е упражнявана трайно и необезпокоявано фактическа власт по отношение на
процесния имот, доколкото нито за ищците, респ. за никой от техните праводатели по
посочените разпоредителни сделки не са били налице законовите предпоставки за
придобиване на основание давностно владение.
Имотът е общинска собственост на основание чл. 25 ЗСПЗЗ, тъй като попада в
територия по § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, не бил засегнат от реституционни решения и
заповеди по § 4к, ал. 7 на ПЗР на ЗСПЗЗ, не бил изкупен по реда на § 4а или § 4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ от ползватели, на които бил предоставен за ползване, нито имал характеристиките
на държавен такъв и същият по силата на императивната разпоредба на чл. 25, ал. 1, изр. 1
ЗСПЗЗ е станал общинска собственост. Следва съдът да вземе предвид Решение № 3 от
24.02.2022 г. по к.д. № 16/2021 г. и в светлината на неговото разрешение да изследва
възраженията на Община Сливен относно спирането на придобивната давност по отношение
на имоти, които са общинска собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 86 ЗС в нейната редакция от 1988 г. до 1996 г. е
съществувала забрана за придобиването по давност на държавна респ. общинска
собственост и следователно за периода от 1988 г. до 1996 г. не може да тече придобивна
давност в полза на ищците.
Определянето на края на този давностен срок става по общите правила за отчитане на
сроковете и тьй като се касае за срок, който се брои по години, с начало 01.06.1996 г., то
краят му е на последното число на предходния месец на последната година - тоест - при
общата, 10 годишна давност по чл. 79 ал. 1 от ЗС, която е приложима в случая - на
31.05.2006 г. С разпоредбата на § 1 от ЗД ЗС от 2006 г. обаче, е въведен мораториум, спиращ
течението на срока, считано от 31.05.2006 г., който е последният ден на последната година, в
който придобивният срок изтичал. Съгласно § 1 от ЗД на ЗС от 2006 г. давността за
придобиване на държавни и общински имоти не тече до 31.12.20 14 г.
Съгласно § 1. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г.; бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г.;
изм., бр 109 от 23.12.2008 г., в сила от 31.12.2008 г.; изм., бр. 105 от 2011 г., в сила от
31.12.2011 г.; ; изм. и доп., бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г.; изм., бр. 7 от 2018 г., в
сила от 31.12.2017 г.; доп., бр. 18 от 2020 г.) (1)(Предишен текст на nap. 1, изм. -ДВ, бр. 107
от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г.; изм., бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г.; доп., бр. 18
от 2020 г.) от ЗР на ЗД на ЗС „Давността за придобиване на имоти - частна държавна или
общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г. включително за придобиване на
земеделски земи, които са собственост или върху които е възстановено правото на
собственост по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи на
държавни или общински училища, или на други държавни и общински институции в
системата на предучилищното и училищното образование“.
С Решение № 3 от 24.02.2022 г. по к.д. № 16/2021 г. на КС (Обн., ДВ, бр. 18 от 4
март 2022 г.) се обявяват за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за
допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18 от
2020 г.) и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за
17
собствеността (обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г.). С обявяването на разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС
за противоконституционна не се засяга нейния досегашен ефект. Съгласно чл. 151, ал. 2, изр.
3 от Конституцията последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от
момента на влизане на настоящото решение в сила.
Ищците успяха да докажат при условията на пълно и главно доказване, че са владели
имота от 1991 г. до настоящия момент, като от 1985 г. до 1991 г. имотът е бил владян от
наследодателя на ищцата Р.Г., като са били налице всички елементи на владението като
фактическо състояние. На първо място е бил налице обективния признак – упражняване на
фактическа власт върху вещ - владелецът държи вещта, служи си с нея, употребява я, т.е.
упражнява пълна власт върху нея, като изключва възможността други лица да въздействат
върху същата вещ. Вторият субективен признак на владението е намерението на владелеца,
да държи вещта като своя, като тази законова презумпция не беше оборена в настоящия
процес. Освен това се доказа от свидетелските показания, кредитирани от съда, че
владението на ищците е било постоянно, т.е фактическата власт върху вещта, която се
упражнява с намерение да се държи вещта като своя няма случаен характер, а е израз на
воля трайно да се държи вещта по начин препятсващ евентуалното й владение от други
лица, владението е било непрекъснато, тъй като не било загубено за повече от 6 месеца по
см. на чл. 81 ЗС, било е несъмнено, спокойно, и не е било установено по насилствен начин и
е било явно, тъй като не е било установено по скрит начин. Ищците са обработвали и
облагородявали имота, засадили са овощни дръвчета, отглеждали са животни, построили са
селскостопански сгради и към настоящия момент продължават да ползват имота като свои
без общината да е предявила претенции към тях. Същите владеят имота от 1991 г. до
настоящия момент или повече от 30 години. Плащали са данъци и са подавали данъчни
декларации. Дори и да приемем тезата на ответната община, че е отблъснала владението на
ищците със Заповед № РД 15-824/17.06.2009 г., с която е отказала на ищеца Г. да придобие
право на собственост върху имота, ищците са владяли имота и от 2009 г. до настоящия
момент, което е повече от 10 г.
Това владение, обаче ищците са осъществявали по отношение на имот, който
съставлява общинска собственост, по отношение на който на основание цитираните
разпоредби е била налице забрана за придобиване на собствеността върху него на
оригинерно основание придобивна давност. С Решение № 3 от 24.02.2022 г. по к.д. №
16/2021 г. на КС (Обн., ДВ, бр. 18 от 4 март 2022 г.) се обявяват за противоконституционни
разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр.
46 от 2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от Заключителните разпоредби на
Закона за изменение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г.). В мотивите на
същото решение, обаче е прието, че с обявяването на разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС за
противоконституционна не се засяга нейния досегашен ефект. Съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3
от Конституцията последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от момента
на влизане на настоящото решение в сила. Изрично е посочено, че това решение на КС за
обявяване на противоконституционност на посочените разпоредби ще има действие
18
занапред от момента на неговото влизане в сила, като няма да има обратно действие и няма
да заличи досегашния ефект от спирането на давността по см. на обявената за
противоконституционна разпоредба на § 1, ал. 1 ЗДЗС.
С оглед на изложеното съдът счита, че предявения положителен установителен иск с правно
основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 79 ЗС, който се позовава на оригинерното придобивно
основание изтекла придобивна давност следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, ищците следва да заплатят
сторените от ответника разноски в общ размер на 300 лв./100 лв., юрисконсултско
възнаграждение и 200 лв. депозит за изготвяне на съдебно-техническата експертиза/. Воден
от горното, Сливенски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК и
чл. 79 ЗС, за признаване на установено, че Р. Г. ГР., ЕГН: ********** и К. ХР. ГР., ЕГН:
********** и двамата от гр. ул. „ по отношение на Община Сливен, са собственици на
процесния поземлен имот с идентификатор N 67338.435.143, по кадастралната карта на гр.
Сливен, одобрена със заповед № РД - 18 - 31 от 19.04.2006 г. на Агенцията по кадастъра, с
адрес гр. Сливен, местност „Башчардак“, с площ 1152 кв.м., трайно предназначение -
земеделска територия, начин на трайно ползване - за земеделски труд и отдих/съгласно пар.
4 от ПЗРЗСПЗЗ/, номер по предходен план: - 1890, при съседи: 67338.435.145,
67338.435.453, 67338.435.144, 67338.435.544 на основание давностно владение на имота
продължило повече от 10 години като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Р. Г. ГР., ЕГН: ********** и К. ХР. ГР., ЕГН: ********** и двамата от гр. ул. „
а основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплатят на Община Сливен, със седалище и адрес на
управление: гр. Сливен, пл. „Хаджи Димитър” № 1 сумата от 300 лева, съставляваща общ
размер на съдебни разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Сливенски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
19