№ 609
гр. Пловдив, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20215330208074 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия К № 4292547 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР
Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на В.
К. С., ЕГН **********, от ***, е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 50 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят В. К. С. обжалва процесния електронен фиш и моли
съда да го отмени по изложени в жалбата съображения в насока нарушение на
материалния и процесуалния закони. Редовно призован, не се явява в съдебно
заседание, а чрез процесуален представител пледира за отмяна на електронния
фиш с аргументи за незаконосъобразност поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Претендира разноски
Въззиваемата страна – ОД МВР - Пловдив, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание, а в писмено становище излага
доводи по същество на делото и претендира разноски.
Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
1
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваният електронен фиш е издаден срещу В. К. С., за това, че на
25.11.2020г. в 10:53 часа в гр.Стамболийски, обл.Пловдив, бул.„Тракия”, №
19, в населено място, при разрешена скорост на движение 50 км/ч, отчетен
толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача с МПС
Алфа Ромео 147, вид лек автомобил с рег. № ** е извършено нарушение за
скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №
TFR1-М 530, като при разрешена скорост 50 км/ч е установена скорост 63
км/ч и превишаване на разрешената скорост с 13 км/ч. Като собственик, на
когото е регистрирано МПС-то бил вписан В. К. С. и на същия била наложена
глоба 50лв за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Тези фактически положения се установяват и в хода на съдебното
производство по безспорен и несъмнен начин от събраната по делото
доказателствена маса, писмените доказателства, които Съдът кредитира
напълно като обективни, достоверни и взаимно подкрепящи се.
При тази фактическа установеност съдът приема, че от страна на
жалбоподателя е осъществен състава на вмененото административно
нарушение. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
стойност на скоростта, а именно 50 км/ч в населено място, когато се касае за
управление на ППС от категория В, както е в случая.
Описаната противоправна дейност правилно и законосъобразно е била
санкционирана по реда на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, според който се наказва с
глоба 50 лв. водач, който превиши разрешената максимална скорост в
населено място от 11 до 20 км/ч., какъвто е настоящия казус. В случая
размерът на глобата е императивно определен, поради което и за съда, а също
и за наказващият орган липсва възможност за преценка на същия.
При служебна проверка на електронния фиш Съдът не констатира да са
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, които да
са нарушили правото на защита на нарушителя. Електронният фиш съдържа
всички законоустановени реквизити и не страда от пороците, твърдени в
жалбата, както и несъстоятелни се оказват възраженията на жалбоподателя за
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони при
установяване на нарушението, за което са налице и доказателства по делото.
2
На първо място, неоснователно е възражението на жалбоподателя за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – липса на
описание на нарушението, тъй като видно от процесния ЕФ същият съдържа
ясно, пълно и конкретно описание на фактическите обстоятелства,
релевиращи състава на нарушението и от тях напълно точно се налага извод,
че се касае за нарушение на скорост при управление на МПС, която е
установена с превишение от 13 км/ч над разрешената. На второ място,
неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е установено
авторството на деянието, тъй като същият не се е възползвал от разпоредбата
на чл.189, ал.5 от ЗДвП и не е оспорил авторството на деянието по
законоустановения ред, а във въззивното производство тази възможност е
преклудирана. На следващо място, несъстоятелно е твърдението на
процесуалния представител на жалбоподателя за допуснати съществени
процесуални нарушения, понеже по делото била приложена снимка на АТСС
ТR4D, а нарушението било установено с АТСС TFR1-М 530. Всъщност,
когато нарушението се установява с АТСС TFR1-М липсва изискване за
прилагане на снимка на техническото средство по преписката. Несъстоятелно
е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като нямало яснота относно
авторството на Протокола за използване на АТТС, понеже липсвали подписи
на лицето, свалило информацията от техническото средство и лицето, приело
протокола. Лицата, разположило и настроило процесното АТСС е посочено –
И.Б., а лицето, проверило протокола – А. В. Т. ** при ПК – РУП –
Стамболийски, който и е подписал документа. В тази връзка е налице и автор
на последния. Неоснователно е възражението за допуснато съществено
процесуално нарушение в насока неправилното посочване на броя часове
работа на АТСС, тъй като видно от Протокола за използване на АТСС в
същия надлежно са отразени началото и краят на работа на техническото
средство.
Ето защо и с оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита,
че атакуваният Електронен фиш Серия К № 4292547 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР
Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на В.
К. С., ЕГН **********, от ***, е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 50 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, следва да
3
бъде ПОТВЪРДЕН като правилен и законосъобразен.
При този изход на спора и съобразно с чл.63, ал.3 и ал. 5 от ЗАНН,
основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на
възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда,
то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който
предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи
възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер
от 80 лева, предвид факта, че същата се е изразила единствено в изготвяне на
писмено становище по делото.
По горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 4292547 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на
ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.2 от
ЗДвП на В. К. С., ЕГН **********, от ***, е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 50 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА В. К. С., ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР Пловдив
сумата в размер на 80 лева, представляваща разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му,
по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4