№ 637
гр. Варна, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
Членове:Жана Ив. Маркова
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20223100500343 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 303613/09.12.2021г., подадена
от "Йеттел България" ЕАД /с предходно наименование „Теленор България"
ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град София,
район „Младост", ж.к. „Младост 4", Бизнес Парк София, сграда 6, срещу
решение №262801/12.11.2021г., постановено по гр.д. № 12478/2020г. на РС -
Варна, 49 съдебен състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от
въззивника срещу К. П. К., с ЕГН **********, с адрес: **** иск с правно
основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.92, ал.1 ЗЗД, за
признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на
дружеството ищец съществува вземане против ответника за сумата от
240,45лв. /двеста и четиридесет лева и 45ст./, представляваща неустойка за
предоставено за ползване устройство „Самсунг Галакси J3 2017г. Black“ с
отстъпка от стандартната цена, представляваща част от получената отстъпка в
пълен размер на 334,34лв. за което е издадена фактура № ********** от
05.01.2019г.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, необосновано,
постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния
закон. Обръща се внимание, че абонатът е закупил апарат на цена, която е над
два пъти по-ниска от пазарната цена, но с оглед задължението на потребителя
да запази облигацията за две години, а в случая и с разсрочено изплащане.
Сочи се, че абонатът е имал свободата да сключи безсрочен абонамент, както
и да вземе предплатена СИМ карта. Излага се, че абонатът е в неизпълнение
1
на договорните си задължения, а е придобил собствеността на мобилното
устройство без да заплати цената. Оспорва се като неправилен изводът на
съда, че неустойката замества неполучената лизингова цена. Поддържа се, че
начислената неустойка касае преференциалната цена и пропуснатата полза за
оператора. Сочи се, че в общите условия изрично е предвидено правото на
доставчика да прекрати договор с потребител, който не е платил дължимата
на падеж сума, като неколкократно е дал шанс за заплащане на дължими суми
с изпращане на СМС – известия. Обръща се внимание, че неустойката е
съобразена със спогодба между оператора и КЗП. Излага се, че абонатът е
имал избор и е могъл да прецени какво устройство да вземе на изплащане,
като се сочи и че в случая не е заплатил нито една месечна абонаментна такса,
при което е получил мобилното устройство напълно безплатно. Поддържа се,
че клаузата за неустойка не е неравноправна, не противоречи на морала,
закона и добрите нрави. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част
и присъждане на претендираната неустойка и разноски по делото. В открито
съдебно заседание въззивникът не се явява и не изразява становище.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от назначения на въззиваемия особен представител – адв. Х.Ф., в който се
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа се, че
първоинстанционното решение е правилно, а претенцията за неустойка е
основана на неравноправни и противоречащи на закона и добрите нрави
клаузи. Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение. В
открито съдебно заседание отговорът на въззивната жалба се поддържа.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е
в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
В исковата си молба "Йеттел България" ЕАД е въвел твърдения, че
между дружеството и К. П. К. е бил сключен договор за мобилни услуги от
17.08.2018г. за срок от 24 месеца. По силата на договора, абонатът взел за
ползване мобилно устройство, като получил отстъпка за него от 334.34лв. В
т.11 от договора била предвидена претендираната неустойка в случай на
предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната. Изложено е, че
потребителят не е изпълнил задължението си да плати дължимите суми по
месечни фактури, поради което операторът е прекратил едностранно договора
2
и претендира начислените неустойки.
В срока по чл.131 ГПК назначеният особен представител на ответника е
оспорил релевантните клаузи на договора като неравноправни.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и наведените в жалбата оплаквания, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно в производството, че между страните е сключен договор за
мобилни услуги от 17.08.2018г. при условия на избран абонаментен план
„Тотал“ с месечна такса от 30.99лв. за срок от 24 месеца. В договора е
посочено, че на абоната се предоставя мобилен апарат „Samsung Galaxy J3
2017г. Black“ при лизингова цена с абонаментния план от 205.56лв. Посочено
е, че стандартната цена на устройството е 539.90лв., а отстъпката от тази цена
е 334.34лв. Съгласно т.11 от договора, в случай на прекратяване на договора
преди изтичане на срока, потребителят дължи трикратен размер на
стандартните месечни абонаменти, възстановяване на част от ползваната
стойност на отстъпките от абонаментни планове за оставащия срок на
договора, и в случаите, в които е предоставено устройство, потребителят
дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството,
съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и
заплатената от него при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок
на договора. Сключен е и договор за лизинг от 17.08.2018г. между страните.
Не е спорно между страните и че въззиваемият не е заплатил сумите по
представените фактури за потребление в периода 17.08.2018г. до 04.01.2019г.,
като операторът е прекратил едностранно договора на осн. чл.19, б. „б“ от
Общите условия. На 05.01.2019г. операторът е издал фактура на обща
стойност 617.26лв., включваща 317.91лв. неустойки за предсрочно
прекратяване на договори за услуги, 133.80лв. вноска за лизинг и 165.55лв.
задължения от предходен период.
Съобразно чл.143, ал.1 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван
с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Видно е, че след предсрочното прекратяване на договора, въззивникът
е издал фактура, с която е начислил както оставащите лизингови вноски до
края на срока на договора съобразно погасителния план, така и процесната
неустойка, включително и неустойката, равняваща се на стойността на три
месечни абонаментни такси, която е присъдена с първоинстанционното
решение, влязло в сила в тази част. По този начин от потребителя се
претендира кумулативно както реално изпълнение на задължението за
лизингови вноски, така и обезщетение за неизпълнение на задълженията му,
включващо два вида неустойка. Клаузата за неустойка, касаеща
предоставеното за ползване устройство, е така формулирана, че при
предсрочно прекратяване на договора за абонамент на мобилни услуги,
възстановява в полза на мобилния оператор пълния размер на отстъпката,
направена за устройството. В процесния случай, при цена по договор от
205.56лв., размерът на неустойката от 334.34лв. в максималния й размер, е
повече от 150% на договорения общ размер на лизингови вноски, с
3
изплащането на които абонатът може да придобие устройството /в
претендирания размер е 117%/. Този размер и допълнителен компонент на
неустойката заобикаля договорения с КЗП максимален размер със спогодбата
от 11.01.2018г., противоречи на добросъвестността и води до значително
неравновесие между правата на търговеца и потребителя по смисъла на чл.143
ЗЗП. Клаузата задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано висока неустойка по смисъла на чл.143,
ал.2, т.5 ЗЗП и противоречи на добрите нрави. Неустойката излиза извън
обезщетителната функция, тъй като при цена от 205.56лв., не би могло да се
счете, че предвидимите вреди за кредитора ще възлизат в размер, който да
надвишава толкова значително цената, на която устройството е предложено.
Прилагането на тази неустойка би постигнало и заобикаляне на първоначално
обявената и договорена с потребителя цена на вещта.
По доводите, че абонатът е получил устройството безплатно поради
незаплащане на лизингови вноски, следва да се посочи, че съответно на
чл.345 ТЗ, Общите условия на договора за лизинг предвиждат правото на
лизингодателя да иска връщане на вещта при прекратяване на договора за
лизинг преди окончателното изкупуване на устройството. Тези доводи, също
така, не са относими към преценката за неравноправност на клаузата за
неустойка.
Доколкото вземането се основава на преценена като неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, същото се явява недължимо.
С оглед съвпадане на крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната
част.
При този изход на спора не са дължими претендираните от въззивника
разноски.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №262801/12.11.2021г., постановено по гр.д.
№ 12478/2020г. на РС - Варна, 49 съдебен състав, в частта, с която е
отхвърлен предявеният от "Йеттел България" ЕАД /с предходно
наименование „Теленор България" ЕАД/, ЕИК ********* ,със седалище и
адрес на управление в град София, район „Младост", ж.к. „Младост 4", Бизнес
Парк София, сграда 6 срещу К. П. К., с ЕГН **********, с адрес: **** иск с
правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.92, ал.1 ЗЗД, за
признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на
дружеството ищец съществува вземане против ответника за сумата от
240,45лв. /двеста и четиридесет лева и 45ст./, представляваща неустойка за
предоставено за ползване устройство „Самсунг Галакси J3 2017г. Black“ с
отстъпка от стандартната цена, представляваща част от получената отстъпка в
пълен размер на 334,34лв. за което е издадена фактура № ********** от
05.01.2019г.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
4
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1
ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5