Определение по дело №4/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 419, ал. 1 ГПК и чл. 420 ГПК. Образувано е по частна жалба В. № 606/06.03.2013 г. от “. К. ООД срещу разпореждането за незабавно изпълнение на Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 4616/24.10.2012 г., издадена по ч. гр. д. № 1110/2012 г. по описа на РС Р., и частна жалба В. № 2246/27.06.2013 г. от „ПК. ООД срещу определение № 2743/10.06.2013 г. по ч. гр. д. № 1110/2012 г. по описа на РС Р., с което се оставя без уважение искането на дружеството изпълнението по изп. дело № 162/2013 г. по описа на ЧСИ Д / образувано по повод на Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 4616/24.01.2012 г./ да бъде спряно. Частните жалби са администрирани и е образувано в. ч. гр. д. № 594/ 2013 г. по описа на Окръжен съд Б.. С определение № 2769/11.07.2013 г. решаващият състав на Окръжен съд Б. е прекратил производството и е върнал делото на районния съд за администриране на частните жалби – връчване на преписи от частните жалби на насрещната страна “. П. Б. . След изпълнение на указанията районният съд отново е администрирал частните жалби и е образувано настоящото в. ч. гр. д. № 818/2013 г. по описа на Окръжен съд Б..

В частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение жалбоподателят “. К. ООД твърди, че сключеният между заявителя и длъжниците договор за кредит № 220/2008 г. е недействителен, понеже към датата на сключването му е бил в сила дружествен договор на дружеството, по силата на който за сключването на сделки, задълженията по които надхвърлят 50 000 лв., се изисква решение на Общото събрание, каквото не е било взимано. В частната жалба срещу определението, с което е оставено без уважение искането за спиране на изпълнението, се навежда същият довод. Жалбоподателят моли съда да отмени разпореждането за незабавно изпълнение, да обезсили изпълнителния лист и да постанови спиране на изпълнението.

Ответникът по жалбата - “. П. Б. , е депозирал два отговора, в който излага становище за неоснователност на изложените от жалбоподателя доводи. Поддържа се, че извлечението от счетоводните книги, на основание на което е постановено разпореждането за незабавно изпълнение, е редовен от външна страна документ, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане. Ответникът намира, че представеният дружествен договор не е убедително писмено доказателство по см. на чл. 420 ГПК. В тази насока се сочи, че по силата на чл. 141, ал. 2, изр. трето ТЗ в отношенията на дружеството с трети лица е ирелевантно дали е било взето решение на Общото събрание. Ответникът по жалбата моли частните жалби да бъдат оставени без уважение и по всяка една от тях да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Окръжен съд БлагоевгрА. след като обсъди събраните по делото данни и доводите в частните жалби и в отговорите, приема следното. Жалбите са подадени в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на инстанционен контрол акт, поради което са допустими. По същество жалбите са неоснователни поради следните аргументи.

По отношение на жалбата срещу разпореждането за незабавно изпълнение.

В производството по чл. 419, ал. 1 ГПК проверката на съда е съсредоточена върху обстоятелството дали съществува право за принудително изпълнение, а именно дали е налице предвиден от закона и редовен от външна страна документ, който недвусмислено удостоверява изпълняемо право - годно за принудително изпълнение притезание. Поначало проверката е ограничена само в рамките документа, на който се основава искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение, освен в случаите по чл. 418, ал. 3 ГПК, в които съдът може да извърши проверка относно изискуемостта на вземането, която може да се удостовери с официален или изходящ от длъжника документ. Съгласно разпоредбата на чл. 419, ал. 2 ГПК възраженията на длъжника могат да се основават само на съображения, извлечени от актовете по чл. 417 ГПК. От това следва, че оплакванията в частната жалба могат да произтичат единствено от редовността на тези актове от външна страна или това дали те удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане. В настоящото производство въззивният съд не може да се произнася по съществуването на удостовереното в документите по чл. 417 ГПК вземане.

Наведените от жалбоподателя доводи за недействителност на договора поради липса на решение на Общото събрание на дружеството подлежат на обсъждане в исковото производство по реда на чл. 422 ГПК. Това възражение не касае нито редовността от външна страна на договора за кредит, нито това дали той удостоверява подлежащо на изпълнение притезание. Установява се, че представеният от заявителя договор за кредит е подписан на всяка страница от всички страни по него, вкл. и от П. П. и Г в качеството им на управители на дружеството, че в същия няма задрасквания и добавки. Договорът е редовен от външна страна.

По отношение на жалбата срещу определение № 2743/10.06.2013 г., с което се оставя без уважение искането на дружеството изпълнението по изп. дело № 162/2013 г. по описа на ЧСИ Д да бъде спряно.

Съгласно чл. 420, ал. 2 ГПК съдът може да постанови спиране на незабавното изпълнение, когато длъжникът представи убедителни писмени доказателства, въз основа на които да може да се приеме, че посочените в заповедта суми не се дължат. В подкрепа на доводите в жалбата жалбоподателят представя дружествен договор от 24.09.2002 г. Съгласно чл. 15, ал. 1, б. „и” от дружествения договор от изключителната компетентност на Общото събрание е да вземе решение за сключване на сделки, задълженията на дружеството по които надхвърлят 50 000 лв. По силата на договора за кредит, по който солидарен длъжник е жалбоподателят, банката е предоставила на кредотиполучателя кредит в размер на 216 093 евро. Следователно за поемането на това задължение е следвало да бъде взето решение на Общото събрание на дружеството. В тази връзка жалбоподателят твърди, че такова решение никога не е било взимано и по тази причина договорът за кредит е нищожен поради липса на съгласие от страна на “. К. ООД.

Настоящият състав намира, че не е налице твърдяното от жалбоподателя основание за нищожност на договора за кредит и същият създава валидна правна връзка между банката – заявител и длъжника. Общото събрание на съдружниците взима решение по въпроси, които са от изключителната му компетентност съгласно чл. 137 ТЗ или съгласно уговореното в дружествения договор. В случая в дружествения договор е уговорено решенията за сключване на сделки, задълженията на дружеството по които надхвърлят 50 000 лв., да са от изключителната компетентност на Общото събрание. Относно сключването на такива сделки Общото събрание е волеобразуващ орган и управителите на дружеството са длъжни да го представляват в изпълнение на взетите решения. Липсата на решение на Общото събрание за сключване на договора за кредит обаче няма за последица нищожност на сделката поради липса на воля по см. на чл. 26, ал. 2, пр. второ ЗЗД. Решението на Общото събрание не е елемент от фактическия състав на договора за кредит и поради тази причина нарушаването на съответната разпоредба от дружествения договор има значение единствено в отношенията между дружеството и управителя, но не и в отношенията между дружеството и неговите съконтрахенти. Също така, съгласно чл. 141, ал. 2, изр. трето ТЗ нямат действие по отношение на трети лица ограничения на представителната власт на управителя освен тези, предвиждащи съвместно представителство при назначени няколко управители. Изводът за валидност на договора въпреки липсата на решение на Общото събрание се налага и от принципа за сигурност на гражданския оборот, залегнал в търговското право.

Сходен със спорния по настоящото дело въпрос е визираният в тълкувателно дело № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно дали за действителността на сключена от управителя на дружество с ограничена отговорност сделка с недвижим имот, собственост на дружеството, е необходимо решение на Общото събрание. Поставеният по тълкувателното дело въпрос е аналогичен със спорния въпрос по настоящото дело, понеже се касае за сделки, за които вземането на решение е от изключителната компетентност на Общото събрание. До настоящия момент няма постановено решение по цитираното тълкувателно дело. Следователно за съда е задължителна практиката по реда на чл. 290 ГПК. По гореизложените съображения настоящият състав намира, че липсата на решение не води до нищожност на договора поради липса на съгласие. В този смисъл са решение по гр.д. № 1497/2010 г. на ВКС, ГК, III ГО, както и решение № 370/22.12.2011 г. на ВКС, ГК, III ГО. Договор за кредит № 220/2008 г. е сключен от дружеството – жалбоподател, П. от П. П. и Г. След извършена справка в Търговския регистър се установява, че към момента на сключване на сделката в него като представители на дружеството са вписани именно тези две лица. Следователно договорът е сключен от лица, които са притежавали представителна власт да представляват дружеството.

С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че жалбите следва да бъдат оставени без уважение.

По разноските.

Предвид изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по частните жалби се дължат разноски. Ответникът иска да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в двата депозирани от него отговора. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в производствата по частни жалби минималното адвокатско възнаграждение е 1/3 от минималния размер на възнаграждението за една инстанция според предмета на делото и интереса на страната, но не по-малко от предвиденото в чл. 1. тоест не по-малко от 100 лв. Минималният размер на възнаграждението за една инстанция според предмета на делото е регламентиран в чл. 7, ал. 5 от Наредбата, според който за защита в производство за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на чл. 7 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. Общата стойност на претендираните със заявлението суми е 467 044, 77 лв. / сборът от претенцията за главница и лихви в лева в размер на 457 887, 03 лв. и държавната такса в размер на 9 157, 74 лв./. Половината от тази обща стойност е 233 522, 38 лв. Според чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата минималното възнаграждение при такъв интересе в размер на 650 лв. + 2 % за горницата над 10 000 лв., т.е. 650 лв. плюс 2 % от 223 522, 38 лв. Дължимото възнаграждение е следователно в размер на 650 лв. плюс 4 470, 45 лв., тоест общо 5 120, 45 лв. Тази сума трябва да се раздели на три съгласно чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредбата. Получава се 1706, 82 лв., което е повече от 100 лв. Дължимото адвокатско възнаграждение за всяка една от жалбите е в този размер, а за двете жалби общо– 3 413,64 лв.

Водим от горното и на основание чл. 278 вр. чл. 419, ал. 1, вр. чл. 420, ал. 3 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждането за незабавно изпълнение от 24.10.2012 г. на Заповед за изпълнение № 4616/24.10.2012 г., издадена по ч. гр. д. № 1110/2012 г. по описа на РС Р. в полза на “. П. Б. с ЕИК срещу длъжниците “. В. Е. с ЕИК , “. К. ООД с ЕИК , „СА. М. ООД с ЕИК , “. Ви К. Е. с ЕИК , П. С. П. с ЕГН *, Л. Б. В. с ЕГН * и З. Д. Д. с ЕГН *, В ЧАСТТА по отношение на “. К. ООД с ЕИК .

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2743/10.06.2013 г. по ч. гр. д. № 1110/2012 г. по описа на РС Р., В ЧАСТТА в която се оставя без уважение искането на дружеството “. К. ООД с ЕИК изпълнението по изп. дело № 162/2013 г. по описа на ЧСИ Д/ образувано по повод на Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 4616/24.10.2012 г. по ч. гр. д. № 1110/2012 г. по описа на РС Р. / да бъде спряно спрямо него.

ОСЪЖДА “. К. ООД с ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. С., У. „П.” № 6, да заплати на „Банка П. Б. с ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. С., бУ. „Ц Ш. № 1. Е, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 3 413,64 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: