МОТИВИ по НОХД 2979/16г. по описа на СпНС,15-ти състав
В Специализирания наказателен съд е внесен обвинителен акт
срещу А.В.И., В.С.А. и Р.С.А. за това, че: В периода от неустановена дата
през 2009г. до месец август 2011г. в гр.С.участвали в организирана престъпна група помежду си-
структурирано трайно сдружение на три лица с цел да вършат съгласувано в
страната престъпления по чл.213а,ал.1 и чл.214,ал.1 НК, за които е предвидено
наказание лишаване от свобода повече от три години , като групата е създадена с
користна цел - престъпление по чл.321,ал.3;вр.ал.2 НК,
като със същия обвинителен акт срещу Р.С.А. се поддържа обвинение и за
престъпление по чл.213а,ал.3,т.3;вр.ал.1;вр чл.26,ал.1 НК.
Наказателното
производство спрямо подсъдимите В.С.А. и Р.С.А. е приключило със съответен
влязъл в сила съдебен акт, издаден на основание чл.384,ал.1 НПК, с който са
били одобрени постигнатите между посочените подсъдими,техните защитници и
прокурора споразумения, имащи за предмет гореописаните обвинения срещу
тях.
В съдебно заседание, проведено на 29.06.2022г.,
представителят на специализираната прокуратура поддържа обвинението повдигнато
спрямо А.В.И. за престъпление по чл.321,ал.3;вр.ал.2
НК, като смята, че същото е доказано по несъмнен начин от доказателствата по делото, закрепени в показанията
на разпитаните свидетели; в приложените писмени доказателства; от приложените ВД
и ВДС. Прокурорът
моли съда да наложи на А.И. наказание “лишаване от свобода” над минимума ,
определен в съответната разпоредба от Особената част на НК, което наказание да бъде изтърпяно при
първоначален „общ“ режим.
Защитата на подсъдимия А.И. пледира пред съда за постановяване на
оправдателна присъда, приемайки недоказаност на обвинението срещу него. На
първо място, защитникът на подсъдимия оспорва извода на прокурора, че събраните
доказателства обосновават в достатъчна степен обстоятелствата, описани в
обвинителния акт и касаещи поддържаното спрямо подсъдимия И. обвинение. На второ
място, защитата счита, че описаното в обвинителния акт деяние не е било
осъществено, тъй като през инкриминирания период между подсъдимия И. и лицата Р.
и В. А.не са били поддържани взаимоотношения със сочения престъпен предмет.
Спрямо
подсъдимия А.И. съдебното производство пред първоинстанционния
съд е проведено и приключило в негово отсъствие, на основание чл.269,ал.3 НПК.
Съдът като анализира събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А.В.И. е роден на ***г. в гр.Г., български гражданин,
неосъждан, със средно образование, живущ
***, ЕГН : **********.
Подсъдимият А.И. и свидетелите Р.А. и В.А./спрямо
които наказателното производство е прекратено/ се познавали от деца, тъй като
били родени в една и съща година и живеели в един и същи град-гр.Т., където
израснали заедно и установили приятелски отношения помежду си. През 2003г.
свидетелите А., които били братя/близнаци/ се преместили да живеят в гр.С..
По-късно, през 2005г.-2006г., подсъдимият А.И. също се преместил да живее в гр.С.,
като контактите между него и свидетелите А.били подновени.
За
времето от 2009г. до октомври месец 2011г. на О.П. на гр.С., в района между „отбивките“ за селата Л.и Г., в различни периоди от време , свидетелките
Е.А., Е.П., Т.В., С.В. и Т.Н. проституирали /предоставяли сексуални услуги
срещу заплащане/. През същия този период от време/2009г.-м.10.2011г./ в гр.С.,
същата такава дейност по извършване на сексуални услуги срещу заплащане ,
осъществявали и свидетелките В.О. и Д.Л.,***,в района на мотел
„Г.Х.“.
За
това време, от 2009г. до м.10.2011г., свидетелят Р.А. редовно /почти ежедневно/
посещавал всяко от горните места, където се срещал с горните свидетелки, които били на „работните“
си места, и изисквал от всяка от тях да му предава по 20 лева, които определял
като дневна „такса“ за това,че проституират на тези места и за да ги предпазва
от възникнали проблеми при извършване на дейността им. Наред с това св.Р.А.
разяснявал на всяка от свидетелките,че тези 20лева трябва да му бъдат давани,
независимо от това дали те /свидетелките/ са имали клиенти за съответния ден
или не. При отказ на някоя от свидетелките да му даде тази сума или при
твърдението й, че няма пари, св.Р. А. й отговарял,че това не го интересува и
след като е „застанала“ да проституира на това място е длъжна да му плаща,
иначе ще й създава проблеми и ще изпрати други хора, които да я малтретират
физически или да пребият някой неин близък човек. Въпреки тази си позиция за
ежедневно плащане на „таксата“ , св.Р.А. допускал по изключение дължимата му се
ежедневна „такса“ от 20 лева, да му бъде заплащана от свидетелките и като „обща
такса“ за няколко дни. При извършване на тази си дейност св.Р.А. се представял
пред свидетелките като „И.“ и им разяснявал начина, по който иска да му бъдат
предавани парите/сумата от 20лв.от всяка/ така,че това да не бъде забелязвано
от други лица, като банкнотите бъдат събрани в свитата й длан и да бъдат
пуснати в купето на автомобила, с който свидетелят отивал при тях. Всяка от
горните свидетелки, както и други неустановени жени,проституиращи в същите тези
райони в гр.С., приели наложените им от св.Р.А. задължения и заплащали исканата
от тях парична сума. Съобразно изискванията на св.Р. А. това се осъществявало,
като по различно време на деня Р.А. отивал с управляван от него лек автомобил
до съответния район, спирал с него в близост до проституиращите там жени, като
всяка поотделно се приближавала до автомобила и през отворения прозорец на
предната лява врата пускала смачканите в дланта й банкноти в купето на
автомобила. В случай,че някоя от тях имала да му дава пари и от предходни
„такси“ св.Р. А. изисквал тяхното своевременно плащане, като предупреждавал
съответната жена, че в противен случай ще бъде пребита от хора,които той ще
изпрати с тази цел. Обикновено при събиране на тези суми св.Р.А. бил сам, но
понякога бил придружаван от своя брат-близнак- св.В.А., когото представял на
жените с името „Н.“, „Н.“, а така също в редки случай
и от различни трети лица,които се возели с него в автомобила му,сред които
трети лица понякога бил и подс.И.. В дни, или в
период, в които св.Р.А. бил възпрепятстван да посети проституиращите на
посочените места жени, в дейността по събиране на парите от тях, той бил
заместван от своя брат-св.В.А., който действал по идентичен начин, като спирал
управляван от него автомобил и проституиращите жени му предавали парите по
гореописания начин. Така в период от около два месеца през 2010г. „таксата“
била събирана ежедневно от св.В.А., тъй като неговия брат Р.А. бил претърпял
пътен инцидент. При тези посещения при жените, понякога св.В.А. също бил
придружаван от различни лица, които оставали в автомобила, докато той получавал
съответните суми.
На неустановена дата, през лятото на
2010г., св.Р.А. отишъл при проституиращата на „О.П.“ С., свидетелка Е.П.,от
която получил дневната такса от 20лева. Наред с това Р.А. поискал от св.П. да
му заплати и сумата от 100лева, за предходни пет дни, в които е „работила“. Св.П.
отказала, тъй като не разполагала с тази сума. При това Р.А. й изкрещял „Ще
видиш какво ще стане с теб“ и отпътувал с автомобила си. По-късно ,вечерта на
същата дата, на мястото,където проституирала св.П. пристигнал лек автомобил, от
който слязъл мъж и се приближил до свидетелката, след което започнал да й
нанася удари с ръце и крака по тялото и главата, като й казал „Коя си ти да не
плащаш рекета“.
На неустановени дати, през месец
септември 2011г., на няколко пъти подс.А. В.отивал
при свидетелката Е.А. на „работното й място“ на „О.П.“ в гр.С.и получавал от
нея „таксата“ от 20 лева.
На неустановена дата, в края на месец
септември 2011г., подс.А.И. отишъл сам в близост до мотел „Г.Х.“,намиращо се в гр.С., бул.“Ц.С.“, където
проституирали свидетелките В.О. и Д.Л., като спрял управлявания от него лек
автомобил в близост до тях. Свидетелките О. и Л. били виждали подс.И. и преди това, тъй като последния бил придружавал няколко
пъти свидетеля Р.А. при предходни вземания на така определената от Р.А. „такса“
от двете свидетелки,затова всяка от тях се приближила до автомобила на подс.И. и му дала сумата от 20лева. След това ,от началото
на месец октомври 2011г. до 24.10.2011г. свидетелките О. и Л. не били
посещавани на „работното“ им място от свидетелите А.или от подс.И.,
за да плащат определената им такса. На 24.10.2011г. , свидетелките О. и Л. били посетени на същото
това място от св.Р.А., който поискал от тях да му платят. Свидетелките О. и Л.
отказали,тъй като не разполагали с пари. Св.Р.А. не им казал нищо и си заминал
с управлявания от него автомобил. Известно време след това, на същия ден, към свидетелките
О. и Л. се приближили двама неустановени мъже, който им нанесли множество удари
с ръце и крака без да им казват нищо, след което си тръгнали.
Изложената фактическа обстановка се обосновава от свидетелските
показания на В.А., Р.А., Е.А.,
Л.А., Е.П., Т.В., Д.Ц., В.О., Д.Л., С.В. и Т.Н.; от писмените доказателства по
делото: справки от мобилни оператори, бележки;
от писмените доказателствени средства: протоколи за разпознаване, протоколи за
претърсване и изземване, протоколи за доброволно предаване; от иззетите
веществени доказателства и от приложените ВДС.
Съдът приема за достоверни показанията на
свидетелите Р.А. и В.А., дадени от тях в хода на съдебното следствие, в които
същите сочат за познанството си и поддържаните между тях и подс.А.И.
взаимоотношения със значителна продължителност ,основани на съвместното им
местоживеене в едно населено място и посещаването на едно и също учебно
заведение там, за установяването им в гр.С.и последващото пристигане на подс.И.
***, за подновените контакти между тях и осъществяваните епизодични срещи по
различни поводи,като отчита тяхната последователност, логичност и липса на
доказателства, които да ги опровергават. Всеки от свидетелите Р. и В. А.твърди
и това,че не е осъществявал,сам или наред и с другия свидетел, дейност по
отправяне на заплахи, по искане и получаване на пари от проституиращи на
определени места в околностите на гр.С.жени и отрича да му е известно дали други
лица са били ангажирани с такава дейност. В тази им част показанията на свидетелите
Р. и В. А.се опровергават от показанията
на свидетелите С.В., Т.Н., Е.А., Е.П., В.О. и Т.В., които самостоятелно и
последователно посочиха обстоятелството,че са били заплашвани и „рекетирани“ предимно
именно от св.Р.А., известен им като „И.“,а в по-редки случаи и от неговия
брат-близнак- св.В.А., представящ се като „Н.“, както и от извършените от всяка от
свидетелките разпознавания на братята А.. Поради това съдът кредитира
показанията на свидетелите Р. и В. А.в частта им, в която изнасят твърденията
си за установеното дългогодишно приятелство и поддържаните от всеки от тях
взаимоотношения и осъществявани контакти с подс.А.И.,
а по отношение на непоследователните и необосновани техни твърдения за липса на
съпричастност към инкриминираната съвместна тяхна/на двамата свидетели/ дейност
по „изнудване“ на посочените свидетелки, съдът ги определя за недостоверни,като
ги отдава на желанието на всеки от свидетелите Р.А. и В.А. да отрече противоправността на техните съвместни действия,макар това
да е ненужно, тъй като тяхната
наказателна отговорност за тази им престъпна деятелност е вече
реализирана.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Е.А.,
Т.В. и Т.Н., депозирани от тях в хода на съдебното следствие, както и тези пред
разследващ орган на ДП, приобщени по реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.1
НПК, а така също и тези депозирани от св.А. на ДП, пред съдия, приобщени по
реда на чл.281,ал.1,т.2 НПК в частта им, в която свидетелките описват осъществяваната
от тях дейност по предоставяне на сексуални услуги срещу заплащане на конкретно
посочено място в гр.С., за периодите и продължителността на това им занимание,
за ежедневните контакти, които са имали с Р.А. и по-рядко с неговия брат-В.А.
по повод предаване на определена от Р. А. парична сума от страна на
свидетелките, за конфликтите, които са имали с тях и за отправените им заплахи,когато
отказвали да заплатят исканата им от Р. А. „такса“, за обстоятелството, че
понякога те /братята-близнаци/ били придружавани и от други лица, докато
получавали парични суми от проституиращите жени. Така депозираните свидетелски
показания са логични,последователни, допълващи се и непротиворечиви помежду си
относно съществените факти и обстоятелства, като същевременно посочените гласни
доказателства се подкрепят и от протоколите за извършените от свидетелките
разпознавания на Р. А. и Вл. А..
Съдът не кредитира
показанията на свидетелите Е.А., Т.В.
и Т.Н.
,депозирани от тях на ДП в частта им, в която същите изнасят твърдения за претендирани действия,както самостоятелни,така и съвместни
с Р.А. /придружаване на Р.А., спорадично получаване на пари от свидетелките
през инкриминирания период/ на подсъдимия А.И.. В тази им част показанията на посочените
свидетелки са неконкретизирани, декларативни и имащи характер на техни
предположения. Свидетелките А. и В. в показанията си от ДП първоначално са
посочили, че „понякога“ Р.А. е бил придружаван от друго лице, което разпознават
като А.И., който „бил нещо като негов шеф“,както и това,че в някои случаи и той
е събирал „паричната такса“ от тях,но без да конкретизират тези негови претендирани действия по време и начин на осъществяване. Св.В.
първоначално, в разпит от 27.09.2011г. е изнесла информация, че това било „през
пролетта на 2010г.“, когато „И. бил катастрофирал“, за да посочи в разпита си
от 28.09.2011г. /т.1,л91-92/,че Вл.А. е започнал да
събира парите, „когато брат му катастрофира“, за да заключи в разпит от
28.09.2011г./т.1,л.97-98/,че „шефа на близнаците събирал рекета в края на
2010г./зимни месеци/“. Св.А. в показанията си от ДП, от 27.09.2011г. и от
28.09.2011г./пред съдия/ е посочила,че „И. близнака понякога идвал с трети
мъж“, който „лично е събирал 20лв.рекет от нея“,че „лично е минавал и е вземал
парите“, но без да се ангажира с време на осъществяване на тези действия. Едва
в показанията си от 26.11.2012г. св.А. е заявила,че „шефа на близнаците“ е
събирал рекета за 8/осем/ дни през месец септември 2011г., а през целия
период/от м.10.2010г. до 27.10.2011г./ всеки ден „рекета бил вземан от
близнаците“. Наред с това в тези си показания св.А. е изразила и мнението си,
че подс.И. бил „шеф на братята“ и е направила
предположението,че „двамата братя отчитат парите на И., според нея“. Св.Н./М./
в показанията си от 07.10.2011г. е посочила,че е виждала мъж в „БМВ-Х5“ ,за
когото от „колежки“ разбрала,че бил „шефа на братята-близнаци“ , а в разпит от
03.02.2012г. е изнесла твърдение за посещение от лицата „И. и А.“, но без да
изнася конкретизираща информация за „А.“. Така констатираните празноти,
неясноти и неточности в показанията на свидетелките А., В. и Н., депозирани от
тях на ДП и приобщени по съответния процесуален ред, не бяха запълнени и
преодолени при разпита на посочените свидетелки, извършен в хода на съдебното
следствие. Неизменно всяка от трите свидетелки при прочитане на показанията й
от ДП потвърждаваше истинността на изнесената информация, отразена във всеки от
протоколите за извършените им множество разпити на ДП. На поставените им от
страните и съда въпроси, насочени към изясняване на горните обстоятелства
свидетелката А. заяви,че не може да предостави никакви подробности за претендираната деятелност на подс.А.И.,
тъй като не помни нищо и не иска да си спомня; свидетелката В. първоначално също
декларира липса на спомени за посочения „шеф“,след което заяви,че били „само
две лица“, които много си приличали и не знае кой е бил „този шефа“, тъй като
не го е виждала, а свидетелката Н. първоначално заяви пред съда,че била давала
парите „само на А.“, дори когато минавал и с други хора, след което изнесе
твърдение,че „само близнаците“ събирали парите и „А. бил единия близнак“, а
„този с БМВ-то“ минавал с другите мъже и не го познавала.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите Е.П. и С.В., депозирани от тях в хода на
съдебното следствие, както и тези пред разследващ орган на ДП, приобщени по
реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.1 НПК, а така също и
тези депозирани от тях на ДП, пред съдия, приобщени по реда на чл.281,ал.1,т.2 НПК в частта им, в която свидетелките описват обстоятелствата, при които са
проституирали на „О.П.“ С., за първоначалната им среща с „И.“- Р. А., за
отправените им от него предупреждения за необходимостта от заплащане на
ежедневна „такса“ от 20 лева, за да „работят“ на това място, за отправяните им
заплахи при изразено нежелание за заплащане, за ежедневното предаване на тази
сума от всяка от свидетелките на „И.“ или на неговия брат-близнак,за
придружаващи ги „понякога“ други лица, за нанесения през 2010г. на св.П. побой
от трето лице от мъжки пол,тъй като не си била платила „рекета“. Тези
свидетелски показания са последователни, допълващи се и непротиворечиви помежду
си относно коментираните факти и обстоятелства, като същевременно посочените
гласни доказателства се подкрепят и от протоколите за извършените от свидетелките
П. и В. разпознавания на Р. А. и Вл. А.. Съдът
не кредитира показанията на свидетелката Е.П.,дадени от нея на ДП пред
разследващ орган на 14.06.2011г./т.1,л.53-54/ и на 26.11.2012г./т.1,л.69-70/,
приобщени към материалите от съдебното производство по съответния процесуален
ред в частта им, в която същата сочи подс.А.И./когото разпознава/ като лице,което стояло в
колата с „И.“, докато събира парите,както и в частта за съществуването на лице,
представящо се за „техен шеф“. В тази им част показанията на св.П. са
неконкретни, неясни и изцяло декларативни, като наред с това не се подкрепят от
показанията на св.В., която проституирала заедно с П. и заедно с последната била
обект на същите действия на „И.“ и брат му, която не изнася данни за лице,
обозначавано като „техен шеф“, а единствено за инцидентно присъствие на друг
мъж в колата, заедно с „брата на И.“,като при предявяване на съдържащ се в ДП
фотоалбум, съдържащ снимка и на подс.Ас.И., св.В. не
посочи познато за нея лице. Наред с това съдът взе предвид и обстоятелството,
че в хода на съдебното следствие при разпита на св.П. тези недостатъци в
показанията й не бяха отстранени,тъй като същата заяви,че тези прочетени й
показания били верни,но към датата на съдебното заседание вече не помнела за
този мъж,който придружавал „И.“, докато за
лицето, посочено от нея за „шефа им“ заяви,че бил дошъл веднъж заедно с
„близнаците“, но вече не си го спомня,като при предявяване на налични от ДП
фотоалбуми, отново разпозна Р. А. и Вл.А., като „И.“
и „Тони“, но не посочи подс.Ас.И.,като познато й лице.
Най-сетне ,за да погледне с недоверие към тази част от показанията на св.П.
съдът съобрази и обстоятелството,че точно тези нейни изявления са с
декларативен характер и извън логическата последователност на депозиране на
показания от нейна страна. Това е така, тъй като в показанията на св.П.,
депозирани от нея пред различни разследващи органи- 05 РУ-СДВР на 30.05.2011г.
и ГДБОП,на 14.06.2011г./по чл.223 НПК пред съдия/, същата не е посочила , дори
не е споменала ,никакви обстоятелства за лице,придружаващо „И.“ при събиране на
рекета и за лице, представящо се за „техен шеф“. Такова неконкретизирано ,по
време, продължителност и начин на поведение , твърдение /за лице,придружаващо „И./
св.П. е направила за първи път при разпита й,предхождащ извършеното от нея
разпознаване по снимки на подс.И., а за наличие на лице,
представящо се за шеф декларативно е заявила едва при разпита й от 26.11.2012г.,
за да посочи единствено, че след 27.10.2011г. не е виждала това лице на
„работното“ й място, без преди или след този й разпит да е описала обстоятелства за предполагаемите
техни предходни контакти,както и за изясняване на обстоятелството за
евентуалната идентичност на тези две лица. Както бе посочено по-горе , тази
празнота в показанията на св.П. не бе попълнена при разпита й пред съдебния
състав,както и от предявения й фотоалбум, съдържащ снимка и на подс.И., поради изминалия значителен период от време, както
от разпитите й от ДП, така и от
събитията, които описва, което време свидетелката твърди да е ограничило
параметрите на нейната памет.
Съдът кредитира показанията на свидетелите В.О.
и Д.Л., депозирани от тях в хода на съдебното следствие, както и тези пред
разследващ орган на ДП, приобщени по реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.1
НПК в частта им, в която свидетелките описват своето съвместно занимание с
проституция, което упражнявали в гр.С., на бул.“Ц.С.“, за своята първоначална
среща с Р. А. и за отправените от него искания за ежедневно заплащане на
парична „такса“, за последващите си редовни контакти
с него и за предаваните от тях суми на Р. А., за по-редките техни срещи с Вл.А., който също събирал тази „такса“ от тях, когато Р. А.
е бил възпрепятстван да го направи, за отправяните им от Р. А. заплахи при
отказ от страна на свидетелките да заплатят исканата им сума, за контактите им
с подс.А.И. и за плащане на такава такса и на него
през месец септември 2011г., за отказа им да заплатят претендираната
от Р.А. сума на 24.10.2011г., за отправените им от него заплахи и за нанесения
им, по-късно същия ден побой от неустановени лица от мъжки пол. В тази им част
показанията на свидетелките О. и Л. са последователни, допълващи се и непротИ.речиви помежду си, като
същевременно посочените гласни доказателства се подкрепят и от приложените
писмени доказателства-фотокопия на медицински удостоверения. Съдът не кредитира
показанията на свидетелите В.О. и
Д.Л.
,дадени в хода на съдебното следствие и тези депозирани от тях на ДП в частта
им, в която същите изнасят твърдения за претендирани
действия,както самостоятелни,така и съвместни с Р.А. /разхождане с Р.А. и
седене в колата му,докато получава парите от свидетелките, многократно лично
получаване на пари от свидетелките, отправяне на заплахи към свидетелките,
изпращане на хората,които са ги били, за „шефската“ позиция ,която заема в
„групата“/ на подсъдимия А.И.. В тази им част показанията на посочените
свидетелки са неконкретизирани, декларативни,непоследователни и имащи характер
на техни субективни предположения. Свидетелките О. и Л. в показанията си от ДП,
дадени от тях на 01.11.2011г.,самостоятелно,но използвайки почти идентични
словесен изказ и изразни средства, първоначално са посочили, че „понякога“ Р.А. е
бил придружаван от друго лице, което било в колите, с които идвал „И.“,което се
казвал А.,както и че именно това лице им обяснило по какъв начин да предават
парите,че в някои случаи и той лично е събирал „паричната такса“ от тях,но без
да конкретизират тези негови претендирани действия по
време и начин на осъществяване, с изключение на твърдението им за последно
плащане на подс.И. в края на м.09.2011г., но без
посочване на времето на първо или дори предходно такова плащане лично на
подсъдимия.В показанията им, дадени на ДП, на 01.02.2012г., отново
самостоятелно, но пак при почти пълна идентичност на изказа, всяка от
свидетелките О. и Л. е изнесла твърдения,че била възприемала сериозно
отправените й заплахи от „И.“ и „А.“, които била „описала в показанията си от
01.11.2011г.“,като наред с това е споделила и подозрението си,че нанесения им
побой бил по „поръчение на А. и хората му“. В посочените от самите свидетелки
техни показания, от 01.11.2011г., никоя от тях не е направила твърдение за
заплахи,които да е получавала от „А.“ /подс.И./. При
разпита на всяка от свидетелките О. и Л. в хода на съдебното следствие така
констатираните неясноти и противоречия не бяха преодолени. При първоначалните
си показания пред съда,при своя свободен разказ и в отговор на въпроси на
страните, св.О. заяви,че при нея за да събира парите минавал „по принцип И.“, а
неговия брат „Н.“ идвал „много рядко“, като „И.“ бил придружаван от друго
лице,на което не знае името, но бил „висок, едър“ и „тези двамата постоянно си
минаваха“. При прочитане на показанията й от ДП,дадени на 01.11.2011г., св.О.
потвърди тяхната достоверност и дори заяви възстановяване на спомените си за
тези обстоятелства, след което на въпроси на защитника на подсъдимия
свидетелката О. изостави твърденията си за постоянни или периодични съвместни
действия на „И.“ и „А.“, като заяви,че парите давала на „И.“, а „А.“ идвал
много рядко,като изостави и твърдението си от ДП,че „А.“ й бил обяснил как да
предава парите,като заяви,че това й казвал „И.“ и потвърди обстоятелството,че
била давала пари и на „А.“, но без да уточнява времевите рамки на тази
деятелност. След това на въпроси на прокурора св.О. заяви,че не се е плашила от
заканите на „И.“, а се е плашила от „А.“,но без да твърди,че е получавала конкретни
заплахи от него. При прочитане на показанията й от ДП, от 01.02.2012г. св.О.
потвърди тяхната достоверност,като след това на въпроси на защитата обясни ,че
твърдението й за поръчан от „А.“ побой над нея е основано на обстоятелството за
отправени й от “И.“ закани „половин-един час“ преди това, както и на това,че „И.
и А.“ и се били заканвали постоянно,включително и „един час“ преди побоя, за да
изостави това си твърдение с изявлението,че „преди това,в началото „А.“ им се
бил заканвал“,но отново без да уточни времето/периода/ и характера на тези претендирани заплахи. При първоначалните си показания пред
съда,при своя свободен разказ и в отговор на въпроси на прокурора, св.Л.
заяви,че „И.“ минавал за парите „отделно“ и сам, докато „А.“ минавал за пари с
друго лице и му давала пари „от време на време“, когато имала, а при нейно
изявление,че няма пари „А.“ ставал и си тръгвал, като наред с това изнесе
твърдение,че били вземани пари и от св.О., с която били „постоянно заедно“. При
прочитане на показанията й от ДП, от 01.11.2011г. св.Л. потвърди тяхната
истинност, като посочи,че била дала последно пари на „А.“ септември месец,но
заяви липса на спомени за първоначалната поява на този „А.“ на тяхното „работно
място“, за да им иска пари,както и дали това съвпада с началото на деятелността
на лицето „И.“. Наред с това свидетелката Л. заяви,че „И. и А.“ не са минавали
заедно ,за да им искат пари, като „А.“ не е минавал постоянно и направи
предположението,че „А. е пращал И. и брат му“ макар да не е виждала и не знае
за възлагане на такава задача от страна на „А.“. При прочитане на показанията
на св.Л. от ДП, от 01.02.2012г., същата потвърди тяхната достоверност,като на
въпроси на защитата за получавани от „А.“ заплахи свидетелката отговори в
условна форма „сигурно съм получавала“,след което използва множествено число,
за да заяви „заплашваха ни,че ако“. Наред с това св.Л. заяви,че не била виждала
или чувала лицата „А.“ и „И.“ да комуникират помежду си,както и че никое от тях
не е твърдяло такова нещо пред нея, но изрази мнението си за наличието на
такава комуникация.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Л.А.
и Д.Ц., дадени от тях в хода на съдебното следствие,както и тези депозирани от
тях на ДП пред разследващ орган и
приобщени по реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1 НПК, в които
същите сочат известните им обстоятелства, касаещи осъществяваната от св.Е.А. и Т.К.
проституция, както и относно отправяните към А. и К. заплахи и искания за
периодично предаване на парични суми на две лица ,които били братя-близнаци. Тези
показания на цитираните двама свидетели са последователни и непротиворечиви,
като наред с това са в съответствие с показанията на св.А. и не се опровергават
от други доказателствени източници.
Съдът цени извършените от свидетелите Е.А., Е.П.,
Т.В., С.В. и Т.Н. разпознавания на подсъдимия А.И. и на лицата Р.А. и В.А.,
отчитайки тяхното извършване по процесуалния ред на чл.171,ал.1,ал.4-7 НПК.
Съдът цени, като годни доказателствени
средства протоколите за извършените претърсвания и изземвания и за доброволно
предаване на вещи , отчитайки тяхното извършване по процесуалния ред на
чл.161-164 НПК, и обосноваващи обстоятелството, че на посочените дати, на
посочените места и от посочените лица са били иззети,респ.доброволно предадени,
подробно описаните в самите протоколи вещи.
По делото са били приложени веществени
доказателствени средства и съответни протоколи за това процесуално действие ,
изготвени в резултат на използвани специални разузнавателни средства по
отношение на конкретно посочени лица/подс.А.И., в
периода от 26.092011г. до 26.10.2011г., и Р.А., в периода от 14.10.2011г. до
24.10.2011г./ и конкретни електронни комуникатори. Установената
от съда законосъобразност при използването на този процесуален способ за
събиране на доказателства, го мотивират да приеме, че същите са процесуално
валидни и годни да обосноват фактическите положения, изведени от съда въз
основа и на другите доказателства по делото. Законосъобразното прилагане на СРС
и изготвянето на съответните ВДС всякога представлява гаранция за достоверност
на събраните с този способ данни,освен при наличието на обосновано с
доказателства съмнение за нерегламентирана намеса в тях, която е променила
тяхното съдържание. В конкретния случай по делото не са налице доказателства, обосноваващи отправянето на такова съмнение.
Така единствено ВДС, изготвени в резултат от
прилагане на СРС спрямо Р.А. обективно обосновават ангажираността на същия ,
при това в периода от 14.10.2011г. до 24.10.2011г., към дейност , насочена към осъществяване
на контрол върху проституиращи лица от женски пол, както и евентуалната му
съпричастност върху нанесен на жени побой на 24.10.2011г.
Съдът намира, че липсват безспорни
доказателства за участието и вината на подсъдимия А.И. в извършване на
престъплението по чл.321,ал.3,т.2; вр. ал.2 НК , в
което е бил обвинен. За да бъде извършено и довършено престъплението по
чл.321,ал.1-3 НК е необходимо, а и достатъчно , три или повече лица да се
сговорят /да постигнат съгласие помежду си/ за предприемане на съвместни и
съгласувани действия посредством, които да извършват поне две престъпления
наказуеми с „лишаване от свобода“ за повече от три години. По съществото си това „сговаряне“ и
съгласуване на бъдещите им престъпни действия представлява форма на предварителна престъпна
дейност, въздигната от законодателя в самостоятелно престъпление с формален
характер и за чието осъществяване не е необходимо уговорените между дейците
престъпления да са били извършени. Освен
това, за да бъде осъществен състав на престъпление по чл.321,ал.1-3 НК е
необходимо съществуващото престъпно сдружение да е с висока степен на
организираност- да е структурирано и трайно, между неговите членове да са
създадени стабилни и устойчиви престъпни взаимоотношения, като не е достатъчно
единствено субектите на престъплението да постигнат общо съгласие за
предприемане на съвместни действия за извършване дори и на повече от едно
престъпление от определен вид , а е необходимо наличието на известна, при това
значителна, „трайност и устойчивост“ в престъпните взаимоотношения между
дейците, които са постигнали съгласие за извършването на поне две самостоятелни
престъпления, като изключва инцидентното или самостоятелното уговаряне на
лицата при извършването на всяко от „вторичните“ престъпления. Друга
характеристика от обективната страна на състава на чл.321,ал.1-3 НК, а и на другите
„престъпни сдружавания“, е обстоятелството, че за извършване на престъплението
е необходимо наличието на поне три отделни, самостоятелни и еднопосочни деяния,
осъществени от три отделни наказателно отговорни лица и насочени към постигане
на една обща престъпна цел. За повече яснота съдът намира за необходимо
подробно да посочи обстоятелствата относно правната природа и необходимата
фактическата обезпеченост на съставомерните
обстоятелства от състава на престъплението по чл.321,ал.1-3 НК и на
„организирана престъпна група“ по смисъла на чл.93,т.20 НК. За да бъде налице
„ОПГ“ е необходимо, а и достатъчно наличието на стабилни връзки и трайни
отношения между поне три наказателно отговорни лица, които взаимоотношения имат
за предмет уговорени и съгласувани от субектите бъдещи техни действия за
координирано съвместно осъществяване на поне две престъпни деяния от определен
вид, наказуеми с „лишаване от свобода“ за определен срок/над три години/. „Структурираността“
на сдружението представлява именно наличието на точно такива „трайни“ и
„устойчиви“ връзки между субектите, като дори не е необходимо дейците да са
разпределили своите роли в бъдещите престъпни действия, уговорени между тях,
както и да са установили отношения на „власт и подчинение“ помежду си. Не е
необходимо и взаимоотношенията между субектите да са със значителна
продължителност, а е достатъчно те да са „здрави“ и „устойчиви“ така, че да не
се прекъсват, респ.да е необходимо да бъдат подновявани, след извършване на
всяко от уговорените „вторични“ престъпления.
Така в конкретния случай съдът намира, че по
делото не са събрани доказателства, които да му позволят убедително да
аргументира извод, че през фиксирания от прокурора конкретен инкриминиран
период /от неустановена дата през 2009г. до месец август 2011г./ , подсъдимия А.И.
е осъществил твърдяното в обвинителния акт еднопосочно деяние, чрез което същия
е демонстрирал своето трайно и устойчиво съгласие заедно и наред с лицата Р.А.
и В.А., да извършва съгласувано претендираните
престъпления по чл.213а,ал.1 и чл.214,ал.1 НК, чрез които да си набавя и
съответни финансови облаги.
В
доказателствените източници по делото липсва , каквато и да е релевантна
информация за това тримата /подс.И. и двамата братя А./
,на неустановена дата през 2009г. и до месец август 2011г. в гр.С., изрично и
конкретно да са се уговорили помежду си и да са се съгласили да вършат
съвместно и съгласувано , поне две отделни и самостоятелни престъпления от вида
на горепосочените преди извършването, на
което и да е от тях , като липсват доказателства за осъществена между тях
комуникация /лична, вербална, електронна или писмена/ с твърдения в
обвинителния акт съставомерен предмет.
По натам, при липса на преки доказателства за
осъществено между подсъдимия И. и братята
А./Р. и В./ или с който и да е от тях, изрично уговаряне и постигане на
съгласие за извършване на престъпления от посочения вид, за наличието на такъв траен
„престъпен сговор“ между посочените три лица би могло да се съди при обосноваване
на техните взаимоотношения в
инкриминирания период и от начина на
осъществяване на конкретните им
съвместни действия по отношение на лицата и вещите , към които според тезата на
обвинението са били насочени уговорените
престъпления по чл.213а и чл.214 НК, но единствено тогава, когато тези
обстоятелства несъмнено и еднопосочно сочат , че се касае именно за такова
престъпно разбирателство и съгласие между тях, а не за инцидентни съвместни
престъпни прояви. В настоящия случай това не е така.
Несъмнено подс.А.И.
се е познавал и е поддържал и през инкриминирания период взаимоотношения с Р.А.
и В.А., за които прокурора претендира да са участвали в ОПГ, тъй като се е
намирал в дългогодишни приятелски връзки с братята А., което обстоятелство се
обоснова от твърденията на самите тези
лица в депозираните от тях показания, както и от показанията на други свидетели,
проституирали в покрайнините на гр.С.и които са били системно подлагани на
изнудване от Р.А. и В.А.. Извън това , в посочените гласни доказателства, а и в
другите доказателствени източници/ протоколи за претърсване и изземване, за доброволно
предаване, от ВД и ВДС/, не се съдържа релевантна информация, сочеща за
постигнати, през инкриминирания период, между подс.И.
и което и да е от другите две посочени лица предварителни договорки да придадат
на своите приятелски взаимоотношения и съответния съставомерен,
устойчив и траен, престъпен характер.
За наличието на
подобни престъпни взаимовръзки между подсъдимия А.И. и другите две лица не може
да се съди и от информацията, съдържаща се в иззетите мобилни телефони, от изготвените
справки от мобилните оператори и от приложените по делото ВДС, тъй като при
техния анализ не се установява
осъществяването на телефонни контакти между тях. ВДС , кредитирани от
съда, отразяващи провеждани от подс.И. телефонни
разговори, след инкриминирания период , имат за предмет обстоятелства с
различна от претендираната с обвинителния акт
насоченост. ВДС , кредитирани от съда, отразяващи провеждани от Р.А. телефонни
разговори ,също след инкриминирания период , имат за предмет обстоятелства ,сочещи
на евентуално осъществявана от него /самостоятелно и с трети неустановени лица/
дейност по повод упражняване на контрол върху проституиращи жени,но не
обосновават съпричастност и на подс.И. към такава
дейност.
От показанията на свидетелите А., П., В., В., Н., О. и Л. се установява ,че през инкриминирания
период, Р.А. осъществявал дейност по ежедневно искане и получаване на парични
средства от всяка от свидетелките,които проституирали на определени места в гр.С.,
като за да ги мотивира да правят това си служел със заплахи. При събирането на
така определената от него „парична такса“ Р. А. обикновено бил сам ,но понякога
бил придружаван от своя брат В.А. и от други лица, които оставали в автомобила
му.Наред
с това през инкриминирания период,при невъзможност от страна на Р. А. да събере
„таксата“, тази дейност за съответния период от време била извършвана от
неговия брат-близнак Вл.А.,който също в някои случай
бил придружаван и от други лица. В редки случаи, при извършване на тази си
дейност братята А.били придружавани в леките им автомобили и от подс.И.. На няколко пъти, през месец септември 2011г., Р. и
В. А.били заместени при осъществяване на тази си дейност от подс.И.,
който минавал през „работните“ места на свидетелките А., О. и Л. и получавал от
тях определената им „такса“ от двадесет лева на ден.
От показанията на свидетелката
А. се установява обстоятелството за осъществени през месец септември 2011г., от
подсъдимия И. действия,при които „осем пъти“ е искал и получавал от нея
определената й „ежедневна такса“. От кредитираните показанията на свидетелите О.
и Л. се установява действие с претендираното
съдържание ,извършено от подс.И., но също осъществено
в края на месец септември 2011г.
Твърденията за факти/за съвместни с някой от братята А. или
самостоятелни действия –посещения, срещи и разговори, на подс.И.
със свидетелки/,както и твърденията за съществуването на определени престъпни
взаимоотношения/за работа в група, за поръчителство на нанесени побои, за
разпределение на получаваните пари/ между подс.И. и
братята А., съдържащи се в показанията на свидетелите А., П., В., Н., О. и Л. не
са от характер да обосноват с необходимата степен на категоричност обвинителната
теза. Това е така, тъй като при техния/на
показанията/ анализ се установява обстоятелството , че същите не осигуряват конкретна,
категорична и непротиворечива доказателствена
информация относно съществени елементи от състава на поддържаното спрямо А.И. с
обвинителния акт престъпно деяние, а именно време/периодичност/ на неговото
осъществяване и за индивидуални прояви на подс.И.,чрез
които същия да е демонстрирал своята принадлежност към претендираното
организирано престъпно сдружение през инкриминирания период. В тези им части
показанията на коментираните свидетели са неконкретизирани, непоследователни и
дори противоречиви, като са поднесени в обобщаваща и декларативна форма,а в
частта им относно претенциите за установени връзки между подс.И.
и братята А., показанията на свидетелките имат характер на предположение и са
основани на извършен от самата свидетелка анализ на нейни субективни
впечатления за неизвестни факти и обстоятелства или на мнението на неустановени
лица /техни „колежки“/, които обстоятелства не могат да бъдат проверени от съда
със съответните процесуални способи, тъй като остават неизвестни за него.
В
този смисъл липсват доказателства, които по несъмнен начин да сочат за конкретни
действия /както самостоятелни, така и съвместни с други лица/ на подсъдимия А.И. ,извършени от него през
инкриминирания период , които непротиворечиво и еднопосочно да мотивират извод
за съгласуваност и подчинение на тези действия на предварително постигнати
между него и Р. А. и/или Вл.А. договорености,
изключвайки инцидентността и самостоятелността на всяко от неустановените, като
време, периодичност и количество присъствия на И., при осъществяваните от някой
от братята А.срещи със свидетелките. Поради това съдът приема, че доказателствата по делото не
обосновават извод, че между подсъдимия А.И. и лицата Р.А. и В.А., през периода
от неустановена дата през 2009г. до месец август 2011г., са били установени и
поддържани дълготрайни и устойчиви лични взаимоотношения, които да са били
изпълнени и със съответната необходима и съставомерна
престъпна насоченост.
Безпредметно се
явява обсъждане на събраните по делото доказателства за обосноваване на
обстоятелството, дали между горепосочените три лица /или между две от тях/ -подсъдимия
И. и братята А., са установени такива трайни и устойчиви престъпни връзки, в
периода от месец септември 2011г. до месец ноември 2011г., т.е. след
инкриминирания период, тъй като срещу такова обвинение никой от обвинените лица,респ. и подсъдимия
И. не се е защитавал на ДП или в хода на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд /чл.287 НПК/, поради което и неговата наказателна отговорност за евентуално осъществено
в този период деяние по чл.321,ал.3-6 НК,
не може да бъде ангажирана. Установяването на това обстоятелство, за евентуално
поддържани през месец септември 2011г. престъпни връзки между подс.И. и братята А., не може да послужи за обосноваване на претенцията на прокурора
за участието на подс.И. в такова престъпно сдружение
и в предходен период –преди м.09.2011г./през инкриминирания с обвинителния
акт/, тъй като подобен извод, при установената липса на ясна, конкретна и
безспорна доказателствена
информация за началния момент на формиране на престъпна група и / или на
присъединяването на подс.И. към вече съществуваща
такава, би представлявал единствено предположение.
Горните
обстоятелства мотивират съда да приеме, че събраните и проверени по делото
доказателства не му дават възможност да направи несъмнен и категоричен извод,
че през инкриминирания период подсъдимия А.И. и лицата Р.А. и В.А. са постигнали
инкриминираното трайно и устойчиво съгласие помежду си да извършват съгласувано претендираните
престъпления по чл.213а,ал.1 и чл.214,ал.1 НК, чрез които да си набавят и съответни
материални облаги.
Съблюдавайки
принципа за постановяване на осъдителна присъда единствено при несъмнена доказаност на обвинението и отчитайки липсата на достатъчно
категорични и непротиворечиви доказателства, обосноваващи обективната, а и
субективна съпричастност на подсъдимия А.И. към това инкриминирано деяние,
съдът го призна за невиновен в извършване на престъпление по чл.321 , ал.3 ; вр. ал.2 НК,за което му е било предявено обвинение.
Съдът, на основание чл.53,ал.2,б.А НК е отнел в полза на държавата, иззетите и
приобщени към делото, като веществени доказателства боеприпаси/патрони/ за
огнестрелно оръжие, като е постановил тяхното унищожаване.
На основание чл.178;вр.чл.54,
чл.179;вр.чл.55 и чл.215 ЗОБВВПИ съдът е постановил
иззетите по делото сигнално-газов пистолет и боеприпаси/патрони/ за тях, да
бъдат предадени на органите на МВР.
Съобразявайки обстоятелството, че приобщените
към материалите по делото други веществени доказателства- мобилни телефони, СИМ
карти, преносим компютър, флашпамет, захранващи
кабели, ключове, тефтер,документи, палка, стик за голф , не попадат в
хипотезите на чл.53 НК, тъй като не са предмет или средство на престъпление, не
са придобити, чрез такова и тяхното притежаване не е забранено, съдът с присъдата
си постанови тяхното връщане във владение на правоимащите
лица, от които са били иззети.
Поради тези фактически и правни съображения
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: