Р Е Ш
Е Н И
Е
Град Добрич, 01.03.2016г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ,
гражданска колегия, двадесети състав, в публично заседание, проведено на
четвърти февруари две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Николов
и
секретаря И.И........…... …………………………………………
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело № 04946 по описа за 2013г. на ДРС и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по искова
молба, предявена от Г.Й., роден на ***г*** /Толбухин/, В.Б., родена на ***г***, В.Й., родена на ***г***
/Толбухин/, Р.Й., родена на ***г*** /Толбухин/, М.Й., родена на ***г*** Т., гражданин на РТурция с адрес: ***, Ч.,
Т., „*** със седалище и адрес на управление: с.. общ.Д., ЕИК ***, представлявано от
управителя Д.К., чрез адвокатско дружество”***” с
представляващ С.Р., ДАК, срещу Н.Д. В., ЕГН ********** ***, Р.Д.Р., ЕГН ********** ***, А.Д.Б., ЕГН ********** ***, Т.Б.П., ЕГН ********** *** и Я.Д.П., ЕГН ********** *** Т. и
община Добрич, за постановяване на решение, с което да се признае за установено
по отношение на ищците и ответниците, че между Ю. А. А., родена на ***г*** Т., починала на 15.12.1966г. и Е. О.О., роден на ***г., ЕГН **********, починал на 08.10.1981г., не съществува
родствено правоотношение по права линия от първа степен и не съществува правно
отношение, възникнало по реда на ЗН от наследство или осиновяване.
Впоследствие
производството по отношение на община Добрич и община Генерал Тошево е било
прекратено, като с определение № 768 от 20.10.2014г. по ч.гр.дело
№ 630/2014г. ДОС е указал разглеждането на иска по реда на чл.124,
ал.1 ГПК вр. чл.5 ЗН.
В
законоустановения срок са постъпили отговори на исковата молба.
Ответникът Р.Д.Р. чрез пълномощник счита, че
искът е недопустим, тъй като е подсъден на окръжен съд и е предявен от
ненадлежна страна, каквито са ищците, а ако е по реда на чл.124, ал.4 ГПК, също
е недопустим. Позовава се и на решение по гр.дело № 19/2005г. ГТРС, по което
има формирано СПН спрямо ищците. Оспорва се и основателността на иска, сочи
съставените регистри на населението за 1940г., 1948г. и 1958г.
Ответниците
Т.Б.П. и Я.Д.П. чрез пълномощник също считат, че искът
е недопустим, тъй като се заобикаля иск за произход от майката, а той е
преклудиран. Прави се позоваване на гр.дело №
19/2005г. ГТРС и СПН по отношение на ищците. Считат, че по същество искът е неоснователен,
като се позовават на регистри на населението за 1940г., 1948г. и 1958г., както
и на ТР № 5/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът Н.Д. Василева чрез пълномощник също счита искът за недопустим
и неоснователен. Позовава се на ЗГР и наредбите към него, включително и
действалите преди неговото приемане, за да обоснове характера на оспорваните
удостоверения за наследници и регистрите на населението, на базата на които са
издадени те.
Районен съд Добрич, след преценка
на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
От приложените от страните по
делото писмени доказателства и служебно известното на настоящия състав не се
спори, че между страните по делото са водени и се водят поредица от дела по
повод правото на собственост върху земеделски земи в землището на община .... В основата на тези спорове е това, че ищците не признават, че
лицето Е. О. А. е син на общата наследодателка Ю. А. А., а в хода на тези
производство са извършени поредица от разпоредителни сделки с части от тези
имоти. В производството за съдебна делба на тези имоти удостоверенията за
наследници, в които фигурира това лице като наследник на Ю. А., не са
опровергани като неистински. Впоследствие съдебната делба е била обявена за нищожна.
Видно от удостоверение №
АО-01-19-93 от 23.10.2013г. на община ..., за лицето Е.
О.. /Е. О. А./, роден на ***г.,
не може да се издаде препис-извлечение от акт за раждане, тъй като няма запазен
архив до октомври 1940г. От удостоверение № АО-02-19-09 от 13.03.2015г. на
кметство с.Р., общ.. се
установява, че с оглед наличното за Е. О. Ю. и за
лицето З.О.А., изселила се в РТурция, за която не са
налични документи и доказателства, не може да се издаде удостоверение за
наследници на Ю. А. А..
От приложените по делото
доказателства е видно, че страните по делото /без „Е.”., Т.Б.П.
и Я.Д.П./ се легитимират като наследници на З. /З., З./ А. С. и Е. О.Ю..
По делото са представени
удостоверения за наследници на Ю. А. А., издадени в различни периоди: № 59
АО-08 от 09.03.1992г., № АО-11-19 от 03.01.2005г., № АО-01-20-04 от
27.03.2015г., № АО-11-26 от 17.10.2005г. Във всички тях присъстват лицата Е. Ю. и З. С.като наследници на Ю. А.. За
самата Й. А.А. е издаден акт за смърт № 716.12.1966г.
От писмо изх.№
10-14-25 от 24.03.2015г. на община град Добрич се установява, че не може
да се издаде удостоверение за наследници на З. О. А., родена на
***г., тъй като в семейния регистър на града от 1958г. е отбелязано, че
тя се е изселила в РТурция с цялото си семейство, загубила е българското си
гражданство, поради което не е съставен ЛРК. По повод на Е. О.
е издадено писмо № 11-03-550 от 30.06.2015г., с което се заявява, че на
лицето е съставен ЛРК на 18.01.1978г. във връзка с внедряване на ЕСГРАОН по ПМС
№ 15/1977г. С него се въвеждат указания за набиране на данни чрез анкета и
съставяне на ЛРК за всеки гражданин по изготвената инструкция № Е-5, като в нея
е указано използването на семейните регистри, като данните се пазят в дневнични
регистри. Приложено е извлечение от семейния регистър от 1958г.
От приложение към писмо вх.№ 4496 от 12.03.2015г. се установява, че в архива на ОУ”.”
в с.С., не са открити данни за лицето Е. О.О.. От
удостоверение № 1734 от 26.02.2015г. от ДВА във Велико Търново се установява,
че Е. О. О. е от набор 1938 – 1939г. и е служил в
съкратен срок през 1959г. в Строителни войски. От направена справка по реда на
Наредба № 14 от 18.11.2009г. се установява, че лицето е родено на ***г. от баща О.Ю. А. и майка Ю.А.
А., починало е на 04.10.1981г.
По делото са приложени копия от
нормативни документи, действали към момента на съставяне на регистрите на
населението за 1940г., 1949г. и 1958г., и самите регистри, изготвени в с.Р., общ.... От
писмо изх.№ АО-02-19-22 от 10.08.2015г. се установява,
че в кметство с.Р.не се съхраняват домакински листове
и анкетни карти във връзка с издадените впоследствие семейни регистри от
1940г., 1949г. и 1958г., тъй като не са се изисквали такива.
Приложено е извлечение от
регистър за раждане, том.І за 1937г., превод от
румънски, за окръг Д. /С./, община Д. /сега с.П., общ.Д./, като на стр.46 под № 68 е посочено раждането на детето
Р. на 16.09.1937г. от родители А. М. и Ф. А. М.,
живеещи в с.Ч. /сега с.Я.,
общ.Д./. От приложеното удостоверение за раждане въз
основа на акт за раждане № 29 от 12.04.1939г. се установява, че Р. Ф. М., ЕГН ******....., е роден в с.Я., общ.Д., от майка Ф. М. и баща А. А.. От удостоверение за
наследници № 54 от 13.09.2010г. на А. М.Х.-Г. се установява кои са му наследниците, като сред тях липсва
лице на име Р.. От писмо № 7154 от 22.10.2015г. от
община Дулово с приложени към него документи се установява, че Н.Г. е роден на ***г. в с.П. /и в превод от румънски на част от регистъра/, а за
лицето С. А. А. няма съставен акт за раждане в регистъра на с.Я./П./
за 1935г. Приложен е и списък на кметовете на с.Я..
Приложени са регистрите за
населението на с.Я. за 1940г., 1946г. и 1956г. относно
семейството на А. М.и Ф. А., като сред тях липсва лице
на име Р..
Приложена е преписка № 26260 от
24.12.1991г. относно заявление от Н. Г. за възстановяване на земеделски земи,
собственост на баща му А. М. Х.. Към
нея е приложено удостоверение за наследници на общия наследодател № 299 от
24.12.1991г., като сред тях липсва лице на име Р..
От доклад изх.№
РД-18-193 от 11.11.2015г. се установява, че в архива на Климатично
училище град Балчик не е открит ученик на име Е. О. Ю..
По делото са допуснати
свидетелски показания. Съдът цени тези показания във връзка с чл.172 ГПК с
оглед всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна
заинтересованост.
Св.Н.Н. Я. е
разпитана при участието на оторизиран преводач, в родствена връзка по съребрена
линия с ищците-физически лица – нейният племенник А., син на сестра й М., е
съпруг на З., дъщеря на общия наследодател Ю.А.. При женитбата си, той бил „заврян” зет, там бил и
сватбата. Тогава тя била на 23 години, с А. имали 25 дена разлика. От
семейството поискали З. за снаха /била единствено дете/, защото била от богато
семейство. Мъжът на сестра й карал файтон в Добрич и така се запознал с бащата на З..
Ходила в това село, когато им се родило дете. Разговаряла с майката на З., не
знаела да има друго дете или починали. З. била родена трудно, преди това ходила
по доктори и по баби. Не е ходила на смъртта на Ю.. Четири
деца имало от този брак, едното дете починало в с.О.,
а другите трима са в Ч., Т.. З. заминала с тях, там починала. Посещавала е селото 3-4 пъти. З. и А. живеели
с нейните родители в една къща от четири стаи. Нивите на бащата били 800 дка,
имали трактори, комбайни, млади били и сами ги обработвали. Изобщо не е чувала
за лице на име Е., което да е присъствало в дома на О. и Ю..
Св.А. С. А., е познат с роднини на
ищците-физически лица. От двадесетина дни познава М. и съпруга й, когато се
съгласил да ги закара до с.Я., Д., тъй като били без
автомобил. По пътя му било обяснено, че искат да видят дядо Н., който бил
братовчед на дядо Р.. Синовете на този Р. продали
техен наследствен имот. Н., който преди това бил кмет на селото, над
80-годишен, заварили пред кметството. Той заявил, че синовете на Р. идвали в
селото да вадят удостоверение за наследници, но той не бил вписан там. Нямало
го записан в документите на кметството. Упътил ги да се срещнат с брата на Р.,
който се казвал Н.също, но живеел в с.Ч., той щял да разкаже повече неща. В
селото не открили този Н., а говорили с неговата съпруга. М. почнала да
разпитва за Р., тъй като децата му откраднали тяхна нива. Тя разказала, че Р. като
малко дете бил много болен, целият бил в рани, в пъпки. Другият брат на Р. – А.,
бил работник при дядо О. от с.Р. и го взема, за да го
гледа с жена си Ю.. Това станало, когато Р. бил 3-4
или 5-годишен. Срещу това О. му дал една каруца с два коня като подарък, че му
довел това дете. Тази история тя знаела от свекървата си – баба Ф.. Първите години Р. живял при О.,
а след това бил и в Климатичното училище в Балчик. Оттам го изключили и се
върнал в с.Я. при майка си и баща си. О. го взел, защото нямал момче, макар и болен. Когато отишъл
при него, не бил малък и стоял доста време, след което
го дали в оздравително училище. Защото го изключили, О. го изгонил от къщата. Съпругата
на Н. казала, че ходили в Добрич на сватбите на синовете на Р..
По-късно синовете ходили в Яребица да търсят нивите на баща си, но тя им
казала, че няма ниви и те си тръгнали. Майката на Р. се
казвала Ф., а баща му – А. М., а братята му били 5 –
две от първата жена на баща му, които били осиновени, и три от втората. Тогава
се появил и дядо Н., на 75 години, но той бил мълчалив и не разговаряли много.
Казал само, че брат му Р. се оженил за циганка в Добрич. През 1992г. вадили акт
за раждане на дядо Н., нямало е майка и баща, затова писали Ф. за майка и баща.
Същото се случило и с Р..
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът
достига до следните правни изводи:
В настоящото производство ищците се домогват да
докажат твърдението си, че между Ю. А. А., родена на ***г***
Т., починала на 15.12.1966г. и Е. О. О., роден на ***г.,
ЕГН **********, починал на 08.10.1981г., не съществува
родствено правоотношение по права линия от първа степен и не съществува правно
отношение, възникнало по реда на ЗН от наследство или осиновяване. В тази
насока се оспорва вписването в удостоверенията за наследници, издавани в
различни периоди, в които като син на Ю. А. А. е посочен Е. О. О.. Това твърдение се оспорва от ответниците, които считат,
че искът е недопустим, тъй като чрез него се цели заобикаляне на производство
за установяване на произход по реда на СК, което е и преклудирано, противоречи
и на ТР № 5 от 14.11.2012г. по т.д. № 5/2012г., ОСГК на ВКС /т.1: недопустим е иск
за установяване на неистинност на документ по чл.124, ал.4, изр.първо ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от
възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в
производството по висящ исков процес, в който документът е бил представен, но
ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл.193, ал.1 ГПК/, а по същество
– неоснователен.
Произходът се оспорва с иск, когато той е надлежно установен в акт за раждане. Процесуално легитимирани като ответници са лицата, които оспорваният произход засяга. Ако произходът не е надлежно установен и актът за раждане е издаден в нарушение на закона (посочен е баща, който не се презумира, нито е извършил припознаване), на оспорване с иск подлежи актът за раждане, като охранителен акт. Процесуално легитимиран като ответник е лицето, което се ползва от акта (чл.537, ал.2, изр.2 ГПК). Когато не се оспорва произхода нито акта за раждане като охранителен акт, но се претендира да е пусната грешка в него, молбата за поправка се разглежда в охранително производство, в което като заинтересовани страни са процесуално легитимирани да участват органът, издал акта, както и прокурора. Съдът определя служебно в какво производство да разгледа предявеното искане - охранително или исково, както и по какъв ред - по реда на общия исков процес или на някое от особените искови производства. При спор относно записаните в акта за раждане факти с правно значение, спорът се решава по съдебен ред - арг. чл.38, ал.4 ЗГР
, като приложимата правна норма зависи от конкретния правен спор /Определение № 424 от 17.06.2015г. по ч.гр.дело № 2482/2015г., ІV г.о. на ВКС по чл.274, ал.3 ГПК и др./.С оглед
гореизложеното искът е процесуално допустим.
За да
обосноват тезата си, ищците са предприели оспорване на всички удостоверения за
наследници – четири на брой, ЛРК /Личен регистрационен картон/ на Е. О. Ю., регистрите на населението на с.Рогозина, общ..,
за 1940г., 1949г. и 1958г. в частта на записванията, че Е. О.Ю. е син на Ю. А. А., както и че
същият е брат на З. /З., З./ О. А.а;
удостоверението за наследници № 299 от 24.12.1991г. в преписка № 26260 от
24.12.1991г. на ОС”Земеделие” Д. относно заявление от Н. Г. за възстановяване
на земеделски земи, собственост на баща му А. М. Х. и семейните
регистри на с.Я. от 1940г.,
1946г. и 1956г. относно отсъствие на лицето Р. в тях, по реда на чл.193 ГПК. В случая задължението да се докаже
, че е налице вписано невярно
обстоятелство или че не може да
се зачете материалната доказателствена сила на този документ, е на оспорващата
го страна. Същевременно съдът отбелязва, че в хода на
производството ищците не са предприели никакви процесуални действия по
доказване на посоченото в петитума на исковата молба за липса на
правоотношение, основано на осиновяване от Ю. А.на Е. Ю..
Удостоверението за наследниците няма характера на документ, с който се
установява правно значим факт. С него се
удостоверява възникнало по реда на Закона за наследството правно отношение.
Родството на едно лице, подлежи на отразяване в регистъра на
населението. Фактите, които се посочват в
удостоверенията за наследници, са раждането, брака и смъртта и породените от
раждането и брака родствени връзки. Вписването на
събитията раждане, брак и смърт в регистрите за гражданско състояние и
вписването на лицата в регистрите на населението се нарича гражданска
регистрация, съгласно легалното определение на чл.1, ал.2 ЗГР. Гражданската регистрация включва съвкупност от данни за едно лице,
които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му в качеството
на носител на субективни права като име, гражданство, семейно положение,
родство, постоянен адрес и др. На гражданска регистрация подлежат всички
лица, които към момента на настъпване на събитието са български граждани, и
лицата, които не са български граждани, но към момента на настъпване на
събитието се намират на територията на Република България. Действащата
нормативна уредба по ЗГР регламентира два вида гражданска регистрация и
съответно два вида регистри: 1) Регистри на актовете за гражданското състояние,
в които се вписват юридическите събития раждане, брак и смърт и 2) Регистър на
населението, включващ електронните лични регистрационни картони на всички
физически лица, имащи или имали постоянен адрес ***, подлежащи на гражданска
регистрация /чл.22 във вр. с чл.23 ЗГР/. В чл.25 ЗГР е
предвидено, че в електронния личен регистрационен картон се съдържат лични
данни вкл. за смъртта на лицето (починал - дата
и място на смъртта, акт за смърт - номер и дата на издаване), както и данни за
неговото семейно положение и родствени връзки между лица по права линия от
първа степен и по съребрена линия от втора степен. Данните се
съхраняват в база данни към ЕСГРАОН. Единната система
за гражданска регистрация и административно обслужване на населението е
въведена с ПМС № 15/11.03.1977г., с което е изменена и Наредбата за гражданско
състояние, приета с ПМС № 117/30.08.1975г. (отм.,
ДВ бр.41 от 18.05.2004г.). Дотогава са действали Правилник за
водене на регистрите за гражданско състояние, обн. ДВ, бр.73 от 02.07.1929г., отм. ДВ, бр. 35/1950г.; Правилник за водене на регистрите за гражданско състояние
(обн. ДВ бр.35 от 11.02.1950г., отм. ДВ бр.75 от 30.09.1975г.) и Наредба
за гражданското състояние - ДВ бр.75 от 30.09.1975г., с които е установен реда
и начина за регистрация на данни свързани с гражданското състояние и съответно
за създаване, поддържане и съхраняване на регистрите за актове за гражданско
състояние. Личният регистрационен картон се съставя и
съхранява в кметството, в който е постоянният адрес на лицето. Регистърът на населението в кметството се състои от личен
регистрационен картон на лицата, имащи или имали постоянен адрес ***. Съгласно чл.24, ал.1 ЗГР въз основа на регистрите на населението се
издават удостоверения от общинската администрация. Съгласно чл.2, ал.1 от НАРЕДБА № РД-02-20-6 от
24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз
основа на регистъра на населението, удостоверения въз основа на регистъра на
населението се издават от кмета на общината, на района или на кметството или от
определени от тях длъжностни лица от общинската администрация. Следователно
изхождайки от разпоредбите на ЗГР,
ЗМСМА, и цитираната наредба без съмнение определят задължението на Кмета на
кметството да издава удостоверение за наследници въз основа на регистрите на
населението. Съгласно чл.11, ал.2 от НАРЕДБА №
РД-02-20-6 от 24.04.2012г. за издаване на
удостоверения въз основа на регистъра на населението за определяне на
наследниците по закон длъжностното лице прави пълна проверка в регистъра на
населението, а когато е необходимо и в регистрите на актовете за гражданско
състояние. Изрично е регламентирано в ал.3 на чл.11, че
когато някой от починалите наследници е имал последен постоянен адрес ***
длъжностното лице, което трябва да издаде удостоверението, не разполага с данни
за неговите наследници, изисква служебно същите от съответната общинска
администрация. Регистрите за гражданско състояние се съставят, поддържат,
приключват и съхраняват в съответната община, като съответно преписи от актове
за гражданско състояние и удостоверения въз основа на регистрите се издават от общинската
администрация. Именно в този смисъл са разпоредбите на
ЗГР и действалите преди него, уреждащи материята, нормативни актове – Закон за лицата и семейството /обн.
1949 г., отм. ДВ, бр.76/1999г./,
Правилник за водене на регистрите за гражданско състояние /обн. 1950г., отм. ДВ бр. 75/30.09.1975г./ и отмененият Закон за лицата / обн. ДВ, бр.273/17.12.1907г./.
Регистрите
за населението до 1979г. са водени в книги - регистри за всяко населено място, подредени по улици и номера на сгради,
като са съставяни след всяко преброяване на населението: 1905г., 1910г.,
1920г., 1926г., 1934г., 1946г., 1956г., 1965г., 1975г., като са водени до 1979г. Известни са като
"семейни регистри" по образец, определен с Правилника за водене на
регистрите на населението в общините /обн. ДВ, бр.194/30.08.1935г./
и са съставяни по адреси за всяко домакинство, като са записвани лицата,
живеещи в дадено домакинство и роднини на главата на домакинството и на
съпругата му, които се числят към други домакинства. Това е подзаконов нормативен акт, който задължава длъжностното лице по
гражданското състояние – кмета или натоварено от него длъжностно лице. В чл.20
е посочено, че воденето на регистъра за населението обема регистрирането
/вписването/ на всички промени в състава на населението, настъпили след
съставянето на регистъра, а именно – промените по механичното движението на
населението /изселване и преселване/, както и тези по естественото движение на
същото – раждания, умирания, женитби, бракоразводи. Промените в състава на
населението се вписват всекидневно, според известията за изселване и преселване
и според съдържанието на актовете по гражданското състояние. Според чл.13
лицата се записват по домакинства. Домакинството се състои от лица, които
живеят заедно в едно жилище и се хранят заедно. Лицата обаче, които влизат в
домакинството и които нямат роднински връзки с последното, се записват в
отделна страница в регистъра на населението /напр. слуги, приятели, квартиранти
и пр./. Съгласно чл.18 ако едно лице е пропуснало да
бъде записано в регистъра на населението поради несъставяне домакински лист по
време на преброяването на 31.12.1934г., записването му става служебно, като
лицето подаде заявление /обр.2/, по което общинското
управление прави анкета за случая... Според чл.31 при
записване членовете на едно домакинство в регистъра на населението се спазва
следния ред: най-напред се записва главата на домакинството, след това
съпругата му, неженените им деца според възрастта им, женените им деца, заедно
със семействата им и другите роднини на това семейство, живущи в това
домакинство. От това следва, че тези регистри /наричани „семейни регистри”/ са
официални свидетелстващи документи по смисъла на чл.179,
ал.1 ГПК, тъй като са издадени от длъжностно лице в кръга на службата му по
установените форма и ред, като съобразно чл.178, ал.1 ГПК доказателствената им сила се определя съобразно закона, който е бил в сила
по време и мястото, където те са съставяни, и които имат обвързваща материална доказателствена
сила спрямо всички държавни органи и съда /Решение № 85 от 14.07.2011г. по гр.дело № 635/2010г., ІІ г.о. на ВКС по чл.290 ГПК/.
С оглед изхода на
производствата по чл.193 ГПК съдът намира, че исковете
на ищците по отношение на ответниците са останали недоказани и като
неоснователни подлежат на отхвърляне. В тази връзка съдът намира, че ищците не
са доказали и посоченото в петитума на исковата молба за липса на
правоотношение, основано на осиновяване. Предвид горното на основание
чл.78, ал.3 ГПК ищците дължат на
ответниците сторените от тях по делото разноски както следва: на Т.Б.П.
и Я.Д.П. – по 680 лева на всеки от тях, на Р.Д.Р. и А.Д.Б. – по 300 лева за
всеки от тях. По отношение на ответника Н.Д. Василева, на която е назначен особен
представител, съдът намира, че първоначално определеният размер от 120 лева
следва да се определи като окончателен на 300 лева на основание чл.7, ал.1, т.4
от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Тъй като ищците са внесли депозит в размер на 120
лева, същите са задължени да внесат допълнително 180 лева. Сумата от общо 300
лева следва да се изплати на назначения особен представител адв. Л.Л.В.-Т.,
ДАК.
Водим от
горното, Районен съд град Добрич
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването на
страните.