№ 1134
гр. Варна, 22.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и втори юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20223100900248 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по искане на ищеца Б.А. П. с ЕГН ********** от *****,
обективирано в молба №14011 от 13.06.2022г., за допълване на постановеното
по делото Определение №817 от 03.06.2022г., в частта за разноските, чрез
присъждане на сумата от 1224 лева, представляваща заплатена държавна
такса.
В молбата се поддържа, че с образуване на изпълнителното дело
ответникът е станал причина за завеждане на иска по чл.439 от ГПК, поради
което същият следва да понесе отговорността за сторените съдебно-
деловодни разноски.
В постъпилия отговор от ответника ЦВ. В. К. се излагат съображения за
неоснователност на молбата, поради липсата на предприети от него в лично
качество изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен
способ.
В предоставения срок ответникът „ФЗ Васил К.“ООД не е депозирал
отговор по молбата.
Съдът намира, че молбата за допълване на постановеното определение в
частта му за разноските е процесуално допустима. Същата е депозирана от
легитимирана страна с правен интерес в срока по чл.248, ал.1 ГПК. По
аргумент от т. 8 от ТР 6/2012г. на ВКС представянето на списък за разноските
по чл.80 от ГПК не е предпоставка за допустимост на искането в хипотезите
на допълване на съдебен акт в частта за разноските.
Разгледана по същество молбата е неоснователна, доколкото
производството по делото е прекратено в хипотезата на чл.232 от ГПК и
чл.130 от ГПК, без да е изследван въпросът за основателността на исковата
претенция.
Във всеки случай при решаване на въпроса за разпределяне на
отговорността за разноските съдът съобразява причината за отхвърляне на
иска или за прекратяване на производството по него и доколко то се дължи
на новонастъпили факти, както и дали ответникът с поведението си е дал
1
повод за завеждането му. При оттегляне на иска разноски в полза на ищеца по
правило не се следват по аргумент от чл.78, ал.4 от ГПК. В тежест на
ответника се възлагат разноските при прекратяване на делото поради
оттегляне или отказ от иска, само когато той е обусловен
от новонастъпили факти и ответникът с поведението си е причинил
образуването на делото, по аналогия с разпоредбата на чл.78. ал.2 от ГПК.
В конкретния случай производството срещу ответника ЦВ. В. К. е
прекратено по реда на чл. 232 от ГПК, без оттеглянето на иска да е
обосновано с настъпил в хода на производството факт. Същото е мотивирано
единствено с отпадане на правния интерес. По предявения отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК в тежест на ищеца е да
докаже правния си интерес, т.е. наличието на правен спор относно
съществуването на правото на принудително изпълнение. В случая с молба
№12954 от 02.06.2022г. самият ищец прави признание за отпаднал правен
интерес по отношение на ответника ЦВ. В. К.. Обективираното в отговора на
исковата молба от ответника признание на иска не е безусловно, доколкото е
съчетано с оспорването му като неоснователен, поради което не може да се
приеме за новонастъпил факт. При липса на проведено по делото доказване и
на изложени конкретни съображения за предприетото оттегляне на иска, не
би могла да се извърши преценка дали с поведението си ответникът е дал
повод за завеждане на иска.
По отношение на ответника „ФЗ Васил К.“ООД производството е
прекратено в хипотезата на чл.130 от ГПК като недопустимо с оглед
признанието на ищеца за изначална липса на правен интерес. Липсата на
правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на
правото на иск, а по недопустим иск разноски в полза на ищеца не се следват.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ обективираното в молба №14011 от 13.06.2022г., от Б.А.
П. с ЕГН ********** от *****, искане с правно основание чл.248 от ГПК за
допълване на постановеното по делото Определение №817 от 03.06.2022г., в
частта за разноските, чрез присъждане на сумата от 1224 лева,
представляващи заплатена държавна такса.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на страните с частна жалба пред Апелативен съд-Варна.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2