№ 43
гр. Шумен , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XVII-И СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Т. Б. Д.
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Административно
наказателно дело № 20213630200767 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 27-0001209/08.01.2021 г. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса
на труда /КТ/, във вр. чл. 414, ал. 1 от КТ на “Кармела М.” ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. “Любен Каравелов” № 33Б, представлявано
от М. Т. Г., ЕГН ********** и Н. В. М., ЕГН ********** е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева за извършено нарушение по чл.
303, ал. 3 от КТ. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да
отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно и неправилно или като
алтернатива – да измени наказателното постановление в санкционната му част, чрез
редуциране размера на наложената имуществена санкция, като излага подробно доводите си
за това в жалбата.
В първото по делото открито съдебно заседание представляващият дружеството –
жалбоподател, редовно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален
представител, като поддържат жалбата на изложените в нея съображения.
Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно
императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата. В
представените писмени бележки излага подробно съображенията си за неоснователност на
жалбата, като моли съда да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.
Освен това претендира да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
1
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
“Кармела М.” ООД, с ЕИК ********* е със седалище и адрес на управление: гр.
Шумен, ул. “Любен Каравелов” № 33Б и се представлява от управителите от М. Т. Г., ЕГН
********** и Н. В. М., ЕГН **********, заедно и поотделно. Предмета на дейността на
дружеството бил производство на пресни сладкарски изделия и ресторантьорство, като
стопанисва наета гостилница „Бай Данчо“, находяща се на ул. „Дедеагач“ № 30 в гр.
Шумен.
На 10.10.2020 г. била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство
от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен
съвместно с представители на ОД на МВР – гр. Шумен, РЗИ – гр. Шумен и ОДБХ – гр.
Шумен във връзка с Програма 1, мярка № 8 „Осъществяване на контрол по спазване на
изискванията за законосъобразно възникване правоотношенията по предоставяне на работна
сила, спазване на правилата за тяхното осъществяване с акцент върху изплащане на
възнагражденията и разпределението на работното време, както и на лицензионните и
разрешителни режими, свързани с наемане на работа, с особено внимание към микро-,
малките и средни предприятия“ от Годишния план за дейността на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ и във връзка с прилагането и изпълнението на
противоепидемичните мерки по време на обявената извънредна епидемична обстановка в
стопанисваното от дружеството – жалбоподател заведение за хранене „Бай Данчо“,
находящо се на ул. „Дедеагач“ № 30 в гр. Шумен.
При проверката, било установено, че на обекта като сервитьор работи
непълнолетното лице В. Г. С.а, ЕГН **********. Същата обслужвала клиенти, изпълнявала
поръчки и работила с фискалното устройство. При извършена впоследствие на 16.10.2020 г.
проверка по документи било установено също, че работодателят не е поискал и съответно
не е получил разрешение от Дирекция “Инспекция по труда” за приемането на лицето на
работа, като резултатите от проверката са обективирани в Протокол № ПР
2029486/19.10.2020 г. за извършена проверка на 10.10.2020 г. – в обекта и 16.10.2020 г. – в
Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, а констатираните нарушения били описани в
седем точки в съставения протокол, с който на дружеството били дадени конкретни
предписания. Въз основа на установените факти, на същата дата - 19.10.2020 г. на
дружеството - жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно
нарушение № 27-0001209, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена
разпоредбата на чл. 303, ал. 3 от Кодекса на труда. Актът е бил съставен в присъствие на
представляващият дружеството – нарушител, като последният подписал акта, сочейки, че
има възражения, но без да ги конкретизира. Впоследствие, дружеството - жалбоподател не
се е възползвало и от законното си право и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирало
допълнителни писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление № 27-0001209/08.01.2021 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”
- гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда КТ/, във вр. чл. 414, ал.
1 от КТ на “Кармела М.” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Шумен, ул. “Любен Каравелов” № 33Б, представлявано от М. Т. Г., ЕГН ********** и Н. В.
М., ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500 /две хиляди и
петстотин/ лева за извършено нарушение по чл. 303, ал. 3 от КТ.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя П. В. С.,
свидетелят Г. П. П. - свидетел на установяването на нарушението и на съставянето на акта и
свидетелят Б. П. Т. - свидетел на установяването на нарушението, както и от
присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При
преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита
2
на свидетелите П.С., Г.П. и Б.Т. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани
изцяло, доколкото са присъствали по време на извършване на проверката на дружеството -
жалбоподател и пресъздават пряко възприетите от тях факти и обстоятелства. Освен това
показанията им са последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от
останалите събрани доказателства. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се
намирали в никакви особени отношения с представляващия дружеството - нарушител, от
които да извличат ползи от твърденията си, същите не могат да се счита за заинтересувани
или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените
показания и приема същите за достоверни и правдиви.
В съдебно заседание, жалбоподателят посредством разпита на свидетелите М. В. Х.,
В. Г. С.а и И. В. С.а, прави опит да установи коренно различна фактическа обстановка, а
именно, че не е допуснатото соченото нарушение от дружеството - жалбоподател. Същата
обаче не съответства на действителната фактическа обстановка и очевидно е израз на
изградена защитна теза от страна на жалбоподателя, доколкото същата е противоречива и не
се подкрепя от останалия, събран по делото доказателствен материал. Разпитана като
свидетел по делото В. Г. С.а заявява, че в момента на проверката не е работила в
заведението, като не е обслужвала клиенти, както и не е работила с фискалното устройство,
а само е била в заведението при приятелката си. Съдът намира, че показанията на посочената
свидетелка не следва да бъдат кредитирани, на първо място защото се опровергават от
показанията свидетелите, чиито показания съдът приема за достоверни. Отделно от това
свидетелката В. С.а не може да се счете за незаинтересувана и безпристрастна, тъй като
работи в стопанисвания от дружеството обект, при което поначало възниква съмнение в
достоверността на нейните показания. От друга страна съдът намира твърденията, че В. Г.
С.а само е била при приятелката си в заведението, за твърде неправдоподобни. На първо
място, свидетелите П.С., Г.П. и Б.Т. лично са констатирали, че В. С.а сервира на клиенти и
работи с фискалното устройство. В същото време изводът за недостоверността на
твърденията, че непълнолетната само е била при приятелката си в заведението, се
потвърждава и от декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ от лицето В. С.а, която същата е
попълнила саморъчно. От посочената декларация, става ясно, че е работела като сервитьор в
процесния обект от миналата седмица, в рамките на четири работни часа – от 20.00 часа до
24.00 часа, с договорено дневно заплащане – 20 лева. Макар и да нямат качеството на
свидетелски показания, като надлежно приети и приложени по делото писмени
доказателства посочените обяснения дават основание показанията на свидетелките М. Х. В.
С.а и И. С.а да не бъдат кредитирани в тази им част и потвърждават достоверността на
показанията на свидетелите П.С., Г.П. и Б.Т.. Освен това, съдът намира основание да не
кредитира показанията на М. Х. поради близките отношения на същата с представляващия
дружеството – жалбоподател, а също така предвид и обстоятелството, че същата работи като
управител в стопанисвания от дружеството обект, при което поначало възниква съмнение в
достоверността на нейните показания. Това до голяма степен прави показанията прекалено
пристрастни и целящи единствено оневиняване на жалбоподателя. Също така съдът намира
основание да не кредитира показанията на свидетелката И. С.а и поради обстоятелството, че
същата не е присъствала при извършване на деянието /сочи, че е пристигнала на мястото,
където се е извършвала проверката/ и не е пряк очевидец, поради което и не сочи
релевантни за нарушението факти. При така установеното съдът приема, че непълнолетното
лице действително е полагало труд за дружеството, като споделя становището на
процесуалния представител на наказващия орган, че е констатирано изпълнение на трудови
задължения.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Наказателното постановление № 27-0001209/08.01.2021 г. е издадено от компетентен
орган - от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, на основание
3
разпоредбата на чл. 16, ал. 4, т. 2 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ /обн. ДВ бр. 6/2014 г./, съобразно която директорите на
дирекции „Инспекция по труда“ осъществяват правомощия на административнонаказващ
орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН. При извършената проверка настоящият съдебен
състав не намери в административнонаказателното производство да са били ограничени
процесуалните права на дружеството - жалбоподател и същото е имало възможността да
упражни правото си на защита в пълен обем. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени на нарушителя. Притежават необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН и чл.
57 от ЗАНН.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е
необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице
и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи
върху административнонаказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо
с административно наказание, налагано по административен ред.
По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на
юридическо лице, в тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от
ЗАНН имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към
държавата или общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е
извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у
нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е
необходимо само да се установи задължението на юридическото лице или едноличния
търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение на конкретно
физическо лице.
Разпоредбата на чл. 303, ал. 3 от Кодекса на труда установява изискване лицата от 16
до 18 години да се приемат на работа само с разрешение на Инспекцията по труда за всеки
отделен случай.
Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на дружеството -
жалбоподател, че на 10.10.2020 г. непълнолетното лице В. Г. С.а се е намирало в
стопанисваното от дружеството заведение и че по отношение същото не е било издадено
предварително разрешение за работа от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Шумен. По
изложените по-горе съображения съдът приема, че С.а е полагала труд като сервитьор, наред
с останалите работници на дружеството - жалбоподател. Наред с това настоящия съдебен
състав съобрази разпоредбата на чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ, която предвижда, че редовно
съставените актове по реда на КТ имат доказателствена сила до доказване на противното. А
противното не се доказа. Административно-наказващият орган е изпълнил задължението да
събере необходимите доказателства и е установил, че е извършено административното
нарушение, поради което правилно е издал атакуваното наказателно постановление. Ето
защо съдът приема, че в конкретния случай дружеството – жалбоподател действително е
осъществило от обективна страна състава на визираното в чл. 303, ал. 3 от КТ нарушение, за
което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно
постановление.
За това нарушение административно-наказателната разпоредба на чл. 414, ал. 1 от КТ
предвижда административно наказание “имуществена санкция” в размер от 1 500 лв. до 15
4
000 лв. за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание. В тази връзка съдът счита, че в настоящия случай именно дружеството
- жалбоподател се явява в качеството на работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ, тъй като
именно дружеството “Кармела М.” ООД е юридическото лице, което самостоятелно наема
работници и служители по трудово правоотношение. В настоящия казус дружеството -
жалбоподател не е изпълнило вменените му от държавата чрез Кодекса на труда, свързани с
трудовото законодателство забрани и съответно на разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН
административно-наказателната му отговорност е обективна и безвиновна. Наказващият
орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието
или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на
имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на юридическото
лице или едноличния търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение
на конкретно физическо лице.
Не са налице основания нарушението да бъде счетено за маловажно по смисъла на чл.
415в, ал. 1 от КТ, тъй като от показанията на свидетелите П.С. и Г.П. се установява, че към
датата на документната проверка /около седмица след установяването на нарушението/ все
още не е било поискано издаването на разрешение за работа на непълнолетната, като такова
не е било поискано и към датата на съставяне на наказателното постановление.
В същото време обаче съдът счита, че административно-наказващият орган не е
индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание “имуществена санкция” над
минималния, предвиден в закона размер без да е изложил никакви конкретни съображения и
мотиви в тази насока. Въпреки, че от материалите по делото става ясно, че в хода на
реализираната проверка от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по
труда” - гр. Шумен са били констатирани и други нарушения на трудовото законодателство,
то това обстоятелство не санира неизпълнението на посочените по-горе задължения от
страна на административно-наказващия орган и не води автоматично до налагане на по-
висока санкция за дружеството - нарушител за следващо негово деяние. Следвало е
административно-наказващият орган да изложи конкретните си съображения, поради които
е решил да наложи именно тази санкция, като е следвало да прецени тежестта на
извършеното нарушение и степента на обществената му опасност, което не е било сторено.
В тази връзка съдът като взе в предвид липсата на каквито и да е мотиви и съображения в
тази насока, намира за справедливо санкцията на дружеството - нарушител за това деяние да
бъде намалена до минималния, предвиден в закона размер, а именно “имуществена
санкция” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, като съдът намира, че по този начин
ще бъдат изпълнени целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните
производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски
по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. А нормата на чл. 143, ал. 1 от
АПК сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват
от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се
5
сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на
наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото наказателното
постановление. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, урежда присъждане на
разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното наказателно постановление, но
не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на
основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.
1 и ал. 2 от ГПК се сочи, че ищецът съответно ответникът имат право на присъждане на
разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска.
Предвид изхода на делото – изменение размера на наложеното административно
наказание, разноски се дължат както на административно-наказващия орган, така и на
дружеството – жалбоподател, които обаче в жалбата са направили искане за присъждане на
разноски, но не е посочен конкретен размер на поисканото адвокатско възнаграждение, а и в
съдебно заседание не са представени Договор за правна защита и съдействие и списък на
разноските.
При този изход на делото и съобразно искането на процесуалния представител
административно-наказващия орган, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във вр. чл. 143 от
АПК, съдът намира, че на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен следва да се присъди
юристконсултско възнаграждение. При определяне на неговия размер съдът съобрази
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/, в която е
предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя съгласно Наредба за заплащане на правната помощ.
Съгласно чл. 27е от посочената Наредба за защита по дела по ЗАНН е предвидено
възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. В тази връзка, както и съгласно разпоредбата на чл. 27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на
юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - Дирекция “Инспекция
по труда” - гр. Шумен по делото, в размер на 80 /осемдесет/ лв., която следва да се присъди
в тежест на дружеството - жалбоподател, която сума следва да се заплати от последният по
сметка на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 27-0001209/08.01.2021 г. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса
на труда /КТ/, във вр. чл. 414, ал. 1 от КТ на “Кармела М.” ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. “Любен Каравелов” № 33Б, представлявано
от М. Т. Г., ЕГН ********** и Н. В. М., ЕГН ********** е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева за извършено нарушение по чл.
303, ал. 3 от КТ, като намалява размера на наложената наказание “имуществена санкция”
от 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „Кармела М.” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, ул. “Любен Каравелов” № 33Б, да заплати по сметка на Дирекция
6
“Инспекция по труда” - гр. Шумен сумата в размер на 80 /осемдесет/ лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата
за заплащане на правната помощ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на “Кармела М.” ООД, с ЕИК ********* за
присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаване на
страните, че е изготвено пред Шуменския административен съд по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7