МОТИВИ към ПРИСЪДА № …../15.02.2011 г. ,
постановена
по НОХД № 4468/2010 г. по описа на БРС
Съдебното
производство по делото е по реда на чл. 370-374 и
е образувано по повод постъпилия в съда обвинителен акт на прокурор при БРП, с
който против подсъдимите Р.С.Ф. с ЕГН **********, А.М.Ф. с ЕГН ********** и И.М.Ф.
с ЕГН ********** е повдигнато обвинение за това, че на 24.05.2010 г., на
територията на предприятието на «Бургаски захарен завод» ЕАД в гр. Камено, от
склад за резервни части, след предварителен сговор в немаловажен случай, в
съучастие помежду им като съизвършители, чрез разрушаване на преграда, здраво
направена за защита на имот, изкъртване на дървената врата на склада, са отнели
чужди движими вещи – 100 кг. ламарина на обща стойност 151 лв.; 60 кг.
стоманени болтове на обща стойност 191,40 лв. и 220 кг. плътно желязо на обща
стойност 314,60 лв., всички вещи – на обща стойност 657 лв., от владението на Д.В.П.
- изп. директор на "Бургаски захарен завод"
ЕАД, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като
деянието е извършено от Р.Ф. в условията на опасен
рецидив, а от И.Ф. – в условията на повторност - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. “б” НК за подс. Р.Ф.; престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3,
т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 НК за подс. И.Ф. и
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК за подс. А.Ф..
В съдебно
заседание представителят на БРП поддържа обвинението против подсъдимите, не
ангажира други доказателства и пледира за определяне на всеки от подсъдимите на
наказание при условията на чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК и чл. 54, вр. чл. 58а, ал. 1 НК, както следва: на подс. Р.Ф. *** за
срок от 3 години, което да бъде намалено с една трета – до 2 години и на осн.
чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС да бъде
изтърпяно в затвор при определен първоначален “строг” режим и на всеки от
подсъдимите И.Ф. и А.Ф. *** за
срок от 1 година, което да бъде намалено с една трета – до 8 месеца и на осн. чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1
ЗИНЗС да бъде изтърпяно от подс. И.Ф.
в затвор при определен първоначален “строг” режим, а по отношение на подс. А.Ф. – отложено на осн. чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3
години. Прокурорът също така счита, че по отношение на подс. И.Ф.
са налице основанията за привеждане в изпълнение на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от 3 месеца, наложено му по НОХД № 3467/2008 г. на БРС.
В хода на настоящото съдебно производство като
граждански ищец по делото е конституирано “Бургаски захарен завод” ЕАД, гр.
Камено, като за съвместно разглеждане в наказателното производство е приет
предявеният от дружеството солидарно против подсъдимите граждански иск за
сумата от 657 лв., представляваща причинени от
деянието на подсъдимите по повдигнатото им обвинение имуществени вреди, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 24.05.2010
г. до окончателното й изплащане. Така конституираното по делото като граждански
ищец дружество не ангажира други доказателства.
Защитникът на
подсъдимите не оспорва фактическата обстановка по обвинението, както и дадената
правна квалификация на деянието на всеки от подсъдимите, считайки обвинението
срещу подсъдимите за изцяло доказано от обективна и субективна страна и също не
ангажира други доказателства, като счита, че наказанията, предлагани от
прокурора се явяват справедливи с оглед целите на чл. 36 НК
по отношение на подсъдимите.
Подсъдимите Р.Ф., И.Ф. и А.Ф. признават изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съжаляват за извършеното и молят на
всеки от тях да бъде наложено справедливо наказание.
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
След поотделна и съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Подс. Р.С.Ф. е роден
на *** ***, живущ ***, като понастоящем е в Затвора – Бургас и е българин,
български гражданин, с основно образование, неженен.
Подс. А.М.Ф. е роден
на *** ***, живущ *** и е българин, български гражданин, без образование,
неженен.
Подс. И.М.Ф. е роден
на *** ***, живущ *** и е българин, български гражданин, с основно образование,
неженен.
Към момента на извършване на деянието по настоящото обвинение подс. Р.Ф. вече е бил осъждан многократно - петнадесет пъти - за кражби,
като със споразумение по НОХД № 988/2003 г. на БРС, в сила от 25.06.2003 г., е
осъден за квалифицирана кражба по чл. 195 НК на
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 1 година, чието изпълнение на осн. чл. 66, ал. 1 НК е било отложено за срок от 3 години; с присъда по НОХД № 219/1998 г. на БРС,
в сила от 06.08.1998 г., е осъден за квалифицирана кражба по чл. 196 НК на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 3 години и на ГЛОБА
в размер на 1 000 000 (неденоминирани) лева;
с присъда по НОХД № 378/1998 г. на БРС, в сила от 22.08.1998 г., е осъден за
квалифицирана кражба по чл. 196 НК на ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от 3 години; с присъда по НОХД № 302/1998 г. на БРС, в сила от
12.07.1998 г., е осъден за квалифицирана кражба по чл. 196 НК
на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 5 години; с присъда по НОХД № 311/1998 г. на
БРС, в сила от 14.01.1999 г., е осъден за квалифицирана кражба по чл. 196 НК на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 1 година и с
присъда по НОХД № 298/1998 г. на БРС, в сила от 15.10.1998 г., е осъден за
квалифицирана кражба по чл. 196 НК на ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от 3 години, като наказанията ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, наложени Ф.
по ефективните му осъждания, са били изтърпяни от
последния на 11.09.2009 г.
Към момента на извършването на деянието по настоящото обвинение подс. А.Ф. вече е бил осъждан – с присъда по НОХД № 4262/2008 г.
на БРС, в сила от 07.04.2010 г., е осъден за престъпление по чл. 216, ал. 1 на ПРОБАЦИЯ.
Към момента на извършването на деянието по настоящото обвинение подс. И.Ф. вече е бил осъждан за кражба - със споразумение по НОХД
№ 3467/2008 г. на БРС, в сила от 13.01.2009 г., е осъден за квалифицирана
кражба по чл. 195 НК на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
3 месеца, чието изпълнение на осн. чл. 66, ал. 1 НК е било отложено за срок от
3 години.
“Бургаски захарен завод” ЕАД, гр. Камено,
представлявано от свид. Д.В.П. – изп. директор, притежава предприятие за производство на захар,
находящо се в непосредствена близост до гр. Камено и с. Свобода, обл. Бургаска.
На 24.05.2010 г.,
около обяд, подсъдимите Р.Ф., А.Ф. и И.Ф. ***, когато решили да извършат кражба на метални елементи
от предприятието на “Бургаски захарен завод” ЕАД, гр. Камено. В изпълнение на
това, на посочената дата подсъдимите проникнали през оградата на територията на
завода, след което в търсене на метални елементи се отправили към склада за
резервни части, находящ се в двора на предприятието. Стигайки до склада,
подсъдимите изкъртили входната му дървена врата и проникнали вътре в него. След
проникването в помещението на склада, подсъдимите изнесли оттам следните вещи: 100 кг. ламарина; 60 кг. стоманени болтове
и 220 кг. плътно желязо – различни елементи. Така изнесените вещи тримата подсъдими след това пренесли и складирали в
двора на свид. В. К. Ц. – брат на подсъдимите И. и А.
Ф., находящ се в съседство до предприятието, след
което подсъдимите с помощта на свид. И. Г. М. закарали така отнетите от
предприятието на “Бургаски захарен завод” ЕАД вещи и ги предали в пункт за
изкупуване на черни и цветни метали, находящ се в гр. Българово, обл. Бургаска,
където като закупчик работел свид. Н. Ж. К.. Впоследствие
така предадените от подсъдимите вещи, заедно с други метални отпадъци от
пункта, били извозени и натоварени на кораб в Пристанище Бургас.
Към
момента на отнемането им – 24.05.2010 г., стойността на отнетите вещи била
както следва: 100 кг.
ламарина на обща стойност 151 лв.; 60 кг. стоманени болтове на обща стойност
191,40 лв. и 220 кг. плътно желязо на обща стойност 314,60 лв., или всички отнети вещи възлизали на обща
стойност 657 лв. Към настоящия момент нито
отнетите вещи, нито левовата им равностойност са възстановени на собственика им
– “Бургаски захарен завод” ЕАД, гр. Камено.
Описаната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от направените
в хода на съдебното производство от всеки от подсъдимите самопризнание
по чл. 371, т. 2 НПК /на л. 31 по описа на материалите по НОХД № 4468/2010 г.
на БРС/, както и от събраните в хода на наказателното производство
доказателства, обективирани в гласните - безпротиворечивите,
както сами по себе си така и едни спрямо други относно горните факти и
обстоятелства, показания на свидетелите Д. П., Н. Колев, Ив. М. и В. Ц., дадени в хода на досъдебното производство /на л. 30, 31, 35
и 36 по описа на материалите по ДП № 03-244/2010 г. на РУП на МВР – Камено/, и в
писмените /на л. 14, 43-45, 47-49 и 53 по описа на материалите по ДП № 03-244/2010
г. на РУП на МВР – Камено и на л. 24-29 по описа на материалите по НОХД № 4468/2010
г. на БРС/ доказателствени средства, както и от заключението на вещото лице по
извършената в хода на досъдебното производство оценъчна експертиза /на л. 38-40
по описа на материалите по ДП № 03-244/2010 г. на РУП на МВР – Камено/.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ:
С оглед на
така приетата за установена по делото фактическа обстановка съдът намира, че с
деянието си подс. Р.Ф. действително е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл.
195, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 20, ал.
2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. “б” НК; подс. И.Ф. - престъпния
състав на чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 НК и подс. А.Ф. - престъпния състав на чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, тъй като на 24.05.2010 г., на територията на предприятието на
«Бургаски захарен завод» ЕАД в гр. Камено, от склад за резервни части, след
предварителен сговор в немаловажен случай, в съучастие помежду им като
съизвършители, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на
имот, изкъртване на дървената врата на склада, тримата подсъдими са отнели
чужди движими вещи – 100 кг. ламарина на обща стойност 151 лв.; 60 кг.
стоманени болтове на обща стойност 191,40 лв. и 220 кг. плътно желязо на обща
стойност 314,60 лв., всички вещи – на обща стойност 657 лв., от владението на Д.В.П.
- изп. директор на "Бургаски захарен завод"
ЕАД, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като
деянието е извършено от подс. Р.Ф. в условията на
опасен рецидив, а от подс. И.Ф. – в условията на повторност.
Квалификацията по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК на деянието на подсъдимите в
случая е обусловена от използвания от тях начин на проникване в помещението, от
което е извършена кражбата – чрез разрушаване на преграда, здраво направена за
защита на имот, изразяващо се в изкъртването
от подсъдимите на дървената врата на склада.
Квалификацията по чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 20, ал. 2 НК на деянието на подсъдимите в случая е
обусловена от наличието на предварителен сговор между тях за извършване на посочената
кражба, като същевременно деянието на подсъдимите не може да се квалифицира
като “маловажен случай” по см. на чл. 93, т. 9 НК предвид относително високата
степен на обществена опасност както на подсъдимите (вече осъждани към момента
на извършване на кражбата), така и на самото деяние (като начин на извършване и
последици от него).
Квалификацията по чл. 196, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “а” и б. “б” НК
на деянието на подс. Р.Ф. в случая е обусловена от
наличието към момента на извършване на това деяние на предходни осъждания на
подсъдимия – цитираните по-горе осъждане по НОХД № 988/2003 г. на БРС за
квалифицирана кражба по чл. 195, ал. 1 и
осъжданията по НОХД № 219/1998 г. на БРС, НОХД № 378/1998 г. на БРС, НОХД №
302/1998 г. на БРС, НОХД № 311/1998 г. на БРС и НОХД № 298/1998 г. на БРС, всички
– за престъпления, извършени при условията на “опасен рецидив” (макар и само две
от тези осъждания - по НОХД № 219/1998 г. на БРС и по НОХД № 302/1998 г. на БРС,
да се сочат от представителя на БРП във внесения обвинителен акт като основание
за посочената правна квалификация), като същевременно по отношение на
наказанията по тези осъждания не е изтекъл срокът по чл. 30 НК.
Въпреки, че по отношение на част от изброените осъждания на подс. Р.Ф. формално са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, то предвид разпоредбата на § 90 от
ПР на ЗИДНК (ДВ, бр. 92/2002 г.), по мнението на
настоящия съд тези осъждания не следва да се считат като едно осъждане на
подсъдимия. Именно поради посочените обстоятелства съдът счита, че деянието на
подс. Р.Ф. се явява съставомерно
и по двете квалификации на чл. 29, ал. 1 .
Квалификацията по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 28, ал. 1 НК на
деянието на подс. И.Ф. в случая е обусловена от
наличието към момента на извършване на това деяние на предходно осъждане на
подсъдимия - цитираното по-горе осъждане за кражба по НОХД № 3467/2008 г. на
БРС, като същевременно по отношение на наказанието това осъждане не е изтекъл
срокът по чл. 30 НК. По изложените вече по-горе в
настоящите мотиви съображения относно съставомерността
на деянието на подсъдимите по квалификацията по чл. 195, ал. 1,
т. 5, вр. чл. 20, ал. 2 НК, съдът счита, че не
се касае за “маловажен случай” на повторност на деянието на подс. И.Ф..
Деянието е извършено от всеки от подсъдимите при форма на вината “пряк
умисъл” по см. на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като всеки от тях е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното
настъпване.
ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЯТА:
За престъплението на подс. Р.Ф. по чл. 196, ал.
1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, чл. 29 ал. 1, б. „а” и б. “б” НК
законът предвижда наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА от 3 до 15 години и евентуално
– наказание КОНФИСКАЦИЯ до ½ от имуществото на виновния.
С оглед относително високата степен
на обществена опасност на дееца – предвид наличието към момента на извършване
на процесната кражба на предходни негови осъждания за други престъпления - извън
осъжданията му, обуславящи квалификацията по чл. 196, ал. 1,
вр. чл. 29, ал. 1, б.
“а” и б. “б” НК, както и с оглед относително високата степен на обществена
опасност на самото деяние – предвид относително високата стойност на отнетите
вещи и невъзстановяването на вредите от деянието,
съдът намира, че за целите на чл. 36 НК за престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2,
вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т.
5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29 ал. 1, б. „а” и б. “б НК
на подс. Р.Ф. следва да бъде наложено наказание при
условията на чл. 58а, ал. 1, вр.
чл. 54 НК. Във връзка с последното съдът намира за необосновано
в случая приложението на института на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК при определяне на наказанието на подс. Р.Ф., като счита, че изразените от последния
съжаление и разкаяние за стореното могат единствено да обусловят
налагането на наказание при условията на чл. 54 НК в минималния, предвиден в
закона размер, но не и да мотивират приложението на института на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК по отношение на това наказание, тъй като същите –
с оглед установената относително висока степен на обществена опасност на
деянието и дееца, не се явяват нито многобройни, нито изключителни по см. на
чл. 55, ал. 1 НК. По отношение на конкретния размер на наказанието съдът –
въпреки установената относително висока степен на обществена опасност на
деянието и дееца, намира, че целите на чл. 36 НК ще бъдат постигнати в пълна
степен, като на подс. Р.Ф. бъде наложено наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в минималния, предвиден в закона размер, а именно –
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, като на осн. чл. 58а, ал. 1 НК, вр.
чл. 373, ал. 2 НПК, така определеното наказание следва да бъде намалено с една
трета и следва да се счита за срок от ДВЕ ГОДИНИ. На осн. чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС така наложеното окончателно наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ следва да бъде изтърпяно от подс. Р.Ф. в затвор при определен първоначален СТРОГ режим.
Отново с оглед целите на чл. 36, ал. 1 НК и предвид
липсата на установено по делото лично имущество на подс. Р.Ф.,
съдът счита, че в случая на този подсъдим не следва да се налага наказанието по
чл. 196, ал. 2 .
За престъплението на подс. И.Ф. по чл. 195, ал.
1, т. 3, т. 5 и т. 7, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 20, ал.
2, чл. 28 ал. 1 НК и за престъплението на подс.
А.Ф. по чл. 195,
ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2 НК законът предвижда наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА от 1 до 10 години.
С оглед относително високата степен
на обществена опасност на тези подсъдими – предвид наличието към момента на
извършване на процесната кражба на предходно осъждане на подс. А.Ф. и с оглед извършване на процесната кражба от подс. И.Ф. в определения му изпитателен срок по предходното негово
осъждане, както и с оглед относително високата степен на обществена опасност на
самото деяние – предвид относително високата стойност на отнетите вещи и невъзстановяването на вредите от деянието, съдът намира, че
за целите на чл. 36 НК за престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 НК на подс. И.Ф. и за престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2
НК на подс. А.Ф., следва да бъде наложено наказание
при условията на чл. 58а, ал. 1, вр.
чл. 54 НК. Във връзка с последното съдът отново намира
за необосновано в случая приложението на института на чл. 58а,
ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК при определяне на наказанието на тези двама подсъдими,
като счита, че изразените от тях съжаление и разкаяние за стореното могат
единствено да обусловят налагането на наказание при условията на чл. 54 НК в минималния, предвиден в закона размер, но не и да
мотивират приложението на института на чл. 55, ал. 1, т.
1 НК по отношение на това наказание, тъй като същите – с оглед установената
относително висока степен на обществена опасност на деянието и дейците, не се
явяват нито многобройни, нито изключителни по см. на чл. 55, ал. 1 НК. По
отношение на конкретния размер на наказанието съдът – въпреки установената
относително висока степен на обществена опасност на деянието и дейците, намира,
че целите на чл. 36 НК ще бъдат постигнати в пълна
степен, като на всеки от подсъдимите И.Ф. и А.Ф. бъде
наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в минималния, предвиден в закона размер,
а именно – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, като на осн. чл. 58а,
ал. 1 НК, вр. чл. 373, ал. 2 НПК, така определеното наказание следва да бъде
намалено с една трета и следва да се счита за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА. На осн. чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1
ЗИНЗС така наложеното окончателно наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ
МЕСЕЦА следва да бъде изтърпяно от подс. И.Ф. в затвор
при определен първоначален СТРОГ режим, а по отношение на подс. А.Ф. – отново с оглед
целите на чл. 36 НК, изпълнението на това наказание следва на осн. чл. 66, ал.
1 НК да бъде отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ.
Тъй като престъплението по
настоящото обвинение против подс. И.Ф. е извършено от
последния в изпитателния срок по осъждането му по НОХД № 3467/2008 г. на БРС,
то на осн. чл. 68, ал. 1 НК наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ
МЕСЕЦА, наложено на подсъдимия по посоченото осъждане, следва да бъде приведено
в изпълнение и изтърпяно на осн. чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС отделно
– в затвор при определен първоначален СТРОГ режим.
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Поради признаването на подсъдимите Р.Ф., И.Ф. и
А.Ф. за виновни по повдигнатото им обвинение за кражба, както и предвид
безспорно установеното по делото обстоятелството, че към настоящия момент
стойността на отнетите вещи не е възстановена на пострадалото дружество – “Бургаски
захарен завод” ЕАД, гр. Камено, съдът намира предявения от последното солидарно
против тримата подсъдими граждански иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата
от 657 лв, представляваща причинени от деянието по
обвинението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума
считано от датата на увреждането – 24.05.2010 г. до окончателното й изплащане, за
изцяло доказан по основание и размер. Ето защо съдът счита, че така предявения
граждански иск следва да бъде уважен изцяло, като подсъдимите Р.Ф., И.Ф. и А.Ф. следва да бъде осъдени солидарно да заплатят
на “Бургаски захарен завод” ЕАД, гр. Камено сумата от 657 лв., представляваща
причинени от деянието по обвинението имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано 24.05.2010 г. до окончателното й изплащане.
РАЗНОСКИТЕ:
Накрая съдът се произнесе и по въпроса за направените в хода на
наказателното производство по обвинението против подсъдимите съдебно-деловодни
разноски общо в размер на 115 лв, от които 65 лв. -
за възнаграждение на вещото лице по оценъчната експертиза и 50 лв. - дължима
държавна такса върху размера на уважения граждански иск, които разноски –
предвид признаването на подсъдимите за виновни по повдигнатото им обвинение и
уважаването на гражданския иск против подсъдимите – на осн. чл.
189, ал. 3 НПК съдът възложи в тежест на всеки от тях както следва – сумата от
по 38,34 лв. в тежест на всеки от подсъдимите.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът постанови
присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Верно с оригинала. П.М.