№ 3330
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211100508972 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 - 273 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „А.ЗА С.НА В.“ ЕАД срещу решение от 29.03.2021г. по
гр.д. № 56161/2020г. на Софийския районен съд, I-во ГО, 125 състав, в частта, в която съдът
частично е отхвърлил като неоснователни предявените от „А.ЗА С.НА В.“ ЕАД, с правно
основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 240,ал.2 ЗЗД чл.86,ал.1 ЗЗД и
чл.92 ЗЗД установителни искове срещу Л. С. Л., за сумата от 1135,95лв, представляваща
неплатена главница по договор за потребителски кредит ********* от 27.05.2017г., сключен
с „П.Ф.Б.“ ООД, вземането по който е било прехвърлено на 01.7.2017г. с договор за цесия и
заместване в дълг на „И.А. М.“ АД, което вземане е било прехвърлено на заявителя с
договор за цесия, сключен на 1.8.2018г., ведно със законна лихва от 5.12.2019г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр. д. №70806/2019 г. по описа на Софийския районен съд,
125 състав. Отхвърлени са предявените от Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК
*******,с адрес: гр. София, бул. „*******, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 против Л.
С. Л. ЕГН ********** с адрес гр. София, ул. „******* искове за признаване на вземане по
издадена заповед по чл.410 ГПК, за горницата по главница над уважения размер от 1135,95
лева до пълния предявен размер от 1223,28 лв., договорна лихва в размер на 155,79 лв. за
периода от 26.6.2017 г. до 9.4.2018 г., такса оценка на досие в размер на 60,68 лв. за периода
от 26.6.2017 г. до 9.4.2018 г., такса за услугата "кредит у дома" за предоставяне на кредита в
дома на кредитополучателя, в размер на 249,08 лв. за периода от 26.6.2017 г. до 9.4.2018 г.,
такса за услугата кредит у дома за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
получателя на заема, в размер на 579,27 лв. за периода от 26.06.2017 г. до 09.04.2018 г.,
обезщетение за забава в размер на 255,6 лв. за периода от 26.06.2017 г. до 05.12.2019г. като
ответникът е осъден да заплати сторените по заповедното производство разноски от 45,22
лева за заповедното производство и 157,10 лева за исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението в обжалваните части е неправилно и
1
незаконосъобразно. Излага, че процесния договор съдържа всички задължителни реквизити
относно цялата необходима информация, касаещи условията за издаване на кредита и не
противоречи на Закона за потребителския кредит. Твърди се, че ответника е получил
необходимата преддоговорна информация от кредитора, относно сроковете и условията на
процесния договор. Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
решението в обжалваната му част като неправилно и незаконосъобразно. Претендира
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Въззиваемата страна Л. С. Л. не представя отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните - т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, поради което настоящият въззивен съдебен състав споделя мотивите на
първоинстанционният съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Настоящият въззивен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционният съд,
поради което въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното
решение - потвърдено.С оглед изхода на делото и направеното искане на въззиваемата
страна на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното
производство в размер на сумата 50,00 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 20080195 от 29.03.2021, постановено по гр.д. №
56161/2020г. по описа на Софийски районен съд, I-во ГО, 125 състав, в обжалваната му
част.
ОСЪЖДА Л. С. Л. ЕГН ********** адрес: гр. София, ул. „*******, ет. ******* да
заплати на А.ЗА С.НА В. ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „*******, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сторените в хода на настоящото
производство разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на
50,00лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2