Решение по дело №1520/2020 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

 № 1705

 Гр. Пловдив, 12.10.2020 година

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІ касационен състав, в публично съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и дванадесетата година, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЯВОР КОЛЕВ

                                                        ЧЛЕНОВЕ:  ЯНКО АНГЕЛОВ

                                                                                        ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА с участието на прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА  КАНД № 1520 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН

Образувано по жалба подадена от Д.И.В., ЕГН **********,***, чрез процесуалния му представител адв. П., със съд.адрес:***, против Решение № 700/13.04.2020 г., постановено по АНД № 6847/2019 г., по описа на Районен съд - Пловдив, с което е потвърдено на­казателно постановление /НП/ № 19-0333-000499/26.09.2019 г., на началник РУ-Стамболийски при ОД на МВР Пловдив, с кое­то на касатора са наложени администра­тивни наказания, както следва: 1. За нарушение по чл.174 ал.3 от Закона за движе­нието по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП „глоба“ в размер на 2 000 /две хи­ляди/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от двадесет и четири месеца, както и е постановено отнемането на 12 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539/2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които, от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.

Недоволен от така постановеното решение касаторът го обжалва в срок, като счита, че същото е незаконосъобразно и неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, както и поради явната несправед­ливост на наложеното наказание. Застъпената в жалбата теза може да се обобщи по следния начин: съдът не е приел за  равнопоставени страните, предвид факта, че показанията на свидетелите се кредитират по различен начин, както и е неправилна пре­ценката на състава относно употребата на алкохол, още повече, че в приобщеното АНД № 5677/2019 г. липсват доказателства за това. Отделно от това се твърди, че контролният орган е съставил НП въз основа на АУАН, като в процесното НП не е посочено кога и дали е връчен АУАН, както и, че твърденията в НП са неправилни и незаконосъобразни, тъй като твърденията на мл. инспектор К. не отговарят на истината. Иска се отмяна на оспорения акт.

Ответникът по касационната жалба – РУ-Стамболийски при ОД на МВР – Пловдив, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на касационната жалба.

Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище, че жалбата е неоснова­телна и моли съда да остави в сила решението на Районен съд – Пловдив като пра­вилно и законосъобразно.

Съдът, след извършената проверка относно законосъобразността и правилно­стта на атакувания съдебен акт въз основа на събрания по делото доказателствен ма­териал и във връзка с наведените в касационната жалба оплаквания, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Районен съд – Пловдив е сезиран с жалба, предявена от Д.И.В.,***-0333-000499/26.09.2019 г., на началник РУ- Стамболийски при ОД на МВР Пловдив, с което на касатора са наложени административни наказания, както следва: - за нарушение по чл.174 ал.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП „глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от двадесет и четири месеца, както и е постановено отнемането на 12 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539/2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които, от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.

За да потвърди НП изцяло районният съд е приел, че при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да са нарушили правото на защита на оспорващия, а от събраните по делото доказателства безспорно се установява изложената в АУАН и в издаденото въз ос­нова на него НП фактическа  обстановка, т.е. установен е фактът на нарушенията на правилата за движение по пътищата, формулирани в чл.174 ал.3 от ЗДвП и извър­шването им е виновно от страна на В.. Посочено е в Решението на ПРС е също, че  правилно е приложена разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП предвид категорично установения отказ на лицето да бъде изпробван за наличието на алкохол в кръвта и по всеки един от предвидените в нормативната уредба начина, а по от­ношение на размера на наложените наказания – че същите са правилно индивидуали­зирани с оглед дееца и обществената опасност на деянията.

Районният съд е спазил принципите на служебно начало и дирене на обектив­ната истина, като е допуснал поисканите доказателства, приел е писмените такива, допуснал е до разпит и е провел такъв на актосъставителя и на свидетели, и въз осно­ва на така събраните доказателства е изложил подробни и задълбочени мотиви по ре­левантните за спора факти и обстоятелства, включително е изложил съображения и по всяко едно от повдигнатите от процесуалния представител на оспорващия възра­жения, формулирани в жалбата с която е бил сезиран. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота, както писмените доказа­телства, така и събраните гласни доказателства по делото.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесу­алния закон.

Както фактическите констатации, така правните изводи формирани от районния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното пов­таряне.

Що се касае до конкретните възражения в касационната жалба, следва да се посочи, че не се констатираха нарушения при извършване преценката на събрания доказателствен материал и установяване въз основа на него на фактическата обста­новка по случая и формиране на правните изводи.

Всъщност доказателствата по делото разкриват по категоричен начин установе­ната фактическа обстановка.

Възражението, че никъде в материалите, включително в докладната записка на мл. инсп. К., не се твърди, че В. е употребил алкохол е неоснователно. Видно от приложените към административната преписка материали – на първо място, протокол от с. з., проведено на 15.09.2018 г. по АНД № 5677/2019 г. на ПРС, - В. не оспорва начина си на държание срещу полицейските служители, както и не оспорва, че е отказал да бъде тестван за алкохол; на второ място, от лист за преглед на пациент № 018950 от 15.09.2019 г. и талон за изследване № 0055432 от същата дата, безспорно се установява, че В. отказва, не само да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол и да даде кръв за кръвна проба, но и отказва да подпише и получи талона; на следващо място, и в двете докладни записки от 16.09.2019 г. на инспектор Т. и мл. Инспектор И. се сочи,че лицето В. е говорило несвързано и е лъхало на алкохол; на следващо място, в АУАН № 499/15.09.2019 г. е посочено именно, че В. отказва да му бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство, който АУАН не е подписан от нарушителя В., както и няма посочени възражения срещу него.

В този смисъл съдът намира за необходимо да отбележи, че в случай на несъгласие в констатациите в АУАН, съгласно чл.44 ал.1 от ЗАНН, В. е имал  правото и възможността да отрази това обстоятелство, както и да подаде възражение в посочения три дневен срок, което той не е сторил, а е отказал, както да бъде тестван за алкохол с техническо средство, така и, е отказал да даде и кръвна проба. 

Неоснователно е възражението на касатора и в насока, липса на информация в НП кога и дали е връчен процесният АУАН.

На първо място, АУАН връчен по реда на чл.43 ал.1 и ал.2 от ЗАНН на 15.09.2019 г., видно от извършените отбелязвания в него – отказът на нарушителя на подпише акта и/или разписката е удостоверен от свидетеля П.М.С., с посочен адрес. 

На второ място, в чл.57 от ЗАНН са точно и ясно посочени реквизитите, които следва да съдържа едно НП, като в ал.1 т.3 е указано, че е достатъчно да е посочена датата на акта, въз основа на който се издава, и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя, като в тази връзка следва да се посочи, че АУАН представлява част от мотивите на НП, а, каза се, той е връчен надлежно по реда на чл.43 ал.1 и ал.2 от ЗАНН.

Безспорно е установено и качеството на „водач“ на МПС по смисъла на легал­ното определение на това понятие дадено с § 6 т.25 от ДР на ЗДвП, при съобразяване и мотивите към т.2 от Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по нак. дело № 8/82 г. на Пленум на ВС, където е посочено, че „управлението на МПС включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, …, когато тези действия или бездействия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици, независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение“.

Или в настоящия случай правилно районния съд е приел за безспорно уста­новено от фактическа страна, че на посочените в АУАН и НП място, дата и час, ка­саторът е управлявал посочения лек автомобил на път отворен за обществено полз­ване, притежавал е качеството водач по смисъла на § 6, т.25 от ДР на ЗДвП и е годен субект на нарушението по чл. 174, ал.3 от ЗДвП, и е бил спрян за проверка от полицейските служители, поради което е неоснователно възражението, че В. е бил провокиран от органите на реда, защото е паркирал автомобила си на забранено място и е отворил колата само, за да си вземе якето.

Отделно от това, съгласно разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП (в приложимата редакция) водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техни­ческо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или не изпълни пред­писанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установява­не на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да уп­равлява моторно превозно средство за срок от две години и глоба 2 000 лева.

По същество, нарушението въведено с разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП е едно и то се изразява в отказ на водача да бъде проверен по съответния ред за упот­реба на алкохол или упойващи вещества, който ред, съобразно чл.174 ал.4 от ЗДвП е уреден с действалата към датата на нарушението Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на нарко­тични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.), наричана по-долу само Наредбата.

Съгласно чл.1 ал.3 от цитираната наредба, концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания, като разпоредбите на чл.3а от Наредбата конкретизират основанията за допустимост на изследването с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез из­мерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните ди­хателни пътища (доказателствен анализатор), или с химическо лабораторно изслед­ване – лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; лицето не приема показанията на техническото средство или теста; извършената проба с тех­ническо средство или тест е некачествена или невалидна; физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. Пред­вид това, водачът на МПС извършва нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП само тогава, когато откаже да бъде изследван с техническо средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество и едновременно с това, при наличие на ос­нованията на чл.3а от приложимата редакция на Наредбата, не изпълни издаде­ното му предписание за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

Безспорно установено е от събраните доказателства, че В. е отказал да му бъде извършена проверка за наличието на алкохол в кръвта с техническо средст­во. Това обстоятелство не се оспорва и от самия жалбоподател, каза се по-горе. Безспорно е, че му е бил издаден талон за медицинско изследване, но същият е отказал да го получи, кое­то е удостоверено по предвидения в чл.6 ал.8 от Наредбата начин, видно от положения подпис на свид. П.С..

Или в обобщение, касационната инстанция напълно споделя изводите, че при съставяне на АУАН в пълнота е спазено изискването на правната норма за описание на нарушението, с всички негови съставомерни признаци, вкл. и посред­ством нару­шената правна норма, както и правилно е приложена санкционна такава. Не се конста­тираха противоречия.

По идентичен начин е описано констатираното нарушение и в самото НП.

Т.е. не се установи нарушение на императивните изисквания на чл.42 т.4 и т.5 и чл.57 ал.1 т.5 и т.6 ЗАНН, доколкото, както в АУАН, така и в НП, точно и ясно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и всички съста­вомерни признаци /както от обективна, така и от субективна страна/ на същото, както и коректно е визирана приложимата правна норма. Липсва нарушение и на чл.18 от ЗАНН.

Правилно районният съд е преценил всяко доказателство поотделно, събрано в хода на съдебното производ­ство, а освен това и всички в съвкупност, като е достигнал до единствения правилен извод, а именно, че са установени безспорен начин факта на извършеното нарушение и неговия автор.

Правилно са определени и размерите на наложените санкции - в законоуреде­ния за това и то фиксиран размер.

При това положение, не са налице касационните основания по чл.348 ал.1 НПК, а атакуваното решение на Районния съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл. 221, ал. 1 АПК, следва да бъде оставено в сила.

  Водим от горното, Административен съд – Пловдив, XXI състав,

 

Р      Е      Ш      И

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 700/13.04.2020 г., постановено по АНД № 6847/2019 г., по описа на Районен съд – Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

                                                                                                          2.